България може да пести 95 млн. евро годишно с тецове на газ
Газификацията на част от тецовете ще спести на България милиони евро. Това сочи разпространеният неотдавна доклад " Енергийният преход в България " на консултантите от " Баринга Партнърс ". Според създателите на отчета преминаването към природен газ може да икономиса съвсем 95 млн. евро, като това ще стане посредством понижаване на парниковите излъчвания. В момента те би трябвало да се купуват от тецовете, с цел да покриват екоизискванията, а този разход влиза в цената на тока.
В отчета се показва и за кои мощности може да се приложи тази скица - частните Топлоелектрическа централа " Марица-изток 3 ", " Русе Изток " и " Девен ". Те могат да аплайват за еврофинансиране през платформата " Въглищни райони в преход ", се показва още в отчета.
Документът излиза в миг, в който България и още осем европейски държави искат отсрочка за затварянето на въглищните си централи. Новите правила за по-чист въздух на Европейска комисия би трябвало да стартират да се ползват от 2021 година, като към 2030 година се чака централите поетапно да спрат да работят. Най-сериозно наранена от еконормите е държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
В отчета на " Баринга Партнърс " е записано, че замяната на въглищата с газ ще намали с 1.84 млн. тона годишно изхвърляните в този момент въглеродни газове, а годишните разноски за електроенергия ще паднат с близо 95 млн. евро. Общо за интервала до 2050 година спадът на парниковите газове ще е 46 млн. тона, а икономиите в сметките за ток, които неизбежно ще нарастват, ще са за общо 2.373 милиарда евро за 25-годишния период.
Преходът към газ няма да мине и без съкращения. Пряко наранени от това ще бъдат към 14 000 работещи в този момент във въглищните мини. На държавното управление ни се предлага да се възползва от опита на Германия и Испания, където сред 2011 и 2018 година са затворени губещи мини, а електроцентрали са преустроени за работа с природен газ.
В разбора се показва още, че сходна промяна на български въглищни централи е изцяло допустима и поради отворения късмет за предоговаряне на цената на газовите доставки от Русия след решението на Европейска комисия, с което съветският монополист е длъжен да преразгледа политиката си по отношение на осем източноевропейски страни, измежду които и България.
Държавната " Булгаргаз " и " Газпром износ " към този момент започнаха диалози по тематиката, само че все още развиване по въпроса за цените няма.
СИГНАЛИ
Работодателите приготвят нови сигнали против изкривяванията на свободния пазар на ток, откакто към този момент сезираха КЕВР и Прокуратурата. Това стана ясно след съвещание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в края на предходната седмица, на което бе поканен и енергийният министър Теменужка Петкова. На него от асоциацията отново настояха за спешни мерки в енергетиката, защото от началото на 2019 година българският бизнес заплаща цена на електрическата енергия, която постоянно е в пъти по-висока от междинната в Европа. „ Реформите не търпят отсрочване. НЕК би трябвало да се преструктурира допустимо най-бързо посредством делене на дейностите по социална доставка и по произвеждане и търговия с електрическа сила за отбягване на операции. Държавата би трябвало да сътвори условия за действителна конкуренция сред производителите на електрическа енергия, пазарна интеграция със прилежащи страни във всички пазарни сегменти “, се споделя в мнение на АИКБ. Работодателите настояват, че се основава неестествен недостиг на ток макар двойно по-високия потенциал на настоящите мощности, а за това способства и неприемливата пазарна централизация. Асоциацията призовава и за преустановяване на договорите с “американските централи ”, което към този момент три години се отсрочва.
В отчета се показва и за кои мощности може да се приложи тази скица - частните Топлоелектрическа централа " Марица-изток 3 ", " Русе Изток " и " Девен ". Те могат да аплайват за еврофинансиране през платформата " Въглищни райони в преход ", се показва още в отчета.
Документът излиза в миг, в който България и още осем европейски държави искат отсрочка за затварянето на въглищните си централи. Новите правила за по-чист въздух на Европейска комисия би трябвало да стартират да се ползват от 2021 година, като към 2030 година се чака централите поетапно да спрат да работят. Най-сериозно наранена от еконормите е държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
В отчета на " Баринга Партнърс " е записано, че замяната на въглищата с газ ще намали с 1.84 млн. тона годишно изхвърляните в този момент въглеродни газове, а годишните разноски за електроенергия ще паднат с близо 95 млн. евро. Общо за интервала до 2050 година спадът на парниковите газове ще е 46 млн. тона, а икономиите в сметките за ток, които неизбежно ще нарастват, ще са за общо 2.373 милиарда евро за 25-годишния период.
Преходът към газ няма да мине и без съкращения. Пряко наранени от това ще бъдат към 14 000 работещи в този момент във въглищните мини. На държавното управление ни се предлага да се възползва от опита на Германия и Испания, където сред 2011 и 2018 година са затворени губещи мини, а електроцентрали са преустроени за работа с природен газ.
В разбора се показва още, че сходна промяна на български въглищни централи е изцяло допустима и поради отворения късмет за предоговаряне на цената на газовите доставки от Русия след решението на Европейска комисия, с което съветският монополист е длъжен да преразгледа политиката си по отношение на осем източноевропейски страни, измежду които и България.
Държавната " Булгаргаз " и " Газпром износ " към този момент започнаха диалози по тематиката, само че все още развиване по въпроса за цените няма.
СИГНАЛИ
Работодателите приготвят нови сигнали против изкривяванията на свободния пазар на ток, откакто към този момент сезираха КЕВР и Прокуратурата. Това стана ясно след съвещание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в края на предходната седмица, на което бе поканен и енергийният министър Теменужка Петкова. На него от асоциацията отново настояха за спешни мерки в енергетиката, защото от началото на 2019 година българският бизнес заплаща цена на електрическата енергия, която постоянно е в пъти по-висока от междинната в Европа. „ Реформите не търпят отсрочване. НЕК би трябвало да се преструктурира допустимо най-бързо посредством делене на дейностите по социална доставка и по произвеждане и търговия с електрическа сила за отбягване на операции. Държавата би трябвало да сътвори условия за действителна конкуренция сред производителите на електрическа енергия, пазарна интеграция със прилежащи страни във всички пазарни сегменти “, се споделя в мнение на АИКБ. Работодателите настояват, че се основава неестествен недостиг на ток макар двойно по-високия потенциал на настоящите мощности, а за това способства и неприемливата пазарна централизация. Асоциацията призовава и за преустановяване на договорите с “американските централи ”, което към този момент три години се отсрочва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ