Галя, която дойде от Украйна на почивка и се оказа, че не може да си тръгне |
Галя е украинка. Намикрам я в офиса на " Грийнпийс " като част от доброволците от съдружие " Мати Украйна ", които споделят между тях оживено - ту на български, ту на британски, ту на съветски.
Аз приказвам релативно порядъчен съветски - завещание от времето, когато го учехме в учебно заведение, гледахме съветска телевизия в петък и в химна ни се пееше за Москва, която била с нас в мир и в пердах.
По зла подигравка на ориста се оказа, че това, че приказвам съветски, към днешна дата е сериозен плюс - мога да поддържам връзка свободно с руснаци, с украинци (те приказват и руски), въпреки че украинския език за мен е Terra incognita.
В една от паузите, в които няма напор на хора в офиса на " Грийнпийс ", задавам на Галя няколко въпроса.
" Близките ми са в Киев. Те нямат желание да напущат града ", споделя младата жена, когато я запитвам каква е обстановката към нея и нейното семейство.
Галя идва в България не с цел да бяга от войната. Войната още не е почнала, когато тя идва тук на отмора - да кара ски. И когато би трябвало да си тръгне, се оказва, че няма по какъв начин и къде. В родината и миротвореца Путин денацифицира с бомби и умиротворява с калашници...
Питам я има ли настоящи вести за околните sи. " Сестра ми слушам непрекъснато. От три дни не е излизала и не е виждала слънчева светлина ", отговаря Галя.
Разсейвам тежкия диалог и запитвам дамите от " Мати Украйна " за това какво вършат в последните дни. Разказват, че активността им се случва на две места. " Бяхме в един офис на Витошка, само че там вдигахме доста звук и за това дойдохме тук, при Грийнпийс. В остарелия офис остана единствено нашият прът център, където оказваме помощ на всички, които търсят превоз от Украйна, от Одеса. Помагаме им да стигнат до България, даваме им информация по какъв начин да се настанят, къде могат да работят ", казва една от дамите от сдружението.
В този миг обаче идва нов човек и дамите поемат в някаква посока, с цел да координират дейностите на доброволците. А те са доста. По данни на " Грийнпийс " до през вчерашния ден те бяха над 120 души.
Снимка: Офисът на " Грийнпийс " се е трансформирал в склад за помощи-изцяло от дарения на жители
Насочвам се още веднъж към Галя. Питам я какво мисли за нашата страна и дали счита, че организацията у нас по посрещане на бягащите от войната е добра. Галя ми дава отговор, че в действителност не знае по какъв начин да разяснява.
" Аз бях тук, когато войната стартира. Тогава открих девойките от " Мати Украйна " и от заран до вечер съм тук. Нямам време да науча тъкмо какво става ", казва тя. И след това прибавя, че е дочула, че част от хората в държавното управление на България имат по-скоро проруска позиция.
Опитвам се да адвокатствам (и аз не знам защо) на държавното управление и споделям нещо от сорта - по-скоро не държавното управление има проруска позиция, а за жалост има такова публично мнение, симпатизиращо, кой знае за какво, на Путин.
Галя споделя, леко сменяйки тематиката, че има нещо в действителност неприятно съгласно нея - държавните управления се боят изцяло да затворят небето. И че този боязън на Европа и света убива хората в Украйна.
" Убиват ни! Просто ни убиват ", споделя тя. Разочарована е, че Европа е можела повече, в сравнение с прави сега.
" Да, има наказания. Да, те са съществени. Но за жалост, няма да има бърз резултат от тях. А за още по-голямо страдание ние нямаме толкоз време ", споделя Галя.
" Ние не сме дребна страна. Но спрямо Русия сме дребни. И като население, и като войска. С нас е истината! Това е нашата земя, ние я пазиме. Но няма да се оправим сами. И най-страшното е, че те не идват, с цел да се помирим и да си тръгнат. И аз мисля, че когато те дойдат при нас, ще продължат и нататък. А за какво да не кажат - България е наша страна, ние я освободихме в миналото от турците? Това е действителна заплаха за цяла Европа ", споделя Галя.
Питам я по какъв начин вижда бъдещето за себе си. И какво ще прави, оставайки тук, в България.
Отговаря, че не знае. Надява се час по-скоро всичко това да свърши и да се върне вкъщи. Не желае да получава статути и убежища. Има родственици тук и към този момент ще живее при тях. И до момента в който е тук, ще бъде доброволец и ще оказва помощ на " Мати Украйна ".
Питам я дали си има всичко належащо. Тя споделя, че не се нуждае от нищо. " Даже банковата ми карта работи. Украинска. Това не може да се каже за съветските карти ", допълва Галя.
И се усмихва. Аз също се усмихвам. Но това е усмивка, която не демонстрира наслада. Нито при мен, нито при Галя.
Докато си споделяме няколко думи на разлъка, една от очарователните дами от " Мати Украйна " ми споделя, че тези дни им е звъняла служителка от кабинета на министър-председателя. И че имаме вест - държавното управление желае да провежда прът център, който да е под крилото на премиера Петков и да осведоми и координира всички доброволчески организации на територията на България.
Снимка: Някой изпрати цветя на доброволците
Аз приказвам релативно порядъчен съветски - завещание от времето, когато го учехме в учебно заведение, гледахме съветска телевизия в петък и в химна ни се пееше за Москва, която била с нас в мир и в пердах.
По зла подигравка на ориста се оказа, че това, че приказвам съветски, към днешна дата е сериозен плюс - мога да поддържам връзка свободно с руснаци, с украинци (те приказват и руски), въпреки че украинския език за мен е Terra incognita.
В една от паузите, в които няма напор на хора в офиса на " Грийнпийс ", задавам на Галя няколко въпроса.
" Близките ми са в Киев. Те нямат желание да напущат града ", споделя младата жена, когато я запитвам каква е обстановката към нея и нейното семейство.
Галя идва в България не с цел да бяга от войната. Войната още не е почнала, когато тя идва тук на отмора - да кара ски. И когато би трябвало да си тръгне, се оказва, че няма по какъв начин и къде. В родината и миротвореца Путин денацифицира с бомби и умиротворява с калашници...
Питам я има ли настоящи вести за околните sи. " Сестра ми слушам непрекъснато. От три дни не е излизала и не е виждала слънчева светлина ", отговаря Галя.
Разсейвам тежкия диалог и запитвам дамите от " Мати Украйна " за това какво вършат в последните дни. Разказват, че активността им се случва на две места. " Бяхме в един офис на Витошка, само че там вдигахме доста звук и за това дойдохме тук, при Грийнпийс. В остарелия офис остана единствено нашият прът център, където оказваме помощ на всички, които търсят превоз от Украйна, от Одеса. Помагаме им да стигнат до България, даваме им информация по какъв начин да се настанят, къде могат да работят ", казва една от дамите от сдружението.
В този миг обаче идва нов човек и дамите поемат в някаква посока, с цел да координират дейностите на доброволците. А те са доста. По данни на " Грийнпийс " до през вчерашния ден те бяха над 120 души.
Снимка: Офисът на " Грийнпийс " се е трансформирал в склад за помощи-изцяло от дарения на жители
Насочвам се още веднъж към Галя. Питам я какво мисли за нашата страна и дали счита, че организацията у нас по посрещане на бягащите от войната е добра. Галя ми дава отговор, че в действителност не знае по какъв начин да разяснява.
" Аз бях тук, когато войната стартира. Тогава открих девойките от " Мати Украйна " и от заран до вечер съм тук. Нямам време да науча тъкмо какво става ", казва тя. И след това прибавя, че е дочула, че част от хората в държавното управление на България имат по-скоро проруска позиция.
Опитвам се да адвокатствам (и аз не знам защо) на държавното управление и споделям нещо от сорта - по-скоро не държавното управление има проруска позиция, а за жалост има такова публично мнение, симпатизиращо, кой знае за какво, на Путин.
Галя споделя, леко сменяйки тематиката, че има нещо в действителност неприятно съгласно нея - държавните управления се боят изцяло да затворят небето. И че този боязън на Европа и света убива хората в Украйна.
" Убиват ни! Просто ни убиват ", споделя тя. Разочарована е, че Европа е можела повече, в сравнение с прави сега.
" Да, има наказания. Да, те са съществени. Но за жалост, няма да има бърз резултат от тях. А за още по-голямо страдание ние нямаме толкоз време ", споделя Галя.
" Ние не сме дребна страна. Но спрямо Русия сме дребни. И като население, и като войска. С нас е истината! Това е нашата земя, ние я пазиме. Но няма да се оправим сами. И най-страшното е, че те не идват, с цел да се помирим и да си тръгнат. И аз мисля, че когато те дойдат при нас, ще продължат и нататък. А за какво да не кажат - България е наша страна, ние я освободихме в миналото от турците? Това е действителна заплаха за цяла Европа ", споделя Галя.
Питам я по какъв начин вижда бъдещето за себе си. И какво ще прави, оставайки тук, в България.
Отговаря, че не знае. Надява се час по-скоро всичко това да свърши и да се върне вкъщи. Не желае да получава статути и убежища. Има родственици тук и към този момент ще живее при тях. И до момента в който е тук, ще бъде доброволец и ще оказва помощ на " Мати Украйна ".
Питам я дали си има всичко належащо. Тя споделя, че не се нуждае от нищо. " Даже банковата ми карта работи. Украинска. Това не може да се каже за съветските карти ", допълва Галя.
И се усмихва. Аз също се усмихвам. Но това е усмивка, която не демонстрира наслада. Нито при мен, нито при Галя.
Докато си споделяме няколко думи на разлъка, една от очарователните дами от " Мати Украйна " ми споделя, че тези дни им е звъняла служителка от кабинета на министър-председателя. И че имаме вест - държавното управление желае да провежда прът център, който да е под крилото на премиера Петков и да осведоми и координира всички доброволчески организации на територията на България.
Снимка: Някой изпрати цветя на доброволците
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ