Павел Вълнев пред Фрог нюз: Ще работя активно монополът на ДПС да не продължи
Г-н Цветанов има преимуществото да знае всички неточности на ГЕРБ. Той ме увери, че няма зависимости от Движение за права и свободи и олигарси. Ще работя интензивно монополът на Движение за права и свободи да не продължи. Емигрантите са част от националната сигурност. Всеки като мен можем да влезем в американския Сенат, само че в България, където сме родени, не ни пускат в да припарим до Народното събрание.
За да се трансформират нещата, би трябвало да се създадат промени. За да има промени, би трябвало да се взе участие в ръководството. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, само че най-важно е изчистването на правосъдната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите браншове.
Младите в България би трябвало да знаят – с мрънкане няма да стане...В България към момента няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите би трябвало да я основат, като си върнат свободата.
Това сподели в изявление за Фрог нюз Павел Вълнев, заместник-председател на партия Републиканци за България, най-успелите представители на новата българска емиграция.
- Господин Вълнев, кое Ви накара да дойдете в България? Смятате ли, че с „ Републиканци за България “ ще преборите статуквото и ще бъдете потребни на народа си?
- През последните десетина година пребивавам и в България, и в Америка. Този път се случи по този начин, че на 9 март кацнах в София от Чикаго, а на 13 март границите се затвориха поради пандемията. За първи път имах повече време и направих много срещи с господин Цветанов. Говорихме на доста тематики, само че най-много - какво би трябвало да се промени в страната, с цел да се усъвършенства животът на хората. От дума на дума стигнахме до извода, че е нужен политически план – нещо ново, чисто и читаво. Г-н Цветанов има преимуществото да знае всички неточности на ГЕРБ. Той ги осъзнава, анализирал ги е и си е направил изводите. Същевременно аз с моя опит от практиката ми в Америка, от наблюдения в Япония, пък и върху целия свят, имам доста хрумвания. За мен беше значимо също дали господин Цветанов има зависимости – от Движение за права и свободи, от олигарси. Той ме увери, че няма и аз не виждам аргументи да не му имам вяра. Тогава предприехме идната стъпка.
За мен не беше елементарно решение. Говорих с жена си, с родителите си и за моя наслада, те споделиха: - Щом си решил да направиш нещо за страната, ние сме зад теб.
Да, ще е мъчно. Но аз съм планинец и имам вяра, че изкачването към върха носи повече наслада, в сравнение с стоенето на самия връх.
- Много хора се питат за какво се доверихте навръх Цветанов. Та нали той, дружно с Бойко Борисов, беше в основата на модела, който и през днешния ден живее в България? Не тегнат ли над него зависимости, които обричат и партията?
- Само човек, който не прави нищо, не бърка. Енергичният, деен човек е до гушата в неточности от мисли и дейности, които преди време е считал за верни. Но в България имаме сентенция – приетият грях е половин грях. Опрощението, уповавам се идва, откакто се поправиш.
Г-н Цветанов и господин Борисов въпреки всичко са доста разнообразни. Първата им отлика е във външнополитическата ориентировка. Погледнете изявленията на Цветанов за последните десетина година – той е корав евроатлантик, за разлика от Борисов. Това съответствува с моите възгледи.
Знаем се с Цветанов от много време – срещнах се с него тук, а след това той идваше няколко пъти в Чикаго. Хареса ми по какъв начин приказва с българската общественост – откровено и ангажирано. Имах опция да го сравня с други политици, посрещани от мен като представители на страната, без да различавам от коя партия са. Сравнението с другите също е в интерес на Цветанов, поради неговата неприкритост и тъй като постоянно извършва поетите от него задължения. Той с това е прочут – обещае ли нещо, прави го. Сприятелихме се, били сме си взаимно на посетители, познаваме се и фамилно. Мога да кажа, че към този момент зная какъв човек е - работохолик, който е движен от идеализъм и предпочитание да направи положително за болшинството хора.
- От Доспат до Чикаго – сънувате ли южния град, в който сте се родили? Какво казвате на българите в чужбина и не са ли те един голям капацитет, който България не употребява и даже не счита, че е част от националната ни сигурност и опора, въпреки и отвън границите на Отечеството?
- Много постоянно съм сънувал родното си място, да. От мига на тръгването си за Америка, цели 9 години не се бях прибирал – сънувах доста. На хиляди, хиляди километри от родината има един метод да си с България – през съня си. Почина баба ми – не можах да я изпратя. Отиде си дядо ми – не можах да го видя. Остана ми да ги сънувам...
- Какво казвате на българите в чужбина, с цел да ги мотивирате? Доста българи работят и при Вас?
- Бих желал българите в чужбина да станат по-активни, само че би трябвало първо да им помогнем, а след това да ги приобщим. Скептичен съм за изборната им интензивност, само че тя е обяснима, дължи се на първо място на механически спънки. Дори вътре в Чикаго и да искаш да гласуваш, това ще ти отнеме през целия ден, дистанциите са огромни. Все едно да отидеш от София до Бургас или най-малкото до Пловдив, да чакаш на опашка пред секцията два часа, с цел да пуснеш гласа си. Дори да имаш предпочитание, разбираемо е, че е мъчно. Да не приказваме, че всекидневно няма задоволително отворени секции. Но аз желая да мотивираме нашите хора да вземат участие, най-малкото, тъй като всички имат родственици в България. Гледам какво вършат емигрантите – те изпращат множеството от извоюваните с доста труд пари на околните си в родината и общо взето, бюджетът на страната се уравновесява с тези средства. Към 3 милиарда лв. са емигрантските пари годишно, преведени по банков път и посредством пътуващи познати. Тези горчиви пари отиват главно за покупка на артикули от роднините в България и в случай че върху тях се постави данъкът, това са към 600 милиона в общата държавна каса. Тези 600 милиона са към 10% от бюджета на държавното управление. Затова българите-емигранти имат цялостното право техният глас да се чува – даже в началото това да е единствено в обществените мрежи. Така ще дадем кураж и на българите вътре в страната. Защото някои се усещат заплашвани в България, хора от администрацията ги е боязън да се срещат хора като нас, тези от бизнеса пък се опасяват, че ще ги ударят с изключителна инспекция, в случай че контактуват с Републиканци за България. В едно градче неотдавна Движение за права и свободи проведоха специфична конференция във компания с 600 служащия, с цел да им приказват против нас. Казват им, че ще им вземат бизнеса, ще ги оставят без работа...
Да, емигрантите са част от националната сигурност. Идеята ми е първоначално тези хора да станат дейни, след това с влизане във властта, Република България да промени законодателството, с цел да може тези 2 милиона зад граница да имат равни цивилен права с „ вътрешните “ българи. Сега аз и всеки като мен можем да влезем в американския Сенат, само че в България, където сме родени, не ни пускат в да припарим до Народното събрание. Това не е вярно. Зад океана след петата година може да станем американски жители с всичките права, а тук ни е неразрешена политическа интензивност, тъй като имаме двойно поданство? А ние сме български жители...
- Не Ви ли е боязън, че ще се намерят хора, които да опорочат основаната с чисти намерения от Вас партия? Не е надалеч времето, когато купиха основаната от Вас телевизия, с цел да я унищожат?
- Не, не ме е боязън. Партия Републиканци за България се гради на чиста основа и с положителни намерения. Когато купиха Би Ай Ти, изискването беше тя да продължи. Те ми дадоха обещание да вкарат повече пари, да разположат реклама. Спомням си моето намерено писмо тогава, можете да цитирате която и да е част:
„...За малко време и тук ще се откри, че дребните медии са наложителна част от избора на жителите. Те дават глас на хората отвън статуквото, носят плурализъм и народна власт...
Няма да намерите човек, от вътрешната страна в Би Ай Ти или извън, който да каже, че в миналото съм се намесил в наличието. Нещо повече – постоянно съм опазвал медията от външна интервенция – политическа или икономическа. Затова хората на Би Ай са свободни. Новият притежател няма да сгреши, в случай че почете и запази свободата и независимостта на екипа. Може би този е методът България още веднъж да се изкачи нагоре по скалата на свободата и независимостта на медиите. Трудно е, само че не и невероятно. Показва го късата история на БИТ до момента. Никоя друга телевизия, тук и по света, не е заемала челно място по доверие на аудиторията единствено за две години. „
Обещаха, само че уви, не го извършиха...
- Г-н Вълнев, в каква посока би трябвало да се насочи силата на партията, с цел да си върнем България от задкулисието?
- За да се трансформират нещата, би трябвало да се създадат промени. За да има промени, би трябвало да се взе участие в ръководството. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, само че най-важно е изчистването на правосъдната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите браншове. В образованието би трябвало да се отстранен делегираните бюджети – на децата са гледа като на численост, с цел да се желаят едни избрани суми. Децата и младежите не са в центъра на образованието, то се върти към официални и инцидентни репери. В опазването на здравето сами виждате тези дни на ковид-кризата – хората не им са значими. Има доста неща, които би трябвало да се трансформират - давам за образец Доспат. Ако си в дребен град, в случай че нещо съществено ти се случи, в този момент няма да могат да те спасят. Болници доста, само че ситуирани териториално на инцидентен лобистки принцип, в едни има инсталация, само че няма лекари, в други – тъкмо противоположното. Трябва да се вкара правилник – където и да е пациентът, би трябвало за еди-колко си минути да е допустимо да бъде превозен до незабавен център, с цел да бъде нормализиран. В Америка е тъкмо по този начин. Линейките идват до 3 минути.
Да вземем транспортната съгласуваност вътре в страната. Какво бих направил аз? Една автомагистрала, която потегля примерно от Благоевград, минава през Банско, Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян и свързва всички планински региони – от Пирин до Родопите. Тази съгласуваност ще вдигне и туризма. Реално ние не можем да се борим с Гърция и Турция, тъй като там летният сезон е 5-6 месеца. При нас какъв брой е – 3 месеца и половина, най-много 4. Ако се съчетае обаче зимният туризъм със СПА туризъм, тогава Огняново, Велинград, Девин, село Баните, Смолянско, Нареченски бани ще се възродят. Ще карат туристите ски, след това ще отиват на СПА - такова комбиниране е подарък от Бога.
За енергетиката – в този момент България би трябвало да се придвижи от „ Кафява “ към „ Зелена “ договорка, а ние не сме готови. Ще има АЕЦ Белене – няма да има АЕЦ Белене. Правим газопроводи в интерес на непозната страна и не знаем какъв брой време ще ги изплащаме и дали изобщо ще спечелим нещо. В момента гласоподават бюджет, а не е ясно къде ще се харчат тези пари, които са на хората. Трябва доста работа с доста промени, това е. Реално видяно, който прави промени, понася доста негативи. И по тази причина Бойко Борисов толкоз време не се зае с това. А същинският политик прави промени и трансформира нещата по този начин, че хората, а не олигарсите, да са щастливи.
- Аз съм от Гоце Делчев, Вие сте от Доспат – не е ли тъжно, че след време по нашите краища на власт ще е единствено Движение за права и свободи?
- Точно нашият план ще попречи на Движение за права и свободи. Това е и моя персонална битка – аз ще се погрижа това да не се случи. Ще работя интензивно монополът на Движение за права и свободи да не продължи.
През лятото направихме огромна обиколка из Родопите, съвсем на всички места – ядосах се, че хората ни са мачкани, все едно са във феодална област. Тези горди хора, родопчаните...
- Спомня ли си милионерът Павел Вълнев гладните години в Съединени американски щати? Какво ще посъветвате младежите на България, които са на митингите, какво ще кажете на младите предприемачи?
- В Америка и камион да караш, и пица да разнасяш, не може да си гладен. Със 100 $ пълниш количката с храна – всеки ще ви го каже. В този смисъл гладни години не е имало. По скоро съм нямал тези благоприятни условия, които владея в този момент. А младите в България би трябвало да знаят – с мрънкане няма да стане. С вопли – „ но тя, страната, какво е направила за мен “ – нищо няма да потръгне. В Щатите съм попаднал на среда, където може да се работи и никой не ти поставя крайник пред фантазията. В България към момента няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите би трябвало да я основат, като си върнат свободата. Републиканци за България ще се борим за същото.
Павел Вълнев е измежду най-успелите представители на новата българска емиграция.
Още ненавършил 40 години, той построява дружно с брат си Румен спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илиноис, Съединени американски щати, с най-големия логистичен паркинг за тежки камиони. Компанията е първа в мощно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически подкрепи.
Павел развива неотдавна сполучливи вложения в разнообразни страни от Югоизточна Европа, само че не и в България. Единственият му опит у нас е BITelevision, свободна медия с национално покритие. Телевизията има свръхмодерни студийни комплекси и преносима техника, излъчва по едно и също време от София и Чикаго. За малко време след основаването си Телевизията е разпозната като медия на 10 милиона българи у нас и по света. Тя заема четвърто място по зрителско доверие, паралелно с медии, в които са вложени милиарди левове, в това число бюджетни пари. Макар и частна, БиАйТелевизия има морала на социална медия, принадлежи на жителите и скоро политико-рекламният картел в България я изолира от рекламни доходи. За да не влезе в незаконни конкубинати и с цел да не изневери на характера си, притежателят я продава с ангажимент на купувача да продължи положителните практики на медията. Вместо това, Би Ай Ти стопира.
Павел Вълнев дясномислещ и дяснодействащ човек. Той носи освен своята отговорност, само че и непрекъснатата грижа за огромната си фамилия, за служащите и специалистите си.
Посветен на най-новите технологии и системи за ръководство, той е непрестанен внедрител на модерни удобства за хората, които се трудят в фирмите му. Истински иноватор,
той има единствено една антична пристрастеност: За него дадената дума е повече от всеки контракт.
Въпросите зададе: Красен Бучков
За да се трансформират нещата, би трябвало да се създадат промени. За да има промени, би трябвало да се взе участие в ръководството. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, само че най-важно е изчистването на правосъдната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите браншове.
Младите в България би трябвало да знаят – с мрънкане няма да стане...В България към момента няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите би трябвало да я основат, като си върнат свободата.
Това сподели в изявление за Фрог нюз Павел Вълнев, заместник-председател на партия Републиканци за България, най-успелите представители на новата българска емиграция.
- Господин Вълнев, кое Ви накара да дойдете в България? Смятате ли, че с „ Републиканци за България “ ще преборите статуквото и ще бъдете потребни на народа си?
- През последните десетина година пребивавам и в България, и в Америка. Този път се случи по този начин, че на 9 март кацнах в София от Чикаго, а на 13 март границите се затвориха поради пандемията. За първи път имах повече време и направих много срещи с господин Цветанов. Говорихме на доста тематики, само че най-много - какво би трябвало да се промени в страната, с цел да се усъвършенства животът на хората. От дума на дума стигнахме до извода, че е нужен политически план – нещо ново, чисто и читаво. Г-н Цветанов има преимуществото да знае всички неточности на ГЕРБ. Той ги осъзнава, анализирал ги е и си е направил изводите. Същевременно аз с моя опит от практиката ми в Америка, от наблюдения в Япония, пък и върху целия свят, имам доста хрумвания. За мен беше значимо също дали господин Цветанов има зависимости – от Движение за права и свободи, от олигарси. Той ме увери, че няма и аз не виждам аргументи да не му имам вяра. Тогава предприехме идната стъпка.
За мен не беше елементарно решение. Говорих с жена си, с родителите си и за моя наслада, те споделиха: - Щом си решил да направиш нещо за страната, ние сме зад теб.
Да, ще е мъчно. Но аз съм планинец и имам вяра, че изкачването към върха носи повече наслада, в сравнение с стоенето на самия връх.
- Много хора се питат за какво се доверихте навръх Цветанов. Та нали той, дружно с Бойко Борисов, беше в основата на модела, който и през днешния ден живее в България? Не тегнат ли над него зависимости, които обричат и партията?
- Само човек, който не прави нищо, не бърка. Енергичният, деен човек е до гушата в неточности от мисли и дейности, които преди време е считал за верни. Но в България имаме сентенция – приетият грях е половин грях. Опрощението, уповавам се идва, откакто се поправиш.
Г-н Цветанов и господин Борисов въпреки всичко са доста разнообразни. Първата им отлика е във външнополитическата ориентировка. Погледнете изявленията на Цветанов за последните десетина година – той е корав евроатлантик, за разлика от Борисов. Това съответствува с моите възгледи.
Знаем се с Цветанов от много време – срещнах се с него тук, а след това той идваше няколко пъти в Чикаго. Хареса ми по какъв начин приказва с българската общественост – откровено и ангажирано. Имах опция да го сравня с други политици, посрещани от мен като представители на страната, без да различавам от коя партия са. Сравнението с другите също е в интерес на Цветанов, поради неговата неприкритост и тъй като постоянно извършва поетите от него задължения. Той с това е прочут – обещае ли нещо, прави го. Сприятелихме се, били сме си взаимно на посетители, познаваме се и фамилно. Мога да кажа, че към този момент зная какъв човек е - работохолик, който е движен от идеализъм и предпочитание да направи положително за болшинството хора.
- От Доспат до Чикаго – сънувате ли южния град, в който сте се родили? Какво казвате на българите в чужбина и не са ли те един голям капацитет, който България не употребява и даже не счита, че е част от националната ни сигурност и опора, въпреки и отвън границите на Отечеството?
- Много постоянно съм сънувал родното си място, да. От мига на тръгването си за Америка, цели 9 години не се бях прибирал – сънувах доста. На хиляди, хиляди километри от родината има един метод да си с България – през съня си. Почина баба ми – не можах да я изпратя. Отиде си дядо ми – не можах да го видя. Остана ми да ги сънувам...
- Какво казвате на българите в чужбина, с цел да ги мотивирате? Доста българи работят и при Вас?
- Бих желал българите в чужбина да станат по-активни, само че би трябвало първо да им помогнем, а след това да ги приобщим. Скептичен съм за изборната им интензивност, само че тя е обяснима, дължи се на първо място на механически спънки. Дори вътре в Чикаго и да искаш да гласуваш, това ще ти отнеме през целия ден, дистанциите са огромни. Все едно да отидеш от София до Бургас или най-малкото до Пловдив, да чакаш на опашка пред секцията два часа, с цел да пуснеш гласа си. Дори да имаш предпочитание, разбираемо е, че е мъчно. Да не приказваме, че всекидневно няма задоволително отворени секции. Но аз желая да мотивираме нашите хора да вземат участие, най-малкото, тъй като всички имат родственици в България. Гледам какво вършат емигрантите – те изпращат множеството от извоюваните с доста труд пари на околните си в родината и общо взето, бюджетът на страната се уравновесява с тези средства. Към 3 милиарда лв. са емигрантските пари годишно, преведени по банков път и посредством пътуващи познати. Тези горчиви пари отиват главно за покупка на артикули от роднините в България и в случай че върху тях се постави данъкът, това са към 600 милиона в общата държавна каса. Тези 600 милиона са към 10% от бюджета на държавното управление. Затова българите-емигранти имат цялостното право техният глас да се чува – даже в началото това да е единствено в обществените мрежи. Така ще дадем кураж и на българите вътре в страната. Защото някои се усещат заплашвани в България, хора от администрацията ги е боязън да се срещат хора като нас, тези от бизнеса пък се опасяват, че ще ги ударят с изключителна инспекция, в случай че контактуват с Републиканци за България. В едно градче неотдавна Движение за права и свободи проведоха специфична конференция във компания с 600 служащия, с цел да им приказват против нас. Казват им, че ще им вземат бизнеса, ще ги оставят без работа...
Да, емигрантите са част от националната сигурност. Идеята ми е първоначално тези хора да станат дейни, след това с влизане във властта, Република България да промени законодателството, с цел да може тези 2 милиона зад граница да имат равни цивилен права с „ вътрешните “ българи. Сега аз и всеки като мен можем да влезем в американския Сенат, само че в България, където сме родени, не ни пускат в да припарим до Народното събрание. Това не е вярно. Зад океана след петата година може да станем американски жители с всичките права, а тук ни е неразрешена политическа интензивност, тъй като имаме двойно поданство? А ние сме български жители...
- Не Ви ли е боязън, че ще се намерят хора, които да опорочат основаната с чисти намерения от Вас партия? Не е надалеч времето, когато купиха основаната от Вас телевизия, с цел да я унищожат?
- Не, не ме е боязън. Партия Републиканци за България се гради на чиста основа и с положителни намерения. Когато купиха Би Ай Ти, изискването беше тя да продължи. Те ми дадоха обещание да вкарат повече пари, да разположат реклама. Спомням си моето намерено писмо тогава, можете да цитирате която и да е част:
„...За малко време и тук ще се откри, че дребните медии са наложителна част от избора на жителите. Те дават глас на хората отвън статуквото, носят плурализъм и народна власт...
Няма да намерите човек, от вътрешната страна в Би Ай Ти или извън, който да каже, че в миналото съм се намесил в наличието. Нещо повече – постоянно съм опазвал медията от външна интервенция – политическа или икономическа. Затова хората на Би Ай са свободни. Новият притежател няма да сгреши, в случай че почете и запази свободата и независимостта на екипа. Може би този е методът България още веднъж да се изкачи нагоре по скалата на свободата и независимостта на медиите. Трудно е, само че не и невероятно. Показва го късата история на БИТ до момента. Никоя друга телевизия, тук и по света, не е заемала челно място по доверие на аудиторията единствено за две години. „
Обещаха, само че уви, не го извършиха...
- Г-н Вълнев, в каква посока би трябвало да се насочи силата на партията, с цел да си върнем България от задкулисието?
- За да се трансформират нещата, би трябвало да се създадат промени. За да има промени, би трябвало да се взе участие в ръководството. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, само че най-важно е изчистването на правосъдната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите браншове. В образованието би трябвало да се отстранен делегираните бюджети – на децата са гледа като на численост, с цел да се желаят едни избрани суми. Децата и младежите не са в центъра на образованието, то се върти към официални и инцидентни репери. В опазването на здравето сами виждате тези дни на ковид-кризата – хората не им са значими. Има доста неща, които би трябвало да се трансформират - давам за образец Доспат. Ако си в дребен град, в случай че нещо съществено ти се случи, в този момент няма да могат да те спасят. Болници доста, само че ситуирани териториално на инцидентен лобистки принцип, в едни има инсталация, само че няма лекари, в други – тъкмо противоположното. Трябва да се вкара правилник – където и да е пациентът, би трябвало за еди-колко си минути да е допустимо да бъде превозен до незабавен център, с цел да бъде нормализиран. В Америка е тъкмо по този начин. Линейките идват до 3 минути.
Да вземем транспортната съгласуваност вътре в страната. Какво бих направил аз? Една автомагистрала, която потегля примерно от Благоевград, минава през Банско, Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян и свързва всички планински региони – от Пирин до Родопите. Тази съгласуваност ще вдигне и туризма. Реално ние не можем да се борим с Гърция и Турция, тъй като там летният сезон е 5-6 месеца. При нас какъв брой е – 3 месеца и половина, най-много 4. Ако се съчетае обаче зимният туризъм със СПА туризъм, тогава Огняново, Велинград, Девин, село Баните, Смолянско, Нареченски бани ще се възродят. Ще карат туристите ски, след това ще отиват на СПА - такова комбиниране е подарък от Бога.
За енергетиката – в този момент България би трябвало да се придвижи от „ Кафява “ към „ Зелена “ договорка, а ние не сме готови. Ще има АЕЦ Белене – няма да има АЕЦ Белене. Правим газопроводи в интерес на непозната страна и не знаем какъв брой време ще ги изплащаме и дали изобщо ще спечелим нещо. В момента гласоподават бюджет, а не е ясно къде ще се харчат тези пари, които са на хората. Трябва доста работа с доста промени, това е. Реално видяно, който прави промени, понася доста негативи. И по тази причина Бойко Борисов толкоз време не се зае с това. А същинският политик прави промени и трансформира нещата по този начин, че хората, а не олигарсите, да са щастливи.
- Аз съм от Гоце Делчев, Вие сте от Доспат – не е ли тъжно, че след време по нашите краища на власт ще е единствено Движение за права и свободи?
- Точно нашият план ще попречи на Движение за права и свободи. Това е и моя персонална битка – аз ще се погрижа това да не се случи. Ще работя интензивно монополът на Движение за права и свободи да не продължи.
През лятото направихме огромна обиколка из Родопите, съвсем на всички места – ядосах се, че хората ни са мачкани, все едно са във феодална област. Тези горди хора, родопчаните...
- Спомня ли си милионерът Павел Вълнев гладните години в Съединени американски щати? Какво ще посъветвате младежите на България, които са на митингите, какво ще кажете на младите предприемачи?
- В Америка и камион да караш, и пица да разнасяш, не може да си гладен. Със 100 $ пълниш количката с храна – всеки ще ви го каже. В този смисъл гладни години не е имало. По скоро съм нямал тези благоприятни условия, които владея в този момент. А младите в България би трябвало да знаят – с мрънкане няма да стане. С вопли – „ но тя, страната, какво е направила за мен “ – нищо няма да потръгне. В Щатите съм попаднал на среда, където може да се работи и никой не ти поставя крайник пред фантазията. В България към момента няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите би трябвало да я основат, като си върнат свободата. Републиканци за България ще се борим за същото.
Павел Вълнев е измежду най-успелите представители на новата българска емиграция.
Още ненавършил 40 години, той построява дружно с брат си Румен спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илиноис, Съединени американски щати, с най-големия логистичен паркинг за тежки камиони. Компанията е първа в мощно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически подкрепи.
Павел развива неотдавна сполучливи вложения в разнообразни страни от Югоизточна Европа, само че не и в България. Единственият му опит у нас е BITelevision, свободна медия с национално покритие. Телевизията има свръхмодерни студийни комплекси и преносима техника, излъчва по едно и също време от София и Чикаго. За малко време след основаването си Телевизията е разпозната като медия на 10 милиона българи у нас и по света. Тя заема четвърто място по зрителско доверие, паралелно с медии, в които са вложени милиарди левове, в това число бюджетни пари. Макар и частна, БиАйТелевизия има морала на социална медия, принадлежи на жителите и скоро политико-рекламният картел в България я изолира от рекламни доходи. За да не влезе в незаконни конкубинати и с цел да не изневери на характера си, притежателят я продава с ангажимент на купувача да продължи положителните практики на медията. Вместо това, Би Ай Ти стопира.
Павел Вълнев дясномислещ и дяснодействащ човек. Той носи освен своята отговорност, само че и непрекъснатата грижа за огромната си фамилия, за служащите и специалистите си.
Посветен на най-новите технологии и системи за ръководство, той е непрестанен внедрител на модерни удобства за хората, които се трудят в фирмите му. Истински иноватор,
той има единствено една антична пристрастеност: За него дадената дума е повече от всеки контракт.
Въпросите зададе: Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ