Гърция планира да излезе отново на пазарите през май
Гърция възнамерява да излезе още веднъж на пазарите още през май, като за задачата този път страната счита да емитира десетгодишни облигации, оповестява в. " Вима ".
Този проект съгласно изданието е разисквал гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос във Вашингтон в границите на пролетната сесия на Международния валутген фонд (МВФ).
Сделката, която министърът договарял във Вашингтон, била Атина да получи мечтаното от нея позволение от европейските кредитори за ограниченията, които ще бъдат прилагани по облекчение на гръцкия дълг, а с новата емисия облигации държавното управление на премиера Алексис Ципрас възнамерявало да се домогне до " бърза победа ".
Като такава " бърза победа " се счита приватизацията в енергийния бранш и по-специално на двете енергийни компания - газовия оператор ДЕСФА и нефтената ЕЛПЕ /първата към този момент има нов притежател, а за втората се търсят предложения доникъде май/. Управителят на гръцката централна банка назова тази приватизация " емблематична ", с цел да може Гърция да насочи към пазарите нов сигнал за доверие.
Колкото до гръцкия дълг, неговото облекчение можело да се сведе до два разновидността: първо, ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната да върнат на Гърция облагите от притежаваните от тях гръцки облигации.
Френското предложение в тази тенденция планува на година /от 2019 до 2022 г./ на Гърция да бъдат връщани по един милиард евро, и второ, отново съгласно френското предложение, да се види какъв ще е растежът на гръцката стопанска система, тъй че погасяването на гръцкия дълг да е в сходство с него.
МВФ желае гръцкият дълг да бъде понижен, защото счита, че е нестабилен, до момента в който европейците не желаят и да чуват за разсрочване на това задължение за по-дълъг интервал. Сега МВФ е подготвен да продължи да поддържа Гърция, като остава да се разбере по какъв начин ще става това.
От 2010 година Гърция се възползва от три интернационалните заема за общо над 300 милиарда евро. Освен това получи доста преструктуриране на дълга. Всичко това бе съпроводено от строги ограничения за икономии, довели до невиждана криза и внезапно нарастване на безработицата, която продължава да бъде най-високата в еврозоната (21%).
Едва през 2017 година страната се върна към стопански напредък (1,4%), откакто загуби една четвърт от брутния си вътрешен артикул.
В края на авсуг изтича срокът на деяние на програмата за подкрепяне с третия интернационален заем, провиснал на страната през юли 2015 година или шест месеца след идването на власт на Алексис Ципрас, ръководителя на лявата партия СИРИЗА. Остават обаче още няколко последни промени, които страната би трябвало да направи по искане на кредиторите си.
Източник: БТА
Този проект съгласно изданието е разисквал гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос във Вашингтон в границите на пролетната сесия на Международния валутген фонд (МВФ).
Сделката, която министърът договарял във Вашингтон, била Атина да получи мечтаното от нея позволение от европейските кредитори за ограниченията, които ще бъдат прилагани по облекчение на гръцкия дълг, а с новата емисия облигации държавното управление на премиера Алексис Ципрас възнамерявало да се домогне до " бърза победа ".
Като такава " бърза победа " се счита приватизацията в енергийния бранш и по-специално на двете енергийни компания - газовия оператор ДЕСФА и нефтената ЕЛПЕ /първата към този момент има нов притежател, а за втората се търсят предложения доникъде май/. Управителят на гръцката централна банка назова тази приватизация " емблематична ", с цел да може Гърция да насочи към пазарите нов сигнал за доверие.
Колкото до гръцкия дълг, неговото облекчение можело да се сведе до два разновидността: първо, ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната да върнат на Гърция облагите от притежаваните от тях гръцки облигации.
Френското предложение в тази тенденция планува на година /от 2019 до 2022 г./ на Гърция да бъдат връщани по един милиард евро, и второ, отново съгласно френското предложение, да се види какъв ще е растежът на гръцката стопанска система, тъй че погасяването на гръцкия дълг да е в сходство с него.
МВФ желае гръцкият дълг да бъде понижен, защото счита, че е нестабилен, до момента в който европейците не желаят и да чуват за разсрочване на това задължение за по-дълъг интервал. Сега МВФ е подготвен да продължи да поддържа Гърция, като остава да се разбере по какъв начин ще става това.
От 2010 година Гърция се възползва от три интернационалните заема за общо над 300 милиарда евро. Освен това получи доста преструктуриране на дълга. Всичко това бе съпроводено от строги ограничения за икономии, довели до невиждана криза и внезапно нарастване на безработицата, която продължава да бъде най-високата в еврозоната (21%).
Едва през 2017 година страната се върна към стопански напредък (1,4%), откакто загуби една четвърт от брутния си вътрешен артикул.
В края на авсуг изтича срокът на деяние на програмата за подкрепяне с третия интернационален заем, провиснал на страната през юли 2015 година или шест месеца след идването на власт на Алексис Ципрас, ръководителя на лявата партия СИРИЗА. Остават обаче още няколко последни промени, които страната би трябвало да направи по искане на кредиторите си.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ