Ганю Атанасов, един от героите на Съединението, е роден в

Ганю Атанасов, един от героите на Съединението, е роден в с. Брестовица, област Пловдив.

Първоначално учи в родното си село, по-късно в " Жълтото учебно заведение " в Пловдив, 1877. По време на Освободителната война се включва в чета, преследваща отстъпващите турски войски в Родопите. През 1879 приключва Първия випуск на Военното учебно заведение в София. Със заповед на военното ръководство е създаден н прапорщик и е назначен в румелийската милиция на 10 май 1879. При идването си в Пловдив е създаден със заповед №40 на Главния шеф в подпоручик и е записан в Първа пловдивска тайфа като дружинен адютант. На 9 юни 1881 е създаден в чин поручик и като подобен е асистент прокурор и извършва длъжността боен прокурор на Източна Румелия.

Той е един от първите офицери, които пропагандират концепцията за Съединението измежду военните. Участва при взимане решението за издаване на в. " Борба " с редактор Захарий  Стоянов.

" Захарий Стоянов е живеел в къщата на дядо ми и там е почнал " Записки по българските въстания ". Там е основан първият Таен централен революционен комитет. България е такава – в тези си граници, точно тъй като тази шепа родолюбци, които са желали да отстранен и гръцка църковна и султанската власт “, разказва внучката на Ганю Атанасов - Ангелина Атанасова, за първи път пред българска медия - БНР.

На 20 май 1885 плводивският полицмайстер Коростелев написа ревю до Директорана вътрешните каузи във връзка безредици измежду пловдивското население. След този отчет следват уволнения на служители. Сред освободените от работа е и Ганю Атанасов. На 27 юли 1885 е уволнен от войската и е причислен в цифрата на аварийните офицери на І Военно пловдивско окръжие. Военният му чин е възобновен на 6 септември 1885. Поручик Ганю Атанасов конвоира сваления основен шеф Г.Кръстевич.

Ганю Атанасов взе участие като офицер в Сръбско-българската, Балканските и Първатасветовна война.

Още за спомените на Ангелина Атанасова - внучка на Ганю Атанасов, част от заверата, направила допустимо Съединението Източна Румелия с Княжество България, можете да чуете в звуковия файл.