Г-н Вълчев, като бивш министър как оценявате политиката в образованието,

Г-н Вълчев, като някогашен министър по какъв начин оценявате политиката в образованието, в случай че съдим по проектобюджета за 2022 година?

Управляващите не престават част от политиките, които възприе ГЕРБ. За страдание, не не престават друга част. Не можем да кажем, че образованието е приоритет в бюджетната рамка, защото делът на разноските за обучение пада в общите бюджетни разноски. Брутният вътрешен продукт се резервира единствено и само поради условно плануваните средства в Плана за възобновяване и резистентност, които най-вероятно няма се осъществят през актуалната година и чието залагане в бюджета явно цели надуване на разноските за обучение.

Не можем да приказваме еднопосочно за бюджета във връзка с другите браншове. Бюджетът за предучилищно и учебно обучение е релативно добър, доколкото надгражда това, което е правено през предходните години. Има две неща, които би трябвало да бъдат приветствани и които надграждат политиката от предходните години. Това е премахването на таксите за детски градини и детски ясли и залагането на повече средства за действия по ползи, извънкласни, извънучилищни действия - нещо, което беше направено предходните години, само че в този момент се усилват средствата.

Увеличението на заплатите на учителите е също добра вест, само че още по-важното е, че има политически консенсус с това, което ние заложихме – заплатите на учителите да бъдат най-малко 125% от междинните за страната. Ако желаеме да имаме положителни учители, би трябвало да притеглим по-добрите възпитаници в педагогическо обучение и педагогическа специалност. Затова е нужна самобитна награда най-малко 25% над междинната заплата за страната.

Но положителните вести сякаш свършват дотук. Бюджетът за висше обучение, меко казано, е незадоволителен освен като размер на средствата – в него липсва политика. Това, което правехме през последните години – да усилваме дотацията според от комплексната оценка за качество, т.е. да подтикваме качеството – го няма в настоящия бюджет. Няма я и политиката за нарастване и гарантиране на минимални работни заплати за другите университетски длъжности, което възприехме предходната година.

Не единствено учителите би трябвало да получават по-високи заплати, само че и преподавателите. Смятаме, че те би трябвало да бъдат 150% от междинната за страната отново заради същата причина – с цел да имаме положителни преподаватели в системата на висшето обучение, да възпроизвеждаме школи във висшите учебно заведение и да привличаме най-хубавите студенти в академична специалност.

Да, несъмнено някой ще каже, че имаме проблеми, неоптималност в системата, само че това не значи, че би трябвало да чакаме тяхното превъзмогване и това да ни бъде опрощение да не усилваме средствата за висше обучение.

Неудовлетворително е и нарастването на дотацията на Българската академия на науките. Всъщност то клони към нула.

Последните четири години ние увеличихме с близо 80% средствата за предучилищно и учебно обучение, с 65% средствата за висшите учебни заведения, с близо 70% средствата за Българската академия на науките и това при кумулативна инфлация за четирите години от 9%.

Сега огромният проблем, огромната разлика на този бюджет по отношение на предходните години е инфлацията, която е най-силният налог. Можем да приказваме за инфлационен налог. За година и половина – от средата на 2021-ва до края на 2022 година ние чакаме да имаме инфлация над 17%. Това значи, че всички потеглят от минус 17%.

Миналата година в актуализацията нямаше спомагателна политика по приходите, нямаше актуализиране на издръжката на бюджетните организации. Сега финансовият министър го прави, само че спестовно, от 1 април. Тоест той ще компенсира единствено отчасти нарастването на цените, понижението на заплатите вследствие на инфлацията, само че на него очевидно му харесва това, тъй като той взема с едната ръка повече, а връща с другата ръка част от тях.

Нещо повече, Асен Василев като финансов министър е отговорен за основна част от инфлацията. Тя има своите аргументи в интернационалната обстановка, на цените на енергоносители и суровините, само че нежеланието на Асен Василев да компенсира в точния момент и задоволително бизнеса за нарасналите цени на силата разреши тези нараснали цени да обхванат в крайните цени. Веднъж увеличени, крайни цени нямат връщане обратно. Бизнесът няма запас, за него единственият вид е да покачва цените и ние го следим. Това се отразява на всяка една бюджетна организация, на всеки един работещ, включително и в обществения бранш. В този смисъл, ние всички ще обеднеем най-малко с 15% за година и половина. Тоест този бюджет потегля от минус 15.

Винаги предишни години, когато сме говорили за бюджета, сме дискутирали дали има или няма растеж на едни или други средства. Но когато не е имало растеж, това не е било действително понижение, тъй като инфлацията е била минимална, а когато е имало, е било действително нарастване. Сега всяка нарастване под 15 на 100 е на процедура понижение на средствата и това финансовият министър би трябвало да го схваща доста добре, само че, както споделям, това за него е политика.

Инфлацията е най-мощният инструмент за преразпределение на национално благосъстояние и народен приход. Повишената инфлация ще се отрази на бюджетите на детските градини, учебните заведения, университетите допълнително разноски за прехрана и, надлежно, ще понижи разноските за спомагателни хонорари, разноските за развиване, ремонтите, обзавеждане, съоръжение на кабинети, спортна, научна и всякаква друга инфраструктура. 12-те % нарастване на заплатите на учителите действително ще отидат за компенсиране на тази инфлация. При учените и преподавателите във висшите учебни заведения ще има действително понижение. При детските градини чакам общините да бъдат затруднени с посрещането на по-високите разноски за храна, защото хубавото желание за премахването на таксите в детските градини би трябвало да се съчетае с почтено бюджетно отношение към общините.

Какво имам поради? Досега таксите бяха за хранене. С това предлагането за анулацията им на процедура храненето в детските градини става делегирана държавна активност. Ако общините не бъдат обезщетени задоволително за хранене и им е неразрешено за събират такси, респективно да финансират нарасналите цени от нарастване на таксите, те ще бъдат принудени или да дофинансират в допълнение, или да дават по-некачествена храна на децата.

Разходите за храна би трябвало да бъдат увеличени най-малко с 15%, само че не го виждаме. Много е тъпо, че даже когато има обезщетения, те се вършат от 1 април, т.е. всички ще получат увеличена прехрана, само че ¾ от нея на годишна база. Тоест бюджетът си е икономисал ¼ от тези така и така незадоволителни обезщетения.

На съвещание на Комисия по образованието в Народното събрание се чу тезата, че парите за висше обучение действително се понижават, а не се усилват. Р екторът на СУ проф. Герджиков, разяснява, че се бори не за нарастване на заплатите, а те да не се понижат. Откъде идват тези терзания? 

Защото нарастването е минимално и то не компенсира даже инфлацията. Когато не ти стигат парите за прехрана, било в бюджета на университета или в делегирания бюджет на учебното заведение, вземаш от парите за хонорари.

Този бюджет обезкървява, изцежда бюджетните организации, само че, за жалост, той го прави и с бизнеса, с цел да генерира повече доходи от инфлация. Само от нарасналите цени на електрическата енергия – от разликата единствено бюджетът е събрал близо един милиард лв. в допълнение. Асен Василев се хвали, че те са от нараснала събираемост и прекъсване на течовете, само че в действителност са напълно от инфлацията. Не видяхме къде са и парите от спрените обири, в нито един разходен или приходен параграф не ги открихме. Асен Василев обещаваше преди изборите, че няма да взема нови заеми, тъй като единствено със спрените пари от течове, 8 милиарда, ще построи 20 моста над Дунав и две автомагистрали. Сега разбираме, че тях ги няма, разбираме, че ще теглим заеми, с цел да осъществяваме голяма капиталова стратегия, в която обаче образованието, за жалост, съвсем липсва. Много, доста непретенциозно е сложено, т.е. няма осъзнаване, че вложенията в образованието са с най-висока норма на социална възвращаемост. Няма и сензитивност към проблемите в бранша като нуждата от бързо прекосяване към едносменен режим, по-бързо угаждане на дефицита тук-там в предучилищна възраст, нуждата от градеж на доста учебни заведения на доста места.

Казахте, че има неоптималност в системата на висшето обучение. Как да се усъвършенства?

Последните пет години се случиха доста промени в системата, включително оптимизация на профилната конструкция, беше преструктуриран приемът към професионални посоки и висши учебни заведения с по-висока оценка за качество и реализация и с по-високи бъдещи потребности на пазара на труда. Беше нулирано финансирането на доста професионални посоки с ниска оценка, разкрити най-вече през последните 30 години, които са настрана от главния профил на висшите учебни заведения. Бяха направени стъпки и във връзка с партньорства – висшите учебни заведения сътвориха доста взаимни стратегии, освен между тях български висши учебни заведения, само че и с европейски. Шест български висши учебни заведения се включиха в европейски мрежи. Насърчихме научната активност, вследствие на което тя се усили близо два пъти като научна продукция, измерена в реферативните бази данни. Двойно се усили и броят на задграничните студенти в България. Оптимизирахме, освен преструктурирахме, броя на студентите.

Това, което може да увеличи успеваемостта на системата оттук насетне е те да употребяват общи запаси, да имат идея за шерване на запаси, включително и да имат общи катедри.

Навремето е взето решение за основаване на мрежа от най-вече профилирани висши учебни заведения. Всяко едно от тях има място на картата на висшето обучение, има си капацитета, силата за развиване и тя не би трябвало да се заличава, само че бидейки дребни, те нямат потенциала да създават школи във всички дисциплини, всички области, които имат и по тази причина е добре да обединят запаси. Пък и днешният пазар на висше обучение от ден на ден се глобализира и концентрира. Затова те би трябвало да вземат участие допълнително мрежи, само че и да създадат конфедерация. Може би за висшите учебни заведения в един град, най-много тези в София, това е най-подходящо. Например в случай че се обединят, едното висше учебно заведение може да се концентрира в производството на преподаватели по математика, второто – по химия, третото – по физика, четвъртото – по стопанска система, петото – по спорт. Важно е да се споделя и научното съоръжение, за което са вложени средства, защото по този метод се покачва възвращаемостта от вложенията в просвета. По същия метод е и в спортна инфраструктура.

Качеството на образованието е огромна тематика. То зависи от доста неща, само че от две съществени: едното е качеството на преподавателите. Ако нашите висши учебни заведения имат по-високи условия за развиване на университетския състав и обединят запаси, тъй че да могат да възпроизвеждат школи от положителни преподаватели, ще има по-качествено образование. Второто е тези преподаватели да бъдат по-взискателни. Защото за жалост през последните десетилетия ние имахме конкуренция посредством занижаването на условията. Дори там, където имаме положителни преподаватели, те не постоянно са взискателни и студентите учат от сесия на сесия, от изпит на изпит, до момента в който в едно реномирано висше учебно заведение, което държи на качеството, изискват от студента всяка седмица да е прочел три книги и да е направил два плана. Ако не го направи, има огромен риск да отпадне.

Това започнахме с ректорите като диалог, като промени, заложихме ги в Стратегията за развиване на висшето обучение и мисля, че има условен консенсус. Ректорите не са срещу обединяването, консолидацията, само че тя би трябвало да бъде направена рационално и съм уверен, че ще бъде подкрепена и от всички университетски общности.

Нямат, несъмнено, право висшите учебни заведения да я карат по инерция, да са самодостатъчни. Затова никой не споделя, че няма потребност от консолидация, въпросът е по какъв начин ще бъде направена тя.

Не се ли върнахме много обратно във висшето и в междинното обучение с насилственото прекъсване на присъственото образование? Как да излезем от тази обстановка?

Загубите от неприсъственото образование са факт във всички страни. 2020 година не знаехме с какъв вирус си имаме работа. Нямахме медикаменти, ваксини, здравни протоколи даже. Всички страни подходиха извънредно. Още първия месец видяхме загубите на мотивация за учене, на прочувствена и когнитивна ангажираност с ученето. Оттам нататък аз, като министър, постоянно съм защитавал позицията, че би трябвало да имаме най-много присъствено образование. Убеден съм, че обстановката идващите месеци ще се усъвършенства и би трябвало в оптималната степен и оптимално бързо да се върне присъственото образование.

Много се надявам висшите учебни заведения да не употребяват Коронавирус епидемията като мотив за занижаване на условията за учене. Пак споделям, същинското учене е това, в което си зает целогодишно, включително в обществената среда на класа, на групата, в която учениците се подтикват взаимно да учат. В този смисъл, присъственото образование е незаменимо. Електронните технологии навлизат от ден на ден, само че те ще оказват помощ за персонализация на ученето. Големите възпитаници и студенти от ден на ден ще учат от електронни запаси, в сравнение с от учебници, само че технологиите би трябвало да оказват помощ на присъствения учебен развой, а не да го заменят.

През лятото небрежно беше призната формулата за установяване на изследователските университети и също толкоз небрежно бяха излъчени печелившите висши учебни заведения. Печеливши, тъй като към тях се насочва финансирането по Плана за възобновяване. Не наподобява ли по този начин, че още със залагането на критериите от „ надпреварата “ бяха изхвърлени публичните и филантропичните науки и се даде превес на останалите? Не бяха ли сложени висшите учебни заведения с практико-приложна устременост на „ втора писта “ по отношение на тези, които развиват фундаментална просвета?

Политиката да се концентрират средства в изследователските висши учебни заведения е вярна, само че тя би трябвало да бъде съчетана с няколко неща. Първо, науката, която ще се финансира в тези университети, да става в партньорство с останалите висши учебни заведения. Тоест останалите да не бъдат изключени. Ако в едно висше учебно заведение има 10 положителни учени, а в другото има двама, ние не желаеме да губим тези двама, а би трябвало да създадем механизъм, с който да ги подтикваме да ги причислят към десетте. Тоест общи екипи, мрежи, а не изтриване на центрове на просвета.

Същото е във връзка с висшето обучение. Ако едно висше учебно заведение не може независимо да поддържа едно професионално направление, да създава школа, то може да бъде включено в мрежа и да бъде център на образование на по-голямото.

Другото нещо, което би трябвало да се направи във връзка с изследователските висши учебни заведения, е, че стъпвайки на реферативните бази данни, там в действителност, както казахте, публичните и филантропичните науки са в непривилегировано състояние и за тях би трябвало да бъде открит положителният механизъм също да бъдат подтиквани да вършат научни проучвания. Не би трябвало да се абсолютизира концепцията тя да се концентрира само и единствено в изследователските висши учебни заведения, тъй като ние имаме потребност от развиване на всички науки. Всички науки са значими за стопанската система и за обществото.

Прав ли беше министър Денков да откаже да назначи длъжностен ректор на ТУ-София, когато съдът постанови, че избора на досегашния е противозаконен? Вие имахте сходен проблем в мандата си с ТУ-Варна и тогава назначихте длъжностен ректор. Чух аргумента, че напълно скоро ще се организира Общо заседание, което ще си избере ректор.

Не, това не е мотив. Аргументът беше, че в тази ситуация нямаме пресечен мандат, доколкото си припомням. Наистина има недостатъчност в Закона за висшето обучение, която дава нормативна опора на министъра за такова решение, в случай че четем буквата на закона. Но в случай че четем духа на закона, той е по-скоро, че министърът би трябвало да назначи длъжностен ректор. Не дръзвам да го укори от чисто юридическа позиция, че не е назначил подобен, тъй като осъзнавам, че има недостатъчност в закона.

Къде е мястото на Национален институт по метеорология и хидрология? На съвещанието на комисията по обучение на 8 февруари казахте, че изваждането на института от МОН наподобява на наказателна акция. Какво имате поради?

Аз си припомням 2018 година и диалозите, които бяха водени и препоръки на една част от Общото заседание на Българска академия на науките, съгласно които институтът, надали не, би трябвало да бъде осъден, с цел да не посмеят други институти да си помислят, че също би трябвало да напущат Българска академия на науките, че институтът би трябвало да бъде по-зле откъм предпоставки за развиване отвън Българска академия на науките, в сравнение с в Българска академия на науките.

Моето подозрение идва тъкмо оттова, че министърът по-скоро прави това, слушайки гласовете на някои от своите съратници в университетските среди, пренебрегвайки отговорността си към националната хидро-метеорологична работа.

Националният институт по метеорология и хидрология в 132-годишната си история над 70 години е бил отвън Българска академия на науките, от които към 65 - в структурата на Министерството на образованието и науката в другите му имена. Създаден е от държавното управление на Стефан Стамболов към Министерството на националното просвещение и смисълът да бъде към МОН е, първо, че той е научна организация, второ, че той обслужва освен едно министерство – на околната среда, а още шест.

Не мисля, че на МОН толкоз ще му натежи при 430 второстепенни разпоредители още един. Национален институт по метеорология и хидрология съобщи, че в никакъв случай не е бил толкоз добре през последните десетилетия от позиция на предпоставки за развиване, както през последните три години. Това е тъй като се опитахме да повишим възнагражденията, да влагаме в съоръжение, най-много в модерни електронни станции за метеорологично наблюдаване. Надявам се тези изказвания да не са подразнили ръководещите и да не са повода за наказателно отношение към Националния институт по метеорология и хидрология.

Впрочем това, което направихме за Национален институт по метеорология и хидрология, го направихме и за Българска академия на науките. Последните 4 години дотацията на Българска академия на науките беше увеличена с 69% при 9% междинна инфлация. Това може да е незадоволително, закъсняло, само че е реалност. Сега имаме по-отговорни, по-знаещи, по-ангажирани управленци в кавички. Надяваме се те да усилят дотацията с още повече, само че това, което виждам е, че, в противен случай, откогато Асен Василев прави бюджета, имаме 10% понижение на приходите, до момента в който последните 4 години имахме 60% действително нарастване – 69% номинално минус 9% инфлация.

Ако през днешния ден бяхте министър с мандат с 4-годишен небосвод, кои щяха да бъдат топ целите Ви?

Трябва да продължат всички политики, изключително в случай че излезем от пандемията идващите месеци. Много е значимо оптимално бързо да включим всички деца в просветителната система, тъй като образованието се случва с струпване. Бързо би трябвало да се задейства механизмът, да се усилят дейностите за компенсиране на просветителните компликации. Впрочем, министерството е планувало средства за тях като завърши европейското финансиране, което поздравявам.

И, несъмнено, концептуалните въпроси, свързани с образователните стратегии. Трябва да продължи облекчаването на образователните стратегии от фактология; да се ускори детайлът отношение, настройки. Това е възпитателната функционалност в образователните стратегии, да се ускори вплитането на по този начин наречените меки умения, хоризонталните компетентности във всеки час, във всяка стратегия.

Да продължат политиките във връзка с професионалното обучение, на преструктуриране на приема, мотивация на учениците за включване в професионално образование; да продължи политиката за поощряване на проучването на български език и просвета зад граница; политиката за налагане на културата на просветителни нововъведения във всички училища; преходът към персонализация, основаването на безвъзмездни електронни варианти и платформа за това нещо, което министерството прави.

В системата на висшето обучение първоначално най-важното е да върнат всички студенти в залите и аулите. Оттам нататък да се изпълнят всички неща, които са в Стратегията за развиване на висшето образование; продължение на преструктурирането на приема, висшите учебни заведения да завишат условията си; бакалавърските стратегии да бъдат по-интегрални, да включват по-широк микс от компетентности, тъй като се трансформира характерът на специалностите към нас. Днешните деца се чака да сменят приблизително три пъти специалности през трудовия си живот, което значи, че би трябвало да могат да надграждат една по-широка база познания непрекъснато във времето.

Все неща, които сме правили, само че би трябвало да продължат да се вършат.

За страдание, най-голямата ни загуба последните години пристигна точно от пандемията. Тя освен затвори учениците, само че забави, даже стопира част от политиките в системата.