Художникът Васил Василев – Васо пред Фрог: Аз съм за промяната! Рисувам абстракционизъм, защото се чувства...
Г-н Василев, по какъв начин ще коментирате обстановката в страната?
Аз участвах в митингите преди три години. Бях на площада. Аз съм за идеята, за смяната.
А последните събития?
Чета за дупката, която е издълбана при атентата над основния прокурор. Като виждам фотосите, тяне е от гърмеж, ами от пиратка. Продават такива тротилови пиратки на пазара. Купувал съм за Нова година. Не е от три кг тротил. А и колата къде е? Защо не я покажат? Ами отпътувал с нея незабавно за Турция. И не е ясно фамилията му било ли е с него. Ту споделят, че е било ту че не е било. Странна обстановка.
Четете ли новините?
Всеки ден чета Фрог нюз. Като стана заран с кафето чета новините в уеб страницата ви.
Какво научихте в Германия за живописта?
През 2015 г отпътувах за Германия. Първо в Мюнхен, след това в Есен. Учил съм живопис в университета по съветски пример. Имах съмнения дали да върша фигуративна живопис или абстракция. Абстракцията дава цялостна независимост. Иначе в случай че направи нещо, което е фигурално, натюрморт, портрети, художникът има ограничаване на образната независимост.
В абстракциите художникът влиза в различен свят. Търся да намеря по този начин наречената „ мембрана “, сред действителния ни свят и духовния. Оттатък невидимото и по тази причина по този начин се споделя и изложбата ми: Отвъд забележимото. Защото с тези сетива ние не можем да погледнем невидимото.
Но когато имаш едно платно стартират да се виждат пластове. На картините ми има най-малко 15 пласта един върху различен. И това стартира да влияе на метафизично равнище. Хора са плакали пред картините ми. Въздействат им. Защото те споделят – ние не гледаме тъкмо цвета, гледаме по какъв начин ни влияе.
Но това е за някои хора, не за всички.
Как започнахте да рисувате нереално?
В Германия видях другия път от този, по който цялостен живот са ме учили. И като се върнах в България направих една галерия във към този момент несъществуващата изложба Европа. Галеристите не имаха вяра, че аз мога да върша модернизъм. Цялата галерия незабавно се продаде. Това беше голям триумф и това затвърди моя път.
После жена ми се реалокира в гр. Есен. Там се водеше специализация. Направих три изложения в Германия една в Шератън, една в изложба и последната – в централата на ХДС – партията на Меркел. В един офис.
Оттогава аз нямам съмнения да рисувам абстракционизъм, тъй като се усещам свободен. В картините ми има и загатнати фигури. Защото реализмът е да покажеш нещо външно, добър занатчйилък, да научиш занаята. На моята възраст към този момент мисля по различен метод. Но има триумф. Хората го възприемат, тъй като е същинско. Не нещо, което да е за стената или кич. Аз чакам хората да влязат в моя свят.
Има ли аудитория за нереални картини у нас?
Има разлика сред провинцията и София. Там имаше един интервал, в който аз правех единствено реалистични пейзажи. Но там няма аудитория за абстракционизъм. А в София има от ден на ден аудитория. Моята живопис е навръх границата на действителното и нереалното.
И това ме радва, тъй като виждам, че стават от ден на ден хората, които се интересуват от нефигуралното изкуство.
Всяка една картина – това съм аз. И човек, който я вземе, той взима част от мен в къщата си за веки веков. Ето с това сме благословени. И хората го правят оценка.
Художникът е роден в Ямбол, през 1994 – приключва Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност „ Живопис “. През 2016 – 2018 живее, работи и специализира в Есен, Германия. Има 17 независими изложения. В Галерия „ Пагане “ бе открита 18-тата му галерия. За него написа и международното издание ArtMarket, под заглавие „ Многослойна живопис “ и създава логото му. Негови произведения има в частни сбирки в България, Германия, Австрия, Швейцария, Норвегия, Съединени американски щати, Франция, Гърция и други
Разговаря Росица Николаева
Аз участвах в митингите преди три години. Бях на площада. Аз съм за идеята, за смяната.
А последните събития?
Чета за дупката, която е издълбана при атентата над основния прокурор. Като виждам фотосите, тяне е от гърмеж, ами от пиратка. Продават такива тротилови пиратки на пазара. Купувал съм за Нова година. Не е от три кг тротил. А и колата къде е? Защо не я покажат? Ами отпътувал с нея незабавно за Турция. И не е ясно фамилията му било ли е с него. Ту споделят, че е било ту че не е било. Странна обстановка.
Четете ли новините?
Всеки ден чета Фрог нюз. Като стана заран с кафето чета новините в уеб страницата ви.
Какво научихте в Германия за живописта?
През 2015 г отпътувах за Германия. Първо в Мюнхен, след това в Есен. Учил съм живопис в университета по съветски пример. Имах съмнения дали да върша фигуративна живопис или абстракция. Абстракцията дава цялостна независимост. Иначе в случай че направи нещо, което е фигурално, натюрморт, портрети, художникът има ограничаване на образната независимост.
В абстракциите художникът влиза в различен свят. Търся да намеря по този начин наречената „ мембрана “, сред действителния ни свят и духовния. Оттатък невидимото и по тази причина по този начин се споделя и изложбата ми: Отвъд забележимото. Защото с тези сетива ние не можем да погледнем невидимото.
Но когато имаш едно платно стартират да се виждат пластове. На картините ми има най-малко 15 пласта един върху различен. И това стартира да влияе на метафизично равнище. Хора са плакали пред картините ми. Въздействат им. Защото те споделят – ние не гледаме тъкмо цвета, гледаме по какъв начин ни влияе.
Но това е за някои хора, не за всички.
Как започнахте да рисувате нереално?
В Германия видях другия път от този, по който цялостен живот са ме учили. И като се върнах в България направих една галерия във към този момент несъществуващата изложба Европа. Галеристите не имаха вяра, че аз мога да върша модернизъм. Цялата галерия незабавно се продаде. Това беше голям триумф и това затвърди моя път.
После жена ми се реалокира в гр. Есен. Там се водеше специализация. Направих три изложения в Германия една в Шератън, една в изложба и последната – в централата на ХДС – партията на Меркел. В един офис.
Оттогава аз нямам съмнения да рисувам абстракционизъм, тъй като се усещам свободен. В картините ми има и загатнати фигури. Защото реализмът е да покажеш нещо външно, добър занатчйилък, да научиш занаята. На моята възраст към този момент мисля по различен метод. Но има триумф. Хората го възприемат, тъй като е същинско. Не нещо, което да е за стената или кич. Аз чакам хората да влязат в моя свят.
Има ли аудитория за нереални картини у нас?
Има разлика сред провинцията и София. Там имаше един интервал, в който аз правех единствено реалистични пейзажи. Но там няма аудитория за абстракционизъм. А в София има от ден на ден аудитория. Моята живопис е навръх границата на действителното и нереалното.
И това ме радва, тъй като виждам, че стават от ден на ден хората, които се интересуват от нефигуралното изкуство.
Всяка една картина – това съм аз. И човек, който я вземе, той взима част от мен в къщата си за веки веков. Ето с това сме благословени. И хората го правят оценка.
Художникът е роден в Ямбол, през 1994 – приключва Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност „ Живопис “. През 2016 – 2018 живее, работи и специализира в Есен, Германия. Има 17 независими изложения. В Галерия „ Пагане “ бе открита 18-тата му галерия. За него написа и международното издание ArtMarket, под заглавие „ Многослойна живопис “ и създава логото му. Негови произведения има в частни сбирки в България, Германия, Австрия, Швейцария, Норвегия, Съединени американски щати, Франция, Гърция и други
Разговаря Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ