Габрово: Изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ ще бъде представена в Етнографски музей на открито „Етър” на 21 февруари
Габрово. Националният исторически музей (НИМ) ще покаже 44 медни съда в експозицията „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “, която се открива на 21 февруари от 11.30 часа в Изложбената зала на Етнографски музей навън „ Етър ”. Това оповестиха от пресцентъра на НИМ . Това е първото посещение на сбирката отвън София, която съдържа общо 158 предмета, направени по друго време – от интервала на Османската империя до 30-те години на ХХ век. Неин притежател е НИМ.
Чрез изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “ може ясно да се откроят главните трендове в развиването на медникарския (бакърджийския) поминък по българските земи от интервала на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на популацията от тази ера. Показани са неповторими мюсюлмански ритуални съдове, употребявани за вълшебен лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 година
Медникарството е в групата на занаятите, практикувани главно в градска среда. Те съставляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско произвеждане. Наименованието му се дефинира от метала, който се употребява при направата на съдовете – мед. Много постоянно вместо мед се употребява и османската дума бакър, по тази причина тук-там занаятът е прочут като бакърджийство.
До Освобождението занаятът се практикува навсякъде в цялата Османска империя, като главните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и други
Съдовете, изработвани от бакърджиите са към 30 типа – за домашна приложимост или с религиозно предопределение.
Украсата на бакъра е „ визитна картичка “ на занаятчията. Най-голям мурафет се демонстрира при изписването на синии, където под въздействието на източния жанр, донесен от османците, се доближава до комплицирани композиции с висока художествена стойност.
Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове стартира при започване на 40-те години на предишния век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964 година, стартира да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян прави оценка какво преимущество е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, пристигнал в България от юг, е изключително чудноват, с помощта на богатата си, нетрадиционна декорация, на която се виждат птици и хора със скафандри.
Немалко от предметите са подарени на Балабанян от притежатели, на които подхожда неговата колекционерска пристрастеност. Дикран Балабанян, като познавач, осъзнава какъв брой значимо сбирките в музеите да се обогатяват непрестанно. На скъпите предмети мястото им е там, уверен е той.
Изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “, ще продължи доникъде на май 2018 г.
Чрез изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “ може ясно да се откроят главните трендове в развиването на медникарския (бакърджийския) поминък по българските земи от интервала на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на популацията от тази ера. Показани са неповторими мюсюлмански ритуални съдове, употребявани за вълшебен лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 година
Медникарството е в групата на занаятите, практикувани главно в градска среда. Те съставляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско произвеждане. Наименованието му се дефинира от метала, който се употребява при направата на съдовете – мед. Много постоянно вместо мед се употребява и османската дума бакър, по тази причина тук-там занаятът е прочут като бакърджийство.
До Освобождението занаятът се практикува навсякъде в цялата Османска империя, като главните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и други
Съдовете, изработвани от бакърджиите са към 30 типа – за домашна приложимост или с религиозно предопределение.
Украсата на бакъра е „ визитна картичка “ на занаятчията. Най-голям мурафет се демонстрира при изписването на синии, където под въздействието на източния жанр, донесен от османците, се доближава до комплицирани композиции с висока художествена стойност.
Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове стартира при започване на 40-те години на предишния век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964 година, стартира да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян прави оценка какво преимущество е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, пристигнал в България от юг, е изключително чудноват, с помощта на богатата си, нетрадиционна декорация, на която се виждат птици и хора със скафандри.
Немалко от предметите са подарени на Балабанян от притежатели, на които подхожда неговата колекционерска пристрастеност. Дикран Балабанян, като познавач, осъзнава какъв брой значимо сбирките в музеите да се обогатяват непрестанно. На скъпите предмети мястото им е там, уверен е той.
Изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “, ще продължи доникъде на май 2018 г.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ