- Г-н Вълчев, кои са основните промени, които предстоят оттук

- Г-н Вълчев, кои са главните промени, които предстоят оттук насетне в учебното обучение?

- Последните няколко години бяха направени доста промени. Няма сегмент или детайл на системата, който да не беше обиден. В този смисъл вълна от многочислени и радикални промени през идващите няколко години няма да има. Системата има потребност от предвидимост и успокоение. Има потребност от време да довършим стартиралите политики и да ги създадем по-ефективни - въвеждане на компетентностния метод и новите образователни стратегии, поощряване на просветителните нововъведения, приобщаващото обучение, ограниченията за обсег и задържане на учениците, застраховане на системата с положителни учители. Промени, несъмнено, ще има и отсега нататък, само че те ще са по-скоро корекции и настройки в стартиралите политики и промени, наложени от външната среда, само че не и цялостни преустройства.

 Оттук нататък най-значимото, което би трябвало да се случи, е да се трансформират моделът и преобладаващата просвета в системата. Традиционните системи на обучение действат на база на строги правила, заложени от горе, и надзор на спазването им. Този модел генерира педантизъм и става все по-несъстоятелен. Времето, учебните заведения и учениците са разнообразни, по тази причина и МОН би трябвало да се пренастрои и да работи от ден на ден за промени от долу на горе.

 Системите на обучение в XXI век доста повече ще разчитат на силата за смяна изпод, на изобретателния преподавател, който намира самостоятелния метод към всяко дете да го стимулира да учи, на новаторските способи на преподаване, определени от учебните заведения и учителите, на мултиплицирането на положителните практики, на взаимното образование сред учебните заведения и учителите. Тази смяна допуска районните ръководства на образованието да префокусират активността си от надзор на документа към оценка на резултатите и методическа поддръжка, шефовете да постановат културата на поддръжка на изобретателните учители, а учителите да се усещат по-свободни в работата си, само че и по-отговорни към резултатите на учениците.

- Затова ли решихте да дадете независимост на учителите в избора им на тематики?

- Затова отменихме задължението за попълване и актуализиране на така наречен тематично систематизиране. Не тъй като планирането на тематиките не е належащо, а с цел да дадем на системата сигнал, че не е значима формата, а наличието на това, което се прави.

 Десетилетия наред системата е настройвана да управлява сходство, да има вяра на документа и да съблюдава форма. Това е обичайна бюрократична система, която, като не може да оцени и обезпечи резултат, замества тази неспособност с условия за попълнени документи. Но образованието не е бюрократична активност. Резултатът е педантизъм и бумащина, само че не и тласък за по-добра работа. Както бе споделил Радой Ралин: “Погледнато официално, всичко е обикновено. Погледнато обикновено, всичко е официално! ” Така и районните ръководства по образованието заключават, че всичко е обикновено, като видят, че е попълнено тематичното систематизиране.

- Сега влизат новите стратегии по история за 10-и клас, докога предишното ще ни опълчва и скарва и какъв брой би трябвало да сме отдалечени от събитията, с цел да има съответен прочит в учебниците?

- От края на комунистически интервал са минали единствено 30 години. Повечето хора имат персонални мемоари и прочувствено отношение към това време. Оценката на интервала има връзка с днешни политически пристрастености. В този смисъл към момента е прекомерно рано да проведем безпристрастен диалог за този интервал. От друга страна, на образователния предмет “История и цивилизации ” е предоставено, с изключение на да даде познание за историческите събития, и да възпита отношение към света, в който живеем. Казано на езика на образованието - би трябвало да подкрепи придобиването на цивилен и обществени компетентности у децата. Това включва и да знаят на какви споделени правила и базови полезности се основават актуалните страни и общества. За нас това са полезностите на българската нация, нормите на демократичната и правова страна. Направили сме избора да бъдем част от Европейския съюз и демократичния свят. Ако сме уверени в цивилизационния избор, който сме създали, и това, че днешните деца би трябвало да съграждат едно по-добро и проспериращо общество в общите рамки на този избор, то ние би трябвало да им кажем кои са базовите полезности и правила и за какво са толкоз значими. Респективно, би трябвало да изразим отношение към това, с което те влизат в несъгласие. Тоталитарните и репресивни режими са наказани в демократичния свят. По същия метод отношението към диктатурите не може да бъде равнодушно. Защото това би значело да възпитаме в децата и равнодушно отношение към бъдещите им форми и превъплъщения.

 Въпреки настоящите ни публични и политически полемики през днешния ден ние в България имаме стабилен консенсус, че свободата е нещо положително, а диктатурата, репресиите и насилието са нещо неприятно. Твърда тирания като през сталинизма или мека като при живковизма - насилието си е принуждение. Комунистическият режим стартира с всеобщи репресии и избивания и приключва с Възродителния развой и изселвания на български жители. Трябва ли отношението към насилието да бъде неутрално? Допълването на учебниците не беше процедурен, теоретичен или политически, а честен въпрос. Режимът е наказан със закон. Режимът е наказан, а не историческият откъслек от време.

- Колко деца съумяха да върнат в учебно заведение специфичните екипи?

- Близо 20 хиляди са включените в системата деца, отпаднали по-рано, и още 24 хиляди бяха записани за първи път. От двете групи близо 4000 отпаднаха наново. Като цяло обаче отпадналите от системата деца са два пъти по-малко от предишни години. С механизма за взаимна работа на институциите за обгръщане на децата от предучилищна и учебна възраст ние въведохме отборен метод – всички институции да работят дружно на терен.

 По отношение на първичното записване този механизъм даде доста добър резултат. Много по-трудно е да ги накараме да вървят постоянно и да учат. Необходими са ежедневни старания в учебните заведения и детските градини. Необходими са и наказания за безотговорните родители. С измененията тази година доста повече помощи бяха обвързани с постоянното вървене на учебно заведение, а месечните фамилни помощи, които и преди бяха обвързани, ще се стопират за по-дълъг интервал. Беше дадена опция по предложение на учителите помощта да се дава на детето под формата на обществени и просветителни услуги. На учебните заведения и детските градини, с централизация на проблематични деца и възпитаници, бяха предоставени спомагателни 30 млн. лева за обосноваване на учителите и ангажиране на посредници. По национална стратегия “Мотивирани учители ” сме заложили основаването на самобитен корпус от най-добре подготвени и заплатени учители, които да работят в най-проблемните учебни заведения.

 Въпреки всичко резултатите към момента са незадоволителни. Често чета отчети от инспекции на учебни заведения, от които виждам, че не се оправяме с това да накараме децата да вървят постоянно на учебно заведение. В редица учебни заведения, класифицирани като такива с централизация на деца от уязвими групи, междинната посещаемост е под 50%. Там е належащо да се работи доста повече. Ще променим Постановление на Министерски съвет 100 от 2018 година по отношение на оповестения за публично разискване план, само че самото разпореждане е належащо, с цел да обезпечи екипния метод и поддръжката от останалите институции. Няма да постановяваме строги официални отговорности, всяко учебно заведение би трябвало да откри личната си рецепта. Не можем да се предадем и да се откажем като система от тази борба. Справянето с неграмотността и просветителната интеграция на децата от проблематични групи е може би най-важното предизвикателство пред нас като нация и общество. За оправянето с него разчитаме най-много на учителите.

- Защо учителите би трябвало да бъдат атестирани на всеки 4 години?

- Атестацията е механизъм за повишение на отговорността и мотивацията. От една страна, за четири години може да се покаже резултат, а от друга - да не се губи мотивация и отговорност.

- По кои предмети учителите са недостиг и ще има ли на всички места педагогичен фрагменти на 15 септември?

- Традиционно имаме недостиг на учители по британски език и осведомителни технологии. Последните години най-остро се усеща дефицитът на учители по математика и физика. Недостиг има и на учители по химия, по професионална подготовка и ресурсни учители. Недостигът на учители ще се задълбочава в идващите 10 години. Това е обстановката за всички браншове и специалности поради възрастовата конструкция. Хората, които навлизат в пенсионна възраст, са с 50 на 100 повече от младежите, които навлизат на пазара на труда. Що се отнася до започващата образователна година - рецесия няма да има. Повишаването на възнагражденията стимулира повече хора с педагогическа подготовка да стартират или да се върнат на учителска работа. Очакваме оповестените свободни места да се попълнят. В обособени учебни заведения и региони може да има единици непопълнени места, само че систематичен проблем няма да има.

- Колко са младите учители и какъв брой в пенсионна възраст?

- Учителите на възраст до 30 години са 7500, а тези до 35 години - 13 400, надлежно 8,2 и 14,7%. Това е повече спрямо преди 5 години, само че към момента релативно малко. При обикновено възрастово систематизиране учителите до 35-годишна възраст би трябвало да са 25 %. Малко над 3000, или 3,5% са учителите в пенсионна възраст.

- Стана ли учителят богат човек, това подвигна ли му самочувствието и престижа в обществото?

- Богат не, само че се надяваме най-малко отчасти да успеем да му върнем самочувствието. Увеличението на заплатите е належащо, само че не задоволително изискване за повишение на престижа на учителите. Необходимо е като родители, жители и институции да ги поддържаме и демонстрираме доверие. Това постоянно е бил апелът ми към родителите - да имат вяра и поддържат учителите. Само в случай че сме сътрудници, можем да успеем в тази ни най-важна задача - да създадем децата знаещи, можещи и положителни хора. Най-грешното нещо, гаранция за крах в тази ни най-важна задача, е да покажем на децата си, че не почитаме учителите си. Това е като единият родител да каже да детето, че другият е неприятен. Разбира се, построяването на доверие и почитание е двустранен развой. Затова апелът ми към учителите е да бъдат реактивни, да положат най-много старания за взаимоотношение с родителите, да не отхвърлят диалог и срещи с тях. Те самите да търсят родителите за диалог и присъединяване в учебните действия.

 Живеем във време, в което уважението все по-малко се дължи и от ден на ден би трябвало да се работи за него непрекъснато. Условията да бъде извоювано уважението са налице. Наше изследване сподели, че над две трети от родителите са с настройката да поддържат напъните на учителите и учебните заведения. Училищата и учителите би трябвало да протегната ръка към тях. Ние ще предложим през идната образователна година учителите и родителите да проведат диалог по учебни заведения по отношение на дисциплината и възпитателната работа. Виждаме че там, където подобен диалог е бил извършен, има резултат, тъй като учителите са разбрали от родителите, че имат тяхната поддръжка да постановат и по-строги правила и са съумели да подобрят дисциплината и възпитателната работа. Когато такива правила получат легитимност от родителите, те са и доста по-лесни и ефикасни за използване. Някъде даже са подписали нарочни съглашения. Това е друга характерност на времето, в което живеем - за все по-малко неща можем да постановяваме едностранно правила. Трябва да се споразумяваме, да построяваме обединения, да убеждаваме. Затова и в Колективния трудов контракт за системата записахме, че ще предложим да се сключат съглашения с родителите. Поради това и разработихме и утвърдихме Стратегия за възпитателната работа в просветителните институции.

- Каква съгласно вас е повода да останат свободни места и в най-елитните гимназии тази година, учителите бяха сюрпризирани, че даже и в немската, първа и втора британска гимназия имаше свободни бройки?

- Не е поради липса на искащи, а е механически и процедурен въпрос. На трето и четвърто класиране се освобождават единични бройки, само че родителите към този момент са се подсигурили, като са записали децата в други учебни заведения. Друг фактор е подвижността.

- Докъде стигна дигитализацията на образованието?

- Вече имаме Wi-Fi мрежи във всички учебни заведения. Най-важното в идващите две години е да изградим електронна платформа със споделени (безплатни) електронни уроци. Едва тогава можем да приказваме за приключена, въпреки и етапно, идея за електронно образование. Ще плащаме на учителите да създават електронни уроци. Проектът за построяването на платформата сега се утвърждава. Ще влагаме и в електронно съоръжение на класните стаи с приоритет кабинетите по математика и естествени науки. Около 40 на 100 от класните стаи имат опция за електронно фронтално образование, което е незадоволително. Ще финансираме със обилни средства образование на учители за създаване на електронни уроци и за провеждането на действия по ползи на учениците от 1-и - 12-и клас в региона на цифровата креативност.

 По-важното от образованието посредством осведомителни технологии е образованието за IT и за цифрови умения. И то не умения на ползватели на цифрови устройства, а умения на основатели. Много огромна част от специалностите в бъдеще евентуално ще изискват учения в региона на цифровата креативност. Много от днешните деца ще работят на позиции, които ще изискват ръководство на машини, основани на изкуствен интелект, т.е. умения в региона на цифровата креативност. Затова и въведохме предмета “Компютърно моделиране ” от 3-и клас.

Инфо: www.24chasa.bg