Влизането в ERM II ще вдигне рейтинга на държавата
Г-н Радев, в края на годината и представители на Еврокомисията, и хора от българското държавно управление още веднъж започнаха да излъчват оптимистични сигнали, че няма учредения България да не бъде призната в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Какви, съгласно вас, са действителните благоприятни условия това да стане в близко бъдеще - да кажем, в границите на една година? Или още веднъж ще се окаже, че тези заявления не са нищо друго с изключение на следващо политическо говорене?
-Политиката на Българска народна банка по този въпрос е ясна и поредна. Ние работим доста съществено за всички условия, които са сложени в границите на нашия мандат, да бъдат изпълнени. Провеждаме и интензивни механически съвещания. В момента, в който политическото говорене се трансформира в политически решения, ще бъдем подготвени да действаме.
Да обобщим още веднъж - в случай че България влезе във въпросния механизъм за приемане на еврото, какви съответни изгоди ще донесе това за стопанската система и финансите на България? И има ли рисковe - от каквото и да е естество, от влизането на страната в ЕRM II, за които би трябвало да се подготвим? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Един от непосредствените резултати ще бъде повишението на кредитния рейтинг на страната, с всички произлизащи от това позитивни резултати за стопанската система. Това беше ясно очебийно единствено преди дни от водещите кредитни организации. Участието на лв. в ЕRM II не е обвързвано с опасности, защото то не изисква смяна в нашия паричен режим. Нещо повече, ние ясно сме декларирали, че няма да се възползваме от опцията за корабоплаване на лв. в избрани граници, което ЕRM II разрешава, а ще запазим закрепения курс на лв. към еврото до присъединението ни към еврозоната.
Влизането в този механизъм подсигурява ли ни влизане и в еврозоната след две, три или пет години, или можем да заседнем в него за едно десетилетие, че и за повече? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Както ние, по този начин и нашите сътрудници не преглеждаме съществено вид с подобен сюжет. Досега има единствено един подобен случай - Дания, и не чакам да има и друго изключение. Оптималният период за приемането на еврото след присъединението на лв. към ЕRM II е от две до три години.
В Европейския съюз и в европейските регулаторни органи доста се приказва за нуждата от понижаване на проблематичните заеми. Европейският банков орган даже създаде специфичен документ, който дава насоки в тази сфера. А България я сочат като страната с едно от най-високите равнища на проблематични заеми - нищо че за три години техният дял понижа сензитивно. Какви спомагателни надзорни регулации и рекомендации да чакат банките през идващите една-две години и по какъв начин те, съгласно Вас, ще повлияят на пазара ни? <!--![endif]--> <!--![if-->
- Тази полемика би трябвало да се води в подобаващия за България подтекст. Той включва главно три неща: настоящи трендове във връзка с нивото на необслужваните кредити; покритие с обезценки (бел.ред.- това е финансовият термин за заделяните по заемите провизии) и финансов остатък и подобаваща среда за понижаване на необслужваните заеми.
От 2015 година у нас се следи ясна наклонност на понижаване на необслужваните заеми. В края на 2014 година тяхното ниво беше към 17%, в края на 2017 година то към този момент е към 11 %. Това значи, че ограниченията, които банките са подхванали до момента, дават резултат.
Друг значим фактор, който нормално не е обект на обществена полемика, е нивото на покритие на необслужваните заеми у нас с хранителни запаси. То възлиза на 52% и е с към 7 процентни пункта по-високо от междинното за Европейски Съюз. Остатъчният размер на кредитен риск е затрупан с акумулирания финансов остатък, който включва защитния финансов буфер и буфера за систематичен риск, както и остатъка над регулаторното условие за 8% обща финансова адекватност.
Третият значим детайл е: какво вършим оттук насетне, с цел да консолидираме наклонността към понижение на необслужваните заеми към междинните им нива в Европейски Съюз. Фокусът е върху основаването на подобаваща среда за банките да продължат да понижават тези заеми. За тази цел скоро ще издадем пруденциално управление за необслужваните заеми, чийто план изпратихме до банките и до техните инспектори, с цел да чуем техния коментар. То е ориентирано главно към провизирането, счетоводните отписвания и оценката на обезпеченията.
В края на ноември 2017-а Народното събрание одобри промени в Закона за кредитните институции, които трансферират огромна част от пълномощията за взимане на решения по предоставяне на утвърждения и лицензи от подуправителя, отговарящ за ръководство "Банков контрол " към груповия орган - управителния съвет на Българска народна банка. Това ще докара ли до смяна в процедурите и в периодите за предоставяне на утвърждения, позволения и лицензи? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]--> - Промените в закона засягат освен банковия контрол, само че и платежния контрол. По този метод се консолидира цялостният управнически модел на Централната банка. Вероятно знаете, че този модел към този момент се ползва във връзка с функционалността ни за възобновяване и преструктуриране на банки. Практиката, при която органите за взимане на решения работят групово във връзка с въпроси, свързани с надзора, е необятно публикувана в Европейски Съюз. Поради тази причина измененията получиха поддръжка и от ЕЦБ. Те несъмнено се отразяват на вътрешните процедури, само че организираме работата по този начин, че да не променяме откритите към този момент периоди.
Този акт на Народното събрание не понижава ли персоналната отговорност на подуправителя, като я трансформира в групова, прехвърляйки я на управителния съвет? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Този акт продължава възприетата от нас още през 2015 година линия на по-пълно ангажиране на отговорността на управителния съвет в процеса на взимане на решения, без да понижава персоналната отговорност на обособените подуправители за подготовката на тези решения.
А депутатите отхвърлиха част от настояванията за промени в закона, които имаха за цел да разрешат на Банковия контрол да прави по-всеобхватен и по-строг надзор над вътрешните заеми и над заемите за свързани лица. Доколко това решение лимитира опциите на надзора за дейно влияние в тази проблематична област? Какви стъпки могат да се подхващат за усилване на надзора в тази посока по-късно решение на законодателния орган? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Наистина препоръчаната формулировка бе лимитирана в частта за икономическата съгласуваност. Целта на предлагането беше да се избегнат проблеми, каквито имахме след прегледа на качеството на активите предходната година. Тогава самостоятелните инспектори установяваха, че няма нарушаване на законовите дефиниции за свързани лица, макар че на всички беше ясно, че имаше открити въпроси в тази сфера. Последните законови промени обаче не понижават обсега и строгостта на ограниченията, които към този момент сме инкорпорирали в нашата надзорна процедура.
Наскоро УС на Българска народна банка взе решение за увеличение на финансовите буфери за систематичен риск на избраните от него като редовно значими български банки. Как би трябвало да тълкуваме тази мярка? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Ние въведохме финансовите буфери в подтекста на световната регулаторна рамка Базел III. Българска народна банка трябваше да дефинира финансовия буфер за други редовно значими институции, като първата стъпка бе да дефинираме кои от банките са редовно значими за България, а след това - да определим съответните равнища на буфера.
С последното си решение посочихме 11 банки у нас като редовно значими. Съответните равнища на буфера отразяват не риска, а приноса на обособените банки за поддържането на стабилността на банковата система - което от своя страна допуска финансови задължения.
С цел последователно да се разпределя тежестта във времето Българска народна банка дефинира поетапно постигане на оптималното равнище на буфера през 2020 година, стартирайки от нулев размер през 2017 година. Този метод е в сходство с практиката в Европейски Съюз и отразява правилото на предвидимост в надзорната политика на Българска народна банка.
<!--![endif]--> <!--![if--> Може ли да чакаме през идната година да бъде задействан и антицикличният буфер и при какви нива на кредитния растеж той ще излезе от настоящето си нулево равнище? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Този буфер към този момент е въведен за банките в България - от началото на 2016 година. Българска народна банка тримесечно дефинира нивото му, като настоящо то е равно на нула. Целта на антицикличния буфер е да се реагира съответно при струпване на систематичен риск. Нивото му се дефинира въз основата на модел за това по какъв начин съотношението на банковия заем към Брутният вътрешен продукт се отклонява от дълготрайната историческа стойност. Ако в бъдеще посоченото съответствие надвиши дълготрайната стойност в нашия модел, това ще ни даде съображение да определим равнище, друго от нула.
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--![if--> Въпросите зададе Петър Илиев
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--![if-->
-Политиката на Българска народна банка по този въпрос е ясна и поредна. Ние работим доста съществено за всички условия, които са сложени в границите на нашия мандат, да бъдат изпълнени. Провеждаме и интензивни механически съвещания. В момента, в който политическото говорене се трансформира в политически решения, ще бъдем подготвени да действаме.
Да обобщим още веднъж - в случай че България влезе във въпросния механизъм за приемане на еврото, какви съответни изгоди ще донесе това за стопанската система и финансите на България? И има ли рисковe - от каквото и да е естество, от влизането на страната в ЕRM II, за които би трябвало да се подготвим? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Един от непосредствените резултати ще бъде повишението на кредитния рейтинг на страната, с всички произлизащи от това позитивни резултати за стопанската система. Това беше ясно очебийно единствено преди дни от водещите кредитни организации. Участието на лв. в ЕRM II не е обвързвано с опасности, защото то не изисква смяна в нашия паричен режим. Нещо повече, ние ясно сме декларирали, че няма да се възползваме от опцията за корабоплаване на лв. в избрани граници, което ЕRM II разрешава, а ще запазим закрепения курс на лв. към еврото до присъединението ни към еврозоната.
Влизането в този механизъм подсигурява ли ни влизане и в еврозоната след две, три или пет години, или можем да заседнем в него за едно десетилетие, че и за повече? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Както ние, по този начин и нашите сътрудници не преглеждаме съществено вид с подобен сюжет. Досега има единствено един подобен случай - Дания, и не чакам да има и друго изключение. Оптималният период за приемането на еврото след присъединението на лв. към ЕRM II е от две до три години.
В Европейския съюз и в европейските регулаторни органи доста се приказва за нуждата от понижаване на проблематичните заеми. Европейският банков орган даже създаде специфичен документ, който дава насоки в тази сфера. А България я сочат като страната с едно от най-високите равнища на проблематични заеми - нищо че за три години техният дял понижа сензитивно. Какви спомагателни надзорни регулации и рекомендации да чакат банките през идващите една-две години и по какъв начин те, съгласно Вас, ще повлияят на пазара ни? <!--![endif]--> <!--![if-->
- Тази полемика би трябвало да се води в подобаващия за България подтекст. Той включва главно три неща: настоящи трендове във връзка с нивото на необслужваните кредити; покритие с обезценки (бел.ред.- това е финансовият термин за заделяните по заемите провизии) и финансов остатък и подобаваща среда за понижаване на необслужваните заеми.
От 2015 година у нас се следи ясна наклонност на понижаване на необслужваните заеми. В края на 2014 година тяхното ниво беше към 17%, в края на 2017 година то към този момент е към 11 %. Това значи, че ограниченията, които банките са подхванали до момента, дават резултат.
Друг значим фактор, който нормално не е обект на обществена полемика, е нивото на покритие на необслужваните заеми у нас с хранителни запаси. То възлиза на 52% и е с към 7 процентни пункта по-високо от междинното за Европейски Съюз. Остатъчният размер на кредитен риск е затрупан с акумулирания финансов остатък, който включва защитния финансов буфер и буфера за систематичен риск, както и остатъка над регулаторното условие за 8% обща финансова адекватност.
Третият значим детайл е: какво вършим оттук насетне, с цел да консолидираме наклонността към понижение на необслужваните заеми към междинните им нива в Европейски Съюз. Фокусът е върху основаването на подобаваща среда за банките да продължат да понижават тези заеми. За тази цел скоро ще издадем пруденциално управление за необслужваните заеми, чийто план изпратихме до банките и до техните инспектори, с цел да чуем техния коментар. То е ориентирано главно към провизирането, счетоводните отписвания и оценката на обезпеченията.
В края на ноември 2017-а Народното събрание одобри промени в Закона за кредитните институции, които трансферират огромна част от пълномощията за взимане на решения по предоставяне на утвърждения и лицензи от подуправителя, отговарящ за ръководство "Банков контрол " към груповия орган - управителния съвет на Българска народна банка. Това ще докара ли до смяна в процедурите и в периодите за предоставяне на утвърждения, позволения и лицензи? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]--> - Промените в закона засягат освен банковия контрол, само че и платежния контрол. По този метод се консолидира цялостният управнически модел на Централната банка. Вероятно знаете, че този модел към този момент се ползва във връзка с функционалността ни за възобновяване и преструктуриране на банки. Практиката, при която органите за взимане на решения работят групово във връзка с въпроси, свързани с надзора, е необятно публикувана в Европейски Съюз. Поради тази причина измененията получиха поддръжка и от ЕЦБ. Те несъмнено се отразяват на вътрешните процедури, само че организираме работата по този начин, че да не променяме откритите към този момент периоди.
Този акт на Народното събрание не понижава ли персоналната отговорност на подуправителя, като я трансформира в групова, прехвърляйки я на управителния съвет? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Този акт продължава възприетата от нас още през 2015 година линия на по-пълно ангажиране на отговорността на управителния съвет в процеса на взимане на решения, без да понижава персоналната отговорност на обособените подуправители за подготовката на тези решения.
А депутатите отхвърлиха част от настояванията за промени в закона, които имаха за цел да разрешат на Банковия контрол да прави по-всеобхватен и по-строг надзор над вътрешните заеми и над заемите за свързани лица. Доколко това решение лимитира опциите на надзора за дейно влияние в тази проблематична област? Какви стъпки могат да се подхващат за усилване на надзора в тази посока по-късно решение на законодателния орган? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Наистина препоръчаната формулировка бе лимитирана в частта за икономическата съгласуваност. Целта на предлагането беше да се избегнат проблеми, каквито имахме след прегледа на качеството на активите предходната година. Тогава самостоятелните инспектори установяваха, че няма нарушаване на законовите дефиниции за свързани лица, макар че на всички беше ясно, че имаше открити въпроси в тази сфера. Последните законови промени обаче не понижават обсега и строгостта на ограниченията, които към този момент сме инкорпорирали в нашата надзорна процедура.
Наскоро УС на Българска народна банка взе решение за увеличение на финансовите буфери за систематичен риск на избраните от него като редовно значими български банки. Как би трябвало да тълкуваме тази мярка? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Ние въведохме финансовите буфери в подтекста на световната регулаторна рамка Базел III. Българска народна банка трябваше да дефинира финансовия буфер за други редовно значими институции, като първата стъпка бе да дефинираме кои от банките са редовно значими за България, а след това - да определим съответните равнища на буфера.
С последното си решение посочихме 11 банки у нас като редовно значими. Съответните равнища на буфера отразяват не риска, а приноса на обособените банки за поддържането на стабилността на банковата система - което от своя страна допуска финансови задължения.
С цел последователно да се разпределя тежестта във времето Българска народна банка дефинира поетапно постигане на оптималното равнище на буфера през 2020 година, стартирайки от нулев размер през 2017 година. Този метод е в сходство с практиката в Европейски Съюз и отразява правилото на предвидимост в надзорната политика на Българска народна банка.
<!--![endif]--> <!--![if--> Може ли да чакаме през идната година да бъде задействан и антицикличният буфер и при какви нива на кредитния растеж той ще излезе от настоящето си нулево равнище? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Този буфер към този момент е въведен за банките в България - от началото на 2016 година. Българска народна банка тримесечно дефинира нивото му, като настоящо то е равно на нула. Целта на антицикличния буфер е да се реагира съответно при струпване на систематичен риск. Нивото му се дефинира въз основата на модел за това по какъв начин съотношението на банковия заем към Брутният вътрешен продукт се отклонява от дълготрайната историческа стойност. Ако в бъдеще посоченото съответствие надвиши дълготрайната стойност в нашия модел, това ще ни даде съображение да определим равнище, друго от нула.
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--![if--> Въпросите зададе Петър Илиев
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ