Газлайтингът от години се използва като термин в психологията, но

Газлайтингът от години се употребява като термин в логиката на психиката, само че постоянно се загатва прекомерно незадълбочено. Какво в действителност съставлява? Докъде доближава тази форма на психическа операция? И за какво въобще сме възприели думата от остарял филм? Въпросите са повече от отговорите, само че точно те отварят пространство за сериозен взор към едно събитие, което нерядко се случва неусетно.
Какво е?
Газлайтингът е систематична тактика за подкопаване на усещането и самооценката на различен човек. Манипулаторът слага под подозрение спомените, наблюденията и здравия разсъдък на жертвата. Постепенно тя стартира да се пита: „ Аз ли бъркам? Наистина ли не помня? Защо виждам нещо, което другият упорства, че не съществува? “

Основните техники включват:

Отричане на очевидното – даже когато обстоятелствата са ясни.

Минимизиране на преживяванията – „ преувеличаваш “, „ измисляш си “.

Прехвърляне на вина – жертвата стартира да се усеща отговорна за реакциите си.

Постоянно объркване – задачата е човек да стане подвластен от манипулатора за „ вярната “ версия на действителността.

При задоволително нескончаем напън последствията могат да бъдат трагични: спад в самочувствието, тревога, чувство за загуба на еднаквост. Задаваме си въпроса – за какво човек би подложил различен на сходно нещо? А за какво толкоз доста хора не разпознават моделите в точния момент?
Откъде идва терминът? Историята зад кино лентата „ Gaslight “
Малко хора се замислят, че думата „ газлайтинг “ не е измислена от психолози, а идва от киното. Филмът „ Gaslight “ (1944), римейк на английската версия от 1940 година, споделя историята на жена, чийто брачен партньор целеустремено я убеждава, че полудява. Той понижава светлината на газовите лампи в дома им и по-късно упорства, че тя си фантазира смяната. А тя – естествено – стартира да се съмнява в себе си.

Филмът слага един основен въпрос: колко елементарно може да бъде изменена действителността на човек, в случай че ежедневно му се втълпява, че личните му сетива го лъжат?

Това е и същността на газлайтинга като психическо събитие. Изразът последователно навлиза в езика, първо в клиничната логика на психиката, а след това и в ежедневната тирада, когато излиза наяве какъв брой постоянно сходни модели се срещат – в сантиментални връзки, на работното място, в фамилията, даже в публични дискурси.
Защо газлайтингът работи?
Манипулацията съумява тогава, когато сред хората има доверие, прочувствена връзка или йерархична взаимозависимост. Жертвата постоянно позволява, че другият „ знае по-добре “, а подозрението последователно изяжда вътрешния ѝ ориентир.

А би трябвало да се питаме по-често:

Кой има интерес от това да се усъмним в себе си?

Какво губим, в случай че поддържаме непозната версия на действителността?

И най-важното — какво ни кара да одобряваме прояви на операция като „ естествени “?
Как да разпознаем газлайтинг?
Някои ранни признаци:

Често се питате дали „ нещо не е наред с вас “.

Чувствате се отговорни, макар че не сте създали нищо неправилно.

Съмнявате се в своите мемоари или чувства.

Друга страна упорства, че преувеличавате или си измисляте.

Постоянно се оправдавате.

Осъзнаването е първата крачка към излизане от сходна динамичност. А тя постоянно е по-трудна, в сравнение с наподобява, тъй като операцията се гради постепенно, съвсем незабележимо.
Газлайтингът не е просто токсично държание, а дълбока офанзива против вътрешния компас на индивида.