ГЕРБ трудно ще спечелят отново София, ако има балотаж
- Г-н Симеонов, какво се случва в ГЕРБ – дадоха поръчки за съставяне на етична комисия, която да стартира „ изчистване “ на партията, като към този момент се анонсираха и първите кметове, които ще бъдат тествани?
- Борисов си връща партията, което прогнозирахме още в разгара на „ Апартаментгейт “. Той употребява абсурда, с цел да изтласка Цветан Цветанов и да си възвърне контрола върху партията, което и стана. Разбира се, ще протече развой на ободряване на ГЕРБ, с което се надяват да завоюват по-добри позиции на локалните избори през есента. Ще се опитат да създадат от дефекта резултат, както стана с Цветанов. Крачка обратно, с цел да може да има по-късно две напред. Действа се на правилото - махаме някого по места и даже да наподобява рисково и мъчно, ще ни обезпечи обаяние в очите на хората и надлежно разчитат да увеличим вота.
Дългосрочната цел обаче е Борисов да си префасонира партията, с цел да може по-лесно да мисли за наследството. Лека-полека идва въпросът за унаследяването в ГЕРБ.
- Наистина ли Цветанов, който онзиден беше паралелно до Борисов на форума, е към този момент „ отлъчен “, или това е просто игра?
- Според мен Цветан Цветанов в действителност не е към този момент мощен фактор в ГЕРБ. Лидерът Борисов няма да повтори концепцията да има един втори човек, на който да разпорежда всичко. Неслучайно, когато Борисов обикаляше по изборите, го правеше най-малко с двама знакови представители на ГЕРБ – Томислав Дончев, Владислав Горанов и други Борисов не може да си разреши към този момент да се осланя единствено на един човек, ще се опита да има повече хора, които да „ разделя и владее “, както постоянно е правил. Един от дребното, с които не успяваше, беше точно Цветанов.
- Като че ли се усеща някаква прилика с Българска социалистическа партия в миналите двайсетина години. ГЕРБ не върви ли по нейните стъпки – включването на повече хора на партийни позиции, надлежно битка за завещание и прочие?
- В някакъв миг Борисов ще би трябвало да намерения по какъв начин ГЕРБ ще продължи да съществува. Разбира се, има и доктрина, че самият той не би държал да съществува партията след него. Ще ни е нужно много време, с цел да разберем едното или другото. Във всеки случай ще пристигна миг, в който ще се мисли по какъв начин партията ще продължи, какво ще е оперативното й управление и т. н. Все в миналото Борисов би трябвало да намерения и някакви разновидности за политическо оттегляне, най-малко житейската логичност е такава. Ако няма някакви огромни разтърсвания, би трябвало утрешният ГЕРБ да е малко по-мениджърски, по-инструментален, малко по-професионално насочен, а не толкоз лично-харизматичен, което ще е по-добре за страната.
От „ Апартаментгейт “ още се чуват залповете от първата борба за унаследяване, тъй като още тогава си пролича по какъв начин в ГЕРБ се сритаха под масата две линии – цветановската, по този начин да се каже, и дончевската. В ГЕРБ постоянно е имало една по-дясна, по-инструментална линия. Дали към Реформаторския блок, към Симеон Дянков и Кристалина Георгиева, или към други персони, само че е работела. Тоест работил е постоянно втори опорен крайник. Първият подобен крайник е бил по-балкански, дори все по-свързан с Движение за права и свободи. Някак в последно време това по-западното в партията се беше поизгубило. По всичко проличава, че водачът желае да си го върне, с цел да може да балансира.
Борисов не може да седи на един крайник. Доказано е. Нужни са му най-малко два крайници, с цел да може да сменя тежестта понякога. Беше останал прекомерно дълго на един крайник, а на него не му е комфортна позиция.
- Какви са заплахите пред побългарения модел на субсидиране на партиите, който се одобри?
- Първата и най-важната – трайно решаваме, че партиите са нещо доста зло и че без друго се финансират от злия бизнес, тъй че ние подвигаме ръце и ги оставяме да се финансират от него. Всъщност това е недемократично в същността си. Партиите са структури на гражданското общество и би трябвало да бъдат лекувани, а не оставяни на произвола.
Втората заплаха е отварянето необятно вратата на бизнеса. Третата е удар върху най-малките и нововлизащите в политиката. Нали сякаш желаеме да ги има, да създадем смяна и прочие Каква смяна да има, когато един нов в системата, първото нещо, което ще би трябвало да направи, е да си откри предприемач патрон?! Малките обединения, които не могат да свършат кой знае каква работа на бизнеса, ще получават и минимум пари. Какъв е смисълът?
Излиза, че най-облагодетелстваните в този момент ще си останат най-облагодетелствани и на следващия ден. Искаме да накажем статуквото, а наказваме минимум отговорните. Тъжното е, че са излъгани милионите, които гласоподаваха на референдума. Те гласоподаваха да се понижи партийната дотация, само че референдумът не мина прага и беше задача на политическата каста да измисли някакво мъдро решение в посока понижаване на дотацията. Тя си изми ръцете, само че не откри такова решение. Сега милионите, които гласоподаваха на партиите да им е зле, в действителност ще създадат на минимум отговорните да им е най-зле. Честито!
- Какво очаквате от локалните избори?
- Миналия път на локалния избор ГЕРБ завоюва с толкоз доста, че в този момент ще им е мъчно. Високо си подвигнаха летвата. Има и различен проблем пред ръководещата партия - тя се поизхаби. Тя дължи голяма част от силата си на еврофондовете и усвояването им. Партията се износи на вълната на това финансиране. То направи по този начин, че градовете да се преобразяват, само че хората към този момент не се впечатляват и се чудят по какъв начин се вършат нещата – дали е качествено, дали се краде, а не се радват единствено, че нещо действително се прави. Борисов го видя и го изрече - „ преди 10 година беше елементарно да впечатлим хората, в този момент не е “. Нормално е, тъй като апетитът идва с яденето.
Голямата драма пред ГЕРБ е, че при мощен опозиционен претендент в София, в случай че има балотаж, въобще няма да им е елементарно. Защото на балотажа могат да сработят резултати " но Радев ", т.е. всички против ГЕРБ на втория тур. София не е България, само че е доста знакова. Второто такова място е Пловдив, а Варна също не им е най-силна като позиции. Може да се окаже по този начин, че в някои от главните градове имат компликации. Това не означава, че не могат да завоюват вота, а че няма да им е по този начин удобно, както през 2015 година Ще би трябвало да се опитат да не позволен пробив на знаково място.
- Виждате ли подобен мощен опозиционен претендент за София?
- Ако се появи претендент, който може да събере наследник и червен избор против ГЕРБ на възможен втори тур, може да се мисли за промяна на статуквото в София. Обикновено погледите са ориентирани към Мая Манолова. Големият въпрос обаче е, че към кмета Фандъкова отношението въобще не е същото. Преди няколко години никой не смееше и една дума да каже против нея, тя беше един тип „ образцов модел “. Сега нонстоп се приказва против нея, против градската среда. Хората стават все по-чувствителни на тематика непосредствена среда за живот и което става все по-голям проблем. Навсякъде из страната те стартират да мислят за градинката, за тротоара, за качеството на въздуха, което се трансформира в главен проблем.
Всичко това е прогрес. ГЕРБ се ядосват и го претърпяват тежко, само че това е белегът на придвижването напред. Когато градовете стават по-добри за живеене, хората стават и все по-взискателни. И се получава абсурд – ГЕРБ страда от това, с което се хвали.
- Казвате, че няма да им е по този начин удобно на ръководещите, а Българска социалистическа партия ще може ли да се възползва от това?
- Българска социалистическа партия би трябвало да създадат нещо хитро. Да намерят такива претенденти за локалния избор, които да не се пробват да постановат партийно, а по-скоро да припознават, да поддържат разнообразни претенденти – т.е. да вършат мрежи. Българска социалистическа партия прави противоположното през последните години. Залага на лично пречистване, радикализация, ярка партийност и прочие, което води до самозатваряне.
Левицата в никакъв случай не е произвеждала толкоз мощни персони като Мая Манолова, като Илияна Йотова, Сергей Станишев, като Румен Радев, които произлизат от нейните среди и съставляват една нелоша мрежа от хора, само че сякаш Българска социалистическа партия не може да се възползва от тях. Тя ги изтласква на открито, а би трябвало да прави тъкмо противоположното. Добавката, която може да направи по този начин, че да побеждава по места, е от хора, които не са наложително от нейните среди, само че не могат да понасят модела „ ГЕРБ “. Те се печелят не със самозатваряне, а по противоположния метод. За да победи ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще би трябвало да намира път и към обичайна десница, колкото и екзотично да звучи това. Да намира път към този вид хора, тъй като няма от кое място другаде да пристигна толкоз огромен запас „ анти-ГЕРБ “ като гласове.
- Борисов си връща партията, което прогнозирахме още в разгара на „ Апартаментгейт “. Той употребява абсурда, с цел да изтласка Цветан Цветанов и да си възвърне контрола върху партията, което и стана. Разбира се, ще протече развой на ободряване на ГЕРБ, с което се надяват да завоюват по-добри позиции на локалните избори през есента. Ще се опитат да създадат от дефекта резултат, както стана с Цветанов. Крачка обратно, с цел да може да има по-късно две напред. Действа се на правилото - махаме някого по места и даже да наподобява рисково и мъчно, ще ни обезпечи обаяние в очите на хората и надлежно разчитат да увеличим вота.
Дългосрочната цел обаче е Борисов да си префасонира партията, с цел да може по-лесно да мисли за наследството. Лека-полека идва въпросът за унаследяването в ГЕРБ.
- Наистина ли Цветанов, който онзиден беше паралелно до Борисов на форума, е към този момент „ отлъчен “, или това е просто игра?
- Според мен Цветан Цветанов в действителност не е към този момент мощен фактор в ГЕРБ. Лидерът Борисов няма да повтори концепцията да има един втори човек, на който да разпорежда всичко. Неслучайно, когато Борисов обикаляше по изборите, го правеше най-малко с двама знакови представители на ГЕРБ – Томислав Дончев, Владислав Горанов и други Борисов не може да си разреши към този момент да се осланя единствено на един човек, ще се опита да има повече хора, които да „ разделя и владее “, както постоянно е правил. Един от дребното, с които не успяваше, беше точно Цветанов.
- Като че ли се усеща някаква прилика с Българска социалистическа партия в миналите двайсетина години. ГЕРБ не върви ли по нейните стъпки – включването на повече хора на партийни позиции, надлежно битка за завещание и прочие?
- В някакъв миг Борисов ще би трябвало да намерения по какъв начин ГЕРБ ще продължи да съществува. Разбира се, има и доктрина, че самият той не би държал да съществува партията след него. Ще ни е нужно много време, с цел да разберем едното или другото. Във всеки случай ще пристигна миг, в който ще се мисли по какъв начин партията ще продължи, какво ще е оперативното й управление и т. н. Все в миналото Борисов би трябвало да намерения и някакви разновидности за политическо оттегляне, най-малко житейската логичност е такава. Ако няма някакви огромни разтърсвания, би трябвало утрешният ГЕРБ да е малко по-мениджърски, по-инструментален, малко по-професионално насочен, а не толкоз лично-харизматичен, което ще е по-добре за страната.
От „ Апартаментгейт “ още се чуват залповете от първата борба за унаследяване, тъй като още тогава си пролича по какъв начин в ГЕРБ се сритаха под масата две линии – цветановската, по този начин да се каже, и дончевската. В ГЕРБ постоянно е имало една по-дясна, по-инструментална линия. Дали към Реформаторския блок, към Симеон Дянков и Кристалина Георгиева, или към други персони, само че е работела. Тоест работил е постоянно втори опорен крайник. Първият подобен крайник е бил по-балкански, дори все по-свързан с Движение за права и свободи. Някак в последно време това по-западното в партията се беше поизгубило. По всичко проличава, че водачът желае да си го върне, с цел да може да балансира.
Борисов не може да седи на един крайник. Доказано е. Нужни са му най-малко два крайници, с цел да може да сменя тежестта понякога. Беше останал прекомерно дълго на един крайник, а на него не му е комфортна позиция.
- Какви са заплахите пред побългарения модел на субсидиране на партиите, който се одобри?
- Първата и най-важната – трайно решаваме, че партиите са нещо доста зло и че без друго се финансират от злия бизнес, тъй че ние подвигаме ръце и ги оставяме да се финансират от него. Всъщност това е недемократично в същността си. Партиите са структури на гражданското общество и би трябвало да бъдат лекувани, а не оставяни на произвола.
Втората заплаха е отварянето необятно вратата на бизнеса. Третата е удар върху най-малките и нововлизащите в политиката. Нали сякаш желаеме да ги има, да създадем смяна и прочие Каква смяна да има, когато един нов в системата, първото нещо, което ще би трябвало да направи, е да си откри предприемач патрон?! Малките обединения, които не могат да свършат кой знае каква работа на бизнеса, ще получават и минимум пари. Какъв е смисълът?
Излиза, че най-облагодетелстваните в този момент ще си останат най-облагодетелствани и на следващия ден. Искаме да накажем статуквото, а наказваме минимум отговорните. Тъжното е, че са излъгани милионите, които гласоподаваха на референдума. Те гласоподаваха да се понижи партийната дотация, само че референдумът не мина прага и беше задача на политическата каста да измисли някакво мъдро решение в посока понижаване на дотацията. Тя си изми ръцете, само че не откри такова решение. Сега милионите, които гласоподаваха на партиите да им е зле, в действителност ще създадат на минимум отговорните да им е най-зле. Честито!
- Какво очаквате от локалните избори?
- Миналия път на локалния избор ГЕРБ завоюва с толкоз доста, че в този момент ще им е мъчно. Високо си подвигнаха летвата. Има и различен проблем пред ръководещата партия - тя се поизхаби. Тя дължи голяма част от силата си на еврофондовете и усвояването им. Партията се износи на вълната на това финансиране. То направи по този начин, че градовете да се преобразяват, само че хората към този момент не се впечатляват и се чудят по какъв начин се вършат нещата – дали е качествено, дали се краде, а не се радват единствено, че нещо действително се прави. Борисов го видя и го изрече - „ преди 10 година беше елементарно да впечатлим хората, в този момент не е “. Нормално е, тъй като апетитът идва с яденето.
Голямата драма пред ГЕРБ е, че при мощен опозиционен претендент в София, в случай че има балотаж, въобще няма да им е елементарно. Защото на балотажа могат да сработят резултати " но Радев ", т.е. всички против ГЕРБ на втория тур. София не е България, само че е доста знакова. Второто такова място е Пловдив, а Варна също не им е най-силна като позиции. Може да се окаже по този начин, че в някои от главните градове имат компликации. Това не означава, че не могат да завоюват вота, а че няма да им е по този начин удобно, както през 2015 година Ще би трябвало да се опитат да не позволен пробив на знаково място.
- Виждате ли подобен мощен опозиционен претендент за София?
- Ако се появи претендент, който може да събере наследник и червен избор против ГЕРБ на възможен втори тур, може да се мисли за промяна на статуквото в София. Обикновено погледите са ориентирани към Мая Манолова. Големият въпрос обаче е, че към кмета Фандъкова отношението въобще не е същото. Преди няколко години никой не смееше и една дума да каже против нея, тя беше един тип „ образцов модел “. Сега нонстоп се приказва против нея, против градската среда. Хората стават все по-чувствителни на тематика непосредствена среда за живот и което става все по-голям проблем. Навсякъде из страната те стартират да мислят за градинката, за тротоара, за качеството на въздуха, което се трансформира в главен проблем.
Всичко това е прогрес. ГЕРБ се ядосват и го претърпяват тежко, само че това е белегът на придвижването напред. Когато градовете стават по-добри за живеене, хората стават и все по-взискателни. И се получава абсурд – ГЕРБ страда от това, с което се хвали.
- Казвате, че няма да им е по този начин удобно на ръководещите, а Българска социалистическа партия ще може ли да се възползва от това?
- Българска социалистическа партия би трябвало да създадат нещо хитро. Да намерят такива претенденти за локалния избор, които да не се пробват да постановат партийно, а по-скоро да припознават, да поддържат разнообразни претенденти – т.е. да вършат мрежи. Българска социалистическа партия прави противоположното през последните години. Залага на лично пречистване, радикализация, ярка партийност и прочие, което води до самозатваряне.
Левицата в никакъв случай не е произвеждала толкоз мощни персони като Мая Манолова, като Илияна Йотова, Сергей Станишев, като Румен Радев, които произлизат от нейните среди и съставляват една нелоша мрежа от хора, само че сякаш Българска социалистическа партия не може да се възползва от тях. Тя ги изтласква на открито, а би трябвало да прави тъкмо противоположното. Добавката, която може да направи по този начин, че да побеждава по места, е от хора, които не са наложително от нейните среди, само че не могат да понасят модела „ ГЕРБ “. Те се печелят не със самозатваряне, а по противоположния метод. За да победи ГЕРБ, Българска социалистическа партия ще би трябвало да намира път и към обичайна десница, колкото и екзотично да звучи това. Да намира път към този вид хора, тъй като няма от кое място другаде да пристигна толкоз огромен запас „ анти-ГЕРБ “ като гласове.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ