Първан Симеонов: Бъдещето на Борисов ще се реши на местните избори
Г-н Симеонов, очаквате ли действителни промени от бъдещето държавно управление, което ще се образува към " Продължаваме промяната "?
Очакват се промени, тъй като има мандат от народа. В същото време си мисля, че едва ли ще има доста огромен размах в реформирането , тъй като това е съдружно държавно управление, което въпреки всичко е построено върху някакви взаимни отстъпки . Засега имаме към този момент поръчка за промяна в опазването на здравето, което демонстрира, че храброст не липсва. В тази сфера нормално политиците не смеят да пипат, тъй като постоянно има сериозен отпор от гилдията. Но нещата не може да не престават постарому и очевидно това се осъзнава. Има някои доста фешън тематики, които са малко прекомерни за моя усет. Странно е да се приказва за въглеродния отпечатък на армията. По-скоро би трябвало да се приказва по какъв начин да имаме мощна войска, нали по този начин? Странно е да имаме министър на климатичните промени, тъй като ние имаме потребност от министър за човешките запаси и демографските въпроси. Това не значи да имаме нова администрация, а единна точка за достъп и хоризонтална администрация. Големият проблем на България сега е човешкият капитал, а не климатичните промени, с опрощение...
Има ли опция за цялостен мандат?
Има такава опция. Самият факт, че те договарят толкоз дълго, значи, че се канят да останат дълго. За контрактуваните държавни управления се счита, че са заченати в консенсус, което е надали не първороден грях. Поради това общото очакване е за неустойчивост. Но от време на време се получава противоположното. Когато всичко е контрактувано, нормално никой не гледа в полето на другия. Всеки си гледа своето и това понижава факторите на неустойчивост. Плюс това, колкото повече субекти са в едно ръководство, толкоз по-малко са в съпротива. Трябва да си напомним, че това не е формула от вида на кабинета " Орешарски " или тройната коалиция. Тук се съвместяват съвместими неща. През 2005 и 2013 година бяха съвместени несъвместими неща, освен това назад на упованията. Така че новото държавно управление може и да поостане.
Вероятно в един миг за някои от партиите в обединението оставането на власт ще се трансформира и във въпрос на оцеляване, което също работи сплотяващо.
Да, тъй като при едни последващи избори някой от тях може да се окаже рисково покрай бариерата.
Кой е най-големият риск за бъдещия кабинет?
Най-големият риск е, в случай че някоя от партиите реши, че може и сама. Например " Продължаваме промяната ". В новата българска политическа история има моменти, когато е било допустимо по-голямата партия да се освободи от спътниците посредством предварителни избори и самобитен избор на доверие. Борисов имаше подобен вид прелъщение напролет на 2020 година, само че тогава той не се поддаде. Станишев също имаше подобен миг след приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година, само че също не се възползва. Има опция, в случай че бъдещото държавно управление набере някаква инерция, " Продължаваме смяна " да изиска да продължи свободна. Това е другоземен проблем при положение на сполучлива история за тях – success story, както биха споделили част от участниците в тези договаряния (смее се). Но има и доста подводни камъни. Един от тях са свръхочакванията. Ако това държавно управление генерира свръхочаквания, то сигурно няма да може да отговори на всички тях . Допреди два месеца огромна част от хората в " Продължаваме промяната " не са си представяли, че ще ръководят страна. Петков и Василев наподобяват много подготвени, те очевидно са се подготвяли години наред за този миг, само че другите към тях не са.
А кое е най-голямото преимущество?
Най-голямо преимущество е обстановката. Те уцелиха момента. Нямаше по-добър миг от този, с цел да се даде една положителна визия, да имаш концепция и проект, а и да се асоциираш с президента Радев. Това е изумително точно политическо позициониране във времето, а и в политическото пространств о. Това единствено демонстрира, че тези двама относително млади български политици имат големи политически качества. Преди 20 години българите избраха едни други като тях – готови западни хора. След 10 години се отвратиха от квалифицираните западни хора и поканиха едно " момче от народа " и още 10 години бяха нужни още веднъж да се върнем на акъла за квалифицираните западни хора. Помните, че протестът против Борисов бе в огромна степен естетически – хора не желаеха повече " вие сте елементарни и аз съм елементарен ", а желаеха към този момент умни хора. И ето, тези пристигнаха и влизат в ролята на умните хора. Предимството им е, че тези са в действителност умни.
Това е четворна или петорна коалиция, в случай че считаме и президента?
Логично е да виждаме нещо като петорна коалиция, тъй като президентът беше спечелилият от митингите. Той бе главната фигура, която синхронизира всички тези на митингите. Неговата проекция в ежедневната политика първоначално беше Слави Трифонов, който успяваше да синхронизира и да даде естрада на всички протестни течения – червени, сини, всевъзможни. Но той очевидно не беше на висотата на обстановката и не разбра какъв късмет му се дава. Поради това президентът пое самодейността и сформира държавно управление, което се оказа сполучливо като формула.
Сегашната коалиция в действителност е по формулата на президента...
Точно по този начин. Тази формула бе нарисувана още през април, да не приказваме за юли. Слави Трифонов отхвърли да се припознае в тази формула, само че след третите избори всичко си пристигна на мястото. Второто завъртане на пералнята поизпра и облика на Борисов, само че изпра и облика на смяната, в случай че би трябвало да сме почтени. Дори цветовете им не се смесиха. Разделителните линии сред статукво и смяна останаха ясни, само че превесът е на смяната. Наистина има площад да се приказва за петорна коалиция. Тя е тип четворна, само че под президентския патронаж. Въпрос на мъдрост е от страна на Корнелия Нинова дали ще се бори с това състояние, което ми се коства съвсем обречено изпитание. Или тя ще се опита да се вози в синхрон с останалите, което ми се коства по-правилната политика. Ако има избор сред Нинова или Радев в лявото консервативно пространство, хората биха избрали Радев. Един умел политик би трябвало да може да преглъща огорченията си, да плава с вълните, вместо да се мъчи да бъде вълнолом.
Как ще се нарежда президентът Радев отсега нататък?
Това е доста значим въпрос. Едно от огромните изкушения за него е да се опита да заеме по-пряк надзор върху ръководството. Другият вид е да остане в границите на президентската институция. Според мен той ще остане в границите на президентството си. Радев дава тип на човек на разпоредбите, дори на моменти работи прекомерно неотклонно. Ако Радев не просто беше излязъл на площада, а беше скочил в действителната политика, той щеше персонално със своя партия към този момент да е победил на изборите. Радев не го направи и остана в президентската си роля, само че с блестящо опълчване на Борисов. Не съм доста сигурен, че на Радев му се правеше и служебно държавно управление, само че се наложи. В един миг служебното държавно управление стартира да му тежи, тъй като проблемите на ръководството започнаха да стават проблеми на Радев. Досега сме виждали по какъв начин Радев желае да остане в границите на президентската институция, само че да забележим в този момент. Нов мандат, нов шанс.
Възможно ли е завръщането на Бойко Борисов в остарялата му роля или би трябвало да стартира да мисли за отдръпване към почетното председателство в ГЕРБ?
За Борисов също идват нелоши дни, тъй като различен ще се пържи, а той ще гледа в профил и ще назидава. Това е роля, която той искаше още през април, само че Слави Трифонов не го позволи, като провокира нови избори и го извози. Понякога по този начин става в политиката. Борисов обаче е политическа зодия Близнаци. Той се радва на това да стои в профил и да подлага на критика, само че се вижда, че доста му се желае отново да е отпред. Някак не може да млъкне. В тази обстановка е най-добре да спреш да приказваш, с цел да не дразниш хората, изключително откакто те за следващ път са се произнесли против теб. Времето обаче лекува и Борисов би трябвало да се опита да резервира огромния политически капитал, който има. След една-две години може историята да стартира да дава положителни оценки за него. Иска се самообладание, само че Борисов е посочил, че това е едно от качествата, които най-вече му липсват.
Не го виждате като почетен ръководител?
Иска се конструктивност за излизане от изолацията, а не гняв. ГЕРБ ползва гняв, с което консолидира своите хора, само че не излиза от изолацията . Дали консолидацията на ГЕРБ е сполучлива, ще забележим след две години на локалните избори, тъй като ГЕРБ е локална власт плюс еврофондове . Корените на ГЕРБ са в локалната власт и ще забележим какъв брой устойчиви са техните кметове след две години. Тогава отново ще си приказваме за ГЕРБ след Борисов. Известни са в историята моменти, в които някой се завръща за малко. Наполеоновото завръщане нормално не свършва добре. Дори народът да повика Борисов още веднъж на сцената, самата епоха " Борисов " ми се коства отминала. Не съм доста сигурен, че историята ще даде неприятна оценка на Борисов. След години, когато се обърнем обратно, може да забележим, че българите пазят някакви сантименти към него.
Ще се запомни ли държавното управление на Кирил Петков с войната му против основния прокурор Иван Гешев или казусът ще реши с безшумно прибиране на Гешев в окопа?
Не знам. Фронтът към този момент е отворен, само че ми се коства, че Иван Гешев също е фронтовак и ще отвърне. Това в действителност ще е забавно за гледане.
Очакват се промени, тъй като има мандат от народа. В същото време си мисля, че едва ли ще има доста огромен размах в реформирането , тъй като това е съдружно държавно управление, което въпреки всичко е построено върху някакви взаимни отстъпки . Засега имаме към този момент поръчка за промяна в опазването на здравето, което демонстрира, че храброст не липсва. В тази сфера нормално политиците не смеят да пипат, тъй като постоянно има сериозен отпор от гилдията. Но нещата не може да не престават постарому и очевидно това се осъзнава. Има някои доста фешън тематики, които са малко прекомерни за моя усет. Странно е да се приказва за въглеродния отпечатък на армията. По-скоро би трябвало да се приказва по какъв начин да имаме мощна войска, нали по този начин? Странно е да имаме министър на климатичните промени, тъй като ние имаме потребност от министър за човешките запаси и демографските въпроси. Това не значи да имаме нова администрация, а единна точка за достъп и хоризонтална администрация. Големият проблем на България сега е човешкият капитал, а не климатичните промени, с опрощение...
Има ли опция за цялостен мандат?
Има такава опция. Самият факт, че те договарят толкоз дълго, значи, че се канят да останат дълго. За контрактуваните държавни управления се счита, че са заченати в консенсус, което е надали не първороден грях. Поради това общото очакване е за неустойчивост. Но от време на време се получава противоположното. Когато всичко е контрактувано, нормално никой не гледа в полето на другия. Всеки си гледа своето и това понижава факторите на неустойчивост. Плюс това, колкото повече субекти са в едно ръководство, толкоз по-малко са в съпротива. Трябва да си напомним, че това не е формула от вида на кабинета " Орешарски " или тройната коалиция. Тук се съвместяват съвместими неща. През 2005 и 2013 година бяха съвместени несъвместими неща, освен това назад на упованията. Така че новото държавно управление може и да поостане.
Вероятно в един миг за някои от партиите в обединението оставането на власт ще се трансформира и във въпрос на оцеляване, което също работи сплотяващо.
Да, тъй като при едни последващи избори някой от тях може да се окаже рисково покрай бариерата.
Кой е най-големият риск за бъдещия кабинет?
Най-големият риск е, в случай че някоя от партиите реши, че може и сама. Например " Продължаваме промяната ". В новата българска политическа история има моменти, когато е било допустимо по-голямата партия да се освободи от спътниците посредством предварителни избори и самобитен избор на доверие. Борисов имаше подобен вид прелъщение напролет на 2020 година, само че тогава той не се поддаде. Станишев също имаше подобен миг след приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година, само че също не се възползва. Има опция, в случай че бъдещото държавно управление набере някаква инерция, " Продължаваме смяна " да изиска да продължи свободна. Това е другоземен проблем при положение на сполучлива история за тях – success story, както биха споделили част от участниците в тези договаряния (смее се). Но има и доста подводни камъни. Един от тях са свръхочакванията. Ако това държавно управление генерира свръхочаквания, то сигурно няма да може да отговори на всички тях . Допреди два месеца огромна част от хората в " Продължаваме промяната " не са си представяли, че ще ръководят страна. Петков и Василев наподобяват много подготвени, те очевидно са се подготвяли години наред за този миг, само че другите към тях не са.
А кое е най-голямото преимущество?
Най-голямо преимущество е обстановката. Те уцелиха момента. Нямаше по-добър миг от този, с цел да се даде една положителна визия, да имаш концепция и проект, а и да се асоциираш с президента Радев. Това е изумително точно политическо позициониране във времето, а и в политическото пространств о. Това единствено демонстрира, че тези двама относително млади български политици имат големи политически качества. Преди 20 години българите избраха едни други като тях – готови западни хора. След 10 години се отвратиха от квалифицираните западни хора и поканиха едно " момче от народа " и още 10 години бяха нужни още веднъж да се върнем на акъла за квалифицираните западни хора. Помните, че протестът против Борисов бе в огромна степен естетически – хора не желаеха повече " вие сте елементарни и аз съм елементарен ", а желаеха към този момент умни хора. И ето, тези пристигнаха и влизат в ролята на умните хора. Предимството им е, че тези са в действителност умни.
Това е четворна или петорна коалиция, в случай че считаме и президента?
Логично е да виждаме нещо като петорна коалиция, тъй като президентът беше спечелилият от митингите. Той бе главната фигура, която синхронизира всички тези на митингите. Неговата проекция в ежедневната политика първоначално беше Слави Трифонов, който успяваше да синхронизира и да даде естрада на всички протестни течения – червени, сини, всевъзможни. Но той очевидно не беше на висотата на обстановката и не разбра какъв късмет му се дава. Поради това президентът пое самодейността и сформира държавно управление, което се оказа сполучливо като формула.
Сегашната коалиция в действителност е по формулата на президента...
Точно по този начин. Тази формула бе нарисувана още през април, да не приказваме за юли. Слави Трифонов отхвърли да се припознае в тази формула, само че след третите избори всичко си пристигна на мястото. Второто завъртане на пералнята поизпра и облика на Борисов, само че изпра и облика на смяната, в случай че би трябвало да сме почтени. Дори цветовете им не се смесиха. Разделителните линии сред статукво и смяна останаха ясни, само че превесът е на смяната. Наистина има площад да се приказва за петорна коалиция. Тя е тип четворна, само че под президентския патронаж. Въпрос на мъдрост е от страна на Корнелия Нинова дали ще се бори с това състояние, което ми се коства съвсем обречено изпитание. Или тя ще се опита да се вози в синхрон с останалите, което ми се коства по-правилната политика. Ако има избор сред Нинова или Радев в лявото консервативно пространство, хората биха избрали Радев. Един умел политик би трябвало да може да преглъща огорченията си, да плава с вълните, вместо да се мъчи да бъде вълнолом.
Как ще се нарежда президентът Радев отсега нататък?
Това е доста значим въпрос. Едно от огромните изкушения за него е да се опита да заеме по-пряк надзор върху ръководството. Другият вид е да остане в границите на президентската институция. Според мен той ще остане в границите на президентството си. Радев дава тип на човек на разпоредбите, дори на моменти работи прекомерно неотклонно. Ако Радев не просто беше излязъл на площада, а беше скочил в действителната политика, той щеше персонално със своя партия към този момент да е победил на изборите. Радев не го направи и остана в президентската си роля, само че с блестящо опълчване на Борисов. Не съм доста сигурен, че на Радев му се правеше и служебно държавно управление, само че се наложи. В един миг служебното държавно управление стартира да му тежи, тъй като проблемите на ръководството започнаха да стават проблеми на Радев. Досега сме виждали по какъв начин Радев желае да остане в границите на президентската институция, само че да забележим в този момент. Нов мандат, нов шанс.
Възможно ли е завръщането на Бойко Борисов в остарялата му роля или би трябвало да стартира да мисли за отдръпване към почетното председателство в ГЕРБ?
За Борисов също идват нелоши дни, тъй като различен ще се пържи, а той ще гледа в профил и ще назидава. Това е роля, която той искаше още през април, само че Слави Трифонов не го позволи, като провокира нови избори и го извози. Понякога по този начин става в политиката. Борисов обаче е политическа зодия Близнаци. Той се радва на това да стои в профил и да подлага на критика, само че се вижда, че доста му се желае отново да е отпред. Някак не може да млъкне. В тази обстановка е най-добре да спреш да приказваш, с цел да не дразниш хората, изключително откакто те за следващ път са се произнесли против теб. Времето обаче лекува и Борисов би трябвало да се опита да резервира огромния политически капитал, който има. След една-две години може историята да стартира да дава положителни оценки за него. Иска се самообладание, само че Борисов е посочил, че това е едно от качествата, които най-вече му липсват.
Не го виждате като почетен ръководител?
Иска се конструктивност за излизане от изолацията, а не гняв. ГЕРБ ползва гняв, с което консолидира своите хора, само че не излиза от изолацията . Дали консолидацията на ГЕРБ е сполучлива, ще забележим след две години на локалните избори, тъй като ГЕРБ е локална власт плюс еврофондове . Корените на ГЕРБ са в локалната власт и ще забележим какъв брой устойчиви са техните кметове след две години. Тогава отново ще си приказваме за ГЕРБ след Борисов. Известни са в историята моменти, в които някой се завръща за малко. Наполеоновото завръщане нормално не свършва добре. Дори народът да повика Борисов още веднъж на сцената, самата епоха " Борисов " ми се коства отминала. Не съм доста сигурен, че историята ще даде неприятна оценка на Борисов. След години, когато се обърнем обратно, може да забележим, че българите пазят някакви сантименти към него.
Ще се запомни ли държавното управление на Кирил Петков с войната му против основния прокурор Иван Гешев или казусът ще реши с безшумно прибиране на Гешев в окопа?
Не знам. Фронтът към този момент е отворен, само че ми се коства, че Иван Гешев също е фронтовак и ще отвърне. Това в действителност ще е забавно за гледане.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ