Гърция става ключов играч на енергийния пазар, България губи позиции в региона
Гърция е напът да се трансформира в основен състезател на енергийния пазар в Югоизточна Европа благодарение на новите енергийни връзки, инфраструктурното развиване и стратегическите придобивания. Целта ѝ е да образува енергийна карта на Балканите.
Тази промяна се подхранва основно от два значими фактора - прекосяването към по-екологичен енергиен микс и намаляването на независимостта от съветски газ. Ключови начинания са придобивките в Румъния, България и други районни пазари в комбиниране с дейните ограничения подхванати от Независимия оператор за транспорт на електрическа енергия и за подсилване на електроенергийните междусистемни връзки.
Миналата година най-голямата слънчева плантация в Европа бе открита в Гърция край северния град Козани. Това е най-голямата система от подобен вид в Европа. Премиерът Мицотакис даде обещание да форсира издаването на разрешителни за планове за възобновима сила, до момента в който страната се стреми да се откаже от замърсяващите и скъпоструващи вносни изкопаеми горива.
Гърция има за цел съвсем да удвои инсталирания си потенциал от възобновими източници до към 19 гигавата до 2030 година В Атина са си сложили за цел да трансфорат страната в енергиен фактор, до момента в който в София към момента се приготвят тактики и проекти.
Българската енергетика очевидно губи пазарен дял в района. Тук не става дума единствено за сигналната лампа, която светна през януари с рекордния импорт на ток. Липсата на качествени промени в бранша и избирането на политическия комфорт пред далновидността в дълготраен проект доведоха до понижена конкурентоспособност и още по-сложна вероятност за бъдещето.
Налице са задоволително на брой аргументи в идващите години България да продължи да губи позициите в района, а заради интегрирания европейски пазар - другите страни да вземат забележителен дял даже в нейния вътрешния пазар на електрическа енергия.
Може би най-хубавият противопоставен образец за развиване е Гърция, която дълги години зависеше от България за доставките на електрическа енергия, само че направи по този начин, че да преобърне наклонността. Днес Гърция е в развой на осъществяване на задачите си за 82% дял на ВЕИ при производството си на електрическа енергия през 2030 година, в композиция с голям брой газови, мрежови и геостратегически планове с трети страни, част от които към този момент работят.
В същото време българското обмисляне тъне в неяснота и се разчита на остарели и нерентабилни въглищни централи, които съвсем не работят. Завършването на втората междусистемнна връзка на Гърция с България бележи значим стадий, като на хоризонта се обрисуват още такива с Италия, Албания, Северна Македония и Турция.
Последвайте канала на
Тази промяна се подхранва основно от два значими фактора - прекосяването към по-екологичен енергиен микс и намаляването на независимостта от съветски газ. Ключови начинания са придобивките в Румъния, България и други районни пазари в комбиниране с дейните ограничения подхванати от Независимия оператор за транспорт на електрическа енергия и за подсилване на електроенергийните междусистемни връзки.
Миналата година най-голямата слънчева плантация в Европа бе открита в Гърция край северния град Козани. Това е най-голямата система от подобен вид в Европа. Премиерът Мицотакис даде обещание да форсира издаването на разрешителни за планове за възобновима сила, до момента в който страната се стреми да се откаже от замърсяващите и скъпоструващи вносни изкопаеми горива.
Гърция има за цел съвсем да удвои инсталирания си потенциал от възобновими източници до към 19 гигавата до 2030 година В Атина са си сложили за цел да трансфорат страната в енергиен фактор, до момента в който в София към момента се приготвят тактики и проекти.
Българската енергетика очевидно губи пазарен дял в района. Тук не става дума единствено за сигналната лампа, която светна през януари с рекордния импорт на ток. Липсата на качествени промени в бранша и избирането на политическия комфорт пред далновидността в дълготраен проект доведоха до понижена конкурентоспособност и още по-сложна вероятност за бъдещето.
Налице са задоволително на брой аргументи в идващите години България да продължи да губи позициите в района, а заради интегрирания европейски пазар - другите страни да вземат забележителен дял даже в нейния вътрешния пазар на електрическа енергия.
Може би най-хубавият противопоставен образец за развиване е Гърция, която дълги години зависеше от България за доставките на електрическа енергия, само че направи по този начин, че да преобърне наклонността. Днес Гърция е в развой на осъществяване на задачите си за 82% дял на ВЕИ при производството си на електрическа енергия през 2030 година, в композиция с голям брой газови, мрежови и геостратегически планове с трети страни, част от които към този момент работят.
В същото време българското обмисляне тъне в неяснота и се разчита на остарели и нерентабилни въглищни централи, които съвсем не работят. Завършването на втората междусистемнна връзка на Гърция с България бележи значим стадий, като на хоризонта се обрисуват още такива с Италия, Албания, Северна Македония и Турция.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ