Г-н Василев, преди седмица, след среща при премиера Борисов, бяха

Г-н Василев, преди седмица, след среща при премиера Борисов, бяха огласени няколко ограничения за ускорено развиване на пазара на електрическа сила, като главната от тях е излизането на всички производители на ток над 5 мегавата на борсата, като тези с дълготрайни контракти на преференциални цени ще бъдат обезщетени посредством контракти за разлики. Как ще коментирате тези ограничения и въздействието им върху пазара на електрическа енергия?

- Въпреки катастрофичните сюжети за внезапно повишаване на цените на тока за промишлеността, най-лошите сюжети не се случват. Основният проблем беше неналичието на предварителна подготовка и проиграване на другите сюжети за либерализацията на енергийния пазар и смяната в съотношението сред контролиран и свободен пазар. Факт е, че при такива преходи постоянно се появяват спекуланти, в това число политически. Енергийният шовинизъм постоянно е на разположение, а американските централи постоянно са дежурно комфортна цел.

Истината е, че в генезиса на казуса са единствено български политици и участници и на стадия, на който се роди проблемйт, има единствено български имена. На всичко от горната страна тяхната цена не е нито най-високата, нито най-проблемна – само че някак е комфортно „ неприятните американци “ да покриват тематиката за цените на ВЕИ и Топлоелектрическа централа дълготрайните контракти, зад които стоят български олигарси и политици.

Някой умишлено вкара в подвеждане обществеността, че се водят договаряния за преустановяване на договорите с американските централи. Действително, теоретично е допустимо да се предоговорят изискванията при Марица-Изток 1 и 3 – с цел да излязат на борсата, като разликата се компенсира с цел да не губят. Но единствено човек, който не се е занимавал с планово финансиране и контракти за обезпечено изкупуване, може да допусне, че измененията са единствено функционалност на благосклонност на двете американски компании, а не на дълъг развой на договаряния с банки, със застрахователи, на увещание на акционери. Иначе за някои политици е елементарно на коня с байрака и ура политиката.

Договорът с американските централи е подписан преди влизането ни в Европейски Съюз, т.е. действието на европейското право не е съотносимо към проблема, да не приказваме, че във Вашингтонски арбитраж и решението за държавна помощ не оказва помощ.

Докато не се реши въпросът с държавната помощ – всяко придвижване в тази посока би трябвало да бъде дискретно и професионално квалифицирано. Добре е, преди да се приказва, да се питат специалистите, в това число прависти, тъй като огромна част от тези искрено небалансирани изявления могат на следващия ден да послужат като доказателствена част в искове срещу страната като удостоверение за политически напън и искания за свързани вреди.

Ако промените формулата по дълготрайните контракти за изкупуване към борсова цена плюс контракт за разлика – би трябвало незабавно да изкарате всички други „ привилегировани “ играчи, за които приказвам, на борсата. Иначе излиза, че има дискриминация. А това е дълъг и изнурителен развой – централите на Ковачки и ВЕИ- магнатите по никакъв начин не ги виждам елементарно да се съгласят.

И последно – би трябвало да се сметне какви средства би трябвало да се обезпечат по договорите за разлики, тъй като може да излезе, че няма да има толкоз средства във Фонда сигурност на енергийната система, в който с изключение на вноските от сдруженията, влизат и доходи от продажби на излъчвания, които не са сигурни. Ако борсовите цени на електрическата енергия паднат, разликите ще набъбнат – проверете какви средства се събират, кои си заплащат вноските, кои манкират.

Лично аз бях мощно озадачена, откакто във вторник от КТ " Подкрепа " оповестиха публично, че упорстват за повишение на цената на въглищата от " Мини Марица Изток " и повишаване на електрическата енергия от държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " с най-малко 10%. Няма ли нещо шизофренно в държанието на работодатели и синдикати в претенциите им към страната и нейната интервенция в цените и пазара?

- Ето това е сигурен симптом, че зад претенциите на работодатели и профсъюзи към държавното управление се крият други ползи, даже другарски огън, а освен и толкоз ползи на индустриалните консуматори. Общо взето, всеки дърпа към чергата си.

Цената на въглищата е отвън пазара, в света тя падат, у нас се подвига административно и чакаме на другия завършек на веригата на цената цените да падат. Чиста проба измама.

Истината е, че някой желае още веднъж да комбинира политическите ползи на едни – да овладеят енергетиката, с бизнес ползите на олигарси. И никой не пита за какво блоковете на Марица Изток – 2 не се модернизират, за какво няма тактика за равномерен и безболезен преход на Мариците в следвъглищната епоха.

През последните месеци се нагнетява съществено напрежение към енергетиката. Интересното е, че рецесията сякаш не идва толкоз от проблеми вътре в бранша, а по-скоро от външни офанзиви против него, по-точно против отрасловия министър Теменужка Петкова. Какво стимулира, съгласно Вас тези офанзиви, които официално се водят от работодателските организации?

- Стечение на условия и, несъмнено, борбата за финансовите потоци в енергетиката, към които демонстрират интерес и партии и предприемачи. Ядрените лобисти нападат министър Петкова, че не бърза с АЕЦ „ Белене “, а тя няма потребен ход, защото преди да се прави каквото и да било, би трябвало да има решение на Народното събрание за анулация на негово решение. На всичко от горната страна няма никакви съществени причини в интерес на вкарване на обществото още веднъж в зацикления спор към нова нуклеарна мощ, в който най-сетне постоянно се опира до държавни пари и гаранции. Така и не схванаха - няма пазарни причини, няма финансиране, няма вложител. Няма и да има.

Виждате, че в енергетиката задграничните вложители последователно излизат от страната, а нови не се задават. В същото време има остра потребност от капитали и мениджмънт, които да преведат родната енергетика в изискванията на либерализирани пазари и остра конкуренция в района. Нещата са елементарни - или ние вършим личните си компании конкурентни и те излизат в района, или фирмите на съседите влизат у нас и вземат своето от енергийния ни пазар. Сега върви борба сред локалните лобита и групировки кой да вземе повече, само че гледат единствено да вземат от финансовите потоци, без концепция за вложения и развиване. Лошото е, че експертите се изтикват встрани, а на напред във времето излизат политически лобисти и аферисти от всевъзможен диаметър. Често борбите вървят вътре в партиите – в Българска социалистическа партия и в ГЕРБ има разнообразни бизнес лобита.

Енергетиката по принцип бе и остава незаместим източник за финансиране на партии и наподобява партиите, които от дълго време са се трансформирали в корпорации за групово облагодетелствуване посредством власт, към този момент изпитват несгодите на несигурните и свиващите се свободни финансови потоци. Някои се готвят за времето след Борисов и кръгът към Цветанов „ опитва водата “. Битката не е единствено за поръчки, само че и за фрагментите, през които се преразпределят потоци.

Наблюдаваме класическа обстановка преди идно огромно разпределяне – първична и вторична приватизация. Чуждестранните вложители не са мечтани, борбата ще бъде сред локалните кланове и в този момент върви консолидация. Трагедията е, че се води борба, а пациентът е в тежко положение. Ударите са сред олигархични кланове, които с изключение на да изваждат от енергетиката, нямат концепция по какъв начин да я развиват, да я модернизират и създадат конкуретноспособна.

Дори най-новия сегмент – този на ВЕИ-та е тотално килнат като наличие, тъй като е олигархизиран. Соларните панели не са по покривите на домовете и офисите на хората, а в опаковани в държавни памперси слънчеви паркове, владеене на олигарси.

Задавате ли си въпроса, за какво не се преструктурират държавните енергийни сдружения? Очевидно е, че те не са в положение да оцелеят в изискванията на пазарна конкуренция и капитализацията им ще пада стремглаво, както и пазарните им дялове. Нищо не се прави в Марица Изток – 2, а с рационализация на мощностите можеше умерено да се покрие небосвод до 2040 година.

Булгаргаз е тотално ирелевантна компания като пазарен индивид, тъй като отвън ролята на търговски офис на Газпром, тотално неопитен за оцеляване в изискванията на либерализиран пазар. Няма контракт с нито един различен снабдител, няма присъединяване в планове за изследване и рандеман, не продава отвън страната. Скоро ще стартира да губи пазарни дялове, на всичко от горната страна я чака и контракт за още един милиард кубически метра газ от Азърбейджан, за който в настоящето си положение мъчно може да откри пазар у нас.

И за какво мислите, че никой не си мърда пръста? Защото чакат компаниите да нагълтат вода и да ги докарат до положение на наложително раздържавяване, с неприятни финансови резултати и пазарни вероятности, с цел да бъдат във опциите за придобиване като цена от локални „ юнаци “. Ще изключат по метода на „ неуправляемия политически риск “ задграничните компании и баницата ще остане за вътрешно систематизиране. Имаше толкоз години, в които Булгаргаз можеше да се трансформира в естествена, уравновесена като конструкция на действия, диверсифицирани като интервенции и благосъстоятелност сдружение, конкурентно на вътрешния и районния пазар.

Но там работеше „ дрийм тийм “ – самодостатъчен и сигурен в постовете си без никакво разбиране какво да направи по този път.

За енергетика и стопанска система ли става въпрос или за политика и преразпределяне на сфери на въздействие в енергийния бранш? Общественото мнение от дълго време разделя ГЕРБ на две крила - на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, в чиито тим е поставян и депутатът и ръководител на енергийната комисия Делян Добрев.

- Не съм мощен по партийните каузи, а и почтено не ги разбирам. Но е реалност и обществото към този момент схваща - не е обикновено началник на енергийна комисия да се държи като изпълнителна власт и да приказва, че се водят договаряния за преустановяване на договорите с американските централи и че Европейска комисия надали не има решение по държавната помощ, до момента в който министър Петкова го опровергава. Нормално е да стиковат обществените си изяви, тъй като нито парламентарната група, нито държавното управление печелят.

В същото време Добрев наподобява се усеща комфортно в компанията на работодателските организации, до момента в който желаят оставката на енергийния министър. Не е обикновено, само че какво разбирам аз от партийни каузи, изключително в ГЕРБ? Още повече, че там към този момент се подозират в заиграване с корпулентни предприемачи, които не пропущат да показват, че работят от близо с Борисов. Той пък се разграничава. Изобщо цялостна каша. Проследете покупко-продажбите в медиите, в енергетиката – опитът за влизане в приватизацията на ЧЕЗ, брожението против министър Петкова поради високи цени, които по този начин и не се състояха. Уж се бяха разбрали да отдръпват оставката, а в този момент отново задействат това искане.

Вероятно са разчитали на сурова зима, на пределно натоварване на енергийната система, на недостиг на тока и условия за спекулативни цени, само че не се получи. Сега се чудят върху каква „ рецесия “ да стъпят в претенциите си.

На всичко от горната страна и тези от организация ФИЧ взеха, че усилиха кредитния рейтинг на БЕХ и в този момент върви конкуренция кой е по-заслужил за това. Вижте обосновката на организация, спомнете си по какъв начин и по кое време се натрупа дългът на БЕХ и ще си отговорите.

Лошото и, че при тези положителни външни сигнали, промяната буксува поради нерешителните управления на енергийните ни сдружения и неналичието на политическа поддръжка за радикални промени. Реформите изискват здрав политически тил, изключително в първичната фаза, в която генерират неодобрение. А в този момент се поставете на мястото на енергийния или всеки различен министър, в случай че той реши да пипа крепко – какъв брой месеци ще остане министър? С тази „ поддръжка “ от парламентарна група и игри зад кадър с работодателските организации и профсъюзи?

Според слуховете кръгове към Цветанов и огромен предприемач от Движение за права и свободи, посредством хасковско-приятелската скица за кадруване на Делян Добрев, се пробва да овладее най-важните енергийни компании, парични потоци и фондове в бранша. Пречка ли е за тях министър Петкова, която е лоялна към премиера Борисов и политиката на кабинета?

- Както показах горе – в ГЕРБ неизбежно ще се изправят пред избора какво да вършат с партията след края на европредседателството – обединението мъчно ще издържи цялостния си мандат. Самият Борисов не е безконечен и рано или късно ще стане въпрос за правоприемник. Дилемата е дали той ще уточни наследника си /там наподобява любимец е Дончев, който е добре приет/ и ще дефинира метода, по който да се изтегли, или ще му наложат правоприемник отвън неговия лист.

Виждате, че държавното управление – Борисов, Дончев и Петкова, бяха неодобрени от личната си парламентарна група, която гласоподава дружно с Българска социалистическа партия да забрани на държавното управление да води договаряния с Европейска комисия по процедурата против БЕХ и Булгартрансгаз, като задължиха енергийния министър да се съди с Европейска комисия. Нищо, че възможностите за тежка загуба са съвсем стопроцентови. Тогава сработи тандемът с депутатите от Българска социалистическа партия в границите на енергийната комисия. Проблемът им е, че рано или късно ще би трябвало да понесат освен отговорността за наложените наказания и санкции от стотици милиони евра, а и за пропуснатото време за промени, тъй като кадровите назначения не са на Петкова. Спомнете си, че същият „ дрийм тийм “ остана недокоснат при служебния кабинет на Радев. Единствените, които пострадаха, бяха хората на Дончев и Петкова.

Парламентарната група избави Добрев от оставката, която беше подал пред Борисов. Не е толкоз мъчно да се досетим за какво депутатите на ГЕРБ към Цветанов „ не си го дават “ и за какво сътвориха юридически парадокс, като не гласоподаваха оставката му. Очевидно за доста кметове и депутати са значими позициите, които той има в енергетиката. Виждате изумително взаимоотношение с Таско Ерменков и Жельо Бойчев, което значи че има и транспартийни ползи.

Не зная, не съм мощен в партийните разбори. За мен партиите са територия на несвобода и логичен парадокси.

Фокусът на споровете от последните месеци е върху пазара на електрическа сила. Можем ли да чакаме обаче изостряне на спора и на полето на газовите планове и пазара на природен газ? Оперативното ръководство на " Булгаргаз ", а в този момент и на по-важната " Булгартрансгаз ", към този момент напълно е в ръцете на хора от приятелския кръг на Добрев?

- То и в този момент има напрежение при либерализацията на газовия пазар и въвеждането на новия входно първоначален модел, който подвигна разноските на консуматорите. Получи се неуместна обстановка Газпром да заплаща до три пъти по малко за прилагане на инфраструктурата, чийто оператор е Булгартрансгаз от българските компании. Въпреки, че има цялостното юридическо и комерсиално право да изиска проверка на тарифните такси, операторът на мрежата мълчи.

В същото време, доста политически олигарси дължат големи пари на руснаците. Ако си спомняте, Газпром преведе близо 650 милиона евро за дялов капитал в сдружението Южен поток България. Значителна част от тези пари бяха „ усвоени “ предплатено, като се трансфораха в активи, следени или притежавани от политически олигарси. Сега парите би трябвало да се върнат, тъй като план няма. Няма никаква случайност в активизирането на рецензиите на Радев против Борисов по тематиката общ бизнес и зависимости от корпулентни предприемачи. Президентът припомня на премиера, че Кремъл не е удовлетворен и губи самообладание.

Същите кръгове се мъчат да трансферират основанието за получените средства от Южен поток, към продължение на Турски поток през България, което се опакова под егидата на Газовия хъб Балкан. Но Кремъл към този момент няма нито пари, нито самообладание, защото козовете за сходни планове не са в София и политическото ходатайство на българските политици не коства доста. В схемата са включени президенти, министър председатели, министри, шефове на сдружения и олигарси и отново няма нищо.

За това виновните фактори у нас мълчат и пазят като „ зеницата на окото си “ пазарните дялове на Газпром и не афишират търгове за доставки отвън Газпром. Няма по какъв начин да се конкурираш с съветския газ, тъй като на входа на България цената би трябвало да бъде най-малко 40 $ по-ниска, с цел да компенсира разнообразни типове скрити и очевидни привилегии, които съветския газов монопол употребява. Не зная в какви среди се движат управленията на Булгаргаз и Булгартрансгаз, зная единствено, че сигурно са избирани по политически, а не по професионални критерии. Иначе нямаше да оставят сдруженията си толкоз неподготвени за борбата с съперници, щяха да ги трансфорат в районни играчи, като стъпят върху изключителната роля на страната като съвсем неизбежно посредническо звено. Вместо това губим повече от милиард и половина $ от непотърсени изгоди и надвзети суми по договорите за доставка и пренос с Газекспорт. И всички мълчим, тъй като едни хора имат да връщат доста пари, предплатено усвоени за политическо ходатайство.

Моята прогноза е, че ще докарат сдруженията до границата на банкрута и тогава ще ги приватизират, с цел да избият персоналните си задължения. Много е комфортно да се трансферира виновността за несъстоялите се промени на министър Петкова, която единствена не е в схемите, откакто главната отговорност е на ръководителите на тези сдружения, които не са нейни назначения.

Това не основава ли риск от блокиране на основния за страната ни план за интерконектора Гърция -България? Ето и един факт - три компании, нямащи нищо общо с енергетика и газ, апелират в Комисия за защита на конкуренцията две значими публични поръчки по плана и отсрочват действителния му старт за неопределен срок. Какви ползи стоят зад това?

- Без подозрение, дрийм тиймът искаше да овладее и този план по време на служебния кабинет на Радев, само че не се получи. Интерконекторът с Гърция наподобява не се вмества в нечии сметки, още веднъж в подтекста на задълженията, които би трябвало да се връщат и обвързваните изгоди.

Тъй като не могат намерено да го неодобряват, тъй като това би провокирало ураганна реакция от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз, се пробват да го напарвят тайно през административни и правосъдни хватки, употребявайки странни и безизвестни компании. Идеята е да забавят процедурите задоволително дълго, с цел да не тръгне планът през 2018 година. След това ще трансферират отговорността върху Дончев, Петкова и изпълнителната директорка и ще пренасочат този прославен един милиард на Булгаргаз през границата с Турция. От това имат интерес медиаторите в бизнеса с Турция /знаете кои са политическите посредници/, както и обвързваните с Русия кръгове. Турски поток е пресечната точка. Разбирам че информацията за това кои са политически и бизнес олигарси, които стоят зад странните компании и тъжби против процедурите в търга за интерконектора до Гърция, към този момент е в Брюксел и във Вашингтон.

Трябва да се знае, наши топ политици търгуват политиката на България против персоналните си задължения и благополучие. Вместо да плащаме на снабдители, които се конкурират, за ток, газ, горива, ние финансираме посредством извънпазарни цени, тяхната власт и тяхното благополучие.

Едни други „ геополитически “ сделки способстваха за прекъсването на Набуко, по този начин през днешния ден желаят да осуетят и този интерконектор, с цел да блокират реализацията на концепцията на Европейска комисия за газов кулоар Север-Юг с газ отвън контрола на Газпром. Забележете перверзията – „ медиаторите “ постоянно акцентират на напред във времето „ стопански “ критерии, с цел да спрат един или различен план за опция на съветските енергийни снабдители, само че ви икономисват цялата картина, а точно, че зад кадър за Газекспорт има скрита държавна помощ /чрез субсидираните тарифи/ и монополно състояние на снабдител /за доставките на газ и горива/.

Полша към този момент свърши своята работа освен с ВПГ терминала във Швиноусчие, само че и с новия газопровод от Дания, по който ще потекат 10 милиарда кубически метра норвежки газ.

У нас се пробват да блокират входа на неруски газ през Гърция и би трябвало да признаем, че имат триумфи. Не са единствено хард бариерите пред другите възможности на съветския газ, т.е. отсъствието на преносни потенциали. Основните са „ софт “– разнообразни типове дискриминационни и административни спънки. Конкуретнтността на полутечен природен газ, който се разтоварва на терминала в Ревитуса до българска граница, се убива от спомагателните разноски, които стигат до 60 $. Терминалът е претрупан под 50%, а преносната мрежа има задоволително свободни потенциали?

Как освен това състояние да тръгне реализацията и на терминала в Александруполис? Русия има полза да откъсне района от достъп до най-конкурентния сегмент на световния пазар на природен газ – този на втечнения природен газ. Още през това лято се чака цените да паднат под газпромовските, по които купуваме. Турция пък има интерес всички газови потоци да минават през нейна територия, което изостри съперничеството й с Гърция по отношение на входа в Европа на природен газ от новите находище в Източно Средиземно море.

Друга причина родните „ енергийни “ кръгове да не харесват интерконектора е, че процедурите са транспарантни и няма опция за предварителни сделки - нито в доставките на тръбите, нито в плановото ръководство, още по-малко в изпълнителя на плана. Това беше задачата на проваления опит за промяна на българското управление на Ай Джи Би – да управляват и въздействат върху поръчките. Не стана, най-малко към този момент.

Но желая да предупредя – планът Ай Джи Би е стратегически за Европейски Съюз и Съединени американски щати и всеки, който си мисли, че може да ползва обичайните за българския бизнес трикове и схеми, мощно надценява опциите. Не става дума единствено за наказания.

Подозирам, че офанзивите против тандема Дончев-Петкова, сред многото други претекстове има и този – да се нападат прозападните министри, които поддържат интерконектора Гърция – България и пречат на схемите.

Интервюто взе Галина Александрова