Волен Сидеров пред Петел: За мен е важно младият българин да е грамотен и образован, пък ако ще да танцува и до зори
Г-н Сидеров, макар споровете в групата на патриотите, стабилността на ръководството беше непокътната в края на парламентарния сезон. Самият Вие казахте, че сега страната ни има с какво да се похвали – растеж в стопанската система, понижаване на безработицата. Осъществен ли е капацитета на тази непоклатимост, какво още може да направи това ръководство за България?
Да поясня първо, че тези спорове и пререкания, които видяха всички и минаха през медиите не бяха породени от някакви личностни разправии сред нас. Не, ние тях сме ги решили със Симеонов когато взехме решение да влезем в коалиция след дълги години враждуване и борби. Тук ставаше дума за кардинални позиции по избрани закони. Той подлагаше на критика законите за горивата и приватизацията, с доста мощни нападки към сътрудници от групата, към сътрудници от ГЕРБ, към самия министър председател. Аз отговорих, тъй като може да не атакувам първи, само че умея да се пазя и стана тази препирня в медиите. Защо в медиите? Защото имаше дълъг интервал, в който ние не се събирахме на съдружен съвет, в който сме трите патриотични партии, Борисов и Цветанов. Това беше по справедливи аргументи – имаше европейско председателство, доста пътувания и така нататък
Сега това завърши и се договорихме да се виждаме всяка седмица, всеки вторник да имаме събиране, тъй като без чуване и без дискутиране се получава това състояние – един законопроект влиза, някой от нас не е съветван по него, потегля да реагира, другият дава отговор.
Понеже четох доста спекулативни тези, аз считам, че по законите за горивата и за приватизацията нямаше лобизъм, в който бяхме упрекнати, освен това от съдружен сътрудник, не от съперник.
При горивата става дума за 200 – 250 милиона годишно, които не влизат в хазната поради укриване на акцизи и налози от дребни компании, които вършат по този начин, че все едно не търгуват с гориво. 200 милиона! Ами аз се боря към този момент към година за 10 милиона за болничното заведение в Ямбол, откъдето съм определен, която от 1989 година стои незавършена – това са 20 лечебни заведения.
Симеонов не беше прав като застана на страната на част от тези компании. Това не беше удар по тях, а въвеждане на едно контролиране, лицензиране. Не ги убива, не ги унищожава, просто ги подрежда и картотекира, просто на някои от тях това не им харесва, те желаят да търгуват „ на черно “, по този начин да се каже. Ама законът обслужвал Златев или не знам си кой – това постоянно можеш да го кажеш.
Другият закон обслужвал Домусчиеви – не, той контролира приватизационния развой оттук насетне. Ако подобен закон имаше по-рано, много недомислици в приватизацията можеха да се избегнат. Дали Домусчиеви имали изгода от него? Това ме питаха и варненци на срещата с тях в петък. Това е въпрос, който взема решение съда, ние не можем да се намесваме, той би трябвало да реши те би трябвало ли да заплащат неустойки или не.
Тоест, обвиняванията, че имало лобистки текстове към сътрудника ми Николай Александров, който е определен от Варна и Даниел Кирилов от ГЕРБ, който е доста добър правист, бяха в случай че не измислени, то пресилени.
И тук е ключа към нещата, тъй като най-страшното оръжие е словото. И Симеонов, и аз сме остри камъни, не сме лесни хора, това е известно. За мен беше мъчно да вляза в една такава отборна игра, признавам си, след 6-7 години борби и храчене със „ Скат “ и Симеонов, само че множеството хора го желаеха. В такава обстановка обаче би трябвало да преценяваш и изразите, с които нападаш, какво е „ избавяне на еди-кой-си редови войник “, кой е „ непоносим лобист “ - казаната дума остава. Следва отговор – и ето ти го готово напрежението.
На срещата при Борисов беше конкретизирано, че всички ремонти в закони ще бъдат разглеждане и даже и един от нас да не е склонен, ще сложим закона в чекмеджето или ще го върнем за доработка, до момента в който не получи цялостно единодушие. Ако това го съблюдаваме, стабилността ще я има.
Аз към този момент прочетох мнения, по какъв начин към този момент държавното управление пада, отиваме на избори. Нямахме въобще поради това. Сигурно захласнати от тематиката сме основали усещане, че разрушавам структурата. Когато обаче обсъдихме по-аналитично този вид и какво следва от него – служебни държавни управления, блъсканица, безпорядък, стартирани и незавършени планове, видяхме неналичието на действителна опция на това ръководство. Социологията го демонстрира – две трети от българите не виждат нужда от предварителни избори.
Кои в действителност са положителните планове, които могат да бъдат разрушени от възможна рецесия в ръководството?
Ще стартира от стопанската система. Аз поддържах министър Емил Караниколов, той е извънредно упорит младеж, доста деятелен, освен на приказки за това да се трансформират нещата. Министерството на стопанската система преди не беше толкоз пълноценно ангажирано, а там има доста благоприятни условия. Там са организациите за междинен и дребен бизнес, за вложения, за нововъведения, защо ли не. Те не бяха натоварени с цялостната си функционалност. Той стартира една стратегия, в която за една година безшумно и без звук се трансформираха доста неща, които административно облекчиха бизнеса. Започнаха да се строят индустриални зони в регионалните центрове и към тях. Преди седмица открихме в Ямбол център, в който всеки дребен и междинен бизнесмен може да има достъп до информация за планове и логистична помощ по какъв начин да стигне до тях. Караниколов е доста деен и в привличането на външни вложения, контактите текат и има съществени поръчки, имаше голяма делегация от Китай.
Друг образец е Иран – една страна, която е доста мощна като наличие, като промишленост, макар опитите за протест и налагане на наказания. Там познават България, доста персийци са приключили у нас образованието си. Караниколов не се поколеба да направи посещаване там, макар опитите за протест от Съединени американски щати. Поддържат се контакти и с Русия и с други страни, които не са в Европейски Съюз. Тоест, приказваме за едно по-отворено отношение и това е добре. Защото единствено преди години ръководството на България не смееше да обръща взор към Китай да вземем за пример. Аз имам спомен за това от разискването на въпроса за АЕЦ „ Белене “ преди време. Казах, ето ви го Китай, ще направи и две централи дружно с инфрастуркутрата и отговорът беше: „ Да, но от Брюксел (респективно Вашингтон) няма да са удовлетворени и ще ни спрат някои фондове “. Сега това го няма, светът се трансформира, Америка стартира една по-изолационистка политика, Европа стартира да се еманципира от Съединени американски щати.
Българските водачи – също. Борисов при последната среща на върха на Европейски Съюз сложи много твърдо въпроса за миграцията, тя да бъде лимитирана, бежанските лагери да бъдат отвън Европа, европейските граници да се затворят, да не бъдат връщани мигрантите в страните, през които са минали. Досега България нямаше смелостта да тракане по масата. Тоест, имаме една изменена обстановка и ще бъде много неуместно да не я използваме.
Мога да кажа, че министър председателят Борисов, с който сме били във всевъзможни връзки – и съвсем противников, и съдружни – израстна в това отношение и се разви като общественик и политик с уравновесено отношение. Пример – не екстрадира съветските дипломати около случая „ Скрипал “, резервира връзките с Русия макар натиска, направи едно сполучливо посещаване там, макар че тук то беше коментирано незадълбочено. Да, „ Южен поток “ беше унищожен под напън от Съединени американски щати, само че в този момент Борисов работи по негов вид. Какво значи това?
Руснаците отидоха в Турция и попитаха дали желаят „ поток “. Ердоган е общественик – можем да имаме всевъзможни връзки, да имаме исторически натрупвания с Турция, само че не можем да отречем, че той е на високо равнище и работи за своята страна – който незабавно сподели „ да “. Американците се намесиха – свален аероплан, ликвидиране на съветски посланик, всевъзможни опити да се скапват връзките сред Турция и Русия, само че двете страни съумяха да надскочат това.
Това дава опция България да реализира един по-малък вид на „ Южен поток “ и отново да стане разпределителна страна.
Друго правилно решение е възобновяване на плана за АЕЦ „ Белене “. Възраждането на тематиката приказва за разсъдък. Защото в този момент сме във Варна, говорихме за туризъм, ще продължим срещите, само че туризма не може да бъде въпреки всичко цялата стопанска система на една страна. Каквото и да приказваме за социализма, бяхме развита индустриална страна. Трябва да възродим тази линия, с цел да вдигнем стандарта си на живот. По тази причина продължава приключването на младежи. Ако се подобрят не доста даже нещата, в случай че има непоклатимост в стопанската система, част от тези хора ще стартират да се връщат, сигурен съм. Тук би трябвало да се развиват високи технологии, модерно и съвременно произвеждане и огромна част от младите ще се върнат.
Не би трябвало да гледаме в черно, не би трябвало непрекъснато да се оплакваме, тъй като може би не си даваме сметка, само че живеем в една доста хубава страна. Включително и животът, от който се оплакват доста хора, съпоставен с други места, западни страни, които сочим за образец, животът тук в доста връзки е по-добър. Тук има непокътнато едно човешко отношение и една обществена взаимност, присъща на тези нации, които принадлежат към по-старите цивилизации. Те са по-различни от тази западна, чисто меркантилна, комерсиална потребителска цивилизация от последните стотина години.
Като приказваме за остарели нации, да кажем и че един от вашите цели е Закона за българския език, който е една от главните характерности на нашия остарял народ. Как виждате развиването на този въпрос, очаквате ли да има някаква опозиция за приемането му?
Не би трябвало да има опозиция, в случай че има, тя ще е измислена, съчинена. Този закон се прави с цел да резервира българската национална еднаквост, езикът е метода по който една нация се показва. Веднага прецизирам, че не става въпрос за говоримия език, който е жива материя. Става въпрос за книжовния книжовен език, който е наложителен в българските институции, надписите, с които те се указват да са на български и да се сътвори съвет, който да осъществя закона, който да е от учени от Българска академия на науките, отпред с шефа на Института по български език. Създава се и към външното министерство една организация, която да разпространява българските достижения в писмеността, цивилизацията, което се прави за първи път. Целта е ние да заявим на света, че държим на идентичността си, че я пазим и със закон и на второ място да превърнем в държавна политика запознаването на света с нашите достижения.
През вековете и годините, смачкани от икономическата обстановка, не си даваме сметка, че сме потомци на доста остаряла и доста определяща цивилизация. Тук, във Варна, е най-старото обработено злато в света – това също някак си го подминаваме, споделяме си го надали не под сурдинка.
Икономиката си е стопанска система, само че единствено с самун не се живее, написа в евангелието, би трябвало и душа. За да постигнеш нещо, даже и в стопанската система, би трябвало да знаеш кой си. Затова и другата тематика, с която ще се занимавам с старание са учебниците. За мен това, по което учат децата е най-важното нещо. Защото в случай че не се учи вероучение, няма да се знае, че има Бог, кое е положително и кое е зло. Така стигаме до експанзията в учебно заведение, наркомания, нихилизъм. Друго – какво учиш като история? Не може да има 17 теории за произхода на българите, а в един от актуалните учебници написа тъкмо това. Трябва да сложим пред учениците и студентите една история, от която да стане ясно, че сме потомци на най-древните цивилизации, че тук са живели нашите предшественици, което е потвърдено от ДНК експертизите. Тези, които са наречени траки, пелазги – това са нашите предшественици, не сме пришълци от 7 век на кончета с пастърма под седлото, а сме народ, който е формирал държавност, цивилизация и е давал образец на другите в това отношение.
Това са тематиките, за които се надявам да остане време и да имам мандат да работя. Защото това остава. Заведенията, бирариите, нощните заведения – добре, значими са като част от развлекателната промишленост. За мен има доста по-голямо значение младежът, който ще влезе там да е образован и просветен, пък в случай че желае да танцува до зори. Ето това е упоритостта, която си слагам, като човек на словото, създател на хиляди текстове.
Харесайте ни във FB
рекламаКоментариКоментирай посредством Фейсбук
Да поясня първо, че тези спорове и пререкания, които видяха всички и минаха през медиите не бяха породени от някакви личностни разправии сред нас. Не, ние тях сме ги решили със Симеонов когато взехме решение да влезем в коалиция след дълги години враждуване и борби. Тук ставаше дума за кардинални позиции по избрани закони. Той подлагаше на критика законите за горивата и приватизацията, с доста мощни нападки към сътрудници от групата, към сътрудници от ГЕРБ, към самия министър председател. Аз отговорих, тъй като може да не атакувам първи, само че умея да се пазя и стана тази препирня в медиите. Защо в медиите? Защото имаше дълъг интервал, в който ние не се събирахме на съдружен съвет, в който сме трите патриотични партии, Борисов и Цветанов. Това беше по справедливи аргументи – имаше европейско председателство, доста пътувания и така нататък
Сега това завърши и се договорихме да се виждаме всяка седмица, всеки вторник да имаме събиране, тъй като без чуване и без дискутиране се получава това състояние – един законопроект влиза, някой от нас не е съветван по него, потегля да реагира, другият дава отговор.
Понеже четох доста спекулативни тези, аз считам, че по законите за горивата и за приватизацията нямаше лобизъм, в който бяхме упрекнати, освен това от съдружен сътрудник, не от съперник.
При горивата става дума за 200 – 250 милиона годишно, които не влизат в хазната поради укриване на акцизи и налози от дребни компании, които вършат по този начин, че все едно не търгуват с гориво. 200 милиона! Ами аз се боря към този момент към година за 10 милиона за болничното заведение в Ямбол, откъдето съм определен, която от 1989 година стои незавършена – това са 20 лечебни заведения.
Симеонов не беше прав като застана на страната на част от тези компании. Това не беше удар по тях, а въвеждане на едно контролиране, лицензиране. Не ги убива, не ги унищожава, просто ги подрежда и картотекира, просто на някои от тях това не им харесва, те желаят да търгуват „ на черно “, по този начин да се каже. Ама законът обслужвал Златев или не знам си кой – това постоянно можеш да го кажеш.
Другият закон обслужвал Домусчиеви – не, той контролира приватизационния развой оттук насетне. Ако подобен закон имаше по-рано, много недомислици в приватизацията можеха да се избегнат. Дали Домусчиеви имали изгода от него? Това ме питаха и варненци на срещата с тях в петък. Това е въпрос, който взема решение съда, ние не можем да се намесваме, той би трябвало да реши те би трябвало ли да заплащат неустойки или не.
Тоест, обвиняванията, че имало лобистки текстове към сътрудника ми Николай Александров, който е определен от Варна и Даниел Кирилов от ГЕРБ, който е доста добър правист, бяха в случай че не измислени, то пресилени.
И тук е ключа към нещата, тъй като най-страшното оръжие е словото. И Симеонов, и аз сме остри камъни, не сме лесни хора, това е известно. За мен беше мъчно да вляза в една такава отборна игра, признавам си, след 6-7 години борби и храчене със „ Скат “ и Симеонов, само че множеството хора го желаеха. В такава обстановка обаче би трябвало да преценяваш и изразите, с които нападаш, какво е „ избавяне на еди-кой-си редови войник “, кой е „ непоносим лобист “ - казаната дума остава. Следва отговор – и ето ти го готово напрежението.
На срещата при Борисов беше конкретизирано, че всички ремонти в закони ще бъдат разглеждане и даже и един от нас да не е склонен, ще сложим закона в чекмеджето или ще го върнем за доработка, до момента в който не получи цялостно единодушие. Ако това го съблюдаваме, стабилността ще я има.
Аз към този момент прочетох мнения, по какъв начин към този момент държавното управление пада, отиваме на избори. Нямахме въобще поради това. Сигурно захласнати от тематиката сме основали усещане, че разрушавам структурата. Когато обаче обсъдихме по-аналитично този вид и какво следва от него – служебни държавни управления, блъсканица, безпорядък, стартирани и незавършени планове, видяхме неналичието на действителна опция на това ръководство. Социологията го демонстрира – две трети от българите не виждат нужда от предварителни избори.
Кои в действителност са положителните планове, които могат да бъдат разрушени от възможна рецесия в ръководството?
Ще стартира от стопанската система. Аз поддържах министър Емил Караниколов, той е извънредно упорит младеж, доста деятелен, освен на приказки за това да се трансформират нещата. Министерството на стопанската система преди не беше толкоз пълноценно ангажирано, а там има доста благоприятни условия. Там са организациите за междинен и дребен бизнес, за вложения, за нововъведения, защо ли не. Те не бяха натоварени с цялостната си функционалност. Той стартира една стратегия, в която за една година безшумно и без звук се трансформираха доста неща, които административно облекчиха бизнеса. Започнаха да се строят индустриални зони в регионалните центрове и към тях. Преди седмица открихме в Ямбол център, в който всеки дребен и междинен бизнесмен може да има достъп до информация за планове и логистична помощ по какъв начин да стигне до тях. Караниколов е доста деен и в привличането на външни вложения, контактите текат и има съществени поръчки, имаше голяма делегация от Китай.
Друг образец е Иран – една страна, която е доста мощна като наличие, като промишленост, макар опитите за протест и налагане на наказания. Там познават България, доста персийци са приключили у нас образованието си. Караниколов не се поколеба да направи посещаване там, макар опитите за протест от Съединени американски щати. Поддържат се контакти и с Русия и с други страни, които не са в Европейски Съюз. Тоест, приказваме за едно по-отворено отношение и това е добре. Защото единствено преди години ръководството на България не смееше да обръща взор към Китай да вземем за пример. Аз имам спомен за това от разискването на въпроса за АЕЦ „ Белене “ преди време. Казах, ето ви го Китай, ще направи и две централи дружно с инфрастуркутрата и отговорът беше: „ Да, но от Брюксел (респективно Вашингтон) няма да са удовлетворени и ще ни спрат някои фондове “. Сега това го няма, светът се трансформира, Америка стартира една по-изолационистка политика, Европа стартира да се еманципира от Съединени американски щати.
Българските водачи – също. Борисов при последната среща на върха на Европейски Съюз сложи много твърдо въпроса за миграцията, тя да бъде лимитирана, бежанските лагери да бъдат отвън Европа, европейските граници да се затворят, да не бъдат връщани мигрантите в страните, през които са минали. Досега България нямаше смелостта да тракане по масата. Тоест, имаме една изменена обстановка и ще бъде много неуместно да не я използваме.
Мога да кажа, че министър председателят Борисов, с който сме били във всевъзможни връзки – и съвсем противников, и съдружни – израстна в това отношение и се разви като общественик и политик с уравновесено отношение. Пример – не екстрадира съветските дипломати около случая „ Скрипал “, резервира връзките с Русия макар натиска, направи едно сполучливо посещаване там, макар че тук то беше коментирано незадълбочено. Да, „ Южен поток “ беше унищожен под напън от Съединени американски щати, само че в този момент Борисов работи по негов вид. Какво значи това?
Руснаците отидоха в Турция и попитаха дали желаят „ поток “. Ердоган е общественик – можем да имаме всевъзможни връзки, да имаме исторически натрупвания с Турция, само че не можем да отречем, че той е на високо равнище и работи за своята страна – който незабавно сподели „ да “. Американците се намесиха – свален аероплан, ликвидиране на съветски посланик, всевъзможни опити да се скапват връзките сред Турция и Русия, само че двете страни съумяха да надскочат това.
Това дава опция България да реализира един по-малък вид на „ Южен поток “ и отново да стане разпределителна страна.
Друго правилно решение е възобновяване на плана за АЕЦ „ Белене “. Възраждането на тематиката приказва за разсъдък. Защото в този момент сме във Варна, говорихме за туризъм, ще продължим срещите, само че туризма не може да бъде въпреки всичко цялата стопанска система на една страна. Каквото и да приказваме за социализма, бяхме развита индустриална страна. Трябва да възродим тази линия, с цел да вдигнем стандарта си на живот. По тази причина продължава приключването на младежи. Ако се подобрят не доста даже нещата, в случай че има непоклатимост в стопанската система, част от тези хора ще стартират да се връщат, сигурен съм. Тук би трябвало да се развиват високи технологии, модерно и съвременно произвеждане и огромна част от младите ще се върнат.
Не би трябвало да гледаме в черно, не би трябвало непрекъснато да се оплакваме, тъй като може би не си даваме сметка, само че живеем в една доста хубава страна. Включително и животът, от който се оплакват доста хора, съпоставен с други места, западни страни, които сочим за образец, животът тук в доста връзки е по-добър. Тук има непокътнато едно човешко отношение и една обществена взаимност, присъща на тези нации, които принадлежат към по-старите цивилизации. Те са по-различни от тази западна, чисто меркантилна, комерсиална потребителска цивилизация от последните стотина години.
Като приказваме за остарели нации, да кажем и че един от вашите цели е Закона за българския език, който е една от главните характерности на нашия остарял народ. Как виждате развиването на този въпрос, очаквате ли да има някаква опозиция за приемането му?
Не би трябвало да има опозиция, в случай че има, тя ще е измислена, съчинена. Този закон се прави с цел да резервира българската национална еднаквост, езикът е метода по който една нация се показва. Веднага прецизирам, че не става въпрос за говоримия език, който е жива материя. Става въпрос за книжовния книжовен език, който е наложителен в българските институции, надписите, с които те се указват да са на български и да се сътвори съвет, който да осъществя закона, който да е от учени от Българска академия на науките, отпред с шефа на Института по български език. Създава се и към външното министерство една организация, която да разпространява българските достижения в писмеността, цивилизацията, което се прави за първи път. Целта е ние да заявим на света, че държим на идентичността си, че я пазим и със закон и на второ място да превърнем в държавна политика запознаването на света с нашите достижения.
През вековете и годините, смачкани от икономическата обстановка, не си даваме сметка, че сме потомци на доста остаряла и доста определяща цивилизация. Тук, във Варна, е най-старото обработено злато в света – това също някак си го подминаваме, споделяме си го надали не под сурдинка.
Икономиката си е стопанска система, само че единствено с самун не се живее, написа в евангелието, би трябвало и душа. За да постигнеш нещо, даже и в стопанската система, би трябвало да знаеш кой си. Затова и другата тематика, с която ще се занимавам с старание са учебниците. За мен това, по което учат децата е най-важното нещо. Защото в случай че не се учи вероучение, няма да се знае, че има Бог, кое е положително и кое е зло. Така стигаме до експанзията в учебно заведение, наркомания, нихилизъм. Друго – какво учиш като история? Не може да има 17 теории за произхода на българите, а в един от актуалните учебници написа тъкмо това. Трябва да сложим пред учениците и студентите една история, от която да стане ясно, че сме потомци на най-древните цивилизации, че тук са живели нашите предшественици, което е потвърдено от ДНК експертизите. Тези, които са наречени траки, пелазги – това са нашите предшественици, не сме пришълци от 7 век на кончета с пастърма под седлото, а сме народ, който е формирал държавност, цивилизация и е давал образец на другите в това отношение.
Това са тематиките, за които се надявам да остане време и да имам мандат да работя. Защото това остава. Заведенията, бирариите, нощните заведения – добре, значими са като част от развлекателната промишленост. За мен има доста по-голямо значение младежът, който ще влезе там да е образован и просветен, пък в случай че желае да танцува до зори. Ето това е упоритостта, която си слагам, като човек на словото, създател на хиляди текстове.
Харесайте ни във FB рекламаКоментариКоментирай посредством Фейсбук
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ