Седмицата: Газ до дупка-ТА на изборите
Газ до дупка! Ей тая, една от многото ни обичани, по този начин да кажем фразеологии, ни е повела към друга такава - „ ще ти изяде главата “, когато цялата политпартийна работа ни се базира на трета – „ на гол търбух, чифте пищови “. Ей в този момент, напълно предизборно-изборно-следизборно за кой ли път, тия трите сякаш крилати изречения отново ще ни приземят в калта. Нищо, че към този момент не чакаме някой да ни „ оправи “, упованията ни към този момент са кой ще ни „ поправи “ – в смисъла на поправям. Чакаме в този момент кой ли пък ще ремонтира това дето ни го надробиха и си го надробихме, а и продължава да се дроби.
Затова и мотото на тази четвъртата изборна акция за година и половина се очерта да е „ Пълна каша! “. Едни сякаш желаят да ни отърват от тая каша („ тоя безпорядък “), но дюшеш пък им идва същият безпорядък. Други, напълно не на ужким, я показват същата каша като да са ни сервирали обилна вечеря, за която би трябвало да си платим в този момент (на 2 октомври) с гласове. Като за „ ястие на стомах “ се брои най-много „ дашното сервиране “ на към 100 левчета към пенсиите, включително и ония 50-60 лв., дето бяха „ ковидни “, след това станаха „ спешни “. Но пък нищо предизборно не се споделя, че като е натежало портмонето на баба, е олекнал портфейлът на внук със приблизително към 300 лв. месечно за нарасналите осигуровки. Трети – на процедура всички, заедно я духаме тая каша. С цялостна газ, несъмнено!
То това и значи „ преводът “ на газ до дупка – да се движиш с цялостна газ. Само дето не се изяснява ти ли би трябвало да я даваш газта или просто ще те засилят по нанадолнището. Напоследък е все второто, изключително откогато с думата „ газ “ – природен газ, ставаме и лягаме и в тези следващите нередовни избори всички станахме газовици. Ама всичко ще се оправи, когато завърши „ газовата предизборна акция “ и след нея отново пием по една студена вода – за многообразие този път под формата на полутечен газ.
Така стигаме до втората настояща, дори все по-вечна фраза, „ ще ти (ни) изяде главата “. Която меко казано значи „ някои дейности ще доведат до противен край “. Е то е ясно, само че казусът в действителност е, че това няма край.
Не се задава и да има край, когато от ден на ден тия дето ни се сервират да ги избираме, само че още повече и „ негово величество “ гласоподавателят са се курдисали мощно в третата фраза – „ на гол търбух – чифте пищови‘. И то в някаква нова версия, в която пищови няма, има единствено голи-голенички тумбаци. Но както гласи смисъла на фразата, си парадира самоцелно и без пищови. Дори още повече парадира, та някой(и) да си помислят, че и предизборно, и следизборно е тежко въоръжен с съвременна методика за изплъзване от дупката, а не с камуфлажа на голите на гол търбух обещания.
И ей по този начин, от търбух на търбух - дето все избираме с изядените си глави, стигаме с газ до дупката – още веднъж и още веднъж, до тая дупка - дупката на изборите. Тая дето чака за следващ път всичко да се загроби в нея и да почнем да чакаме идващия все по-предсрочен избор с вярата, че този път все ще се откри някой да ни оправи, най-малко да ни поправи, да ни отремонтира сбърканото състояние.
Само дето има една дребна детайлност. Е не напълно дребна, тъй като и тая дребна вяра дето е останала си е една все по-голяма фантазия отвред. Тая „ фантазия “, дето я използваме в метафоричен смисъл, значи „ невероятно предпочитание, фикция “. Гадно е, да – да разчита избирателят-данъкоплатец на химерите на сякаш държавниците и на още веднъж претендентите отново да са сякаш държавници. Но това е по-малкото зло – седи, седи и разчита, а на 3-4 месеца стане, па отиде да гласоподава, та отново да разчита.
Голямото зло в действителност е в Химерата с основна писмен знак, тая не в метафоричен смисъл. Тя, както се знае от древногръцката митология, е страшилище. Както Омир пръв документално оповестява, Химера е „ огнедишащ звяр, с лъвска глава, с опашка на змей, гневна бълваща бликам огромна от огън жарък “. Ама и самият Омир, и той включва също и една дребна детайлност. Че Химера е с козе туловище. А то и в превод от гръцки това значи „ фантазия “ – коза, но млада.
И какво излиза? Че в действителност гласоподавателят е самата фантазия – ярето за заколение, съгласно „ митологията “ все да ставаме на курбан в последно време. Ама по този начин ще, до момента в който продължава да се има вяра на химерите – преносните, пренасяни по всички страни от политпартийни пръчове. Дето ни „ химерват “ я с „ смяна “, я с „ управнически “ коалции, че са пристигнали за нов разплод да служат. А в действителност служат за все по-убийствено усмърдяване на политическата, а от там и на държавната конюнктура. Ама по този начин ще е, до момента в който яретата и без газ, само че с газ до дупка, отново ще им оближат следващата изборна дупка, преди още веднъж „ ситуацията на пръчовете “ да им тегли ножа.
Затова и мотото на тази четвъртата изборна акция за година и половина се очерта да е „ Пълна каша! “. Едни сякаш желаят да ни отърват от тая каша („ тоя безпорядък “), но дюшеш пък им идва същият безпорядък. Други, напълно не на ужким, я показват същата каша като да са ни сервирали обилна вечеря, за която би трябвало да си платим в този момент (на 2 октомври) с гласове. Като за „ ястие на стомах “ се брои най-много „ дашното сервиране “ на към 100 левчета към пенсиите, включително и ония 50-60 лв., дето бяха „ ковидни “, след това станаха „ спешни “. Но пък нищо предизборно не се споделя, че като е натежало портмонето на баба, е олекнал портфейлът на внук със приблизително към 300 лв. месечно за нарасналите осигуровки. Трети – на процедура всички, заедно я духаме тая каша. С цялостна газ, несъмнено!
То това и значи „ преводът “ на газ до дупка – да се движиш с цялостна газ. Само дето не се изяснява ти ли би трябвало да я даваш газта или просто ще те засилят по нанадолнището. Напоследък е все второто, изключително откогато с думата „ газ “ – природен газ, ставаме и лягаме и в тези следващите нередовни избори всички станахме газовици. Ама всичко ще се оправи, когато завърши „ газовата предизборна акция “ и след нея отново пием по една студена вода – за многообразие този път под формата на полутечен газ.
Така стигаме до втората настояща, дори все по-вечна фраза, „ ще ти (ни) изяде главата “. Която меко казано значи „ някои дейности ще доведат до противен край “. Е то е ясно, само че казусът в действителност е, че това няма край.
Не се задава и да има край, когато от ден на ден тия дето ни се сервират да ги избираме, само че още повече и „ негово величество “ гласоподавателят са се курдисали мощно в третата фраза – „ на гол търбух – чифте пищови‘. И то в някаква нова версия, в която пищови няма, има единствено голи-голенички тумбаци. Но както гласи смисъла на фразата, си парадира самоцелно и без пищови. Дори още повече парадира, та някой(и) да си помислят, че и предизборно, и следизборно е тежко въоръжен с съвременна методика за изплъзване от дупката, а не с камуфлажа на голите на гол търбух обещания.
И ей по този начин, от търбух на търбух - дето все избираме с изядените си глави, стигаме с газ до дупката – още веднъж и още веднъж, до тая дупка - дупката на изборите. Тая дето чака за следващ път всичко да се загроби в нея и да почнем да чакаме идващия все по-предсрочен избор с вярата, че този път все ще се откри някой да ни оправи, най-малко да ни поправи, да ни отремонтира сбърканото състояние.
Само дето има една дребна детайлност. Е не напълно дребна, тъй като и тая дребна вяра дето е останала си е една все по-голяма фантазия отвред. Тая „ фантазия “, дето я използваме в метафоричен смисъл, значи „ невероятно предпочитание, фикция “. Гадно е, да – да разчита избирателят-данъкоплатец на химерите на сякаш държавниците и на още веднъж претендентите отново да са сякаш държавници. Но това е по-малкото зло – седи, седи и разчита, а на 3-4 месеца стане, па отиде да гласоподава, та отново да разчита.
Голямото зло в действителност е в Химерата с основна писмен знак, тая не в метафоричен смисъл. Тя, както се знае от древногръцката митология, е страшилище. Както Омир пръв документално оповестява, Химера е „ огнедишащ звяр, с лъвска глава, с опашка на змей, гневна бълваща бликам огромна от огън жарък “. Ама и самият Омир, и той включва също и една дребна детайлност. Че Химера е с козе туловище. А то и в превод от гръцки това значи „ фантазия “ – коза, но млада.
И какво излиза? Че в действителност гласоподавателят е самата фантазия – ярето за заколение, съгласно „ митологията “ все да ставаме на курбан в последно време. Ама по този начин ще, до момента в който продължава да се има вяра на химерите – преносните, пренасяни по всички страни от политпартийни пръчове. Дето ни „ химерват “ я с „ смяна “, я с „ управнически “ коалции, че са пристигнали за нов разплод да служат. А в действителност служат за все по-убийствено усмърдяване на политическата, а от там и на държавната конюнктура. Ама по този начин ще е, до момента в който яретата и без газ, само че с газ до дупка, отново ще им оближат следващата изборна дупка, преди още веднъж „ ситуацията на пръчовете “ да им тегли ножа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ