Галин Стоев: Тяхното самоунищожение започна
Галин Стоев е сценичен режисьор, който слага съставлява на някои от най-големите европейски и международни подиуми. От 2018 година е шеф на националния трагичен театър Théâtre de la Cité в Тулуза - една от най-значимите театрални институции във Франция. Тази година той изненадващо разгласи, че напуща поста си съвсем две години по-рано. Причината e пониженият бюджет за просвета във Франция.
За импулса на поколението Z да се бори със статуквото, отношението на френската аудитория към театъра и силата на актьорите да заемат позиция против властта - Михаил Иванов от " Дойче веле " беседва с него в Тулуза:
През 2020 година изпратихте отворено писмо до тогавашния министър председател Бойко Борисов, в което подкрепихте митингите против държавното управление от същата година. Днес по какъв начин гледате към митингите в цялата страна?
Гледам доста положително. С митингите от последните дни и с обстоятелството, че толкова млади хора от поколението Z излязоха - една непредвидена обществена сила се съобщи. Енергия, за която всички мислехме, че към този момент не съществува, тъй като ръководещите, т.е. статуквото работеше в последните десетилетия, с цел да се конфигурира едно латентно обезсърчение в обществото и в индивида. Свързано с българския гений за мрънкане, това се превежда в едно разпределяне на ръцете и казване, че всички са маскари, това в никакъв случай няма да се оправи и ние постоянно ще бъдем такива.
Само че това, което ние забравяме и което би трябвало постоянно да се подсети, е, че единственият гений на това същото статукво е да провежда схеми и да взе участие в схеми. Всичките тези партии, тези политици, които сега са на власт и които описват всевъзможни врели-некипели за това по какъв начин вършат всичко за хората и държавата с огромно " Д ", се оказа, че нямат план за бъдеще.
Те сега унищожават каквото могат по пътя си и в последна сметка ще се самоунищожат. Аз съм доста благополучен да разглася, че тяхното самоунищожение започна.
Много хора от средите на културата - артисти, режисьори, сценаристи, само че и освен, излязоха и обявиха своята позиция и разкритикуваха политическата обстановка в България. Защо в този момент?
Манталитетът се трансформира както на цялото общество, по този начин и на артистите в него. Когато ние започнахме да работим, моето потомство нямаше безусловно никаква политическа просвета и политическо съзнание. Отсъствието на политическа просвета и на политическо съзнание беше поощряване дълги години след падането на Берлинската стена.
Цялата тази позиция, че аз се занимавам с изкуство и то е над действителността, е доста симпатична и работи доста добре в спокойно време или в скучно време. Когато времената са забавни, както в този момент, т.е. има доста катурване на смисли, на позиции, разбъркване на тектонични пластове, е доста мъчно и доста неуместно да се затвориш в един балон и да се правиш, че нищо от това не съществува.
В последна сметка се оказва, че всеки обществен акт, каквото е и всяко едно художествено произведение, което се демонстрира пред аудитория, е политически в същността си. Защото аз в тази ситуация разполагам със сцена, а сцената е място на власт, т.е. когато аз съм качен на сцена и се обръщам към огромно голям брой хора, имам властта да ги накарам да ме слушат. Дали ще съумея или не - това е различен въпрос. Въпросът е по какъв начин я употребявам.
Напоследък приказваме доста за ролята на поколението Z. Срещате негови представители в публиката, само че и измежду артистите, с които работите. Какво ги прави по-различни?
Младостта е времето, когато ти би трябвало да се бунтуваш против всичко, против открития ред. Виждам, че както в България, по този начин и тук, младите изпитват дефицит на смисъл. Защото животът подобен, какъвто сме го конструирали, от време на време имитира смисъл доста повече, в сравнение с да го създава. И младостта е лакмусът, който споделя: Чакайте, тук нещо не е по този начин.
Това, което ме тормози, е, че от време на време тези юношески протести ми наподобяват на пози от китайската културна гражданска война. Тоест има едно индоктриниране, което когато се смеси с непорочност, а от време на време и с нелепост, може да стане доста ужасно. Ние това сме го играли, ние това сме го живели. От друга страна, равнището им на зрялост, в това число в човешки проект, е доста по-високо. И си споделям, че това е по този начин, тъй като това са генерации, които би трябвало да се оправят с новите провокации на този свят. С това, което се случва с планетата в екологичен проект, с стопанската система, с това, което се случва с геополитиката.
Но аз, без да изпадам в екзалтираност, в действителност разгадавам доста на младото потомство, тъй като мисля, че те на клетъчно равнище знаят неща, които моето потомство не знае.
Работите от години във Франция. Какво е отношението на френската аудитория към театъра и по какъв начин се разграничава то от това на българската?
Френската аудитория е друга от българската първо, тъй като е образувана в различен културен подтекст. Културата има доста огромна стойност. Хората считат, че Франция е страната, която е измислила свободния жител. В България особеното е, че ние до момента не сме осъзнали какво значи да си свободен. Когато Берлинската стена падна, ние не направихме кой знае какво, с цел да бъдем свободни. Нас ни уведомиха, че сме свободни от тази дата нататък. И огромна част от обществото обърка свободата със свободията.
Българската аудитория продължава да се държи в множеството случаи като потребител. Тоест, аз си заплащам и отивам да видя нещо, което би трябвало да ми хареса или би трябвало да ме забавлява. Докато тук има друг вид публики, както има друг вид театри, които дефинират личната си аудитория с това какво програмират, какво създават. В България стартира почти същият развой, само че той би трябвало да бъде пилотиран от Министерство на културата, което в настоящия си тип е някакъв чалга концерт. Това, което стига до мен тук за това по какъв начин действа това министерство, какво прави, какви са целите му, единствено по себе си анулира концепцията за културна политика в България сега.
Зрителят би трябвало да се отглежда, той би трябвало да се хване за ръка и би трябвало да се преведе през това, през друго, през трето, с цел да разбере, че и театърът не е нещо закостеняло или замръзнало във времето, самият спектакъл еволюира. Трябва да спреш да третираш фена като потребител и да започнеш да го третираш като сътрудник. Да му задаваш такива въпроси, които да го карат да мисли, да гледа по метод, по който да е задължен да прави избори всяка трета секунда, до момента в който е на представлението. Във Франция феновете са доста по-отворени, тъй като на тях им демонстрират доста и разнообразни неща.
В България подобен вид културна политика в никакъв случай не е съществувала. Голяма част от театрите в София се държат като частни булевардни театри, които създават нискокачествен артикул. Такъв спектакъл може да съществува, несъмнено, той съществува и във Франция, само че е частен и се самоиздържа. Да не приказваме за големия скандал, който беше станал с пренасочването на средства и заплати в няколко провинциални театъра. Досега българското общество не знае кой е отговорен за това.
Обявихте, че напускате позицията ви отпред на театъра в Тулуза прибързано. Защо?
В края на тази година аз напущам поста си. Това е спогодба, до която достигнахме дружно с Министерството на културата две години по-рано от плануваното, тъй като бюджетът на театъра бе скъсен доста съществено. Бюджетите на всички културни институции са мощно орязани, тъй като ние влязохме в една серпантина на извънредно строга финансова дисциплинираност. В момента Франция харчи повече, в сравнение с може да си разреши. И е задължена да прави икономии.
Театърът е изправен пред доста съществени финансови ограничавания, които вършат по този начин, че планът, за който аз бях определен и избран отново, не може да се реализира в тази финансова рамка. Оттук насетне това означаваше доста коренно да го трансформира, което значеше в идващите две години да понижа цялата активност на театъра.
Всъщност това, което започнах с голямо предпочитание, това, което трансформира този спектакъл в един от най-интересните театри във Франция, споделям го без непотребна невзискателност, трябваше да следя по какъв начин в идващите две години постепенно угасва. Тогава си споделих, че може би най-хубавото бъдеще за този спектакъл, това е една превъзходна постройка, публиката е превъзходна, извънредно любопитна, отворена, подготвена да поема опасности, е някой различен актьор да пристигна с нов план и да стартира изначало една нова страница.
Какво следва?
Когато един актьор излиза от подобен пост като моя, той получава в границите на няколко сезона дотация от Министерството на културата във Франция, с цел да направи своя компания. Обикновено артистите, които поемат подобен пост, към този момент имат компания преди този момент. Аз не съм имал в никакъв случай театрална компания във Франция. В момента я върша, аз съм безспорен дебютант и стартирам от нула.
Различното е, че нямам спектакъл зад тила си, а би трябвало аз самият да диря театри и сътрудници и копродуценти, които да ме следват, да са подготвени да рискуват в моите планове и да влагат пари.
Първото ни зрелище ще бъде " Дванайсета нощ " на Шекспир. Това е една огромна, тежка и скъпа продукция с музика онлайн и с превъзходен състав. Започнахме преди четири дни подготовки и тя ще излезе в края на май 2026 тук в Тулуза. Ще бъда като посетител актьор в този спектакъл, който ще има нов шеф.
Защо избрахте тъкмо тази режисура?
Аз си споделих, че ще направя зрелище, което ще бъде като голям празник за края на света. Трябва да се върна преди осем години, когато пристигнах тук. Първото зрелище, което направих, беше в дребната зала на този спектакъл и се споделяше " Непосилно дълги обятия " на Иван Вирипаев - един създател, с който работим от дълги години и който боготворя. Той е един от най-интересните живи създатели сега. Това беше едно пробно зрелище. То получи премия на френската рецензия за най-хубаво зрелище, основано отвън Париж, за 2018 година
Когато пристигнах и разгласих, че ще върша това, един локален публицист ми сподели: " Вие сте безусловно вманиачен, тук никой не ви познава. Когато идвате би трябвало да поставите един огромен класик на огромна сцена, един огромен празник, който да събира всички на едно място. А вие вършиме актуален създател, това към този момент е плашещо, изключително за стандартната част от феновете. " Казах си, че това, което не направих, когато пристигнах, може би би трябвало да го направя, когато си потеглям.
Режисьор сте на постановката " Хага ", която е самобитна версия на развой против Путин и неговото обграждане в Хагския съд за военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Тя към момента се играе в Народния спектакъл " Иван Вазов " на фона на продължаващата война в Украйна. Защо е значимо театърът да приказва за сходни събития?
Изкуството в същността си и в генезиса си е суперсила, която ние би трябвало да се научим по какъв начин да употребяваме. Изкуството евентуално носи такава мощност, че то може да предава информация и да качва участващите на друго равнище на схващане. И този вид качество на общуването не можеш да го откриеш на никое място другаде. Потенциално театърът има тази опция да направи по този начин, че голяма група от хора да фокусира вниманието си върху едно и също нещо. Когато това внимание на всички тези живи единици по някакъв метод е фокусирано в една и съща точка, вибрационно се подвига всичко.
И тук е въпрос каква е отговорността на актьора в днешния ден, по какъв начин той се нарежда и какво прави с това мощно оръжие в ръцете си. И мисля, че всички ние, които претендираме да се занимаваме с някакъв вид художество, непрестанно се учим, с цел да разберем къде са границите на това. В този смисъл изкуството има доста ярко бъдеще, в случай че ние се окажем на висотата на неговите благоприятни условия. Длъжни сме да не изпадаме в обезсърчение и нихилизъм.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За импулса на поколението Z да се бори със статуквото, отношението на френската аудитория към театъра и силата на актьорите да заемат позиция против властта - Михаил Иванов от " Дойче веле " беседва с него в Тулуза:
През 2020 година изпратихте отворено писмо до тогавашния министър председател Бойко Борисов, в което подкрепихте митингите против държавното управление от същата година. Днес по какъв начин гледате към митингите в цялата страна?
Гледам доста положително. С митингите от последните дни и с обстоятелството, че толкова млади хора от поколението Z излязоха - една непредвидена обществена сила се съобщи. Енергия, за която всички мислехме, че към този момент не съществува, тъй като ръководещите, т.е. статуквото работеше в последните десетилетия, с цел да се конфигурира едно латентно обезсърчение в обществото и в индивида. Свързано с българския гений за мрънкане, това се превежда в едно разпределяне на ръцете и казване, че всички са маскари, това в никакъв случай няма да се оправи и ние постоянно ще бъдем такива.
Само че това, което ние забравяме и което би трябвало постоянно да се подсети, е, че единственият гений на това същото статукво е да провежда схеми и да взе участие в схеми. Всичките тези партии, тези политици, които сега са на власт и които описват всевъзможни врели-некипели за това по какъв начин вършат всичко за хората и държавата с огромно " Д ", се оказа, че нямат план за бъдеще.
Те сега унищожават каквото могат по пътя си и в последна сметка ще се самоунищожат. Аз съм доста благополучен да разглася, че тяхното самоунищожение започна.
Много хора от средите на културата - артисти, режисьори, сценаристи, само че и освен, излязоха и обявиха своята позиция и разкритикуваха политическата обстановка в България. Защо в този момент?
Манталитетът се трансформира както на цялото общество, по този начин и на артистите в него. Когато ние започнахме да работим, моето потомство нямаше безусловно никаква политическа просвета и политическо съзнание. Отсъствието на политическа просвета и на политическо съзнание беше поощряване дълги години след падането на Берлинската стена.
Цялата тази позиция, че аз се занимавам с изкуство и то е над действителността, е доста симпатична и работи доста добре в спокойно време или в скучно време. Когато времената са забавни, както в този момент, т.е. има доста катурване на смисли, на позиции, разбъркване на тектонични пластове, е доста мъчно и доста неуместно да се затвориш в един балон и да се правиш, че нищо от това не съществува.
В последна сметка се оказва, че всеки обществен акт, каквото е и всяко едно художествено произведение, което се демонстрира пред аудитория, е политически в същността си. Защото аз в тази ситуация разполагам със сцена, а сцената е място на власт, т.е. когато аз съм качен на сцена и се обръщам към огромно голям брой хора, имам властта да ги накарам да ме слушат. Дали ще съумея или не - това е различен въпрос. Въпросът е по какъв начин я употребявам.
Напоследък приказваме доста за ролята на поколението Z. Срещате негови представители в публиката, само че и измежду артистите, с които работите. Какво ги прави по-различни?
Младостта е времето, когато ти би трябвало да се бунтуваш против всичко, против открития ред. Виждам, че както в България, по този начин и тук, младите изпитват дефицит на смисъл. Защото животът подобен, какъвто сме го конструирали, от време на време имитира смисъл доста повече, в сравнение с да го създава. И младостта е лакмусът, който споделя: Чакайте, тук нещо не е по този начин.
Това, което ме тормози, е, че от време на време тези юношески протести ми наподобяват на пози от китайската културна гражданска война. Тоест има едно индоктриниране, което когато се смеси с непорочност, а от време на време и с нелепост, може да стане доста ужасно. Ние това сме го играли, ние това сме го живели. От друга страна, равнището им на зрялост, в това число в човешки проект, е доста по-високо. И си споделям, че това е по този начин, тъй като това са генерации, които би трябвало да се оправят с новите провокации на този свят. С това, което се случва с планетата в екологичен проект, с стопанската система, с това, което се случва с геополитиката.
Но аз, без да изпадам в екзалтираност, в действителност разгадавам доста на младото потомство, тъй като мисля, че те на клетъчно равнище знаят неща, които моето потомство не знае.
Работите от години във Франция. Какво е отношението на френската аудитория към театъра и по какъв начин се разграничава то от това на българската?
Френската аудитория е друга от българската първо, тъй като е образувана в различен културен подтекст. Културата има доста огромна стойност. Хората считат, че Франция е страната, която е измислила свободния жител. В България особеното е, че ние до момента не сме осъзнали какво значи да си свободен. Когато Берлинската стена падна, ние не направихме кой знае какво, с цел да бъдем свободни. Нас ни уведомиха, че сме свободни от тази дата нататък. И огромна част от обществото обърка свободата със свободията.
Българската аудитория продължава да се държи в множеството случаи като потребител. Тоест, аз си заплащам и отивам да видя нещо, което би трябвало да ми хареса или би трябвало да ме забавлява. Докато тук има друг вид публики, както има друг вид театри, които дефинират личната си аудитория с това какво програмират, какво създават. В България стартира почти същият развой, само че той би трябвало да бъде пилотиран от Министерство на културата, което в настоящия си тип е някакъв чалга концерт. Това, което стига до мен тук за това по какъв начин действа това министерство, какво прави, какви са целите му, единствено по себе си анулира концепцията за културна политика в България сега.
Зрителят би трябвало да се отглежда, той би трябвало да се хване за ръка и би трябвало да се преведе през това, през друго, през трето, с цел да разбере, че и театърът не е нещо закостеняло или замръзнало във времето, самият спектакъл еволюира. Трябва да спреш да третираш фена като потребител и да започнеш да го третираш като сътрудник. Да му задаваш такива въпроси, които да го карат да мисли, да гледа по метод, по който да е задължен да прави избори всяка трета секунда, до момента в който е на представлението. Във Франция феновете са доста по-отворени, тъй като на тях им демонстрират доста и разнообразни неща.
В България подобен вид културна политика в никакъв случай не е съществувала. Голяма част от театрите в София се държат като частни булевардни театри, които създават нискокачествен артикул. Такъв спектакъл може да съществува, несъмнено, той съществува и във Франция, само че е частен и се самоиздържа. Да не приказваме за големия скандал, който беше станал с пренасочването на средства и заплати в няколко провинциални театъра. Досега българското общество не знае кой е отговорен за това.
Обявихте, че напускате позицията ви отпред на театъра в Тулуза прибързано. Защо?
В края на тази година аз напущам поста си. Това е спогодба, до която достигнахме дружно с Министерството на културата две години по-рано от плануваното, тъй като бюджетът на театъра бе скъсен доста съществено. Бюджетите на всички културни институции са мощно орязани, тъй като ние влязохме в една серпантина на извънредно строга финансова дисциплинираност. В момента Франция харчи повече, в сравнение с може да си разреши. И е задължена да прави икономии.
Театърът е изправен пред доста съществени финансови ограничавания, които вършат по този начин, че планът, за който аз бях определен и избран отново, не може да се реализира в тази финансова рамка. Оттук насетне това означаваше доста коренно да го трансформира, което значеше в идващите две години да понижа цялата активност на театъра.
Всъщност това, което започнах с голямо предпочитание, това, което трансформира този спектакъл в един от най-интересните театри във Франция, споделям го без непотребна невзискателност, трябваше да следя по какъв начин в идващите две години постепенно угасва. Тогава си споделих, че може би най-хубавото бъдеще за този спектакъл, това е една превъзходна постройка, публиката е превъзходна, извънредно любопитна, отворена, подготвена да поема опасности, е някой различен актьор да пристигна с нов план и да стартира изначало една нова страница.
Какво следва?
Когато един актьор излиза от подобен пост като моя, той получава в границите на няколко сезона дотация от Министерството на културата във Франция, с цел да направи своя компания. Обикновено артистите, които поемат подобен пост, към този момент имат компания преди този момент. Аз не съм имал в никакъв случай театрална компания във Франция. В момента я върша, аз съм безспорен дебютант и стартирам от нула.
Различното е, че нямам спектакъл зад тила си, а би трябвало аз самият да диря театри и сътрудници и копродуценти, които да ме следват, да са подготвени да рискуват в моите планове и да влагат пари.
Първото ни зрелище ще бъде " Дванайсета нощ " на Шекспир. Това е една огромна, тежка и скъпа продукция с музика онлайн и с превъзходен състав. Започнахме преди четири дни подготовки и тя ще излезе в края на май 2026 тук в Тулуза. Ще бъда като посетител актьор в този спектакъл, който ще има нов шеф.
Защо избрахте тъкмо тази режисура?
Аз си споделих, че ще направя зрелище, което ще бъде като голям празник за края на света. Трябва да се върна преди осем години, когато пристигнах тук. Първото зрелище, което направих, беше в дребната зала на този спектакъл и се споделяше " Непосилно дълги обятия " на Иван Вирипаев - един създател, с който работим от дълги години и който боготворя. Той е един от най-интересните живи създатели сега. Това беше едно пробно зрелище. То получи премия на френската рецензия за най-хубаво зрелище, основано отвън Париж, за 2018 година
Когато пристигнах и разгласих, че ще върша това, един локален публицист ми сподели: " Вие сте безусловно вманиачен, тук никой не ви познава. Когато идвате би трябвало да поставите един огромен класик на огромна сцена, един огромен празник, който да събира всички на едно място. А вие вършиме актуален създател, това към този момент е плашещо, изключително за стандартната част от феновете. " Казах си, че това, което не направих, когато пристигнах, може би би трябвало да го направя, когато си потеглям.
Режисьор сте на постановката " Хага ", която е самобитна версия на развой против Путин и неговото обграждане в Хагския съд за военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Тя към момента се играе в Народния спектакъл " Иван Вазов " на фона на продължаващата война в Украйна. Защо е значимо театърът да приказва за сходни събития?
Изкуството в същността си и в генезиса си е суперсила, която ние би трябвало да се научим по какъв начин да употребяваме. Изкуството евентуално носи такава мощност, че то може да предава информация и да качва участващите на друго равнище на схващане. И този вид качество на общуването не можеш да го откриеш на никое място другаде. Потенциално театърът има тази опция да направи по този начин, че голяма група от хора да фокусира вниманието си върху едно и също нещо. Когато това внимание на всички тези живи единици по някакъв метод е фокусирано в една и съща точка, вибрационно се подвига всичко.
И тук е въпрос каква е отговорността на актьора в днешния ден, по какъв начин той се нарежда и какво прави с това мощно оръжие в ръцете си. И мисля, че всички ние, които претендираме да се занимаваме с някакъв вид художество, непрестанно се учим, с цел да разберем къде са границите на това. В този смисъл изкуството има доста ярко бъдеще, в случай че ние се окажем на висотата на неговите благоприятни условия. Длъжни сме да не изпадаме в обезсърчение и нихилизъм.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ