„Галъп“: В началото на 2023 г. си обещаваме по-често да казваме „Обичам те“
„ Галъп “: В началото на 2023 година си обещаваме по-често да споделяме „ Обичам те “.
Трите последни години сякаш са понижили ентусиазма на българите , а може би и техните фантазии.
Това сочат данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “ .
Вероятно и поради рестриктивните мерки, в които живяхме, в този момент не са толкоз доста тези, които си дават обещание повече дисциплинираност през почналата година.
Мнозина си дават обещание да харчат по-малко, само че преди три години спестовниците са били повече. Може би на фона на инфлацията, обещанието да харчиш по-малко стартира да звучи все по-нереалистично.
Хипотезите са от януарски самостоятелен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, в който организацията провери какво си дават обещание българите на прага на 2023 година , като насочи за повторно въпросите, които насочи и преди три години.
73,6 на 100 от участвалите в изследването в този момент са си дали обещание, че в почналата година ще споделят по-често „ Обичам те “ , 10,3% по-скоро няма да го вършат, а останалите се двоумят в отговора си. Оказва се, че на прага на 2020 година, романтиката е била в съвсем същите рамки.4
Галъп интернешънъл
89,8% от българите споделят, че ще отделят повече време за околните си хора през 2023 година 5,6 на 100 по-скоро не имат намерение да го вършат, а останалите се двоумят. Независимо от това с кого ще прекарват повече време – 81,8% си дават обещание повече усмивки и това е съвсем толкоз, колкото и преди три години. По-склони да си обещаят усмивки и романтика се оказват по-младите измежду респондентите.
Малко по-плахи се оказват упованията за сбъдването на мечтите спрямо началото на 2020 година – на прага на 2023 година сбъдване на най-малко една фантазия си дават обещание 68,5%, а преди 3 години подготвени за сбъдване на фантазии са били – 73,1%. Кризисните времена у нас сякаш разколебават и упованието в бъдещето и в себе си.
61,2 ще лимитират – най-малко на думи – нездравословните си привички , до момента в който през 2020 година подготвени да си наложат самодисциплина са били 69,2 на 100 от участвалите в изследването. Ограниченията, става известно, са по-присъщи за хора на по-зряла възраст и с по-висок учебен статус. Независимо дали класират харченето към нездравословните си привички, 47,7% си дават обещание да харчат по-малко от нормално. Преди три години обаче са били с няколко пункта повече. Оказва се, че в този момент, след коронавирус, очевидно е време не за самодисциплина, а за противоположното. А самодисциплина в харченето може би е повече химера.
В благотворителна самодейност казват, че ще вземат участие 51,1%, а 56,2 на 100 – че ще засадят дърво. И по двете обещания през 2020 година хората у нас са били много по-ентусиазирани – с по над 10 пункта повече. Намаляването на ентусиазма да си потребен на обществото евентуално също е част и от чувството за непрекъсната рецесия у нас.
Прави усещане, че няма огромен възторг и за осиновяване на бездомно животно , това си дават обещание 29%, както и за четене на книга – 44,5 на 100. И по двете сякаш прагматизмът също в известна степен пораства.
Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 12 и 20 януари 2023 година измежду 808 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Трите последни години сякаш са понижили ентусиазма на българите , а може би и техните фантазии.
Това сочат данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “ .
Вероятно и поради рестриктивните мерки, в които живяхме, в този момент не са толкоз доста тези, които си дават обещание повече дисциплинираност през почналата година.
Мнозина си дават обещание да харчат по-малко, само че преди три години спестовниците са били повече. Може би на фона на инфлацията, обещанието да харчиш по-малко стартира да звучи все по-нереалистично.
Хипотезите са от януарски самостоятелен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, в който организацията провери какво си дават обещание българите на прага на 2023 година , като насочи за повторно въпросите, които насочи и преди три години.
73,6 на 100 от участвалите в изследването в този момент са си дали обещание, че в почналата година ще споделят по-често „ Обичам те “ , 10,3% по-скоро няма да го вършат, а останалите се двоумят в отговора си. Оказва се, че на прага на 2020 година, романтиката е била в съвсем същите рамки.4
Галъп интернешънъл 89,8% от българите споделят, че ще отделят повече време за околните си хора през 2023 година 5,6 на 100 по-скоро не имат намерение да го вършат, а останалите се двоумят. Независимо от това с кого ще прекарват повече време – 81,8% си дават обещание повече усмивки и това е съвсем толкоз, колкото и преди три години. По-склони да си обещаят усмивки и романтика се оказват по-младите измежду респондентите.
Малко по-плахи се оказват упованията за сбъдването на мечтите спрямо началото на 2020 година – на прага на 2023 година сбъдване на най-малко една фантазия си дават обещание 68,5%, а преди 3 години подготвени за сбъдване на фантазии са били – 73,1%. Кризисните времена у нас сякаш разколебават и упованието в бъдещето и в себе си.
61,2 ще лимитират – най-малко на думи – нездравословните си привички , до момента в който през 2020 година подготвени да си наложат самодисциплина са били 69,2 на 100 от участвалите в изследването. Ограниченията, става известно, са по-присъщи за хора на по-зряла възраст и с по-висок учебен статус. Независимо дали класират харченето към нездравословните си привички, 47,7% си дават обещание да харчат по-малко от нормално. Преди три години обаче са били с няколко пункта повече. Оказва се, че в този момент, след коронавирус, очевидно е време не за самодисциплина, а за противоположното. А самодисциплина в харченето може би е повече химера.
В благотворителна самодейност казват, че ще вземат участие 51,1%, а 56,2 на 100 – че ще засадят дърво. И по двете обещания през 2020 година хората у нас са били много по-ентусиазирани – с по над 10 пункта повече. Намаляването на ентусиазма да си потребен на обществото евентуално също е част и от чувството за непрекъсната рецесия у нас.
Прави усещане, че няма огромен възторг и за осиновяване на бездомно животно , това си дават обещание 29%, както и за четене на книга – 44,5 на 100. И по двете сякаш прагматизмът също в известна степен пораства.
Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 12 и 20 януари 2023 година измежду 808 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ