Фаталната жена на Западната империя
Гала Плацидия е щерка на римския император Теодосий Велики и втората му брачна половинка Гала. Баща й произлиза от аристократично семейство на римска Испания, а майка й е щерка на император Валентиниан I. Осиротява рано; майка й почива при раждане, а на 17 януари 395 година починал и император Теодосий. Малко преди гибелта си, той направил пълководеца Стилихон аставник на децата си дружно със брачната половинка му Серена. Така пълководецът можел да управлява сина му Хонорий, който станал император на западната част на империята – само че по-големият, Аркадий, останал под въздействието на константинополския двор.
Стилихон и Серена желали Плацидия да стане брачна половинка на сина им Евхерий. В бъдеще дете от този съюз можело да наследи властта в Западната Римска империя. Но самата Плацидия не била във възторг от такава вероятност. През 404 година тя към този момент не се загатва в императорски надписи и панегирици. Възможна причина за това е свада с настойниците й поради отхвърли да се ожени за Евхерий. Положението на самия Стилихон обаче било несигурно и през 408 година той бил погубен. В настъпилия безпорядък след гибелта му Плацидия за пръв път излиза на преден проект. Тя и римските сенатори осъдили Серена на гибел.
Междувременно кралят на готите Аларих се преместил в Италия и през 409 година завладял Рим. След това готите се преместили на север от Италия и откарали Плацидия дружно с други пленници. Към сестрата на императора се отнасяли с почитание, Аларих поверил нейната закрила на шурей си Атаулф. Вероятно кралят очаквал да получи от Хонорий откуп за Плацидия.
По време на поход в Южна Италия Аларих починал. Властта над готите била наследена от шурей му Атаулф. Най-вероятно сред него и Плацидия към този момент имало взаимна благосклонност. Атаулф се вслушвал в нейните съвети; той желал да сътвори мощна страна, жителите на която да приемат римското право. Може би точно Плацидия посочила на Атаулф и готите нов път – към Испания.
През 412 година готите на Атаулф прекосили Алпите и напуснали Италия. По същото време в обкръжението на Хонорий се появил нов, кадърен военачалник – Флавий Констанций. След като получил купата „ боен магистър “, той имал желание да стане и шурей на императора, поради което почнал договаряния с готите. Атаулф трябвало да върне Плацидия. В подмяна на това готите щели да получават статус на съюзници-федерати, земя в Галия и запас от зърно. Обаче доставките на зърно се забавили и Атаулф отказал да върне сестрата на императора. Може би самата Плацидия не е искала да отиде в Рим при нежелания кандидат за ръката й.
През есента на 413 година Атаулф и Гала Плацидия съобщили за предстоящата си женитба. Вероятно сестрата на Аларих, за която кралят бил женен, умряла. Историкът Орозий написа за амбициите на готския крал: той желал да възвърне Римската империя със силите на готите и да влезе в историята като възстановител на величието на Рим. Може би тази концепция се появила у него под въздействието на Гала Плацидия.
Сватбата се състояла през януари 414 г. в имението на благородник от Нарбона. Гостите били както готи, по този начин и римляни. Плацидия била облечена като императрица. Атаулф бил в униформа на римски боец с плащ „ палудаментум “, който се носел единствено от пълководци и императори. Като подарък Атаулф подарил на жена си за прислужници петдесет плебеи, всеки от които носел по два подноса – един със злато, различен със скъпоценни камъни.
Атаулф написал писмо на новия си родственик император Хонорий, само че той и Констанций били войнствено настроени. Нарбонска Галия, където се заселили вестготите, била блокирана. Затова Атаулф повел хората си към Испания. Главният град на Източна Испания, Барселона, бил в ръцете на узурпатора Максим, само че жителите предпочели да отворят портите на краля, който бил женен за дъщерята на Теодосий. След мирното завладяване на Барселона Атаулф и Плацидия се настанили в градския замък, а поданиците им – из селските покрайнини на града.
През 415 година Атаулф бил погубен от един от доближените си. Умирайки, кралят помолил брат си да върне Плацидия в Рим.
Новината за смъртта на Атаулф провокира тържествуване в Константинопол. Нов крал на готите станал Сигерик, брат на остарял зложелател на Атаулф. Той убил 6-те деца на предшественика си и взел в плен Плацидия и други римляни. Въпреки, че Сигерик уважил Атаулф с почтено заравяне, той използва церемонията, с цел да унижи Плацидия. Вдовицата на краля и други римляни трябвало да вървят пред коня му през целия път на погребалното шествие. Но Сигерик царувал единствено 7 дни и също бил погубен. За нов държател готите избрали прославения боец Валия. В навечерието на зимата той повел хората си на юг. Бурите обаче не разрешили на готите да прекосят Гибралтар и Валия решил да подписа мир с Рим. Плацидия се завърнала в новата неофициална столица на империята Равена, придружена от благородните вестготи, които й останали верни.
Гала Плацидия (дясно) и двете ѝ деца Валентиниан III и Хонория. Снимка: Уикипедия
Веднага след освобождението на Плацидия император Хонорий я дал за жена на своя пълководец Флавий Констанций. Според летописеца Олимпиодор, Констанций „ беше начумерен и мрачен; с изпъкнали очи, с пълен гръб и плоска глава “. Плацидия настойчиво отказвала да се омъжи, само че не могла да се опълчи на волята на своя брат-император. Разкошната женитба се състояла на 1 януари 417 година. Същата или идната година Плацидия ражда щерка си Хонория, а на 2 юли 419 – сина си Валентиниан, предстоящ император.
На 2 септември 421 г. Констанций починал. Въпреки вдовството, въздействието на Плацидия върху императора даже се нараснало. Летописите описват: „ Предразположението на Хонорий към личната му сестра след гибелта на брачна половинка й Констанций стана такова, че тяхната голяма обич и честите целувки по устните провокираха доста срамни съмнения “.
През август 423 г. император Хонорий починал, като освободил трона за сина на Плацидия Валентиниан. През 425 г. 7-годишният Валентиниан бил провъзгласен за император в Рим. От тази година Гала Плацидия управлявала независимо Западната Римска империя като регентка на сина си, до момента в който той не станал пълнолетен през 437 г. Но даже на зрелост Валентиниан не проявявал необикновен интерес към държавните каузи. Историкът Прокопий говори за императора по следния метод:
„ Майка му Плацидия отглежда и възпитава този василевс в лукс и равнодушие, по тази причина от детството си той се отдаде на всевъзможни пороци. Повече общуваше със знахари и звездобройци; той безумно се отдаде на любовни афери с непознати съпруги, водейки незаконен живот “.
Плацидия през цялото време била принудена да споделя властта с пълководеца Флавий Аеций, който по-късно се прочул с победата против хуните на Атила на Каталаунските полета през 451 година
През 437 г. Валентиниан, едвам достигнал пълноправие, се оженил за дъщерята на император Теодосий Младши, Лициния Евдоксия. Влиянието на Гала Плацидия върху държавните каузи отслабнало и тя изчезва от хрониките. А на 27 ноември 450 година приключва своя плевел живот в Рим.
Може да се каже, че тя е самобитната съдбовна жена на Римската империя. Дъщеря й Хонория дава мотив на Атила да тръгне да разорява земите на империята, а слабохарактерният й наследник Валентиниан ІІІ през 454 година изменнически и подло убива собственоръчно великия военачалник Флавий Аеций. За което доближен на императора споделя: „ Господарю, вие с лявата си ръка отсякохте дясната! “. Само след 22 години настава и формалният завършек на империята.
–
