Галина ГЕОРГИЕВА Професор Георги Любенов Манолов е роден на 30.XI.1958

Галина ГЕОРГИЕВА

Професор Георги Любенов Манолов е роден на 30.XI.1958 година в София. Доктор е на политическите науки. Понастоящем е президент и ректор на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система в Пловдив и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, актуалната страна, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС.

Член е на Съюза на учените и на Съюза на публицистите в България. Главен редактор е на сп. „ Политика и сигурност “ и член на редколегията на сп. „ Социология и стопанска система “. Председател е на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания „ Макс Вебер “ - Пловдив, и член на Експертния съвет на Института за тактики и разбори София.

- Проф. Манолов, ръководещи и съпротива се изпокараха в Народното събрание, провали се КСНС при президента, ГЕРБ и президентът са в спор. Как анализирате бурните политически дни?

- Остър недостиг на държавничество. Защото е безусловно неприемливо поради партийно противоборство да се пренебрегва активността на КСНС, който конституционно се оглавява от президента.

Очевидно някои политици са не запомнили, че тук не става въпрос за съвещание на селсъвета, а за разискване на казуса за корупцията в страната, която надълбоко е пронизала всички обществени пори в обществото, и то при изискване че най-големите носители на корупционни действия са на първо място самите политици.

Така не се води битка с корупцията, а по-скоро се подтиква това уродливо събитие, от което печелят корумпираните персони, мафиотските структури и рафинираните бандюги.

- Ще продължи ли разкриването на шуробаджанашките схеми сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ?

- Още в „ Бит и психика на нашия народ “ великият Иван Хаджийски е дефинирал специфичен „ закон за приспособяване към мощния при производство на избори “, в който движеща мощ е един стоманен принцип: „ Ако битката за гласоподавателя е изгубена, то битката с кутиите и бюлетините още не е “.

В това би трябвало да се търси коренът на нещата, а не в тривиалните шуробаджанашки схеми и механизми на кадрова работа. Тоест става дума за народопсихология и нрав, а не за следващите инцидентно попаднали калинки във властта.

Така е, тъй като няма нищо ненормално да назначиш собствен непосредствен, другар или родственик по разпоредбите на съответното законодателство (конкурси и т.н.), стига той да е движимост експерт, без да е протеже на този или оня партиен водач.

В България обаче след следващите избори постоянно се получава тъкмо противоположното - големи маси хора като подплашено стадо се юрват към властта, като че ли това е обетованата райска земя.

При това без правила, без процедури, без състезания. Тук е огромната алтернатива на десетки хиляди лелинчовци и шуринайки, които със своята тотална непросветеност могат да вършат единствено едно - да плетат корупционни схеми на гърба на българския народ.

- Очаквате ли лидерската конкуренция сред Борисов и Радев да продължи?

- Да, и това е обикновено - те са водачите на страната. Но в тази ситуация приказваме не за партийна или друга конкуренция, а за такава, в която се състезават обособени хрумвания и полезности върху обща основа - националните ползи на България.

Съблюдаването на тези ползи изключва спора сред институциите, доколкото той е гибелен, в случай че се появи сред тях, защото ще срути и без друго нежната обществена непоклатимост в страната.

- Стабилно ли е държавното управление и по какъв начин ще се оправим с европейското председателство?

- Независимо от множеството компликации, забавяния и „ Боршошгейт “ мисля, че държавното управление е устойчиво, и не виждам причина най-малко към този момент да не се оправим с европейското посланичество.

- Наскоро излезе книгата ви „ Политическата реклама - сред действителността и операцията “. Как работи политическият пиар и до каква степен се препокрива с операцията?

- Реалността и операцията в политиката са като сиамски близнаци. Почти постоянно в действителната политика има огромна доза операция, доколкото театърът, наименуван „ политическо деяние “, постоянно е сезонен, тъй като, в случай че сме имали слаб сезон, идващият би трябвало да е мощен, или назад и така нататък Поради това българската политика през 2017-а мъчно може да се дефинира еднопосочно.

И въпреки всичко смятам, че действителността господства, защото след 27 години „ преход “ българинът се нагледа на толкоз доста операции от рода на „ равномерен преход “, „ ще ви оправя за 800 дни “, „ в случай че комунистите не бяха профукали милиардите " и прочие, поради което е изгубил религия в близкото бъдеще.

Едва ли би могло да бъде другояче, въпреки че към момента доста хора чакат „ демократичния “ Кумчо Вълчо с тоягата “ и тогава да видиш какво става...

А това е най-измамната политическа операция на действителността. Освен това Следосвобожденският интервал на политическата реклама е извънредно забавен и любопитен. Той е и прекомерно хетерогенен, защото включва разнообразни исторически интервали, политически превратности, жестоки катаклизми, обществени произшествия и така нататък

Затова не бих се заел да настоявам, че постоянно е имало да вземем за пример закономерности в политическата реклама. Едно обаче съгласно мен е несъмнено: като изключим „ соцтоталитаризма “, през всички останали интервали - от 1878 до 1947 година и от 1990 година до през днешния ден, рекламната политическа операция постоянно е била законосъобразен изборен развой.

Дори единствено заради това, че няма по какъв начин да се овладее електоратът, в случай че не се манипулира неговото публично схващане в нечия изгода - партийна или личностна, без значение дали слоганът ще бъде „ Времето е ваше “ или „ Сполука за България “.

Просто тъй като след операцията на помощ идва действителността, която може да се характеризира с нашенската сентенция „ Докато умните се наумуват, лудите се налудуват “.

Или по народному казано, „ Граби, до момента в който си на власт, тъй като не се знае по кое време ще паднеш и дали ще се върнеш в миналото “. Такива са закономерностите в актуалната българска политика и в този смисъл може да се приказва за „ манипулативна изборна цикличност “.

- Как са се водили борбите сред партиите през интервала, който разглеждате? Езикът на водачите трансформира ли се?

- Битките сред партиите у нас постоянно са били извънредно яростни - остри, класови, безпардонни и крайни. Това - едно. Друго - особено рекламата в политиката е била прекомерно широкообхватна, при което са се употребявали голям брой нейни форми и разновидности.

Политическият език обаче е толкоз недодялан и високомерен, че в случай че се закрият годините, в никакъв случай няма да кажеш, че това не е днешната езикова еквилибристика в политиката. Защото и тогава, и в този момент думи, като „ тайфа “, „ подлоги “, „ бандити “, „ разбойници “, „ мошеници “, „ ренегати “ и така нататък, и така нататък, са едни от най-често употребяваните.

- Умеят ли политиците да поддържат връзка с гласоподавателя и да насочат ясни послания? Кой е най-хубавият образец в това отношение?

- Да. Може да се каже, че българските политици (и изключително лидерите) добре споделят с електората. Това личи както от непосредствените способи на другарство с хората, по този начин и от професионално направените реклами.

И още нещо, до началото на тоталитаризма е имало редица изящни прояви на брилянтна политическа реторика в Народното събрание - Г. Кирков, Н. Генадиев и други, на която днешните политици водачи могат единствено да завиждат. Това е било особено за съвсем всички водещи партии тогава.

- Социалните мрежи спомагат или пречат на политическия имидж?

- Социалните мрежи са нов публичен феномен, който директно визира политическата реклама. Те са значим фактор за създаване, образуване и поддържане на политическия имидж. Наред с това посредством тях интернет политическата реклама все по-масирано навлиза в милиони домове, непосредствено влияейки върху вота на хората в изборния развой.

Именно тази „ необуздана независимост “ дава действителна опция огромни електорални сегменти да гласоподават под въздействието на един или различен позитивен имидж. Нещо повече, в този момент евентуално звучи еретично, само че смятам, че не е надалеч времето, когато политическата реклама в обществените мрежи ще измести по значителност телевизионната политическа реклама. Кампаниите на Обама и Тръмп недвусмислено демонстрираха това.

- Какво мислите за финансирането на партиите?

- Партийното финансиране е една от язвите на българския народ. Тя не може да се в профил с понижаване на партийната дотация, а единствено по действен път, тоест с приемането на нов закон за финансирането на партиите, в който в детайли да са указани всички правила, правила и способи на финансиране.

И може би най-същественото: да се сътвори профилиран надзорен орган от специалисти и общественици, който прецизно да следи придвижването на парите на „ входа “ и „ изхода “ на партиите.

- Има ли късмет план на Слави Трифонов да промени статуквото?

- Този план към момента е деклариран, без да е аргументиран, не е ясно дали ще има партия, или всенародно придвижване, кои ще бъдат водачите - Слави или политиците. И друго, ще се прави кастинг за политици, само че кой ще го организира, по какви критерии, на какво съображение.

Тези неща не са детска играчка, защото въпросът опира до ново потомство политици, което е призвано да изтегли ръждясалата държавна кола на модерната европейска автомагистрала. И въпреки всичко потребността от нова политическа конструкция е повече от нужна, изключително в случай че „ прегърне “ лозунга „ Да въведем ред в страната “. /Марица.бг
тагове георги манолов държавничество дефицит