Светец и змей закрилят Севлиевско поле
Гаази баба теке е забавно и картинно място на към 7 километра от Севлиево и на 3-4 километра от село Ряховците. В края на юни мюсюлмани и християни се събират при текето, с цел да почетат именития воин Гаази баба и да похапнат курбан за здраве. Святото място е добре поддържано и съгласно хората в региона подарява здраве поради тогавашната лечебна мощ на Гаази баба.
На турски „ Гаази “ има смисъла на „ Непобедим “, „ баба “ е думата за татко. Свободният превод е „ Непобедимият татко “, чийто гроб е място за поклонение до през днешния ден.
Местните мюсюлмани считат, че нито клонка, нито цвете, нито нещо друго би трябвало да се взима от Гаази баба теке. В противоположен случай зли беди ще настигнат всеки, който отнесе нещо вкъщи от свещеното място. Преди епохи то е било християнска обител – мъжки манастир „ Света Троица “ и Женски „ Света Анастасия “. Тук е бил заточен игуменът на Преображенския манастир Теодосий. Знайно е, че манастирите и църквите се строят върху по-древни свети места, което значи, че евентуално и траките са почитали региона.
От легендите и преданията, които се описват за Гаази баба теке, се схваща, че доста епохи тук са се срещали невероятни сили, претворени в истории за змейове и герои с голям растеж и вълшебни качества. От учителя Хюсеин Ходжев при започване на 2000 година е записано следното поверие: „ Гаази баба бил родом от село Буря. Той имал шест братя, един от тях се казвал Демир баба. Гаази баба бил наедрял и доста мощен човек. Бил и огромен левент. Имало война коя вяра да надделее. Водач на мюсюлманите бил Гаази баба. При една яростна борба, той бил доста тежко ранен. Затова решил да напусне борбата и да се върне в родното си село, в Буря, пътят за което. минавал през землището на село Малки Вършец. Там паднал до моста при шосето, облян в кръв. Точно тогава минал един пастир, българин, Вълко се казвал. Двамата се побратимили, тъй като Вълко оказал помощ на Гаази баба да почисти и превърже раните си. Гаази баба помолил овчаря да го качи на гърба си и да го занесе на върха, където в този момент се намира тюрбето му. Овчарят, който бил малък на растеж, му споделил: „ Как мога аз, подобен малък човек, да те занеса чак до горе?!. Гаази баба му дал отговор: „ Ти единствено се съгласи, пък качването от мен ". Като чул това, овчарят се съгласил и незабавно, на момента, двамата се намерили горе при върха. И това станало по волята на Аллах.
Там Гаази баба починал от раните си, а след известно време починал и овчарят. Турците от региона погребали бабата в огромен гроб, а овчарят бил заровен от българите на същото място в дребен гроб. Върху гроба на Гаази баба турците създали тюрбе със седем стени, тъй като бабата имал шестима братя. Това тюрбе горяло, само че след пожара създали друго на същото място и също със седем страни “.
От по-старите хора се знае, че същинското име на Гаази баба е Али. За него се има вяра, че излизал от гроба си и се разхождал в гората във тип на пламък или на огнено кълбо с опашка.
Още по-интересен е различен вид на легендата за Гаази баба. Преди стотици години на баира на Белия бряг над река Росица живял светец на име Гаази баба. Той имал невероятни свръхестествени сили. В равнината имало 5-6 дребни селца, които той закрилял и на които с ненаситност помагал. Вековните гори били цялостни с диви животни. Сред тях живеела обичаната сърна на светеца. Тя била със златни копита и златни рога. Селяните ловували в горите, само че пазели сърната на Гаази баба. Един ловджия обаче я издебнал, когато пиела вода от горския извор, и я умъртвил. Гаази баба се разгневил и решил да накаже всички хора от селата, като им изпратил стихии, наводнения и мор. Малко хора останали живи.
Един от тях – дядо Рахо, добър и правоверен човек, отишъп при светеца и помолил за амнистия. Гаази баба разрешил на дядо Рахо да събере останалите живи хора и да сътвори ново село на посоченото от него място. Светецът взел един огромен камък и го хвърлил на отсрещния хълм. Камъкът паднал посред вековна дъбова гора. В подножието й се заселили оживелите от бедствията хора. На името на дядо Рахо селото било наречено Ряховците. Когато починал Гаази баба, хората от селото му създали гробница. Камъкът и през днешния ден пази следите от пръстите на светеца.
А гробницата на Гаази баба и мястото, където се намира тя, станали свещени и за християни, и за мюсюлмани.
Жителите на село Кормянско също имат собствен вид на легендата и свързват Гаази баба със дракон – огнен и хвърковат, порядъчен ту на човек, ту на животно. Стари хора описват, че раненият дракон прелетял над баира на прилежащото село Дебелцово на разстояние от към 7 километра. Опашката му паднала там, тялото му – на Кормянското теке, а главата – на Ряховското теке. Преди повече от 130 години една селянка видяла змея като огнено кълбо. Други го виждат като светещо тяло, което бълва огън. Змеят бил заровен в Ряховското теке в дървен ковчег, в който е сложена керамична урна с праха му. В същата урна е заровен и Гаази баба.
В същото село Кормянско описват, че Гаази баба бил огромен врач, на който помагал българин. Гаази баба бил ранен при стълкновение на Кормянското теке. Намерил го пастир и Гаази баба го помолил да го придвижи на Ряховското теке. Овчарят му дал отговор, че не може да го придвижи, тъй като е тежък. След настойчива молба овчарят го поставил да легне върху четвъртит огромен камък. И като по знамение двамата полетели и се озовали на Ряховското теке. Погребението му се направило от отдаден, като тялото на Гаази баба било разчленено. Главата – заровена на Ряховското теке, тялото - на Кормянското.
Инфо: Уикенд
