Безценните родителски съвети на мъжа, осиновил 60 деца
Гaй Брайънт взема решение да отвори вратите на дома си за млади мъже с незаконно минало. Това, което се случва по-нататък, трансформира живота на всички с пречистващата мощ на обичта, описват.
Когато раздаваме обич на хората, ние сме заобиколени от обич.
Това е мантрата на нашия основен воин, който до този миг е обезпечил заслон на над 60 подрастващи деца. За първи път става осиновител през 2007 година, а най-вече е имал цели девет младежи в дома си по едно и също време!
Въпреки че наподобява, че множеството приемни родители избират бебета, Брайънт рутинно приветства по-възрастните младежи сред 16 и 21 години и е безапелационен, че не би постъпил по различен метод:
"Тийнейджърските години са сложни, само че всеки, даже по-големите деца, заслужава дом, в който да се прибере. "
Способността му да доближава до хората и да ги кара да се усещат като вкъщи си е повода те да не престават да се връщат назад при него дълго откакто е пристигнал моментът да изоставен жилището.
Катерогичен е, че не би трансформирал решението си за нищо на света:
"Не мога да реализира задачата си посредством осиновяване на по-малки деца. Това, което мога, е да ги науча да бъдат самостоятелни. Затова се оправям добре с по-възрастните. Това е моето предопределение. "
Спазване на правила и печелене на почитание
Дом, цялостен с млади младежи и хормони, звучи плашещо, само че Брайънт твърди, че рядко се стига до физически спорове: "Те знаят, че аз не утвърждавам физическата разпра, и въпреки всичко аз съм този, който дефинира разпоредбите. Много от тях в действителност поправят държанието си точно поради тези ограничавания, защото в предходните им домове никой не си правеше труда да им изясни какво би трябвало и не би трябвало да вършат. "
По този метод по-възрастните деца оказват помощ и на по-малките да се приспособяват към новата конюнктура.
Най-големият проблем, с който се сблъсква, е постоянно срещан при многодетните фамилии - доста по-високи битови сметки:
"Трябва да приказвам с тях за това. Напомням им да изключват светлините, тъй като сметката за ток е висока и тези пари би трябвало да дойдат отнякъде. Обяснявам им, че в този момент би трябвало да взема 100 $ от друго място. По този метод те виждат по какъв начин се образува и разпределя фамилния бюджет и за какво през идващия месец ще можем да си позволим по-малко неща. "
Създаване на семейство
Това е микс сред житейските уроци, основаването на табиет да се изключва тв приемника, когато се излиза от стаята, намирането на ново жилище след това, в което младежите да заживеят, фамилните ваканции и доста, доста любов.
След дълги години прекарано време с "проблемни деца " Брайънт стига до един доста значим извод: без значение в каква среда са израснали, всички деца имат потребност от едно и също - обич, ограничавания и чувството, че някой държи на тях . Това е "лепилото ", което държи дружно всички членове на това огромно семейство.
Голяма част от децата, оставени в домове, са самотни и не могат да се впишат на никое място. Брайънт съзнателно не ги третира като проблематични младежи, а вместо това ги кара да се усещат като част от фамилията:
"Много от тези деца идват от среда, в която са се чувствали по този начин, като че ли тяхното битие няма никакво значение. Поставям си за цел да ги убедя, че това въобще не е правилно. "
Това значи, че един родител би трябвало да сътвори чувство за дисциплинираност и обвързаност, само че и да им даде независимост и да им разреши да се усещат като вкъщи си. Рядко се случва децата в приемно семейство да получават ключ от новия им дом. Това обаче не важи за нашия повествовател. Той се старае хладилникът да е постоянно цялостен с храна, което също е необичайност:
"Храната е любов и грижа. Затова постоянно имам обилие от хранителни артикули. Храненето е групов фамилен обред, който ни сближава и ни оказва помощ да свикнем един с различен. "
Обич, поддръжка, доверие
Децата съумяват благодарение на приемния си татко да разбият на пух и прахуляк стандарта за "проблемния непокорен младеж ", само че това начинание не е по никакъв начин елементарно и изисква непозната помощ. Брайънт разчита на поддръжката на другари и родственици, също така при всеки вероятен миг отделя време за себе си и учи децата да почитат това негово право: "От време на време нуждая се да отида някъде. Децата го одобряват и даже се майтапят, че това е "моето време за игри. "
И въпреки всичко, децата знаят, че всеки има потребност от персонално пространство, само че никой не може да реализира нищо самичък:
"Казвам им, че няма да съм вечно до тях и че би трябвало да се научат да се грижат един за различен. "
А когато пристигна време някое от децата да се изнесе от вкъщи му, той продължава да поддържа връзка с него и да се интересува от живота му: "Знам, какво се случва с тях, тъй като те самите вземат решение да ми се обадят и да ми споделят. "
Порасналите деца не престават да го навестяват и до през днешния ден, и то в непредвидени моменти: "Претърпях интервенция преди време и здравната сестра ме уведоми, че едно от децата е пристигнало да ме види и се е помолило на Бог да не ме лишава от него. Бях шокиран. "
Тази година по случай интернационалния Ден на бащата той събра под един покрив своите сегашни деца, своите съвсем пораснали деца и тези, които към този момент имат свои деца:
"Някои от тях ми споделиха, че аз съм техния образец за подражателство, който да предадат на своите лични дребни съкровища. Ето по този начин се излиза от порочния кръг. Това е задачата. Така можем да създадем света едно по-добро място за живеене. "
Когато раздаваме обич на хората, ние сме заобиколени от обич.
Това е мантрата на нашия основен воин, който до този миг е обезпечил заслон на над 60 подрастващи деца. За първи път става осиновител през 2007 година, а най-вече е имал цели девет младежи в дома си по едно и също време!
Въпреки че наподобява, че множеството приемни родители избират бебета, Брайънт рутинно приветства по-възрастните младежи сред 16 и 21 години и е безапелационен, че не би постъпил по различен метод:
"Тийнейджърските години са сложни, само че всеки, даже по-големите деца, заслужава дом, в който да се прибере. "
Способността му да доближава до хората и да ги кара да се усещат като вкъщи си е повода те да не престават да се връщат назад при него дълго откакто е пристигнал моментът да изоставен жилището.
Катерогичен е, че не би трансформирал решението си за нищо на света:
"Не мога да реализира задачата си посредством осиновяване на по-малки деца. Това, което мога, е да ги науча да бъдат самостоятелни. Затова се оправям добре с по-възрастните. Това е моето предопределение. "
Спазване на правила и печелене на почитание
Дом, цялостен с млади младежи и хормони, звучи плашещо, само че Брайънт твърди, че рядко се стига до физически спорове: "Те знаят, че аз не утвърждавам физическата разпра, и въпреки всичко аз съм този, който дефинира разпоредбите. Много от тях в действителност поправят държанието си точно поради тези ограничавания, защото в предходните им домове никой не си правеше труда да им изясни какво би трябвало и не би трябвало да вършат. "
По този метод по-възрастните деца оказват помощ и на по-малките да се приспособяват към новата конюнктура.
Най-големият проблем, с който се сблъсква, е постоянно срещан при многодетните фамилии - доста по-високи битови сметки:
"Трябва да приказвам с тях за това. Напомням им да изключват светлините, тъй като сметката за ток е висока и тези пари би трябвало да дойдат отнякъде. Обяснявам им, че в този момент би трябвало да взема 100 $ от друго място. По този метод те виждат по какъв начин се образува и разпределя фамилния бюджет и за какво през идващия месец ще можем да си позволим по-малко неща. "
Създаване на семейство
Това е микс сред житейските уроци, основаването на табиет да се изключва тв приемника, когато се излиза от стаята, намирането на ново жилище след това, в което младежите да заживеят, фамилните ваканции и доста, доста любов.
След дълги години прекарано време с "проблемни деца " Брайънт стига до един доста значим извод: без значение в каква среда са израснали, всички деца имат потребност от едно и също - обич, ограничавания и чувството, че някой държи на тях . Това е "лепилото ", което държи дружно всички членове на това огромно семейство.
Голяма част от децата, оставени в домове, са самотни и не могат да се впишат на никое място. Брайънт съзнателно не ги третира като проблематични младежи, а вместо това ги кара да се усещат като част от фамилията:
"Много от тези деца идват от среда, в която са се чувствали по този начин, като че ли тяхното битие няма никакво значение. Поставям си за цел да ги убедя, че това въобще не е правилно. "
Това значи, че един родител би трябвало да сътвори чувство за дисциплинираност и обвързаност, само че и да им даде независимост и да им разреши да се усещат като вкъщи си. Рядко се случва децата в приемно семейство да получават ключ от новия им дом. Това обаче не важи за нашия повествовател. Той се старае хладилникът да е постоянно цялостен с храна, което също е необичайност:
"Храната е любов и грижа. Затова постоянно имам обилие от хранителни артикули. Храненето е групов фамилен обред, който ни сближава и ни оказва помощ да свикнем един с различен. "
Обич, поддръжка, доверие
Децата съумяват благодарение на приемния си татко да разбият на пух и прахуляк стандарта за "проблемния непокорен младеж ", само че това начинание не е по никакъв начин елементарно и изисква непозната помощ. Брайънт разчита на поддръжката на другари и родственици, също така при всеки вероятен миг отделя време за себе си и учи децата да почитат това негово право: "От време на време нуждая се да отида някъде. Децата го одобряват и даже се майтапят, че това е "моето време за игри. "
И въпреки всичко, децата знаят, че всеки има потребност от персонално пространство, само че никой не може да реализира нищо самичък:
"Казвам им, че няма да съм вечно до тях и че би трябвало да се научат да се грижат един за различен. "
А когато пристигна време някое от децата да се изнесе от вкъщи му, той продължава да поддържа връзка с него и да се интересува от живота му: "Знам, какво се случва с тях, тъй като те самите вземат решение да ми се обадят и да ми споделят. "
Порасналите деца не престават да го навестяват и до през днешния ден, и то в непредвидени моменти: "Претърпях интервенция преди време и здравната сестра ме уведоми, че едно от децата е пристигнало да ме види и се е помолило на Бог да не ме лишава от него. Бях шокиран. "
Тази година по случай интернационалния Ден на бащата той събра под един покрив своите сегашни деца, своите съвсем пораснали деца и тези, които към този момент имат свои деца:
"Някои от тях ми споделиха, че аз съм техния образец за подражателство, който да предадат на своите лични дребни съкровища. Ето по този начин се излиза от порочния кръг. Това е задачата. Така можем да създадем света едно по-добро място за живеене. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ