Борислав Сандов: Водата намалява, спасението е в Дунав и Чер...
- Г-н Сандов, предходната седмица бяха оповестени 170 селища с режим на водата или напряко липса на такава, а евентуално към този момент са повече. Какви са генералните аргументи?
- Може да ги разделим на естествени и човешки. На едни места доминира първата, на други - вторият фактор. И в двата случая обаче приказваме за незадоволително умели дейности и по предварителната защита, и по решение на рецесиите. Очаквам в тази гореща и суха седмица броя да нараства. Чисто естествените аргументи са ясни - понижават преваляванията като размер, като наклонността за страната ни е от 50-60 години. Тя се задълбочава поради климатичните промени, нашият район става все по-горещ. Така водата, която остава за водопроводната мрежа, непрестанно понижава. От една страна, има по-голямо изпаряване, от друга - по-малко превалявания.
- Срещу това може ли нещо да бъде направено?
- Ние би трябвало да се научим да живеем с този недостиг, като използваме водата по-рационално, с по-малки загуби. И да търсим нови водоизточници. В България те са два вида. Повърхностните, при които са най-големите проблеми. Това са дребни водоизточници, които се подхранват от ниски подпочвени води. И другите са огромните язовири. Трябва да мислим обаче за други възможности.
Едната е Черно море посредством системи за обезсоляване
Другата е най-големият източник за България, който обезпечава 82 % от водата - река Дунав. Тя също не се употребява добре особено за Дунавската низина. Трябва да мислим за ръководство на инфраструктурата, която несъмнено е остаряла. Нямаме точна информация къде са течовете по нея. Знае се, че 20 % от течовете образуват 80% от загубите. Със сигурност от тях би трябвало да стартира обновяването.
- Четох, най-големите загуби са в Пернишко от близо 80 %.
- Да, там е най-тревожно, само че има и други сходни региони, като Разград, Шумен, Сливен. Въобще, мъчно може да разпознаваем някой регион в позитивен проект. Освен столицата. София има огромен водоизточник, който не е уязвим от климатичните условия. И частен оператор, който е лимитирал загубите до 36 %, което е рекордно ниско за България.
- За съпоставяне - какъв брой са загубите в европейските страни?
- Никъде не приказваме за числа, близки до нулата. Много от страните обаче са в диапазон от 25 до 35 %. Тук не приказваме единствено за течове, само че и за обири, в други случаи водата просто се изпарява.
- В кои региони имаме безводие не поради климата, а от управническо неумение? Чел съм сходен разбор за рецесията в Плевенско.
- Конкретно за Плевен казусът стартира да се взема решение. Наистина имаше неточности, само че главното е, че разчитат на вода от Стара планина, а имат извори, които биха могли да бъдат употребявани. Лошото за цяла България е, че нямаме генералната картина, с цел да вършим и политики по тематиката. 50 % от водоизточниците са без разрешителни. Близо една трета имат пък измервателни уреди единствено първоначално, което мъчно може да даде действителна статистика. Да не приказваме, че има към 500 обитаеми места, които изобщо не са обхванати от оператори. Още преди десетки години локалните хора са си каптирали водоизточник сами, докарали са водата до чешмите.
Голям проблем е неналичието на санитарно-охранителни зони при 50 % от водоизточниците. Те дават гаранция, че
водата ще бъде защитавана както като качество, по този начин и като количество.
Без зоните постоянно следим свободно изсичане на горите към водоизточника, което неизбежно се отразява. Така че проблемите са доста, само че би трябвало да ги решаваме. Спешно би трябвало да се заемем с язовирите, защото дребна част от тях дават вода за битови потребности. Трябва да прекатегоризираме няколко, с цел да дават качествена питейна вода, която в този момент се употребява единствено за напояване или електрическа сила. Подобни дейности с язовир " Александър Стамболийски " да вземем за пример може да реши непрекъснатите проблеми с водата в общините Велико Търново, Свищов, Павликени. Вече се работи по тематиката. Другата област с сходен проблем е южната част на Тракийската равнина. Говорим за Пловдив, Асеновград, Хасково, Първомай.
- Пловдивчани се умориха да чакат да им докарат вода от " Въча ".
- Решението в действителност е в язовирите " Цанков камък ", " Кричим ", " Въча ". Въобще, цялата каскада би трябвало да бъде употребена за битови потребности посредством прокарването на магистрален водопровод. Крайно време е Пловдив и целият регион да употребяват прясна, хубава вода. Няма да е бързо и елементарно, само че и не би трябвало да се отсрочва. При положително ръководство и обезпечено финансиране може да се случи за няколко години.
- Как може да бъде решена непрекъснатата драма с водата по Южното Черноморие?
- Язовир " Ясна поляна " нито е огромен, а и към този момент не се цялостни толкоз поради климатичните проблеми. Не може да подсигурява в дълготраен проект водата на Южното Черноморие. Други язовири там обаче няма, а да караме вода от вътрешността е скъпо. Затова би трябвало да се мисли за обезсоляване на морската вода. Подобни технологии от дълго време не са нови, даже към този момент са по-евтини от други.
- Имаме ли някакви сходни съоръжения у нас, въпреки и минимални?
- Знам, че има, само че не и за комерсиални цели. Някои хора си поставят сходни съоръжения по яхтите. В огромен мащаб още ги няма у нас, само че съществуват на много други места. Най-малко като страна би трябвало да търсим информация и да вършим изследвания.
- Чувал съм от експерти, че в случай че сумата, с която ще си оправим пътищата, е хикс милиарда лв., то тази за ВиК мрежата е два пъти по-голяма. Така ли е?
- Високи са вложенията, факт. Но по-големият проблем е, че са високи кражбите. Ако на автомагистралата може да забележим всички недостатъци, то това няма по какъв начин да стане при водопровод подземен. И в случай че липсва надзор, се вършат некачествени действия. И това коства освен загуба на вода, само че и разноски по ремонт на ремонта. Тези действия са постоянно доста скъпи.
- Извън политиката сте, евентуално Ви е по-спокойно. Но пътувайки към Кулата, Ви видях на един билборд на изхода от Симитли, където с Тома Белев и още един еколог сте упрекнати за неналичието на автомагистрала " Струма ".
- Екологът Андрей Ковачев е третият. Билбордът е от две години там, само че от време на време го сменят. Яд ги е някои хора, че не съумяха да си осъществят автомагистралата през дефилето. Всъщност билбордът е в двора на водача на кмета на Симитли. Така че е ясно от кое място идва цялата история. С подигравка я отминавам. Ясно е, че не ние сме отговорни за неналичието на автомагистрала. Даже бих поставил един идващ билборд, че поради нашите дейности по слагането на колчета към този момент трета година няма нито една жертва в Кресненското дефиле. Преди загиваха десетки всяка година.
- Тръгнахме от водата, само че от кое място би трябвало да мине тази прословута права на Автомагистрала " Струма "?
- Още през 2008 година в документите, които сме дали по плана пред Европа, се загатва или обход, или тунел. Всъщност към този момент се работи по проектирането, като е определен обход. За мен най-чистият вид е тунел или поредност от тунели. Но от АПИ са избрали източен обход на дефилето. Така са решили, окей. Ще повторя - имаше го като заложен вид още през 2008 година с обезпечено финансиране. Пък пътят през дефилето ще си остане местен за хората там. Но профукахме тогава парите, тъй като години наред някои хора се опитваха да трансформират строителството отвън закона и отвън поетите задължения, съзнателно бавейки нещата. Та както казахте, отвън политиката съм и ми е доста по-спокойно. Аз първия път влязох непредпазливо в нея. Но май за повторно неволята чука на вратата. Човек е задължен да прояви социална ангажираност, въпреки това да носи постоянно повече негативи и да лишава силата му.
Борислав Сандов е прочут деятел и еколог. Съучредител е на партия „ Зелено придвижване “ и неин съпредседател в продължение на три години. Бивш народен представител от Демократична България, министър на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков, също по този начин и вицепремиер по климатичните политики.
- Може да ги разделим на естествени и човешки. На едни места доминира първата, на други - вторият фактор. И в двата случая обаче приказваме за незадоволително умели дейности и по предварителната защита, и по решение на рецесиите. Очаквам в тази гореща и суха седмица броя да нараства. Чисто естествените аргументи са ясни - понижават преваляванията като размер, като наклонността за страната ни е от 50-60 години. Тя се задълбочава поради климатичните промени, нашият район става все по-горещ. Така водата, която остава за водопроводната мрежа, непрестанно понижава. От една страна, има по-голямо изпаряване, от друга - по-малко превалявания.
- Срещу това може ли нещо да бъде направено?
- Ние би трябвало да се научим да живеем с този недостиг, като използваме водата по-рационално, с по-малки загуби. И да търсим нови водоизточници. В България те са два вида. Повърхностните, при които са най-големите проблеми. Това са дребни водоизточници, които се подхранват от ниски подпочвени води. И другите са огромните язовири. Трябва да мислим обаче за други възможности.
Едната е Черно море посредством системи за обезсоляване
Другата е най-големият източник за България, който обезпечава 82 % от водата - река Дунав. Тя също не се употребява добре особено за Дунавската низина. Трябва да мислим за ръководство на инфраструктурата, която несъмнено е остаряла. Нямаме точна информация къде са течовете по нея. Знае се, че 20 % от течовете образуват 80% от загубите. Със сигурност от тях би трябвало да стартира обновяването.
- Четох, най-големите загуби са в Пернишко от близо 80 %.
- Да, там е най-тревожно, само че има и други сходни региони, като Разград, Шумен, Сливен. Въобще, мъчно може да разпознаваем някой регион в позитивен проект. Освен столицата. София има огромен водоизточник, който не е уязвим от климатичните условия. И частен оператор, който е лимитирал загубите до 36 %, което е рекордно ниско за България.
- За съпоставяне - какъв брой са загубите в европейските страни?
- Никъде не приказваме за числа, близки до нулата. Много от страните обаче са в диапазон от 25 до 35 %. Тук не приказваме единствено за течове, само че и за обири, в други случаи водата просто се изпарява.
- В кои региони имаме безводие не поради климата, а от управническо неумение? Чел съм сходен разбор за рецесията в Плевенско.
- Конкретно за Плевен казусът стартира да се взема решение. Наистина имаше неточности, само че главното е, че разчитат на вода от Стара планина, а имат извори, които биха могли да бъдат употребявани. Лошото за цяла България е, че нямаме генералната картина, с цел да вършим и политики по тематиката. 50 % от водоизточниците са без разрешителни. Близо една трета имат пък измервателни уреди единствено първоначално, което мъчно може да даде действителна статистика. Да не приказваме, че има към 500 обитаеми места, които изобщо не са обхванати от оператори. Още преди десетки години локалните хора са си каптирали водоизточник сами, докарали са водата до чешмите.
Голям проблем е неналичието на санитарно-охранителни зони при 50 % от водоизточниците. Те дават гаранция, че
водата ще бъде защитавана както като качество, по този начин и като количество.
Без зоните постоянно следим свободно изсичане на горите към водоизточника, което неизбежно се отразява. Така че проблемите са доста, само че би трябвало да ги решаваме. Спешно би трябвало да се заемем с язовирите, защото дребна част от тях дават вода за битови потребности. Трябва да прекатегоризираме няколко, с цел да дават качествена питейна вода, която в този момент се употребява единствено за напояване или електрическа сила. Подобни дейности с язовир " Александър Стамболийски " да вземем за пример може да реши непрекъснатите проблеми с водата в общините Велико Търново, Свищов, Павликени. Вече се работи по тематиката. Другата област с сходен проблем е южната част на Тракийската равнина. Говорим за Пловдив, Асеновград, Хасково, Първомай.
- Пловдивчани се умориха да чакат да им докарат вода от " Въча ".
- Решението в действителност е в язовирите " Цанков камък ", " Кричим ", " Въча ". Въобще, цялата каскада би трябвало да бъде употребена за битови потребности посредством прокарването на магистрален водопровод. Крайно време е Пловдив и целият регион да употребяват прясна, хубава вода. Няма да е бързо и елементарно, само че и не би трябвало да се отсрочва. При положително ръководство и обезпечено финансиране може да се случи за няколко години.
- Как може да бъде решена непрекъснатата драма с водата по Южното Черноморие?
- Язовир " Ясна поляна " нито е огромен, а и към този момент не се цялостни толкоз поради климатичните проблеми. Не може да подсигурява в дълготраен проект водата на Южното Черноморие. Други язовири там обаче няма, а да караме вода от вътрешността е скъпо. Затова би трябвало да се мисли за обезсоляване на морската вода. Подобни технологии от дълго време не са нови, даже към този момент са по-евтини от други.
- Имаме ли някакви сходни съоръжения у нас, въпреки и минимални?
- Знам, че има, само че не и за комерсиални цели. Някои хора си поставят сходни съоръжения по яхтите. В огромен мащаб още ги няма у нас, само че съществуват на много други места. Най-малко като страна би трябвало да търсим информация и да вършим изследвания.
- Чувал съм от експерти, че в случай че сумата, с която ще си оправим пътищата, е хикс милиарда лв., то тази за ВиК мрежата е два пъти по-голяма. Така ли е?
- Високи са вложенията, факт. Но по-големият проблем е, че са високи кражбите. Ако на автомагистралата може да забележим всички недостатъци, то това няма по какъв начин да стане при водопровод подземен. И в случай че липсва надзор, се вършат некачествени действия. И това коства освен загуба на вода, само че и разноски по ремонт на ремонта. Тези действия са постоянно доста скъпи.
- Извън политиката сте, евентуално Ви е по-спокойно. Но пътувайки към Кулата, Ви видях на един билборд на изхода от Симитли, където с Тома Белев и още един еколог сте упрекнати за неналичието на автомагистрала " Струма ".
- Екологът Андрей Ковачев е третият. Билбордът е от две години там, само че от време на време го сменят. Яд ги е някои хора, че не съумяха да си осъществят автомагистралата през дефилето. Всъщност билбордът е в двора на водача на кмета на Симитли. Така че е ясно от кое място идва цялата история. С подигравка я отминавам. Ясно е, че не ние сме отговорни за неналичието на автомагистрала. Даже бих поставил един идващ билборд, че поради нашите дейности по слагането на колчета към този момент трета година няма нито една жертва в Кресненското дефиле. Преди загиваха десетки всяка година.
- Тръгнахме от водата, само че от кое място би трябвало да мине тази прословута права на Автомагистрала " Струма "?
- Още през 2008 година в документите, които сме дали по плана пред Европа, се загатва или обход, или тунел. Всъщност към този момент се работи по проектирането, като е определен обход. За мен най-чистият вид е тунел или поредност от тунели. Но от АПИ са избрали източен обход на дефилето. Така са решили, окей. Ще повторя - имаше го като заложен вид още през 2008 година с обезпечено финансиране. Пък пътят през дефилето ще си остане местен за хората там. Но профукахме тогава парите, тъй като години наред някои хора се опитваха да трансформират строителството отвън закона и отвън поетите задължения, съзнателно бавейки нещата. Та както казахте, отвън политиката съм и ми е доста по-спокойно. Аз първия път влязох непредпазливо в нея. Но май за повторно неволята чука на вратата. Човек е задължен да прояви социална ангажираност, въпреки това да носи постоянно повече негативи и да лишава силата му.
Борислав Сандов е прочут деятел и еколог. Съучредител е на партия „ Зелено придвижване “ и неин съпредседател в продължение на три години. Бивш народен представител от Демократична България, министър на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков, също по този начин и вицепремиер по климатичните политики.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ