Георги Стоев: Кризата със скъпия ток няма да спре ежегодния ...
- Г-н Стоев, статистиката сочи,че заплатите порастват. Повече в публичния бранш и по-бавно и с по-малко в частния. Ще изяде ли инфлацията този растеж?
- Донякъде да. Всичко е въпрос на потребителска кошница. Ако човек е структурирал по този начин потреблението си, че в него да участват единствено съществени неща - храна, облекло и артикули от първа нужда, ударът ще е огромен. Това значи, че и до момента приходите на такива хора са били ниски и надлежно потреблението им е лимитирано до съществени артикули и услуги. Естествено, има разновидности, само че не доста, и за тях да остава повече наличен приход - когато горивата са нагоре, хората могат по-често да се качат на градски превоз или на велосипед. Трудно е да се каже обаче какво ще се случи с битовите сметки -за ток и парно, тъй като това е контролиран пазар и той е надалеч от правилото за търсенето и предлагането. В пазарната стопанска система цените на стоките и услугите работят като тласъци - когато те вървят нагоре, хората се отдръпват от този пазар и цените се укротяват. Проблемите идват при мощно контролираните пазари като енергетиката - каквото и да се случва с потреблението, цените са авансово заложени и мъчно можем да се спрем да употребяваме тези услуги.
- Индустрията на Пловдивска област се развива бурно и до момента всички анализатори заедно предвидиха годишен растеж на заплатите с към 10%. Дали обаче обстановката отсега нататък няма да се промени? Най-малкото поради рекордните цени на тока, които са неочакван разход за компаниите? Не се вижда скорошно решение за енергоемките производства.
- Трудно е да се каже по какъв начин ще реагира всяка една компания на такива шокови промени като цената на силата, която от лятото насам слага връх след връх. Някои мениджъри ще се опитат да съкратят активност, други могат да съкратят хора, трети ще преразгледат спомагателните си разноски за да ги орежат. Но ми се коства малко евентуално фирмите да се опитат да съкратят разноски за труд. Другата страна на въпроса - дали компаниите ще преразгледат политиката си за повдигане на заплатите, дръзвам да настоявам, че множеството компании, които имат дълготрайна визия за развиване, плануват приблизително към 8% повдигане на разноските за труд. Тоест упованията са, че към този момент устойчивият тренд ще се резервира. Статистиката споделя, че за последните шест години, в които следим трендовете на пазара на труда в Пловдив,
междинният растеж на трудовите хонорари в промишлеността е 9.7% на година
и той е много конкурентен на всепризнатия „ отличник “ - IT бранша. Там растежът на заплатите е 13% годишно.
- И въпреки всичко какви са настройките на работодателите за идната година?
- Имаме прогноза за 2022 година във връзка с междинните разноски за труд в област Пловдив. Това са разноските, които работодателят прави, с цел да съществува едно работно място. Този индикатор включва осигуровки, налози и така нататък, т.е. не приказваме за чисти трудови хонорари. В индустрията този разход ще бъде към 22 000 лв. на година за едно работно място. За един месец се падат над 1830 лв.. Обърнете внимание обаче, това е разходът на работодателя. В джоба на служащия или служителя ще влязат надалеч по-малко пари. В бранша на услугите, където влизат заведения за хранене, хотели и търговия, този индикатор е доста по-нисък, към 14 000 лв.. С други думи - 1166 лв. на месец. Както виждате, има сензитивна разлика и тя изяснява за какво промишлеността съумява да си откри по-лесно чиновници от други браншове. Просто дава по-добри заплати. В строителство междинният разход е към 16 000 лв. на година за едно работно място. Тук обаче допускам, че ще има промяна в посока нагоре поради огромния взрив в строителството.
- Предполагам, че главната причина работодателите да афишират по-високи заплати е дефицитът на работна ръка? Сайтовете с разгласи за работа са цялостни със свободни позиции за производството.
- Фирмите, изключително междинните и огромните, към този момент не са подготвени да разкриват каквито и да е работни места. Те търсят способи да откриват високопроизводителни работни места. Определено, работодателите в Пловдив и региона гледат и търсят не количество работни места, а по-скоро качество. Ако би трябвало да обобщим, при равни други условия евентуално търсенето на хора в най-ниския сегмент на производството в бъдеще може би ще намалее. Но това е муден развой. Ако си спомняте, през 2020 година, когато избухна пандемията от ковид и имаше проблеми с доставките,
промишлеността в Пловдивска област се сви с към 4000 работни места.
Това обаче беше кратковременен резултат.
От друга страна, доста забавен е моментът с предлагането на работна мощ съответно в нашия район. Миналата година новите регистрации на хора от други обитаеми места в Пловдив са към 9000. Което е с 1500 от горната страна по отношение на миналата година. Мигрантите са в дейна трудоспособна възраст - в голямата си част сред 20 и 50 години. Имайте поради, че те идват с децата си. И в случай че просветителната система успее да се приспособява още по-добре към потребностите на бизнеса, това подсигурява непрекъснат поток на фрагменти към промишлеността и в бъдеще време.
- Съмнявам се, че всички, които се преселват в Пловдив, желаят да работят във заводи и фабрики.
Не, несъмнено, че не всички „ преселници “ свързват живота си с поточната линия във фабриката. Около едно произвеждане обаче има администрация, свързани бизнеси, снабдители, подизпълнители и така нататък, които основават напълно различен вид работни места. Исках да кажа, че идването на тези хора тук е резултат от доста параметри, измежду които качество на живот, улеснения, просветителна система, развлечения. И не на последно място - добре развита промишленост, която предлага работни места.
Сега в промишлеността на региона работят 70 000 души Ако всяка година идват по 9000 души, това си е напълно законен метод да се поддържа една добра демография.
- Една любопитна теза върви по интернет форумите - че „ новите пловдивчани “, които се заселват тук от дребни обитаеми места, подбиват пазара на труда, тъй като са подготвени да работят и за по-ниски заплати. И тези обвинявания са отвън другите, че пришълците задръстват булеварди и паркинги с колите си и Пловдив от ден на ден отеснява. До какво равнище такава вътрешна миграция е „ здравословна “?
- Голямото количество хора, които се заселват в Пловдив, не трябва да се възприема едностранчиво като неприятно събитие. Според мен
Пловдив би трябвало да остане отворен за миграция,
а в нашия случай тя е много пъстра. От гореспоменатите 9000 души има хора, които в действителност идват от селата, и други, които идват от Франкфурт да вземем за пример. Има такива, които са приключили висшето си обучение в София, и такива, които след години като гастарбайтери в Испания се завръщат в родината. В тази численост има и достоверни чужденци, което приказва доста добре и за България, и за Пловдив. Знаете, последните данни на статистиката демонстрират към 20 000 дълготрайно пребиваващи чужденци в Пловдивска област. И тази общественост се усилва. Всичко това подкрепя разнообразното развиване на локалната стопанска система.
Числата за миграционния поток са доста благонадежден източник за бизнеса, тъй като по този начин елементарно се възнамеряват бъдещи действия. Другият плюс на Пловдив е, че той се преглежда като една метрополия - с изключение на града и общините към него, на 40 минути път живеят към 800 000 души. И като се знае, че хората могат да пътуват удобно от и до работното си място, това значи огромен пазар на труда. Нещо, от което вложителите се интересуват доста. Не виждам причина да ограничаваме този пазар на труда.
От друга страна, чисто хипотетично, даже хората, които идват, да са с по-ниска подготовка, те са тук точно тъй като има търсене за нискоквалифицирана работа. Те не биха пристигнали, в случай че по родните им места имаше такива благоприятни условия -заводи, заводи, индустрия, услуги. Аз персонално не считам, че един асансьорен механик или инженер би могъл да е застрашен от човек, който мигрира към града. Напротив, миграцията оказва помощ на работодателите да се усещат по-стабилни, а това пък резервира възможностите за дълготрайни работни места. Все отново, в кръга на шегата, миграцията към Пловдив не е като миграцията във Ванкувър, който все пак е развъртян и доста добре позициониран център.
- Имате ли изследвания какви хора се заселват в Пловдив?
- Да, макар че данните са от предходната година. Най-голяма е миграцията във възрастовата група сред 20 и 39 години - те са 1/3 от всички. А техните деца сред 10 и 19 години съставляват още 9%. С други думи, в околните години и тези подрастващи ще се влеят или в системата на висшите учебни заведения, или на пазара на труда. Интересен е фактът, че чисто географски най-големият поток към региона е на хора, идващи от чужбина. Пак споделям, тези данни са от първата ковидна година и дали тези хора са останали тук вечно, или са се върнали назад в чужбина след първичния стрес, ще забележим в статистиката по-късно. На второ място са приходящите от София. Това може да се изясни най-много с обстоятелството, че тези хора са получили висшето си обучение в столицата и в този момент се връщат по родните си места.
ВИЗИТКА
Георги Стоев е макроикономист и ръководител на „ Тракия Тех “ - стратегическо звено, което постанова Пловдив като софтуерна и стартъп дестинация. Той е и съветник на най-голямата индустриална зона на Балканите - Тракия икономическа зона.
Завършил е британската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна стопанска система. Съосновател е на аналитичната компания „ Индъстри Уоч “.
- Донякъде да. Всичко е въпрос на потребителска кошница. Ако човек е структурирал по този начин потреблението си, че в него да участват единствено съществени неща - храна, облекло и артикули от първа нужда, ударът ще е огромен. Това значи, че и до момента приходите на такива хора са били ниски и надлежно потреблението им е лимитирано до съществени артикули и услуги. Естествено, има разновидности, само че не доста, и за тях да остава повече наличен приход - когато горивата са нагоре, хората могат по-често да се качат на градски превоз или на велосипед. Трудно е да се каже обаче какво ще се случи с битовите сметки -за ток и парно, тъй като това е контролиран пазар и той е надалеч от правилото за търсенето и предлагането. В пазарната стопанска система цените на стоките и услугите работят като тласъци - когато те вървят нагоре, хората се отдръпват от този пазар и цените се укротяват. Проблемите идват при мощно контролираните пазари като енергетиката - каквото и да се случва с потреблението, цените са авансово заложени и мъчно можем да се спрем да употребяваме тези услуги.
- Индустрията на Пловдивска област се развива бурно и до момента всички анализатори заедно предвидиха годишен растеж на заплатите с към 10%. Дали обаче обстановката отсега нататък няма да се промени? Най-малкото поради рекордните цени на тока, които са неочакван разход за компаниите? Не се вижда скорошно решение за енергоемките производства.
- Трудно е да се каже по какъв начин ще реагира всяка една компания на такива шокови промени като цената на силата, която от лятото насам слага връх след връх. Някои мениджъри ще се опитат да съкратят активност, други могат да съкратят хора, трети ще преразгледат спомагателните си разноски за да ги орежат. Но ми се коства малко евентуално фирмите да се опитат да съкратят разноски за труд. Другата страна на въпроса - дали компаниите ще преразгледат политиката си за повдигане на заплатите, дръзвам да настоявам, че множеството компании, които имат дълготрайна визия за развиване, плануват приблизително към 8% повдигане на разноските за труд. Тоест упованията са, че към този момент устойчивият тренд ще се резервира. Статистиката споделя, че за последните шест години, в които следим трендовете на пазара на труда в Пловдив,
междинният растеж на трудовите хонорари в промишлеността е 9.7% на година
и той е много конкурентен на всепризнатия „ отличник “ - IT бранша. Там растежът на заплатите е 13% годишно.
- И въпреки всичко какви са настройките на работодателите за идната година?
- Имаме прогноза за 2022 година във връзка с междинните разноски за труд в област Пловдив. Това са разноските, които работодателят прави, с цел да съществува едно работно място. Този индикатор включва осигуровки, налози и така нататък, т.е. не приказваме за чисти трудови хонорари. В индустрията този разход ще бъде към 22 000 лв. на година за едно работно място. За един месец се падат над 1830 лв.. Обърнете внимание обаче, това е разходът на работодателя. В джоба на служащия или служителя ще влязат надалеч по-малко пари. В бранша на услугите, където влизат заведения за хранене, хотели и търговия, този индикатор е доста по-нисък, към 14 000 лв.. С други думи - 1166 лв. на месец. Както виждате, има сензитивна разлика и тя изяснява за какво промишлеността съумява да си откри по-лесно чиновници от други браншове. Просто дава по-добри заплати. В строителство междинният разход е към 16 000 лв. на година за едно работно място. Тук обаче допускам, че ще има промяна в посока нагоре поради огромния взрив в строителството.
- Предполагам, че главната причина работодателите да афишират по-високи заплати е дефицитът на работна ръка? Сайтовете с разгласи за работа са цялостни със свободни позиции за производството.
- Фирмите, изключително междинните и огромните, към този момент не са подготвени да разкриват каквито и да е работни места. Те търсят способи да откриват високопроизводителни работни места. Определено, работодателите в Пловдив и региона гледат и търсят не количество работни места, а по-скоро качество. Ако би трябвало да обобщим, при равни други условия евентуално търсенето на хора в най-ниския сегмент на производството в бъдеще може би ще намалее. Но това е муден развой. Ако си спомняте, през 2020 година, когато избухна пандемията от ковид и имаше проблеми с доставките,
промишлеността в Пловдивска област се сви с към 4000 работни места.
Това обаче беше кратковременен резултат.
От друга страна, доста забавен е моментът с предлагането на работна мощ съответно в нашия район. Миналата година новите регистрации на хора от други обитаеми места в Пловдив са към 9000. Което е с 1500 от горната страна по отношение на миналата година. Мигрантите са в дейна трудоспособна възраст - в голямата си част сред 20 и 50 години. Имайте поради, че те идват с децата си. И в случай че просветителната система успее да се приспособява още по-добре към потребностите на бизнеса, това подсигурява непрекъснат поток на фрагменти към промишлеността и в бъдеще време.
- Съмнявам се, че всички, които се преселват в Пловдив, желаят да работят във заводи и фабрики.
Не, несъмнено, че не всички „ преселници “ свързват живота си с поточната линия във фабриката. Около едно произвеждане обаче има администрация, свързани бизнеси, снабдители, подизпълнители и така нататък, които основават напълно различен вид работни места. Исках да кажа, че идването на тези хора тук е резултат от доста параметри, измежду които качество на живот, улеснения, просветителна система, развлечения. И не на последно място - добре развита промишленост, която предлага работни места.
Сега в промишлеността на региона работят 70 000 души Ако всяка година идват по 9000 души, това си е напълно законен метод да се поддържа една добра демография.
- Една любопитна теза върви по интернет форумите - че „ новите пловдивчани “, които се заселват тук от дребни обитаеми места, подбиват пазара на труда, тъй като са подготвени да работят и за по-ниски заплати. И тези обвинявания са отвън другите, че пришълците задръстват булеварди и паркинги с колите си и Пловдив от ден на ден отеснява. До какво равнище такава вътрешна миграция е „ здравословна “?
- Голямото количество хора, които се заселват в Пловдив, не трябва да се възприема едностранчиво като неприятно събитие. Според мен
Пловдив би трябвало да остане отворен за миграция,
а в нашия случай тя е много пъстра. От гореспоменатите 9000 души има хора, които в действителност идват от селата, и други, които идват от Франкфурт да вземем за пример. Има такива, които са приключили висшето си обучение в София, и такива, които след години като гастарбайтери в Испания се завръщат в родината. В тази численост има и достоверни чужденци, което приказва доста добре и за България, и за Пловдив. Знаете, последните данни на статистиката демонстрират към 20 000 дълготрайно пребиваващи чужденци в Пловдивска област. И тази общественост се усилва. Всичко това подкрепя разнообразното развиване на локалната стопанска система.
Числата за миграционния поток са доста благонадежден източник за бизнеса, тъй като по този начин елементарно се възнамеряват бъдещи действия. Другият плюс на Пловдив е, че той се преглежда като една метрополия - с изключение на града и общините към него, на 40 минути път живеят към 800 000 души. И като се знае, че хората могат да пътуват удобно от и до работното си място, това значи огромен пазар на труда. Нещо, от което вложителите се интересуват доста. Не виждам причина да ограничаваме този пазар на труда.
От друга страна, чисто хипотетично, даже хората, които идват, да са с по-ниска подготовка, те са тук точно тъй като има търсене за нискоквалифицирана работа. Те не биха пристигнали, в случай че по родните им места имаше такива благоприятни условия -заводи, заводи, индустрия, услуги. Аз персонално не считам, че един асансьорен механик или инженер би могъл да е застрашен от човек, който мигрира към града. Напротив, миграцията оказва помощ на работодателите да се усещат по-стабилни, а това пък резервира възможностите за дълготрайни работни места. Все отново, в кръга на шегата, миграцията към Пловдив не е като миграцията във Ванкувър, който все пак е развъртян и доста добре позициониран център.
- Имате ли изследвания какви хора се заселват в Пловдив?
- Да, макар че данните са от предходната година. Най-голяма е миграцията във възрастовата група сред 20 и 39 години - те са 1/3 от всички. А техните деца сред 10 и 19 години съставляват още 9%. С други думи, в околните години и тези подрастващи ще се влеят или в системата на висшите учебни заведения, или на пазара на труда. Интересен е фактът, че чисто географски най-големият поток към региона е на хора, идващи от чужбина. Пак споделям, тези данни са от първата ковидна година и дали тези хора са останали тук вечно, или са се върнали назад в чужбина след първичния стрес, ще забележим в статистиката по-късно. На второ място са приходящите от София. Това може да се изясни най-много с обстоятелството, че тези хора са получили висшето си обучение в столицата и в този момент се връщат по родните си места.
ВИЗИТКА
Георги Стоев е макроикономист и ръководител на „ Тракия Тех “ - стратегическо звено, което постанова Пловдив като софтуерна и стартъп дестинация. Той е и съветник на най-голямата индустриална зона на Балканите - Тракия икономическа зона.
Завършил е британската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна стопанска система. Съосновател е на аналитичната компания „ Индъстри Уоч “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ