The Postil Magazine: Гастрономически коректно: Макдоналдс и глобализацията на трапезите ни
Гастрономическата еднаквост е заявена в множествено число, защото има доста обичаи на трапезите и всяка от тях съществува в непрекъснатата връзка на разбъркване и хибридизация с другите. Всяка еднаквост съществува сама по себе си като в никакъв случай финален резултат от развой, посредством който тя се преплита или – с цел да останем в полето на кулинарните метафори – се смесва с другите.
Вярно е, че в предишното, в случай че трябваше да се впуснем в „ археологията на усета “, това богато културно голям брой, обвързвано с питателните обичаи, имаше наклонност в някои случаи да се изражда във форми на кулинарен шовинизъм, при което всеки народ се смяташе за притежател на самобитен ено-гастрономически примат.
В това отношение някои измислиха категорията „ гастрономически шовинизъм “, макар че в реалност, даже в случай че кухнята е фундаментална за обрисуване на политическите и културни граници на националните идентичности, кулинарните обичаи в никакъв случай не са съществували в началото в национална форма, вместо това са районни наследства, както сподели Минц.
Във всеки случай гастронационалистичните политики се демонстрираха и заради наклонността на страните да употребяват признаването на личното си хранително завещание като инструмент за личната си политика, за личното си самопризнание на интернационалната сцена и в областта на това, което нормално се дефинира като „ гастро-дипломация “, загатвайки по този метод за практиката, която се възползва от релационния темперамент на храната и се стреми да консолидира и ускори връзките на политическо равнище.
В апотеоза на нещо като „ boria delle nazioni “, както може да го е нарекъл „ Новата просвета “ на Джамбатиста Вико, англичаните смятаха, че са по-добри поради тяхното печено говеждо месо, французите поради тяхната огромна кухня – по-специално камамберът се трансформира в галски „ народен мит “ – или италианците поради разнообразието им, неповторими в света.
Много постоянно това голям брой предизвиква плодотворното предпочитание да се изживее и да се знае какво е друго и по този метод междукултурен разговор, опосредстван от хранителното завещание на всеки народ.
В този смисъл проучването на Менел за гастрономическата разлика сред англичани и французи, емблема на многообразието на двата народа, към момента е от значително значение. Монтанари от своя страна се осмели да поддържа внушителната теза, съгласно която идентичността на Италия се е родила на масата доста преди политическото обединяване на страната.
Освен това Ортензио Ландо в своя Commentario delle più notabili e mostruose e cose d’Italia ed altri luoghi (1548) разказва с обилие от особености и детайлности гастрономическите и енологични специалитети на другите италиански градове и райони.
А най-известният италиански готвач от 15-ти век, Маестро Мартино, изброява в книгата си с предписания зеле Романеско и торта Болонезе, флорентински яйца и толкоз доста други локални специалитети, които в действителност изковават италианската еднаквост на масата.
В сходство със своята идеология, световната капиталистическа деимболизация открива фундаментален миг в потискането на еногастрономичните идентичности и в премахването на техните исторически корени.
Дори масата е затрупана от процесите на пост-идентитарно и хомоложно предефиниране, което е от значително значение за ритъма на турбо-капиталистическата глобализация.
Поради тази причина доста постоянно ставаме очевидци на подмяната на храните, в които духът на народите и на цивилизацията, чиито деца сме – червени меса, сирена, виновност, локални и селски храни – със заместители, основани ad hoc. и по-точно от храна, създадена от мултинационални компании без лица и корени, същите, които постоянно финансират операторите и организациите, които „ научно “ вземат решение кое е здравословно и кое не, удължавайки хегемоничната връзка сред капиталистическия пазар и технологично-научната система.
По този метод, в границите на новия и „ несмилаем “ гастрономически верен ред, усетите са склонни да стават все по-хоризонтални в планетарен мащаб, унищожавайки множеството и еногастрономическото благосъстояние, в което се коренят идентичностите на народите: в случай че актуалната наклонност не е противодейства, ще бъде основан един-единствен хомологиран метод на хранене, лишен от многообразие и многообразие, или, в случай че е желано, световен sentire idem, който ще бъде показан като гастрономическия вид на всеобщия консенсус.
Храните, исторически вкоренени в наследството на идентичността и обичайните корени на народите - в действителност има genius gustus, както и genius loci - ще бъдат сменени от храни без еднаквост и без просвета, интегрално десимволизирани, идентични във всички краища на планета, както към този момент се случва частично.
Това ни разрешава да твърдим, че гастрономически вярното е диетичният вид на политически правилното, тъкмо както „ единичното ядене “ се трансформира в еквивалент на една единствена мисъл. Доминиращият стопански ред създава, по собствен облик и сходство, съответните символни и гастрономически порядки.
Техният общ знаменател е унищожаването на множеството култури, пожертвани на олтара на монотеизма на пазара и модела на индивидуализирания и хомологиран потребител, зависещ на онази „ огромна количка “, която е правоприемник на оруелския Биг Брадър.
Педагозите на глобализма и архитектите на неокапитализма, с невиждан диетичен патернализъм, учреден на порядъка на медицинско-научния дискурс, се стремят да превъзпитат народите и индивидите в новата гастрономически вярна стратегия, т.е. в новото глобализирано меню, което, формирано от утвърдените храни, постоянно несъвместими с идентичността на хората, се показват от админите на консенсуса като оптимални за околната среда и здравето, за разлика от обичайните ястия, остракизирани като „ нездравословни “ във всички връзки.
Това поддържа, също и на равнище храна, тезата на „ Марксистко-енгелския “ манифест: Капиталът „ е сложил вселенски отпечатък върху производството и потреблението на всички народи “, тласкайки ги към тази хомологация, която е отричане на интернационалистичния плурализъм.
Десуверенизацията на храните, ориентирана в името на гастрономически верния глобализъм и многонационални ползи, се управлява от циничните господари без поданство на облагата, посредством и на потреблението на характерни биологични принадлежности, като пестициди и синтетични торове, както и регресни средства към практиките на генното инженерство.
По този метод, exempli gratia, може да се изясни потреблението на „ генетично модифицирани организми “ (ГМО), които генетично замърсяват естествените типове, саботират стандартното земеделие и лишават хората от техния суверенитет по храните.
По този метод те ги принуждават да зависят от мултинационалните компании, които им доставят патентовани семена и вещества, защитавайки нереално, на равнище идеологическа агитация, здравето на всички и, по-конкретно, облагата на малко на брой.
Според това, което беше обяснено нагоре, храната в исторически проект постоянно е била фундаментално културно и по-специално междукултурно средство, което се разкрива като най-простият и непосреден метод за декодиране на езика на друга просвета, с цел да се влезе в контакт с нея и нейния традиции.
Елиминирането на локалните хранителни специфики е тъкмо заради тази причина в сходство с продължаващото раздробяване на всяка достоверна междукултурна връзка, сменена от монокултурализма на потреблението: историческото разнообразие от усети, вкоренени в традицията, е сменено от единството на неисторически и перспективни усети на глобализираното меню.
След ограничението на „ това, което може да се каже и мисли “ посредством налагането на новия политически правилен символен ред, в този момент се постанова все по-яростно новата регулация на „ какво може да се яде и пие “ съгласно хегемонистичния световен елитарен ред на неолибералния олигархичен блок.
Ако в предишното кухнята е определяла и културните идентичности, през днешния ден, изключително след 1989 година, тя е склонна да ги анулира. Традиционните храни, вкоренени в историята на народите, все по-често се заменят – тъй като към този момент не се смятат за „ подобаващи “ – от тези делокализирани и „ световно синтезирани “ храни, които, лишени от еднаквост и история, пораждат изкуствена и номадска диета, изкоренена и културно празен, която хомогенизира както небцето, по този начин и главите; диета, която обаче – твърдят ни стратезите на консенсуса – зачита околната среда и здравето.
С ненадминатата непосредствена мощ на облика, сцена от Salò на Пиер Паоло Пазолини (1975) – филм, умислен ad hoc да бъде ужасяващ и непристоен, също толкоз ужасна и непристойна е консуматорската цивилизация, която снима – може да коства повече от всеки артикулиран концептуално изложение.
Сцената се развива в един от най-зловещите „ пъклен кръгове “, от които е формиран филмът и който от своя страна е предопределен да бъде притча на консуматорската цивилизация и нейните неточности: пандизчиите на Villa dei Suporti са наказани да ядат екскременти.
По този метод копрофагичният акт се трансформира в самия знак на пазарното общество, което всекидневно осъжда своите послушни и несъзнателни ергостули да ядат лайна, свързани със стоковата форма, елементарен и явно прост обект, който все пак кристализира в себе си всички несъгласия на капиталистическото общество, започвайки с тази, обвързвана с антитезата сред потребителна стойност и разменна стойност.
Влачейки Пазолини „ оттатък Пазолини “, тази злокобна и скандална сцена наподобява намира своето по-нататъшно удостоверение в новите гастрономически верни трендове на световното пазарно общество, което без никакво принуждение, с изключение на блясъка на операцията, принуждава личните си прислужници към копрофагичния жест.
Храната в ерата на световния капитализъм нормално се ръководи от мултинационални и офшорни компании, които манипулират усета и управляват изоставянето на всичко, което е множествено и немоделирано ex profeso от новия изкоренен и еластичен метод на живот.
В този подтекст Макдоналдс (ненадминатата парадигма на „ не-място “, сложена под въпрос от Марк Оже – и може да се добави и на „ не-храна “) съставлява типичната фигура на гастрономическата глобализация и на кулинарния империализъм на единична паница, триумфална след 1989 година: обединен метод на хранене и мислене за храната, на нейното разпространяване и показване, на нейното произвеждане и образуване на работа, натурализиране на жест и неговите условия на опция в нещо толкоз явно и явно като въздуха, който дишаме.
Но самият Макдоналдс въплъщава дълбокото значение на глобализацията и от друга позиция, разпозната от Рицър и изразена в неговото мнение, че „ стана по-важно от самите Съединени американски щати “.
Макдоналдс, в действителност, съставлява преобладаващата мощ на наднационалния капитал през днешния ден - по мощ и характерна мощ, по самопризнание и по прелъстителен потенциал - над обичайните национални сили, които тъкмо заради тази причина не са в положение да го ръководят и, не рядко, са мощно обусловени от него.
Това, че добре познатата глобалистка бърза храна съставлява фигурата par excellence на капиталистическата глобализация, наподобява се поддържа също така от обстоятелството, че двете жълти арки, които образуват стилизираното „ М “ на нейното лого, през днешния ден по всяка възможност са по-известни и по-известен от християнския кръст, ислямския полумесец и самото американско знаме.
Универсалният мърчандайзинг се удостоверява, даже иконографски, като великата вяра на нашето настояще във връзка с разпространяването, броя на прозелитите и способността да се превземат души даже преди телата.
Ето за какво жълтите арки на McDonald’s, не по-малко от контурната бутилка Coca-Cola, съставляват признака на глобализацията като „ неприятен универсализъм “ и в това време привилегированата цел на гастрономическия антиимпериализъм.
Както акцентира Марко Д’Ерамо, отхапването на хамбургер на Макдоналдс може на пръв взор да наподобява явен и натурален жест.
Със своите стандартизирани усети, горчица и кетчуп, кисели краставички и лук, идентични от Сиатъл до Сингапур, от Генуа до Мадрид, сервирани по един и същи метод и от сервитьори, облечени в идентични униформи, хамбургерът наподобява постоянно и на всички места еднакъв, съвсем като че ли на всички места по света и когато и да е е подготвен да се материализира по избор на клиента; съвсем като че ли това беше естественият метод на хранене и тъкмо заради тази причина генерира на всички места идентификация и чувство за познатост.
Подобно на масата, за която Маркс написа в началните елементи на „ Капиталът “, хамбургерът на Макдоналдс също в този момент се явява като явен и банален обект, който обаче, в случай че се проучва от позиция на „ разменната стойност “ и социалността, на разделянето на труда и стандартизирането на метода на хранене, е откриване на целия размер от смисли и несъгласия, които инервират капиталистическия метод на произвеждане в ерата на неолибералната глобализация.
В това отношение рекламният слоган, определен от Макдоналдс в Италия преди няколко години, заслужава известно внимание, въпреки и телеграфно: „ Това се случва единствено в Макдоналдс. “
Формулата дава обещание неповторимо и неповторимо преживяване, което към момента се предлага, постоянно същото като себе си, във всички Макдоналдс по света.
Нещо повече, той предвещава извънредно прекарване, което в действителност съответствува във всичко и за всичко с все по-разпространеното стандартизирано прекарване на потреблението на храна в същото време на гастро-аномична глобализация.
Би било напълно вярно да идентифицираме хамбургера на Макдоналдс като самото изображение на глобализацията от каквато и да е позиция, от която се следи: без значение дали е тази на хомологирането на знанието и усетите, или тази на капиталистическата модернизация на метода на ръководство на производството и обществената организация на труда, Макдоналдс съвършено въплъщава новия дух на капитализма, неговото комбинирано разположение на еднообразие и отчуждение, на овеществяване и употреба, които, вместо да правят отстъпка в името на фантазиите за по-добри свободи, стават необятни като пространството на света, трансформирайки се в облик на материализирано и на ниска цена благополучие.
Доказателство за това е, че няколко месеца след рухването на Берлинската стена, първият ресторант за бързо хранене Макдоналдс отвори порти в Източна Германия, в Плауен, където се състоя първата всеобща проява против комунистическото държавно управление.
Подобно събитие, на алегорично равнище даже преди материалното, бележи със мощно влияние неочаквания преход от действителния социализъм към капиталистическия глобализъм, от комунизма към консуматорството.
Два типични образеца за гъвкава глобализация се преплитат в диетата на Макдоналдс. От една страна, имаме съществуването на стандартизирани храни, без културни корени и налични за всички. И въпреки това, гъвкавата организация: а) на доста бързи ястия, употребявани в най-различни часове на деня, б) тук-там, замислени като non-lieux, като просто необитаеми места за прекосяване, и в) на служащи, предмет към контракти с доста висока степен на еластичност и ниска подготовка.
Превод: СМ
Източник: The Postil Magazine
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20001Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6473Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13510Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13520Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17466Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162747Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126774Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94124Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89533Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83276Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов8983Залезът на Европа: Трета част – Демографската гибел
Източник: pogled.info
Вярно е, че в предишното, в случай че трябваше да се впуснем в „ археологията на усета “, това богато културно голям брой, обвързвано с питателните обичаи, имаше наклонност в някои случаи да се изражда във форми на кулинарен шовинизъм, при което всеки народ се смяташе за притежател на самобитен ено-гастрономически примат.
В това отношение някои измислиха категорията „ гастрономически шовинизъм “, макар че в реалност, даже в случай че кухнята е фундаментална за обрисуване на политическите и културни граници на националните идентичности, кулинарните обичаи в никакъв случай не са съществували в началото в национална форма, вместо това са районни наследства, както сподели Минц.
Във всеки случай гастронационалистичните политики се демонстрираха и заради наклонността на страните да употребяват признаването на личното си хранително завещание като инструмент за личната си политика, за личното си самопризнание на интернационалната сцена и в областта на това, което нормално се дефинира като „ гастро-дипломация “, загатвайки по този метод за практиката, която се възползва от релационния темперамент на храната и се стреми да консолидира и ускори връзките на политическо равнище.
В апотеоза на нещо като „ boria delle nazioni “, както може да го е нарекъл „ Новата просвета “ на Джамбатиста Вико, англичаните смятаха, че са по-добри поради тяхното печено говеждо месо, французите поради тяхната огромна кухня – по-специално камамберът се трансформира в галски „ народен мит “ – или италианците поради разнообразието им, неповторими в света.
Много постоянно това голям брой предизвиква плодотворното предпочитание да се изживее и да се знае какво е друго и по този метод междукултурен разговор, опосредстван от хранителното завещание на всеки народ.
В този смисъл проучването на Менел за гастрономическата разлика сред англичани и французи, емблема на многообразието на двата народа, към момента е от значително значение. Монтанари от своя страна се осмели да поддържа внушителната теза, съгласно която идентичността на Италия се е родила на масата доста преди политическото обединяване на страната.
Освен това Ортензио Ландо в своя Commentario delle più notabili e mostruose e cose d’Italia ed altri luoghi (1548) разказва с обилие от особености и детайлности гастрономическите и енологични специалитети на другите италиански градове и райони.
А най-известният италиански готвач от 15-ти век, Маестро Мартино, изброява в книгата си с предписания зеле Романеско и торта Болонезе, флорентински яйца и толкоз доста други локални специалитети, които в действителност изковават италианската еднаквост на масата.
В сходство със своята идеология, световната капиталистическа деимболизация открива фундаментален миг в потискането на еногастрономичните идентичности и в премахването на техните исторически корени.
Дори масата е затрупана от процесите на пост-идентитарно и хомоложно предефиниране, което е от значително значение за ритъма на турбо-капиталистическата глобализация.
Поради тази причина доста постоянно ставаме очевидци на подмяната на храните, в които духът на народите и на цивилизацията, чиито деца сме – червени меса, сирена, виновност, локални и селски храни – със заместители, основани ad hoc. и по-точно от храна, създадена от мултинационални компании без лица и корени, същите, които постоянно финансират операторите и организациите, които „ научно “ вземат решение кое е здравословно и кое не, удължавайки хегемоничната връзка сред капиталистическия пазар и технологично-научната система.
По този метод, в границите на новия и „ несмилаем “ гастрономически верен ред, усетите са склонни да стават все по-хоризонтални в планетарен мащаб, унищожавайки множеството и еногастрономическото благосъстояние, в което се коренят идентичностите на народите: в случай че актуалната наклонност не е противодейства, ще бъде основан един-единствен хомологиран метод на хранене, лишен от многообразие и многообразие, или, в случай че е желано, световен sentire idem, който ще бъде показан като гастрономическия вид на всеобщия консенсус.
Храните, исторически вкоренени в наследството на идентичността и обичайните корени на народите - в действителност има genius gustus, както и genius loci - ще бъдат сменени от храни без еднаквост и без просвета, интегрално десимволизирани, идентични във всички краища на планета, както към този момент се случва частично.
Това ни разрешава да твърдим, че гастрономически вярното е диетичният вид на политически правилното, тъкмо както „ единичното ядене “ се трансформира в еквивалент на една единствена мисъл. Доминиращият стопански ред създава, по собствен облик и сходство, съответните символни и гастрономически порядки.
Техният общ знаменател е унищожаването на множеството култури, пожертвани на олтара на монотеизма на пазара и модела на индивидуализирания и хомологиран потребител, зависещ на онази „ огромна количка “, която е правоприемник на оруелския Биг Брадър.
Педагозите на глобализма и архитектите на неокапитализма, с невиждан диетичен патернализъм, учреден на порядъка на медицинско-научния дискурс, се стремят да превъзпитат народите и индивидите в новата гастрономически вярна стратегия, т.е. в новото глобализирано меню, което, формирано от утвърдените храни, постоянно несъвместими с идентичността на хората, се показват от админите на консенсуса като оптимални за околната среда и здравето, за разлика от обичайните ястия, остракизирани като „ нездравословни “ във всички връзки.
Това поддържа, също и на равнище храна, тезата на „ Марксистко-енгелския “ манифест: Капиталът „ е сложил вселенски отпечатък върху производството и потреблението на всички народи “, тласкайки ги към тази хомологация, която е отричане на интернационалистичния плурализъм.
Десуверенизацията на храните, ориентирана в името на гастрономически верния глобализъм и многонационални ползи, се управлява от циничните господари без поданство на облагата, посредством и на потреблението на характерни биологични принадлежности, като пестициди и синтетични торове, както и регресни средства към практиките на генното инженерство.
По този метод, exempli gratia, може да се изясни потреблението на „ генетично модифицирани организми “ (ГМО), които генетично замърсяват естествените типове, саботират стандартното земеделие и лишават хората от техния суверенитет по храните.
По този метод те ги принуждават да зависят от мултинационалните компании, които им доставят патентовани семена и вещества, защитавайки нереално, на равнище идеологическа агитация, здравето на всички и, по-конкретно, облагата на малко на брой.
Според това, което беше обяснено нагоре, храната в исторически проект постоянно е била фундаментално културно и по-специално междукултурно средство, което се разкрива като най-простият и непосреден метод за декодиране на езика на друга просвета, с цел да се влезе в контакт с нея и нейния традиции.
Елиминирането на локалните хранителни специфики е тъкмо заради тази причина в сходство с продължаващото раздробяване на всяка достоверна междукултурна връзка, сменена от монокултурализма на потреблението: историческото разнообразие от усети, вкоренени в традицията, е сменено от единството на неисторически и перспективни усети на глобализираното меню.
След ограничението на „ това, което може да се каже и мисли “ посредством налагането на новия политически правилен символен ред, в този момент се постанова все по-яростно новата регулация на „ какво може да се яде и пие “ съгласно хегемонистичния световен елитарен ред на неолибералния олигархичен блок.
Ако в предишното кухнята е определяла и културните идентичности, през днешния ден, изключително след 1989 година, тя е склонна да ги анулира. Традиционните храни, вкоренени в историята на народите, все по-често се заменят – тъй като към този момент не се смятат за „ подобаващи “ – от тези делокализирани и „ световно синтезирани “ храни, които, лишени от еднаквост и история, пораждат изкуствена и номадска диета, изкоренена и културно празен, която хомогенизира както небцето, по този начин и главите; диета, която обаче – твърдят ни стратезите на консенсуса – зачита околната среда и здравето.
С ненадминатата непосредствена мощ на облика, сцена от Salò на Пиер Паоло Пазолини (1975) – филм, умислен ad hoc да бъде ужасяващ и непристоен, също толкоз ужасна и непристойна е консуматорската цивилизация, която снима – може да коства повече от всеки артикулиран концептуално изложение.
Сцената се развива в един от най-зловещите „ пъклен кръгове “, от които е формиран филмът и който от своя страна е предопределен да бъде притча на консуматорската цивилизация и нейните неточности: пандизчиите на Villa dei Suporti са наказани да ядат екскременти.
По този метод копрофагичният акт се трансформира в самия знак на пазарното общество, което всекидневно осъжда своите послушни и несъзнателни ергостули да ядат лайна, свързани със стоковата форма, елементарен и явно прост обект, който все пак кристализира в себе си всички несъгласия на капиталистическото общество, започвайки с тази, обвързвана с антитезата сред потребителна стойност и разменна стойност.
Влачейки Пазолини „ оттатък Пазолини “, тази злокобна и скандална сцена наподобява намира своето по-нататъшно удостоверение в новите гастрономически верни трендове на световното пазарно общество, което без никакво принуждение, с изключение на блясъка на операцията, принуждава личните си прислужници към копрофагичния жест.
Храната в ерата на световния капитализъм нормално се ръководи от мултинационални и офшорни компании, които манипулират усета и управляват изоставянето на всичко, което е множествено и немоделирано ex profeso от новия изкоренен и еластичен метод на живот.
В този подтекст Макдоналдс (ненадминатата парадигма на „ не-място “, сложена под въпрос от Марк Оже – и може да се добави и на „ не-храна “) съставлява типичната фигура на гастрономическата глобализация и на кулинарния империализъм на единична паница, триумфална след 1989 година: обединен метод на хранене и мислене за храната, на нейното разпространяване и показване, на нейното произвеждане и образуване на работа, натурализиране на жест и неговите условия на опция в нещо толкоз явно и явно като въздуха, който дишаме.
Но самият Макдоналдс въплъщава дълбокото значение на глобализацията и от друга позиция, разпозната от Рицър и изразена в неговото мнение, че „ стана по-важно от самите Съединени американски щати “.
Макдоналдс, в действителност, съставлява преобладаващата мощ на наднационалния капитал през днешния ден - по мощ и характерна мощ, по самопризнание и по прелъстителен потенциал - над обичайните национални сили, които тъкмо заради тази причина не са в положение да го ръководят и, не рядко, са мощно обусловени от него.
Това, че добре познатата глобалистка бърза храна съставлява фигурата par excellence на капиталистическата глобализация, наподобява се поддържа също така от обстоятелството, че двете жълти арки, които образуват стилизираното „ М “ на нейното лого, през днешния ден по всяка възможност са по-известни и по-известен от християнския кръст, ислямския полумесец и самото американско знаме.
Универсалният мърчандайзинг се удостоверява, даже иконографски, като великата вяра на нашето настояще във връзка с разпространяването, броя на прозелитите и способността да се превземат души даже преди телата.
Ето за какво жълтите арки на McDonald’s, не по-малко от контурната бутилка Coca-Cola, съставляват признака на глобализацията като „ неприятен универсализъм “ и в това време привилегированата цел на гастрономическия антиимпериализъм.
Както акцентира Марко Д’Ерамо, отхапването на хамбургер на Макдоналдс може на пръв взор да наподобява явен и натурален жест.
Със своите стандартизирани усети, горчица и кетчуп, кисели краставички и лук, идентични от Сиатъл до Сингапур, от Генуа до Мадрид, сервирани по един и същи метод и от сервитьори, облечени в идентични униформи, хамбургерът наподобява постоянно и на всички места еднакъв, съвсем като че ли на всички места по света и когато и да е е подготвен да се материализира по избор на клиента; съвсем като че ли това беше естественият метод на хранене и тъкмо заради тази причина генерира на всички места идентификация и чувство за познатост.
Подобно на масата, за която Маркс написа в началните елементи на „ Капиталът “, хамбургерът на Макдоналдс също в този момент се явява като явен и банален обект, който обаче, в случай че се проучва от позиция на „ разменната стойност “ и социалността, на разделянето на труда и стандартизирането на метода на хранене, е откриване на целия размер от смисли и несъгласия, които инервират капиталистическия метод на произвеждане в ерата на неолибералната глобализация.
В това отношение рекламният слоган, определен от Макдоналдс в Италия преди няколко години, заслужава известно внимание, въпреки и телеграфно: „ Това се случва единствено в Макдоналдс. “
Формулата дава обещание неповторимо и неповторимо преживяване, което към момента се предлага, постоянно същото като себе си, във всички Макдоналдс по света.
Нещо повече, той предвещава извънредно прекарване, което в действителност съответствува във всичко и за всичко с все по-разпространеното стандартизирано прекарване на потреблението на храна в същото време на гастро-аномична глобализация.
Би било напълно вярно да идентифицираме хамбургера на Макдоналдс като самото изображение на глобализацията от каквато и да е позиция, от която се следи: без значение дали е тази на хомологирането на знанието и усетите, или тази на капиталистическата модернизация на метода на ръководство на производството и обществената организация на труда, Макдоналдс съвършено въплъщава новия дух на капитализма, неговото комбинирано разположение на еднообразие и отчуждение, на овеществяване и употреба, които, вместо да правят отстъпка в името на фантазиите за по-добри свободи, стават необятни като пространството на света, трансформирайки се в облик на материализирано и на ниска цена благополучие.
Доказателство за това е, че няколко месеца след рухването на Берлинската стена, първият ресторант за бързо хранене Макдоналдс отвори порти в Източна Германия, в Плауен, където се състоя първата всеобща проява против комунистическото държавно управление.
Подобно събитие, на алегорично равнище даже преди материалното, бележи със мощно влияние неочаквания преход от действителния социализъм към капиталистическия глобализъм, от комунизма към консуматорството.
Два типични образеца за гъвкава глобализация се преплитат в диетата на Макдоналдс. От една страна, имаме съществуването на стандартизирани храни, без културни корени и налични за всички. И въпреки това, гъвкавата организация: а) на доста бързи ястия, употребявани в най-различни часове на деня, б) тук-там, замислени като non-lieux, като просто необитаеми места за прекосяване, и в) на служащи, предмет към контракти с доста висока степен на еластичност и ниска подготовка.
Превод: СМ
Източник: The Postil Magazine
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20001Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6473Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13510Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13520Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17466Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162747Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126774Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94124Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89533Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83276Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов8983Залезът на Европа: Трета част – Демографската гибел
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ