Край езерата на Преспес е лобното място на цар Самуил СНИМКИ
Гърция не е единствено безкрайните плажове, които българите щурмуват всяка лято. В северозападната част на южната ни съседка се намира изящен естествен резерват. Сгушен сред планините Баба, Петрино, Галичица, Звезда и Горбец, се простира „ Преспес “ - един от националните паркове на страната. Сред огромните му забележителности са красивите Преспански езера - Малко и Голямо, възпети от писателя Димитър Талев. Паркът, включен в „ Натура 2000 “,
е под грижите и закрилата на държавните управления на Гърция, Албания и Северна Македония.
Част от Малкото Преспанско езеро влиза в албанска територия, а Голямото мие крайбрежията и на трите страни. Районът е местообитание на разнообразни типове предпазени пернати, сред които големи колонии на пеликани и корморани, което допуска прелестни благоприятни условия за феновете на така наречен „ бърд уочинг “ туризъм - за наблюдаване на птици. Представители на български и румънски медии посетиха неповторимото място по план „ E-tour Project Interreg IPA CBC Greece-RN Macedoniа 2014-2020 “ - www.i-tour.uom.gr, финансиран от Гърция и Северна Македония.
Наред с прелестните си естествени дадености, „ Преспес “ е място, надълбоко обвързвано с българската история, за което свидетелстват десетки съхранени археологически открития и културно-исторически монументи. Запазило името си, средновековното населено място със актуален образ Преспа /от старобългарски сняг/, е било част от Първото българско царство. През 865 година на остров Свети Ахил, който е в центъра на Малкото Преспанско езеро, княз Борис построява величествена базилика, носеща името на острова. Според исторически сведения
българи са се заселили там през 675 година при ръководството на хан Кубер,
а през 837 година хан Пресиян включва земите в държавните граници на България. Просветителска активност за разпространение и одобряване на християнството измежду локалното население е упражнявал св. Климент Охридски. След като завладява Лариса, в Преспа се открива цар Самуил и трансформира селището в седалище на Българската патриаршия. Преди това придвижва мощите на св. Ахил в катедралния храм на острова. Именно в Преспа цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година, откакто вижда ослепените си от император Василий II /Българоубиец/ бойци, изумени от византийците в Беласишката борба.
По време на археологически разкопки в базиликата през 1969 година, гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос, умрял през 2019 година, прави сензационно изобретение. Той намира 4 саркофага със скелети, за единия от които има антропологични доказателства, че е на цар Самуил. Предполага се, че другите два са на сина му Гаврил Радомир и на Иван Владимир - шурей на цар Самуил и брачен партньор на щерка му Теодора Косара. Два от гробовете през днешния ден са покрити с каменни плочи, само че за жалост върху тях няма никакъв надпис или табелка. През 2014 година, когато се честваха 1000 година от кончината на цар Самуил, военно-патриотични организации от Дупница насочиха зов страната ни да направи действия за пазаруване на остров Свети Ахил. В началото на тази година археологът проф. Николай Овчаров повдигна въпроса България да изиска от Гърция костите на цар Самуил, които се намират в вместилище във Византийския музей в Солун.
Тукашните приказват български
Разстоянието от Пловдив до „ Преспес “ е към 700 км, като 230 км разделят Солун от резервата. Пътят, част от който е автомагистрала, е съвършен. Поради статута на предпазена територия там нито може да се плажува, нито да се опъне палатка. Но пък тишината, спокойствието и чистият въздух обезпечават същински релакс. В покрайнините има фамилни хотели и кокетни къщи за посетители, а в таверните оферират обичайната гръцка кухня и питиета. Комуникацията с локалните хора не е проблем, защото огромна част от тях приказват български език и го назовават майчин. Вълнуващо е да се чуе, че някои се дефинират като българи, макар отдавнашната асимилация на предците им към гръцката страна.
Творба на наш министър краси локална механа
На остров Свети Ахил, до който се стига по понтонен мост с дължина към 800 метра, с изключение на едноименната базилика има остатъци и от други средновековни църкви - „ Свети Георги “, „ Свети Апостоли “, „ Свети Димитър “ и „ Света Богородица Порфирна “. На острова може да се подкрепите в арткафе-ресторант с аспект към езерото. А там също има огромна изненада - стените на цялото заведение са украсени с произведения на български художници и скулптори. След присъединяване в пленер през 2015 година свои творби са дарили Вълчан Петров, Самуил Стоянов, служебният министър на културата Велислав Минеков и други
На няколко километра от Малкото Преспанско езеро, в с. Герман, се намира средновековната черква „ Св. Герман “, която също пази български спомен. В края на 19. век в нея е открита мраморна плоча със старобългарски текст, писан от цар Самуил в памет на майка му, татко му и един от братята му. Днес реликвата, известна като „ Самуиловият надпис “, се намира в Националния исторически музей в София.
Близкото село Псарадес, или Нивици, ситуирано в залив на Голямото Преспанско езеро, е изходна точка към неповторими скални църкви. До тях се стига само с моторна лодка, която може да се наеме от пристанището. На път към средновековната черква „ Света Богородица Елеуса “ /Милостива/, строена през 1373 година, се виждат добре непокътнати иконописи по скалите. Храмът, със статут на монумент на културата, е иззидан в скална пещера, а до него се стига по вита стълба. На 17 юни 2018 година в Нивици е подписано Преспанското съглашение сред Гърция и Северна Македония, съгласно което втората страна възприема името Република Северна Македония.
е под грижите и закрилата на държавните управления на Гърция, Албания и Северна Македония.
Част от Малкото Преспанско езеро влиза в албанска територия, а Голямото мие крайбрежията и на трите страни. Районът е местообитание на разнообразни типове предпазени пернати, сред които големи колонии на пеликани и корморани, което допуска прелестни благоприятни условия за феновете на така наречен „ бърд уочинг “ туризъм - за наблюдаване на птици. Представители на български и румънски медии посетиха неповторимото място по план „ E-tour Project Interreg IPA CBC Greece-RN Macedoniа 2014-2020 “ - www.i-tour.uom.gr, финансиран от Гърция и Северна Македония.
Наред с прелестните си естествени дадености, „ Преспес “ е място, надълбоко обвързвано с българската история, за което свидетелстват десетки съхранени археологически открития и културно-исторически монументи. Запазило името си, средновековното населено място със актуален образ Преспа /от старобългарски сняг/, е било част от Първото българско царство. През 865 година на остров Свети Ахил, който е в центъра на Малкото Преспанско езеро, княз Борис построява величествена базилика, носеща името на острова. Според исторически сведения
българи са се заселили там през 675 година при ръководството на хан Кубер,
а през 837 година хан Пресиян включва земите в държавните граници на България. Просветителска активност за разпространение и одобряване на християнството измежду локалното население е упражнявал св. Климент Охридски. След като завладява Лариса, в Преспа се открива цар Самуил и трансформира селището в седалище на Българската патриаршия. Преди това придвижва мощите на св. Ахил в катедралния храм на острова. Именно в Преспа цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година, откакто вижда ослепените си от император Василий II /Българоубиец/ бойци, изумени от византийците в Беласишката борба.
По време на археологически разкопки в базиликата през 1969 година, гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос, умрял през 2019 година, прави сензационно изобретение. Той намира 4 саркофага със скелети, за единия от които има антропологични доказателства, че е на цар Самуил. Предполага се, че другите два са на сина му Гаврил Радомир и на Иван Владимир - шурей на цар Самуил и брачен партньор на щерка му Теодора Косара. Два от гробовете през днешния ден са покрити с каменни плочи, само че за жалост върху тях няма никакъв надпис или табелка. През 2014 година, когато се честваха 1000 година от кончината на цар Самуил, военно-патриотични организации от Дупница насочиха зов страната ни да направи действия за пазаруване на остров Свети Ахил. В началото на тази година археологът проф. Николай Овчаров повдигна въпроса България да изиска от Гърция костите на цар Самуил, които се намират в вместилище във Византийския музей в Солун.
Тукашните приказват български
Разстоянието от Пловдив до „ Преспес “ е към 700 км, като 230 км разделят Солун от резервата. Пътят, част от който е автомагистрала, е съвършен. Поради статута на предпазена територия там нито може да се плажува, нито да се опъне палатка. Но пък тишината, спокойствието и чистият въздух обезпечават същински релакс. В покрайнините има фамилни хотели и кокетни къщи за посетители, а в таверните оферират обичайната гръцка кухня и питиета. Комуникацията с локалните хора не е проблем, защото огромна част от тях приказват български език и го назовават майчин. Вълнуващо е да се чуе, че някои се дефинират като българи, макар отдавнашната асимилация на предците им към гръцката страна.
Творба на наш министър краси локална механа
На остров Свети Ахил, до който се стига по понтонен мост с дължина към 800 метра, с изключение на едноименната базилика има остатъци и от други средновековни църкви - „ Свети Георги “, „ Свети Апостоли “, „ Свети Димитър “ и „ Света Богородица Порфирна “. На острова може да се подкрепите в арткафе-ресторант с аспект към езерото. А там също има огромна изненада - стените на цялото заведение са украсени с произведения на български художници и скулптори. След присъединяване в пленер през 2015 година свои творби са дарили Вълчан Петров, Самуил Стоянов, служебният министър на културата Велислав Минеков и други
На няколко километра от Малкото Преспанско езеро, в с. Герман, се намира средновековната черква „ Св. Герман “, която също пази български спомен. В края на 19. век в нея е открита мраморна плоча със старобългарски текст, писан от цар Самуил в памет на майка му, татко му и един от братята му. Днес реликвата, известна като „ Самуиловият надпис “, се намира в Националния исторически музей в София.
Близкото село Псарадес, или Нивици, ситуирано в залив на Голямото Преспанско езеро, е изходна точка към неповторими скални църкви. До тях се стига само с моторна лодка, която може да се наеме от пристанището. На път към средновековната черква „ Света Богородица Елеуса “ /Милостива/, строена през 1373 година, се виждат добре непокътнати иконописи по скалите. Храмът, със статут на монумент на културата, е иззидан в скална пещера, а до него се стига по вита стълба. На 17 юни 2018 година в Нивици е подписано Преспанското съглашение сред Гърция и Северна Македония, съгласно което втората страна възприема името Република Северна Македония.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ