Това лято реших да потърся убежище от жегата в планината Пелион, планински регион в сърцето на Гърция, по средата между Атина и Солун. Той е дом на спиращи дъха гори и оживени местни общности, където опазването на природното богатство е начин на живот.
Но скоро след като пристигнах, призракът на голям горски пожар донесе много тревоги на жителите на района и техните гости. Със задълбочаването на климатичната криза през последните години се увеличи и сезонът на горските пожари в Гърция. Тази година тази тенденция продължи. До края на юли над 500 горски пожара горяха в цялата страна.
Някои от тях преминаха през равнините на района на Магнезия, където се намира планината Пелион, убивайки двама души, опожарявайки повече от 5000 хектара (12 000 акра) земя и причинявайки неизмерими икономически щети. Но самата планина Пелион остана недокосната.
Местни доброволци, заедно с екипи на горската пожарна, се мобилизираха, за да гасят пламъците винаги, когато се приближиха до планината и застрашиха гората.
Пелион е дом на земеделски общности, които познават планината много добре и се грижат за нея като част от техните земеделски дейности. Освен това са доста добре организирани и имат силна общностна връзка, която поддържа местните доброволчески сили за гасене на пожари добре оборудвани и готови да предприемат действия, когато възникне пожар.
Бях свидетел от първа ръка на този дух на общност една августовска вечер в местното кафене в село Стагиатес в покрайнините на столицата на Магнезия Волос. Жителите започнаха набиране на средства за местния патрул от доброволци, които наблюдават гората, и хазната бързо се напълни. Всички допринесоха и изглежда всички бяха съгласни, че опазването на гората в безопасност – и оттам на собствеността и фермите – е отговорност на общността.
Докато планината Пелион оцеля от пламъците това лято, друг планински регион, националният парк Дадия, на североизток, близо до границата с Турция и България, изгоря тежко. Повече от половината му площ е напълно опустошена от огъня.
Регионът на Еврос, където се намира Дадия, стана свидетел на най-големия горски пожар в Европа в историята, с изгорени повече от 94 000 хектара (232 000 акра) земя и гори.
Жителите на Еврос също се мобилизираха, но някои не се бориха с огъня. Официални твърдения, че някои от пожарите са резултат от умишлен палеж, карат местните жители да търсят изкупителни жертви. Подкупвайки се на правителствената антиимигрантска реторика и слуховете, че търсещи убежище, преминаващи от Турция, предизвикват пожари, те започнаха „лов“ за извършителите. При един инцидент местни жители отвлякоха и заключиха 13 бежанци в ремарке за часове.
Случилото се с Дадия и Пелион това лято добре илюстрира как настоящият подход на гръцките власти към управлението на горските пожари се проваля и какво трябва да правят вместо това.
Въведена за първи път през 1998 г., текущата държавна стратегия за справяне с горските пожари инвестира значително в потушаване на пожари с противопожарни бригади, вместо да ги предотвратява чрез по-добро управление на горите. Освен това не включва местните общности в усилията за гасене на пожари, превенцията и планирането.
Провалите на стратегията за управление на горските пожари се усложняват от десетилетия на държавна небрежност в градското планиране и опазването на природата. Слабият контрол върху строителството доведе до това, че населените места се превръщат в смъртоносни капани по време на пожари. В същото време слабата защита на горите и други естествени местообитания позволи на хората да посегнат на тези територии и по този начин ги изложи на по-висок риск от пожари.
В резултат на това страната се е справила много по-зле по отношение на разрушенията, предизвикани от горски пожари, отколкото други страни с подобни пейзажи и климатични условия. Според Националната обсерватория на Атина, най-известният изследователски институт в страната, Гърция е на първо място сред средиземноморските страни по площ, изгорена от горски пожари тази година – близо 688 000 хектара (1,7 милиона акра); то е и на първо място по брой засегнати акри от горски пожар – 19 207 хектара (47 462 акра).
През последните години Европейският съюз – признавайки мрачната реалност на изменението на климата и ефекта му върху горските пожари – започна общосъюзни усилия за повишаване на готовността за горски пожари. Така например в началото на лятото тази година в Гърция бяха изпратени противопожарни екипи от други страни; когато започнаха пожарите, те веднага бяха мобилизирани заедно с гръцките си колеги.
Гръцкото правителство също успя да активира Механизма за гражданска защита на ЕС, за да поиска повече помощ в първата фаза на пожарите. Но дори с помощта на ЕС Гърция не успя да се справи с ада на този сезон на горски пожари.
Други страни от ЕС, предразположени към горски пожари, осъзнаха, че инвестирането само в сили за гасене на пожари или чакането на помощ от ЕС не помага и предприеха действия. Португалия е пример за това. След като преживя опустошителен пожар през 2017 г., португалското правителство преразгледа подхода си за справяне с горските пожари.
От създаването на интегрирана противопожарна агенция, която включва горски експерти и природозащитници, до забраната на нови насаждения от силно запалимото евкалиптово дърво и координирането на контролираното изгаряне на отломки, Португалия въведе различни практики, насочени към превенцията, и това проработи. Досега не е имало повторение на мегапожара от 2017 г.
Гърция, напротив, избра да не се поучи от минали трагедии. След трагичния пожар през 2018 г. близо до Атина, който доведе до 100 смъртни случая, световноизвестният професор Йохан Голдамер, директор на Глобалния център за наблюдение на пожари към Института Макс Планк в Германия, беше помолен да посъветва правителството как да подобри управлението на пожарите в държава.
Комитетът, сформиран от Goldammer, изготви доклад, наблягащ преди всичко на един принцип: превенцията. Неговите препоръки обаче така и не бяха изпълнени.
Време е да поправите тази грешка. Гърция трябва да разработи цялостен подход, който дава приоритет на управлението на околната среда и дългосрочното планиране за смекчаване на климатичната криза пред краткосрочните икономически ползи от развитието на земята. Това изисква промяна на парадигмата в управлението, която преразглежда икономическото развитие и стратегиите за пространствено и градско планиране.
Това означава, че държавата трябва да върне агенцията по горите към дейностите по управление на горските пожари, да разработи инвентаризация на горите и функциониращ кадастър. Тя трябва да работи с общностите, за да подкрепя и координира самоорганизацията и готовността за горски пожари, да използва местните познания за терена и да насърчава дейности, които помагат за отстраняването на запалими материали от земи и гори – включително целенасочена паша и разчистване на горски отпадъци.
Една от ключовите препоръки на доклада Goldammer е да се намали рискът от горски пожари чрез възстановяване на селскостопанските дейности в провинцията за управление на биомасата. Това означава подкрепа за селските общности и насърчаване на обръщането на урбанизацията като държавна политика.
В миналото имигрантите са помагали за поддържането на изоставените райони в провинцията живи. Вместо да подклажда ксенофобия и омраза срещу тези хора, правителството може би може да ги насърчи отново да играят тази роля.
Гръцката държава също трябва да установи твърд контрол върху строителството. В момента, тъй като различни икономически сектори упорито лобират за слаби регулации, законът в Гърция позволява земи, които са били изгорени от горски пожари, да се използват за строителство на жилища, туристически съоръжения, вятърни турбини и т.н. Освен че дава приоритет на бизнес интересите пред възстановяването на опустошени гори и местообитания, такива правни разпоредби могат да насърчат палежи.
Всички тези мерки ще помогнат не само при горски пожари, но и при други природни бедствия. Възстановяването на горите, правилното управление на земята, регулирането на строителството и работата с местните общности също могат да помогнат за смекчаване на последиците от наводненията.
Проливните дъждове, които заляха безплодната земя в Гърция, бяха добро напомняне за това. Бурята Даниел удави страната, уби 14 души и парализира централна Гърция – сърцето на гръцкото земеделие.
Малко след това министър-председателят Кириакос Мицотакис пътува до Страсбург, за да се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да поиска финансова подкрепа. Тъй като последствията от климатичната криза се засилват в границите на ЕС, съюзът ще трябва да обмисли създаването на постоянен фонд за щети и загуби от климата, за да помогне на най-засегнатите държави членки.
Но стратегията на ЕС трябва да надхвърли финансовите инструменти. Тя ще трябва да преразгледа собствените си политически и икономически стратегии и структури, за да може да се справи с климатичните предизвикателства. Растежът на всяка цена трябва да отстъпи място на устойчивото развитие, опазването и защитата на местообитанията и местните общности. Ще трябва да се направят болезнени промени.
И докато гръцкият и европейският политически и икономически елит се колебаят, когато трябва да се вземат трудни решения пред лицето на климатичната катастрофа, жителите на планината Пелион не го правят. След наводненията, които последваха пожарите, те отново направиха това, което знаят най-добре: организираха се.
Те работиха усилено, за да отворят блокираните пътища, помогнаха за почистването след наводнението, спасиха група деца бежанци от преляла река и редовно снабдяваха град Волос с чиста вода от планината.
Хората на планината Пелион не страдат от никакви съмнения. Те знаят, че поставянето на опазването и благосъстоянието на общността и природата над тесния егоистичен личен интерес е правилното нещо, което трябва да направите.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
