- Г-н Терзийски, хиперактивен сте напоследък - творите, пътувате, представяте

- Г-н Терзийски, хиперактивен сте в последно време - творите, пътувате, представяте книги, пишете по остри въпроси във фейсбук. Има ли миг, в който се пренатоварвате да сте обществено зает?  

- Ха, няма по какъв начин да не се поразсмея от това определение! Думата " хиперактивен " съм привикнал да схващам най-много в медицинския смисъл, като част от признаците на биполярното разстройство. Но аз съм си биполярен, по този начин е. Няма какво да се лъжем - всички сме здрави, до момента в който не пристигна по-начетен и по-взискателен психиатър (смее се - б.а.). 

И ето ти ми просветли една истина за мен, която ми се изплъзваше. Че съм точно " хиперактивен ". И в действителност - не се тормозя от това. Гьоте, един характерен биполярен човек, фактически страдал от така наречен в предишното " циклофрения ", в интервалите си на " хиперактивност " е написал " Фауст “ и още куп хубави неща. Аз не съм Гьоте, само че уповавам се, също върша някои потребни или най-малко занимателни неща. Примерно пиша купища стихотворения, есета, публикации... Пиша и нов разказ, пътувам, рисувам. А изразяването на позицията ми по " остри " въпроси във фейсбук го схващам като дълг, тежест, която нося и би трябвало да донеса до съзнанието на хората. Не давам препоръки, а задавам въпроси, с огромната вяра, че има умни хора, и по-умни от мен, които ще помислят крепко по тях. И естествено - от време на време се усещам изнемощял. Но не от активността, а от неразбирането. 

- След гибелта на артиста Иван Ласкин споделихте, че алкохолиците не одобряват грозната реалност и по тази причина протягат ръка към чашката, само че мнозина не са съгласни с това. Защо?

 - Не са съгласни, както не са съгласни всички, които не схващат нещо и не желаят да го схванат. Моето говорене по въпроса беше с една огромна цел. Тя може да се опише по този начин: до момента в който болните от зависимости хора, освен алкохолна, само че и всевъзможни типове зависимости, а те са прекалено много - към храна, психоактивни медикаменти, хазарт, работа, даже нормални медикаменти - назовава се " пиломания ", та до момента в който те биват считани за отговорни, за недостойни, за слабаци, предали фамилиите си - няма никакъв късмет да им се помогне! Та по какъв начин ще окажеш помощ на човек, който обвиняваш, т.е. мразиш? Освен това моето писане по въпроса оказа помощ и за друго - да се осъзнае точно тоя факт какъв брой доста ненавист има насъбрана в обществото към тия заболели хора, които " здравите " назовават " мръсни пияници ". Нима те са претърпели пъкъла, който претърпява един болен поради пиенето човек, с цел да приказват? Те приказват от трибуната на антихуманното, предумишлено, неразбиращо отчуждение, тяхната изразителност и грозно грачене наподобява на реториката на нацистите и на фашистите в Италия. Същите с лека ръка назоваха другите, хората с проблеми и съгласно тях създаващи проблеми, назоваха ги " човешка сган ", подчовек. И нашите " естествени и здрави хора " вършат същото. Намират някой слаб, някой несправящ се, някой измъчен и безсилен към нападките им. И дори някой умрял от заболяването си. От алкохолизма си. Или както те се показват, от порока си. 

В края на краищата ми излиза наяве едно - тълпата и в този момент, и постоянно е имала потребност да разпъва някого на кръст, да ръмжи и да хапе, да убива. А " тълпата " е един изключително противен, противен човешки феномен. Футболни ентусиасти, фенове на изтезания, подготвени за линч анонимни прасета, безлични фашистки паради, мутри, анонимни злобари, паплач, горяща книги и светци по площади - познато ви е, нали? 

- Казвате, че от време на време околните и роднините повече пречат на болните да се оправят с алкохолизма, а вие сте се излекували, тъй като сте бил самичък, по този начин ли е?  

- Да, от време на време всички пречат от недоумение. Примерно едно от нещата, което пречи извънредно доста, е мощният честен напън. Безпощадното говорене за това, че ти съсипваш себе си и нас по тоя метод. Което хората към болния човек (не употребявам думата " пияч ", тъй като тя е заклеймяваща) непрестанно повтарят. И това основава у болния непостижимо възприятие за виновност. Което възприятие и железен човек не може да понесе. Камо ли болен. И това неизбежно води към успокояващата отрова на алкохола. Повечето подвластни в действителност надълбоко в себе си желаят да умрат, с цел да се завърши с това извънредно възприятие за виновност, което цялото общество ИСКА да види у тях. Което, както се споделя в този момент: обществото им вменява.

- Защо у нас върлува стигмата, че хората със зависимости са хора със съмнителни морални полезности?  

- Моля, проверете какъв брой улици, учебни заведения и други публични институции и места са наречени на Димчо Дебелянов или на Пеньо Пенев. И незабавно им сменете имената. Защото те са били хора с проблеми. С алкохола. Нарочно не споделям имената на Ърнест Хемингуей, Джек Лондон, Уистън Хю Одън, Труман Капоти, Тенеси Уилямс, Сергей Есенин, Дилън Томас, Шарл Бодлер, Омар Хаям, Владимир Висоцки, Тулуз Лотрек, Амедео Модилиани, Джаксън Полак - все големи, велики хора и алкохолици, тъй като простаците нормално когато чуят международни имена, не реагират. Те просто не ги знаят. 

- Завършили сте медицина и през целия сложен интервал, в който се борехте с алкохола, бяхте наясно какво провокира на тялото ви. А какво прави пиенето с душата на подвластните?  

- Може би по-обширен отговор човек може да получи, в случай че прочете романа ми " Алкохол ". С две думи: откъсваш се от света, тъй като към този момент не те е боязън от него. И те е боязън само от едно - да не останеш без алкохол. А печален извод от това е, че страхът е главната нишка, с която сме свързани със света. Другата нишка е любовта. Винаги съм залагал на нея. Повярвайте, множеството хора са свързани със света точно посредством страха. Но не пият просто тъй като и от това ги е боязън. И дори бих стигнал по-далече: Повечето така наречени " естествени хора “ чисто и просто са живи от боязън. 

- Какво възприятие изпитахте, когато разбрахте, че Венета Райкова е оповестена за актуален публицист номер 1 от Столичната библиотека? Много писатели бяха огорчени от тоя факт, само че си замълчаха...  

- Стана ми смешно. След това на церемонията ми стана и обидно не тъй като тя получава премия, а тъй като на мен не ми загатват даже името. А съм направил много старания да я има сегашната българска литература. Надявам се, хората, които познават българската литература, го регистрират. Накрая ми стана мъчително и за самата Венета, тъй като тя не беше пристигнала на церемонията. Явно й е станало неловко и я е било позор от тия тежки, мастити културни дейци. И тя като някакво слугинче, споделям го иронично, само че и със състрадание, не е посмяла да пристигна на парада на суетата на " сериозните писатели “. Така е от много време в България - сред интелигенцията и елементарния народ си зее една хладна бездна. Едните слушат Ян Гарбарек и Пендерецки, вземат мизерни заплати в Българска академия на науките и презират всичко ниско, другите си бичат чалгата, мутреят, проституират, гледат незаслужаващия даже подигравки Слави, шумят и вършеят, ръсейки безсъдържателност, дивотия и нелепост към себе си и също презират. Но те презират бедните и надути " интелигенти ". Българска бездна. 

- Наскоро издадохте " Мечката и други разкази ", където поместихте и свои рисунки, в това число ваше дело е корицата. Рисувате ли постоянно?  

- Да, човек като мен не може да спре. Като акулите, които би трябвало да плуват непрестанно, другояче се удавят. Това е биологичен факт. И аз в случай че не пиша и не пътувам, рисувам. 

- Дъщеря ви Калина учи медицина в Германия. Как бихте реагирали, в случай че ви бе споделила, че желае да бъде поетеса?  

- Ще се изсмея. И от удивление, и от горделивост. След това ще я поддържам по всякакъв начин. И естествено - към нея ще бъда доста точно сериозен. Ще се веселя да й предам цялото си познание. Но е прекомерно малко евентуално да се случи.

* Интервюто е оповестено в " България Днес ".