- Г-н Радев, дали българското образование има нужда от тотална

- Г-н Радев, дали българското обучение има потребност от тотална промяна? 

 

- По принцип образованието е един доста закостенял дял от публичния живот. И когато измененията са доста внезапни и не са авансово добре разисквани и тествани, могат да доведат до неприятни резултати. Допреди няколко години, преди да стартира коронавирус пандемията, говорихме за функционална неначетеност на огромна част от българските деца. Тоест мнозина могат да четат, даже на два езика, да приказват, само че в действителност не могат да вникнат в тематиките, които се разискват. Докато в този момент, за жалост, аз настоявам, че има немалка част необразовани българи. Системата на българското обучение в този момент разрешава възпитаници да стигнат до XII клас, без действително да могат да четат. И никой не ги стопира. Тези външни оценения слагат някакви оценки и разкриват едно равнище, което ни тормози съществено всички - и родителите, и учителите, само че те не стопират този, който е необразован.

Единствено матурата измежду XII клас е изпит, който, в случай че не го издържиш, не получаваш документ за приблизително обучение. Но да вземем за пример документът за десети клас, който е нужен за приемане на шофьорска брошура, не зависи въобще от оценките

Ученикът може да има нула точки на външното оценяване, само че той си получава документ, в случай че в учебно заведение му пишат три. И неслучайно водачът, който влетя в рейса в София напълно скоро, е тъкмо приключил десетия клас. Това е възпитаник, за който се колебая какво е равнището на неговата просветеност.

- От какво зависи равнището на едно съответно учебно заведение? 

- Зависи от доста фактори. Зависи от региона, в който попада едно учебно заведение. Зависи от мотивацията на учителския екип и мотивацията на родителите, тъй като те са една доста основна част от просветителния развой.

Когато сме в обитаемо място, в което огромна част от популацията няма просветителна просвета, т.е. не вижда смисъл от образованието, то е ясно, че работата с децата на тези хора ще бъде извънредно сложна. И това, че в идните промени в закона се планува учениците до четвърти клас да могат да повтарят, в случай че тяхната езикова просвета не е на задоволително положително равнище, в тези райони ще се осъществя извънредно мъчно.

Дори се притеснявам в един миг да не се окаже, че в първи клас разликата сред някои възпитаници може да бъде фрапантна и на някои деца да им се постанова дълго време да повтарят този стадий.

- Министерството на образованието се пробва да стяга дисциплината в учебно заведение. На дневен ред е възбраната на мобилни телефони. Какво мислите за тази мярка? 

- Това е нещо релативно, тъй като, от една страна, ние приказваме, че тежките учебници затормозяват децата. Затова сътворяваме и плащаме за електронни разновидности на учебниците. В идващия миг ще би трябвало да търсим вид по какъв начин още при започване на образователния ден тези телефони или таблети да бъдат събирани някъде. Затова сходна смяна би трябвало да бъде премислена доста добре. Наистина има доста тежка взаимозависимост на децата от телефоните, по-точно от обществените мрежи. Ние виждаме, че даже когато пресичат по улиците, са заровени в телефоните. Това е в действителност един огромен проблем, който едва ли ще се реши с тази възбрана.

- А по какъв начин гледате на предлагането часовете да стартират по-късно? 

- Има два разновидността. Или образователните часове да стартират малко по-късно, или родителите да схванат, че са нужни над 8 часа сън при децата, и просто те да си лягат по-рано. Така че този вид с по-късните часове за мен е проблематичен, тъй като в нашето учебно заведение голямата част от децата посещават най-различни извънкласни форми.

Представете си, че ние започваме в 9 часа и тогава свършваме най-рано в 16 часа. Защото наред със 7 образователни часа, има и факултативни часове, както и клубове за извънкласни действия, някои възпитаници се приготвят за олимпиади, имам състезатели на национално равнище, които упражняват в съответните клубове. А по едно и също време с това децата би трябвало да се приготвят и за идващия ден. Това автоматизирано изпраща тяхната подготовка късно вечерта. Така че въпросът е не толкоз в ранното ставане, а в късното лягане.

- Все отново какво очаквате от новата образователна година, ще бъдат ли въведени част от тези нови промени, или ще ударят на камък? 

- Законът би трябвало да влезе в действие от момента, в който се разгласява в " Държавен вестник " - т.е. през тази година ще ни се наложи в придвижване да променяме разпоредбите незабавно след обнародването. Доколкото слушам, твърдото желание на министър Красимир Вълчев е още тази година да бъде въведена възбраната за телефоните.

- Прави усещане, че огромна част от измененията са свързани с математиката. Една от концепциите е изпитите по математика да станат интегрални, т.е. да включват и въпроси, свързани с химия, физика и други точни науки. Как гледате на тази концепция? 

- Четох едно мнение на Учителския профсъюз към КТ „ Подкрепа “, в което те показват мнението, че в действителност това няма да понижи, а ще усили каузи на частните уроци. И дават за образец София, където броят на частните учители, които са отвън учебните заведения, в действителност е еднакъв на броя на учителите, които са вътре в учебните заведения.

Така че изказванието, че тази смяна ще понижи частните уроци, изрично се разминава с действителността. От една страна, потребно е, че ще се види по какъв начин математиката не е измислена просвета, с цел да мъчи учениците, а тя в действителност е нужда за използване в разнообразни на практика проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Но въпреки това, задава се въпросът, откакто не сме видели какви образователни стратегии ще се учат по тези предмети, какъв брой пъти ще се постанова на детето да употребява да вземем за пример Закона на Ом. На мен, откогато съм приключил учебно заведение, не ми се е налагало да пресмятам тока или да заравнявам химично уравнение.

- Вече засегнахте тематиката за новите образователни стратегии. Там какво се случва? 

- Много значим въпрос е смяната на образователните стратегии. Сегашният министър на образованието, който и преди е заемал същия пост, стартира нещо доста вярно с смяната на образователните стратегии. Това са тематиките, които се учат по съответния предмет. Намаляването им е извънредно належащо. Съответно би трябвало да има увеличение пък на броя извършения върху тези по-малко тематики.

Но за жалост, тази тематика сега остана някъде настрана и нямаме действителни промени в образователните стратегии. А без тях всички други промени, ориентирани към съответните предмети, ще увиснат във въздуха.

- Значи сега образователните стратегии са излишно претрупани и усложнени? 

- Абсолютно! Ще ви дам образец, защото мината година преподавах в ХI клас. Там учебникът би трябвало да се преподаде за 72 часа през годината. В учебника уроците пък са над 60, а упражненията са по-малко от 15% от наличието му - всеки урок е ново познание. Математика не се преподава и учи по този начин.

- Нека да се върнем на тематиката за националните оценения. Как гледате на концепцията да има наложителна матура по математика след XII клас? 

- Към момента, в случай че се направи и вкара тази матура по математика, може би, общо към 75% от учениците няма да могат да завършат. Това е обвързвано и с предходния ми отговор - всеки час имат нов урок, който те няма надлежно по какъв начин да упражнят.

Деца, които са с 2 часа седмично в Х-XII клас, няма по какъв начин да бъдат готови за матура след XII клас. Особено пък в учебните заведения в регионите, в които децата и фамилиите не са стимулирани към образованието.

- А по какъв начин ще коментирате концепцията националното външно оценяване след десети клас да отпадне? 

- В настоящия си тип то е безусловно ненужно. Единственото, което се прави, е, че точките от него могат да бъдат записани в удостоверението за първи гимназиален стадий. Но в случай че не се явиш, там просто поставят чертички. Може би единствената изгода е за някакъв разбор на МОН в кои учебни заведения и региони в действителност има съществени пропуски. За мен, щом това е някакъв завършващ стадий, значи ученикът би трябвало да изкара най-малко тройка, с цел да може да продължи към идващия стадий. Не може да не си се явил или да имаш нула точки, и да продължаваш без никакъв проблем към идващия стадий.

- Като шеф на водещо пловдивско учебно заведение подкрепяте ли влизането на религията като предмет в учебно заведение? 

- Като част от образователния проект би бил един потребен предмет, изключително в случай че приемем, че няма да се наложи да разделяме децата съгласно тяхната вяра, с цел да я учат. Това ще бъде късмет за децата да се срещнат с религиите и ще сътвори един тип предмет, който да ги учи на добродетели. Въпросът е имаме ли подготвени преподаватели, които да преподават това нещо, или просто на някои сътрудници ще допълним нормативите с този предмет.

Николай Радев към този момент 11 години е шеф на Езиковата гимназия " Пловдив ", както и общински консултант няколко мандата. Роден е в Казанлък, където приключва локалната математическа гимназия, а по-късно и математика в ПУ " Паисий Хилендарски ". Професионалният му път като преподавател стартира в родното учебно заведение в Казанлък, а по-късно посвещава 23 години на ОМГ " Академик Кирил Попов " под тепетата.