Келтите: Едно мирно и равно общество
Гърците ги наричали „ Keltoi “ или „ Galatians “, до момента в който римляните ги познавали като „ Celtae “ или „ Gauls “. Те постоянно са изобразявани като диви, войнствени и рискови – напълно действителна опасност за оцеляването на средиземноморската просвета. Археологията обаче ги демонстрира като една от най-важните и авторитетни от всички антични цивилизации, като тяхното художествено и културно въздействие се е популяризирало от Испания до Турция и Италия до Шотландия.
„ Келтите “ в действителност не са една раса, а редица обособени племена, въпреки и обвързани от общи връзки в изкуството, обичаите и религията. Келтски групи съществуват в цяла Ценрална Европа, в покрайнините на класическия свят, още от 4 век прочие н. е. За Гърция и Рим те са архетипния „ зложелател пред портите “; висшите варвари, чийто метод на живот е неясен и изцяло в несъгласие с техния.
Като се има поради, че както римляните, по този начин и гърците употребяват думата „ келт “ по общ и постоянно много позорен метод, имайки поради тези, които живеят оттатък „ цивилизацията “, може да бъде мъчно да се разбере по какъв начин терминът в началото се появява и какъв тъкмо смисъл се влага в него.
Ако обаче използваме думите „ келт “ и „ келтски “, с цел да обхванем отличителните културни, религиозни, езикови и художествени стилове, публикувани в огромни елементи от предримска Европа, тогава е явно, че Англия освен е била забележителна част от това по-голямо келтско завещание, само че също по този начин, че келтският жанр, който се е развил там, е последният подем на богата, разнообразна и динамична просвета. За страдание самите келти не ни оставят някакви архивни записи, тъй че тяхната история и еднаквост могат да бъдат нищени единствено от археологически разкопки, заедно с писмените свидетелства на техния върл зложелател: Римската империя.
Скулптура на млад келт
Повечето келти във Англия живеят в кръгли къщи, или на групи в дребни ферми, затворени селища или в огромни хълмови укрепления. Със своите конусовидни, покрити със плява покриви и стени от плет, кръглите къщи са по-голямата част от постройките и нормално разполагат с складове за зърно и дърва, кошари за животни и работни навеси – всичко това заобиколено от изорани ниви и пасища. Земеделието е главният източник на произвеждане на храни. Келтските фамилии или кланове принадлежат към по-големи племена, всяко водено от хайлайф, на който фермерите и производителите на храни свидетелстват своята честност.
Начинът на живот на келтите е всъщност селски и концентриран върху фермата. Гледат се стадата, построяват се къщи, поддържат се пасища, събира се годишна продукция, а ловът е спорт за богатите – по-голямата част от популацията разчита на плодовете на личния си селскостопански труд. Животните, изключително кравите, свинете и овцете, се държат в фермата и нормално има огромни зърнохранилища и ями за предпазване на зърно и друга храна, като остатъкът се изплаща на ръководещия хайлайф.
Земеделските общности се занимават и с търговия на екзотични предмети. Римляните ни споделят, че келтите обичат виното и декоративното обзавеждане, само че са си значително самодостатъчни като създават керамика и железни предмети съгласно личните си потребности. Празниците им са социално значими – обезпечаването на храна и питиета, дружно с развлечения под формата на описване на истории и пеене – и от значително значение за поддържане на съюзи и осъществяване на религиозни и обществени отговорности сред кланове и фамилни групи. Обикновено животът е спокоен, макар че комплицираният темперамент на племената от време на време може да докара до разногласия и вражди. Те могат да варират от елементарни набези от шепа воини, които търсят авторитет, до по-дълги интервали на война, в която се пролива доста кръв.
Докато Рим е мощно патриархално общество, в което се чака дамите да заемат второстепенна роля, келтите са по-егалитарни, като и мъжете, и дамите са в положение да ръководят племена сами по себе си. На всички равнища на келтското общество наподобява, че дамите имат по-голяма независимост, в сравнение с в Рим, като имат по-голям избор що се отнася до партньорство с мъжете, брака, бизнеса, собствеността върху земята, както и в дома.
По подигравка на ориста римляните преглеждат равенството сред половете като доказателство за „ варварския “ и надълбоко първичен темперамент на келтите. Според Юлий Цезар съпругите и съпрузите споделят благосъстоянието си и сигурно има тъкмо толкоз богати погребения на мъже от английската желязна ера, колкото и на дами. Когато през 3 век римската императрица Юлия Домна разяснява самостоятелната, свободолюбива природа на келтските дами на (за страдание неназованата) брачна половинка на каледонския цар Аргентококс, английската кралица дава отговор пренебрежително, че „ можем да се съюзим намерено с най-хубавите мъже, докато вие, римските дами, се оставяте да бъдете развратени уединено от най-гнусните “.
