На земеделците само данък "градушка" им липсва
- Г-н Стайков, подготвени ли са земеделците да заплащат по 0.75 лева на декар за битка с градушките, както се обсъждаше?
- Данъците за земеделските производители станаха прекалено много. Ние плащаме налог върху дотацията, корпоративен налог, налог дял, осигуровки, акцизи и тъй наречените Последната концепция на Министерството на земеделието бе да плащаме по 0.75 лева за декар за отбрана от градушки. Тези пари ще отиват в една нова държавна конструкция без безусловно никаква опция за надзор от наша страна. Искат производителите да заплащат, а никой не споделя какво става с тази земя, която не е тяхна - отново ли те ще заплащат за отбрана на взаимен принцип? Нямаме отговори на въпросите кой ще покрива разноските по отбраната на урбанизираните територии, разликите в успеваемостта сред двата метода и други.
Много стопани не биха били съгласни да заплащат по 0.75 лева за декар, изключително по-малките. Те просто не могат да отделят тези пари.
Земеделието е вторият бранш (след туризма), който носи най-вече доходи в държавния бюджет и заплаща големи налози. Държавата би трябвало да обезпечи тази отбрана, което ще докара и до по-добри реколти. Това от своя страна ще подсигурява дълготрайно резистентност и конкурентоспособност на сектора, затова по-големи доходи и налози от фермерите.
Има и други проблеми, които могат да породят съществени неоправдани разноски. Периодично се вършат опити земеделците да бъдат приравнени на търговците на горива, като да вземем за пример тези, които употребяват ведомствени бензиностанции за зареждане на селскостопанската си техника. Идеята хората, които имат лични бази за зареждане на техника, да записват компаниите си като хранилища за горива или като търговци на горива на дребно е неуместна.
- Какъв е непознатият опит във връзка с земеделските застраховки?
- Съществуват разнообразни практики - съгласно спецификите на другите места. У нас доста малко земеделци застраховат своята продукция. Няма закон, който да регламентира тъкмо по какъв начин и защо се заплаща, в случай че имаш такава лавица. В момента има огромни компликации при застраховането и при доказването на вредите. Всеки осигурител е подготвен да вземе парите, само че в случай че се стигне до заплащане на обезщетение, някои компании отхвърлят да признаят вредата. Затова би трябвало ясно да бъдат разказани застраховките и вредите, с цел да няма опция за разнообразни тълкувания на един и същи проблем. Повечето земеделци се опасяват да застраховат, тъй като сега няма гаранция, че когато те претърпят вреди, застрахователят ще им заплати. Всички ние водим каузи против застрахователите.
- Какво става със Закона за земята и с вашите забележки към него?
- България изгуби доста време и изоставането ни се задълбочи. Страната ни към момента е с най-разпокъсаната земеделска земя в Европа. От съществувалите в миналото уреди за напояване, отводняване и предварителна защита са непокътнати единствено дребна част, като множеството са в незадоволително положение. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предложи през август 2018 година план на закон за поземлените връзки и опазването на земеделските земи. Той сътвори напрежение. Последният му вид бе, меко казано, объркващ, нарушаваха се правата на три милиона български жители - притежатели на аграрни земи. Един от огромните проблеми бе предлагането за налагане на закрепена сума за минималното рентно заплащане, което трябваше да е написано в контракта. Това нарушаваше свободното договаряне и водеше до парадокси. Как за една равнища, която е с по-лошо качество, ще се заплаща толкоз, колкото и за земя с по-високо? Отделно договорите за аренда на процедура се обезсмисляха. В единия случай те не можеха да се прекратят, в другия това ставаше доста мъчно след повече от една селскостопанска година. Логично проектът бе отдръпнат. Но предстои да забележим какво ще се реши в работната група по него.
- Какво ще се промени, в случай че таванът за земеделските дотации се дефинира от страната, а не от Европейски Съюз?
- България сама би трябвало да дефинира размера на земеделските дотации. Българската асоциация на притежателите на аграрни земи членува в Европейската организация на притежателите на земя (Еuropean Landowners Organization - ELO), където е внесла нашето мнение. В него сме се обединили притежателите на аграрни земи, млекопроизводителите и асоциациите на земеделските производители. Всяка страна има своите особености, има разнообразни условия и възнаграждение на труда, друг климат и други Опасявам се новата Европейска комисия да не употребява Брекзит като опрощение за опазване на сегашните ниски нива на дотациите. Фермерите в България са подложени на огромен напън - няма окрупняване на парцелите, няма напояване, отводняване и предварителна защита, а условията, било регулаторни, било данъчни, стават от ден на ден и повече. Гръбнакът на земеделието ни са едрите земеделци, тъй като те оказват помощ и на дребните. Те разполагат с техника и обработват и земята на дребните фермери. Така че, в случай че те бъдат ощетени и по някаква причина не могат да обработват земята, която са наели, това ще докара до още по-голям проблем. Те ще предпочетат да се занимават със личната си земя или с най-хубавата и това ще докара още веднъж до пустеещи земи.
- Затова ли българската продукция е по-скъпа? Единствено разликата в дотациите ли е отговорна?
- Взимайки образец с гръцките фермери, ще забележим, че техните дотации по исторически аргументи са по-високи. Гърция е една от първите страни - членки на Европейски Съюз, и получава доста положително финансиране. Особено регионите на Комотини и Ксанти. Там получават по 170 евро дотация на декар за развъждане на памук, до момента в който ние сме доста надалеч от такива равнища. Държавата там дотира всеки кг създадени праскови с по 2 евро. Как тогава ние да се конкурираме с гърците? Гърците имат дребни стопанства, получават огромни дотации и могат да си разрешат да продават на ниска цена. Това важи освен за Гърция, само че и за доста други страни, които съумяват да завземат нови пазари с ниски цени.
Има и друго, в България идват доста делегации с представители на непознати компании, които ни оферират изкупуване на продукцията. Но по какъв начин да продаваме вино на Китай, в случай че желаят да изкупуват бутилката по 1.5 $? Това значи в нея просто да няма грозде.
Проблем е и работната ръка. Никой не желае да се занимава със земеделие, нищо че огромна част от процесите към този момент са механизирани. Допреди няколко години ние с сътрудниците си крадяхме работната ръка, скоро към този момент няма да има кого да откраднем. Проблемът с намирането на служащи става все по-сериозен и фермерите са изправени до стената. Затова страната би трябвало да откри решение в най-кратки периоди.
- Данъците за земеделските производители станаха прекалено много. Ние плащаме налог върху дотацията, корпоративен налог, налог дял, осигуровки, акцизи и тъй наречените Последната концепция на Министерството на земеделието бе да плащаме по 0.75 лева за декар за отбрана от градушки. Тези пари ще отиват в една нова държавна конструкция без безусловно никаква опция за надзор от наша страна. Искат производителите да заплащат, а никой не споделя какво става с тази земя, която не е тяхна - отново ли те ще заплащат за отбрана на взаимен принцип? Нямаме отговори на въпросите кой ще покрива разноските по отбраната на урбанизираните територии, разликите в успеваемостта сред двата метода и други.
Много стопани не биха били съгласни да заплащат по 0.75 лева за декар, изключително по-малките. Те просто не могат да отделят тези пари.
Земеделието е вторият бранш (след туризма), който носи най-вече доходи в държавния бюджет и заплаща големи налози. Държавата би трябвало да обезпечи тази отбрана, което ще докара и до по-добри реколти. Това от своя страна ще подсигурява дълготрайно резистентност и конкурентоспособност на сектора, затова по-големи доходи и налози от фермерите.
Има и други проблеми, които могат да породят съществени неоправдани разноски. Периодично се вършат опити земеделците да бъдат приравнени на търговците на горива, като да вземем за пример тези, които употребяват ведомствени бензиностанции за зареждане на селскостопанската си техника. Идеята хората, които имат лични бази за зареждане на техника, да записват компаниите си като хранилища за горива или като търговци на горива на дребно е неуместна.
- Какъв е непознатият опит във връзка с земеделските застраховки?
- Съществуват разнообразни практики - съгласно спецификите на другите места. У нас доста малко земеделци застраховат своята продукция. Няма закон, който да регламентира тъкмо по какъв начин и защо се заплаща, в случай че имаш такава лавица. В момента има огромни компликации при застраховането и при доказването на вредите. Всеки осигурител е подготвен да вземе парите, само че в случай че се стигне до заплащане на обезщетение, някои компании отхвърлят да признаят вредата. Затова би трябвало ясно да бъдат разказани застраховките и вредите, с цел да няма опция за разнообразни тълкувания на един и същи проблем. Повечето земеделци се опасяват да застраховат, тъй като сега няма гаранция, че когато те претърпят вреди, застрахователят ще им заплати. Всички ние водим каузи против застрахователите.
- Какво става със Закона за земята и с вашите забележки към него?
- България изгуби доста време и изоставането ни се задълбочи. Страната ни към момента е с най-разпокъсаната земеделска земя в Европа. От съществувалите в миналото уреди за напояване, отводняване и предварителна защита са непокътнати единствено дребна част, като множеството са в незадоволително положение. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предложи през август 2018 година план на закон за поземлените връзки и опазването на земеделските земи. Той сътвори напрежение. Последният му вид бе, меко казано, объркващ, нарушаваха се правата на три милиона български жители - притежатели на аграрни земи. Един от огромните проблеми бе предлагането за налагане на закрепена сума за минималното рентно заплащане, което трябваше да е написано в контракта. Това нарушаваше свободното договаряне и водеше до парадокси. Как за една равнища, която е с по-лошо качество, ще се заплаща толкоз, колкото и за земя с по-високо? Отделно договорите за аренда на процедура се обезсмисляха. В единия случай те не можеха да се прекратят, в другия това ставаше доста мъчно след повече от една селскостопанска година. Логично проектът бе отдръпнат. Но предстои да забележим какво ще се реши в работната група по него.
- Какво ще се промени, в случай че таванът за земеделските дотации се дефинира от страната, а не от Европейски Съюз?
- България сама би трябвало да дефинира размера на земеделските дотации. Българската асоциация на притежателите на аграрни земи членува в Европейската организация на притежателите на земя (Еuropean Landowners Organization - ELO), където е внесла нашето мнение. В него сме се обединили притежателите на аграрни земи, млекопроизводителите и асоциациите на земеделските производители. Всяка страна има своите особености, има разнообразни условия и възнаграждение на труда, друг климат и други Опасявам се новата Европейска комисия да не употребява Брекзит като опрощение за опазване на сегашните ниски нива на дотациите. Фермерите в България са подложени на огромен напън - няма окрупняване на парцелите, няма напояване, отводняване и предварителна защита, а условията, било регулаторни, било данъчни, стават от ден на ден и повече. Гръбнакът на земеделието ни са едрите земеделци, тъй като те оказват помощ и на дребните. Те разполагат с техника и обработват и земята на дребните фермери. Така че, в случай че те бъдат ощетени и по някаква причина не могат да обработват земята, която са наели, това ще докара до още по-голям проблем. Те ще предпочетат да се занимават със личната си земя или с най-хубавата и това ще докара още веднъж до пустеещи земи.
- Затова ли българската продукция е по-скъпа? Единствено разликата в дотациите ли е отговорна?
- Взимайки образец с гръцките фермери, ще забележим, че техните дотации по исторически аргументи са по-високи. Гърция е една от първите страни - членки на Европейски Съюз, и получава доста положително финансиране. Особено регионите на Комотини и Ксанти. Там получават по 170 евро дотация на декар за развъждане на памук, до момента в който ние сме доста надалеч от такива равнища. Държавата там дотира всеки кг създадени праскови с по 2 евро. Как тогава ние да се конкурираме с гърците? Гърците имат дребни стопанства, получават огромни дотации и могат да си разрешат да продават на ниска цена. Това важи освен за Гърция, само че и за доста други страни, които съумяват да завземат нови пазари с ниски цени.
Има и друго, в България идват доста делегации с представители на непознати компании, които ни оферират изкупуване на продукцията. Но по какъв начин да продаваме вино на Китай, в случай че желаят да изкупуват бутилката по 1.5 $? Това значи в нея просто да няма грозде.
Проблем е и работната ръка. Никой не желае да се занимава със земеделие, нищо че огромна част от процесите към този момент са механизирани. Допреди няколко години ние с сътрудниците си крадяхме работната ръка, скоро към този момент няма да има кого да откраднем. Проблемът с намирането на служащи става все по-сериозен и фермерите са изправени до стената. Затова страната би трябвало да откри решение в най-кратки периоди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ