Гара Русе (по-късно Русе-изток, днес Музей на транспорта) е първата

Гара Русе (по-късно Русе-изток, през днешния ден Музей на транспорта) е първата железопътна гара в днешните български земи, издигната и открита с железопътната линия Русе - Варна през 1866 година

На днешния ден през 1900 година е открита жп линията Русе - Велико Търново (130 км). Тя е част от железопътна линия № 4 Русе – Полски Тръмбеш – Горна Оряховица – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Меричлери – Димитровград-север – Кърджали – Подкова от Националната железопътна мрежа на България, която е единична (с изключение на секторите Дъбово – Тулово и Стара Загора – Михайлово), електрифицирана (от Русе до Димитровград) с обикновено междурелсие (1435 мм).

Железопътната линия № 4 е измежду трите презбалкански жп линии, свързващи Северна с Южна България. Дълга е към 400 км, което я прави третата по дължина в страната, написа Евгений Натов в.

Железопътната линия е строена на няколко стадия, като първата права от гараРусе до гараВелико Търново е въведена в употреба на 8 октомври 1900 година, а последният - Момчилград – Подкова - на 20 ноември 1944 година. Обемът на строителните работи за изкуствените уреди по железопътната линия Русе - Стара Загора - Подкова е огромен. Построени са стотици уреди - мостове, водостоци, подпорни стени, в т. ч. и 25 тунела с обща дължина 8126 метра.

В гараРусе линията прави връзка с Главна жп линия 9 за Каспичан (Варна), в гара Горна Оряховица - с Главна жп линия 2 за Варна и София, в гарите Дъбово / Тулово - с Главна жп линия 3 - за Бургас / Варна и София, в гарите Стара Загора/Михайлово - с Главна жп линия 8 за Бургас/Варна и Пловдив и в гара Димитровград - с Главна жп гара 1 за София и Свиленград. От жп гара Горна Оряховица стартира и второстепенната линия (отклонение) за Елена - Лития 41 (днес демонтирана) и от гара Царева морава - Линия 42 за Габрово.

Русе – Търново

В Закона за развиване на железопътната мрежа на България от 1895 година е планувано строителство на железопътна линияРусе - Търново - Стара Загора през Стара планина за свързване на Северна с Южна България. Проучването е осъществено в къс период и единствено една година след влизането на закона в действие (12 октомври 1896 г.) построяването на линията е предоставено посредством търг. Той обаче не е одобрен от Народното събрание. По време на разискването му е подложен въпросът за изследване на трасето Търново - Габрово - Шипка - Казанлък, изтъкнато като по-целесъобразно. За да се даде опция за осъществяване на вариантни изследвания за мястото на пресичането на Балкана, Народното събрание взема решение да разпореди посредством търг единствено частта Русе - Търново. На 4 август 1897 година е направена първата копка, а на 8 октомври 1900 година тази част от линията е предадена в употреба. Построена е от Главно дружество за строителство с ръководител Ст. Симеонов. По-големите уреди по жп линията са мостовете над река Янтра край гара Бяла, над река Русенски Лом край Русе, два стоманени моста и първите два тунела от линията в региона на Търново.

ГараРусе (по-късно Русе-изток, през днешния ден Музей на транспорта) е първата железопътна гара в днешните български земи, издигната и открита с железопътната линия Русе - Варна през 1866 година. Приемното здание е издигнато паралелно на коловозите, макар че е начална гара. Намира се директно до река Дунав в източната част на града. Разположението и до брега на река Дунав е за улеснение на прехвърлянето на пасажери и товари от кораби в посока Варна и назад.

През 1900 година, след влизането в употреба на линията Русе - Търново, стартира построяването на железопътен възелРусе.

Първата железопътна линия в България сред Русе и Варна е издигната е от британската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли, които получават концесия потреблението ѝ за 99 години от османското държавно управление. Тя е открита за придвижване на 7 ноември 1866 година, а дължината ѝ е 223 километра.