Юлиан Попов: България трябва да излезе от зоната на посредст...
- Г-н Попов, оптимист ли сте, че ще имаме кабинет до края на годината? Ще съумеят ли водачите на новия план " Продължаваме промяната " да сформират необятна коалиция, която да постави началото на нормализация на ситуацията в страната?
- Смятам, че ще има кабинет. Продължаваме промяната са готови и имат проект. Имат и екип, който в огромна степен е формиран от бизнесмени със сходни възгледи, с упоритост и с настройка за деяние.
Те желаят властта, за разлика от Има Такъв Народ, които не изглеждаха да желаят действителна изпълнителна власт, а по-скоро да са на сцената, само че не в основна роля. Сега не трябва да се бърза, а да се обсъдят добре изискванията за влизането в една коалиция. Това е значимо, тъй като партиите имат друг профил и не трябва да потеглят просто на доверие.
..........................
Липсата на упоритост за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем за България
Помощите са рисково нещо. Бизнесът се възвръща най-добре, когато страната не му се меси
Проектът " Въча " може да се осъществя единствено от стратегически вложител с обезпечена интернационална известност и потвърден опит в сходни планове
Без модерна политика за постройките не можем да имаме съответна енергийна политика.
........................................
- Бихте ли се изкушили да работите в сходен кабинет?
- Не. Има доста други способи да окажеш помощ на България, да се включиш в едно вероятно амбициозно развиване на страната. Надявам се упоритостта да остане висока и единствено да се покачва. Очаквам да видя в бъдещия кабинет енергични хора с хъс, познание и стабилен интернационален опит. С тях България ще може да излезе от зоната на несъвършен комфорт, в която се намира отдавна.
- Колко сложна икономическа зима ни чака? Имат ли съображение опасенията за нова Виденова зима?
- Поносима. България е доста по-богата и финансовата ни система е постоянна. Членове сме на Европейския съюз, който обезпечава финанси доста над нужното. Така че за Виденова зима не може да става дума. Друг е въпросът дали можехме да бъдем по-богато, по-чисто и по-справедливо общество. Да, можехме. Липсата на упоритост за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем.
- Спекулативно ли е повишаването на природния газ и електрическата енергия? Има ли връзка със Зелената договорка? Кога ще настъпи нормализиране?
- Спекулативност има във всеки пазар. Но не спекулациите са водещи във повдигането на цената на горивата. Нито пък Зелената договорка, която даже още не е в действие. Цените се подвигнаха вследствие на доста по-рязкото от предстоящото възобновяване на стопанските системи в целия свят след коронавирус рестриктивните мерки.
Това беше неповторима рецесия, в която доста стопански действия бяха просто арестувани и в един миг се изстреляха като с прашка. Допринесе в някаква степен и скупчването на голям брой фактори - студена зима, горещо лято, икономическа борба сред Австралия и Китай, повреди и други. Освен това Европа не е добре готова за сходни шокове. Нормализация евентуално ще настъпи през пролетта, само че може да чакаме бъдещи сходни скокове в цените.
- Възможен ли е баланс сред ниски цени на тока и зелената сила?
- Да, тъй като възобновимата сила е доста по-евтина от стандартната. Тя си има своите проблеми, които са софтуерно решими. Възобновяемата сила, изключително вятърът и слънцето, имат неравномерно произвеждане, чието балансиране изисква нови софтуерни решения. Тези решения ги има, само че би трябвало да ги усвоим.
- Ефикасни ли са ограниченията за подкрепяне на бизнеса у нас? Как може да се подтиква по-бързото му възобновяване след удара на пандемията?
- Бизнесът не е потърпевш доста. Някои браншове са по-засегнати, други не изключително, трети процъфтяха по време на ковид и енергийната рецесия. Бизнесът също така би трябвало да се грижи за личната си непоклатимост. Не може една компания да купува електричество единствено на пазар ден напред, когато цените са ниски, и да не се застрахова против ценови скок. А за това има редица решения.
Надявам се, че след тази рецесия компаниите ни, а и регулаторът, ще мислят по-сериозно за евентуалните опасности. По принцип най-добре се възвръща бизнесът, когато страната не му се меси, не го лимитира, не го подкрепя ненужно и се грижи посредством регулаторите да има добра конкурентна среда.
- Как оценявате разновидността на Плана за възобновяване и резистентност, импортиран в Брюксел от служебния кабинет „ Янев “ в последния миг?
- Смятам, че е усъвършенствана версия. Но проектът зависи единствено отчасти от държавното управление. По-големият проблем с проекта е отвън държавното управление - това, че като общество и като бизнес общественост нямаме упоритост за нововъведения, смяна и разцвет.
- За какво би трябвало да се употребяват предпочитано парите, отпуснати по Плана от Европа?
- Според мен за основаване на по-добра бизнес среда и за обществени планове, които не могат да се финансират от бизнеса. Бях предложил преди време всички средства да се вложат в възобновяване на здания и обучение. Планът е за възобновяване и резистентност. На процедура бизнесът се възвърне и без този проект. Разумно е тогава средства да се влагат в резистентност.
- Има ли късмет мегапроектът „ Въча “ за водоснабдяване на Пловдив и на още 28 селища с чиста планинска вода най-накрая да тръгне? Може ли да стане с европейски пари?
- Погледнете кои планове от този вид работят в България - Топлофикацията, ръководена от ЕVN, работи, Топлофикация София е злополука. Софийска вода работи, доста ВИК сдружения из страната са в тежко положение. Пловдивската икономическа зона, построена напълно на предприемачески принцип, без помощ от страната и с присъединяване на доста съществени интернационалните компании, просперира и промени индустриалната картина на България.
Държавни предприятия или предприятия, приватизирани от “наши хора”, агонизират. " Въча " има потребност от стратегически вложител с обезпечена интернационална известност и потвърден опит в сходни планове. Ако се откри подобен, планът може да се реализира. Ако не се откри, не съм оптимист.
- Възможно ли е въглищните ни централи да продължат да работят до 2040 година, както предложиха ръководещите? Какъв е рационалният период за деяние на тези централи, поради високия % електрическа енергия, който обезпечават, и амбициозните цели на Европейска комисия за понижаване на нездравословните излъчвания до 55 % до края на 2030 година?
- Не знам коя дата е рационална и коя не. Датата, която България разгласи за затваряне на въглищата, е 2038 година с вероятни дребни вариации. Значителна част от въглищното произвеждане ще се стопи преди тази дата.
Смятам, че финансовото положение на сдруженията ще решат въпроса с извеждането на централите. Не мисля, че въглищната електрическа енергия ще оцелее след 2030 година. Те ще бъдат сменени от сложен възобновим микс с стеснен дял газ. Колкото по-рано разберем това и колкото по-добре управляваме този развой, толкоз по-лесно ще решим въпроса.
Противопоставянето на прехода може да ни коства още доста милиарди. Вече загубихме милиарди, евентуално ще загубим още.
- Как да избегнем енергийна злополука в идващите десетилетия след прекъсването на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „ Козлодуй “?
- Няма никаква причина да приказваме за злополука. Първо, ние се намираме в отворен европейски електроенергиен пазар и прекъсването на нито една национална енергийна мощ, за малко или за дълго, не може да докара до злополука.
Второ, АЕЦ " Козлодуй " може да работи още дълго време, съгласно някои прогнози до 2050-а. Трето, новите енергийни технологии се развиват с такава скорост, че в границите на едно десетилетие може да бъде изменена цялата енергийна система с нови решения. Това не е належащо да става, бихме могли да преминем към нова енергетика гладко, само че би трябвало да го създадем стопански оправдано. Именно икономическата целенасоченост слага под подозрение построяването на нова нуклеарна мощ в този момент.
- Строеж на седми блок на АЕЦ " Козлодуй " или на АЕЦ " Белене " - кой е по-добрият вид за България?
- Според мен нито едното, нито другото. Белене би трябвало да се отдели в независима държавна компания, която да се занимае с ликвидацията на плана. Нов блок в Козлодуй би трябвало да потвърди икономическата си целенасоченост и пазарна адекватност спрямо други решения, не самичък по себе си или тъй като по този начин ни се коства, че е най-добре.
Възможно е в бъдеще да мислим за ново потомство реактори, само че единствено откакто са се потвърдили в естествена икономическа среда. Не имам вяра, че България може да стане пионер в дребните модулни реактори.
- Термопомпите все по-често изместват на запад класическото отопление с фосилни горива - това ли е отоплението на бъдещето? Доколко е използвано у нас?
- Не единствено е използвано, само че и необятно се ползва. Това да си санираш къщата и да се отопляваш с климатик, е тъкмо това - термопомпа. Проблемът е, че технологията не е политически припозната у нас като решение за отопление, не се подкрепя, не се поддържа.
Цялата ни политика във връзка с постройките е фундаментално сбъркана и отсъствието на термопомпата е част от тази сбърканост. А постройките са виновни за 40% от енергийното ни ползване. Без модерна политика за постройките не можем да имаме съответна енергийна политика.
ВИЗИТКА
Юлиан Попов е публицист и журналист, министър на околната среда и водите в държавното управление на Марин Райков. Той е измежду основателите на Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф. Председател е на УС на Европейския институт за успеваемост на постройките, основан в Брюксел. Политически консултант за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. От 1994 година живее в Лондон. Получава и английско гражданство, от което се отхвърля, когато е назначен за министър през 2013 година Статии на Юлиан Попов са оповестени в BBC, „ Financial Times “, „ EU Observer “.
- Смятам, че ще има кабинет. Продължаваме промяната са готови и имат проект. Имат и екип, който в огромна степен е формиран от бизнесмени със сходни възгледи, с упоритост и с настройка за деяние.
Те желаят властта, за разлика от Има Такъв Народ, които не изглеждаха да желаят действителна изпълнителна власт, а по-скоро да са на сцената, само че не в основна роля. Сега не трябва да се бърза, а да се обсъдят добре изискванията за влизането в една коалиция. Това е значимо, тъй като партиите имат друг профил и не трябва да потеглят просто на доверие.
..........................
Липсата на упоритост за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем за България
Помощите са рисково нещо. Бизнесът се възвръща най-добре, когато страната не му се меси
Проектът " Въча " може да се осъществя единствено от стратегически вложител с обезпечена интернационална известност и потвърден опит в сходни планове
Без модерна политика за постройките не можем да имаме съответна енергийна политика.
........................................
- Бихте ли се изкушили да работите в сходен кабинет?
- Не. Има доста други способи да окажеш помощ на България, да се включиш в едно вероятно амбициозно развиване на страната. Надявам се упоритостта да остане висока и единствено да се покачва. Очаквам да видя в бъдещия кабинет енергични хора с хъс, познание и стабилен интернационален опит. С тях България ще може да излезе от зоната на несъвършен комфорт, в която се намира отдавна.
- Колко сложна икономическа зима ни чака? Имат ли съображение опасенията за нова Виденова зима?
- Поносима. България е доста по-богата и финансовата ни система е постоянна. Членове сме на Европейския съюз, който обезпечава финанси доста над нужното. Така че за Виденова зима не може да става дума. Друг е въпросът дали можехме да бъдем по-богато, по-чисто и по-справедливо общество. Да, можехме. Липсата на упоритост за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем.
- Спекулативно ли е повишаването на природния газ и електрическата енергия? Има ли връзка със Зелената договорка? Кога ще настъпи нормализиране?
- Спекулативност има във всеки пазар. Но не спекулациите са водещи във повдигането на цената на горивата. Нито пък Зелената договорка, която даже още не е в действие. Цените се подвигнаха вследствие на доста по-рязкото от предстоящото възобновяване на стопанските системи в целия свят след коронавирус рестриктивните мерки.
Това беше неповторима рецесия, в която доста стопански действия бяха просто арестувани и в един миг се изстреляха като с прашка. Допринесе в някаква степен и скупчването на голям брой фактори - студена зима, горещо лято, икономическа борба сред Австралия и Китай, повреди и други. Освен това Европа не е добре готова за сходни шокове. Нормализация евентуално ще настъпи през пролетта, само че може да чакаме бъдещи сходни скокове в цените.
- Възможен ли е баланс сред ниски цени на тока и зелената сила?
- Да, тъй като възобновимата сила е доста по-евтина от стандартната. Тя си има своите проблеми, които са софтуерно решими. Възобновяемата сила, изключително вятърът и слънцето, имат неравномерно произвеждане, чието балансиране изисква нови софтуерни решения. Тези решения ги има, само че би трябвало да ги усвоим.
- Ефикасни ли са ограниченията за подкрепяне на бизнеса у нас? Как може да се подтиква по-бързото му възобновяване след удара на пандемията?
- Бизнесът не е потърпевш доста. Някои браншове са по-засегнати, други не изключително, трети процъфтяха по време на ковид и енергийната рецесия. Бизнесът също така би трябвало да се грижи за личната си непоклатимост. Не може една компания да купува електричество единствено на пазар ден напред, когато цените са ниски, и да не се застрахова против ценови скок. А за това има редица решения.
Надявам се, че след тази рецесия компаниите ни, а и регулаторът, ще мислят по-сериозно за евентуалните опасности. По принцип най-добре се възвръща бизнесът, когато страната не му се меси, не го лимитира, не го подкрепя ненужно и се грижи посредством регулаторите да има добра конкурентна среда.
- Как оценявате разновидността на Плана за възобновяване и резистентност, импортиран в Брюксел от служебния кабинет „ Янев “ в последния миг?
- Смятам, че е усъвършенствана версия. Но проектът зависи единствено отчасти от държавното управление. По-големият проблем с проекта е отвън държавното управление - това, че като общество и като бизнес общественост нямаме упоритост за нововъведения, смяна и разцвет.
- За какво би трябвало да се употребяват предпочитано парите, отпуснати по Плана от Европа?
- Според мен за основаване на по-добра бизнес среда и за обществени планове, които не могат да се финансират от бизнеса. Бях предложил преди време всички средства да се вложат в възобновяване на здания и обучение. Планът е за възобновяване и резистентност. На процедура бизнесът се възвърне и без този проект. Разумно е тогава средства да се влагат в резистентност.
- Има ли късмет мегапроектът „ Въча “ за водоснабдяване на Пловдив и на още 28 селища с чиста планинска вода най-накрая да тръгне? Може ли да стане с европейски пари?
- Погледнете кои планове от този вид работят в България - Топлофикацията, ръководена от ЕVN, работи, Топлофикация София е злополука. Софийска вода работи, доста ВИК сдружения из страната са в тежко положение. Пловдивската икономическа зона, построена напълно на предприемачески принцип, без помощ от страната и с присъединяване на доста съществени интернационалните компании, просперира и промени индустриалната картина на България.
Държавни предприятия или предприятия, приватизирани от “наши хора”, агонизират. " Въча " има потребност от стратегически вложител с обезпечена интернационална известност и потвърден опит в сходни планове. Ако се откри подобен, планът може да се реализира. Ако не се откри, не съм оптимист.
- Възможно ли е въглищните ни централи да продължат да работят до 2040 година, както предложиха ръководещите? Какъв е рационалният период за деяние на тези централи, поради високия % електрическа енергия, който обезпечават, и амбициозните цели на Европейска комисия за понижаване на нездравословните излъчвания до 55 % до края на 2030 година?
- Не знам коя дата е рационална и коя не. Датата, която България разгласи за затваряне на въглищата, е 2038 година с вероятни дребни вариации. Значителна част от въглищното произвеждане ще се стопи преди тази дата.
Смятам, че финансовото положение на сдруженията ще решат въпроса с извеждането на централите. Не мисля, че въглищната електрическа енергия ще оцелее след 2030 година. Те ще бъдат сменени от сложен възобновим микс с стеснен дял газ. Колкото по-рано разберем това и колкото по-добре управляваме този развой, толкоз по-лесно ще решим въпроса.
Противопоставянето на прехода може да ни коства още доста милиарди. Вече загубихме милиарди, евентуално ще загубим още.
- Как да избегнем енергийна злополука в идващите десетилетия след прекъсването на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „ Козлодуй “?
- Няма никаква причина да приказваме за злополука. Първо, ние се намираме в отворен европейски електроенергиен пазар и прекъсването на нито една национална енергийна мощ, за малко или за дълго, не може да докара до злополука.
Второ, АЕЦ " Козлодуй " може да работи още дълго време, съгласно някои прогнози до 2050-а. Трето, новите енергийни технологии се развиват с такава скорост, че в границите на едно десетилетие може да бъде изменена цялата енергийна система с нови решения. Това не е належащо да става, бихме могли да преминем към нова енергетика гладко, само че би трябвало да го създадем стопански оправдано. Именно икономическата целенасоченост слага под подозрение построяването на нова нуклеарна мощ в този момент.
- Строеж на седми блок на АЕЦ " Козлодуй " или на АЕЦ " Белене " - кой е по-добрият вид за България?
- Според мен нито едното, нито другото. Белене би трябвало да се отдели в независима държавна компания, която да се занимае с ликвидацията на плана. Нов блок в Козлодуй би трябвало да потвърди икономическата си целенасоченост и пазарна адекватност спрямо други решения, не самичък по себе си или тъй като по този начин ни се коства, че е най-добре.
Възможно е в бъдеще да мислим за ново потомство реактори, само че единствено откакто са се потвърдили в естествена икономическа среда. Не имам вяра, че България може да стане пионер в дребните модулни реактори.
- Термопомпите все по-често изместват на запад класическото отопление с фосилни горива - това ли е отоплението на бъдещето? Доколко е използвано у нас?
- Не единствено е използвано, само че и необятно се ползва. Това да си санираш къщата и да се отопляваш с климатик, е тъкмо това - термопомпа. Проблемът е, че технологията не е политически припозната у нас като решение за отопление, не се подкрепя, не се поддържа.
Цялата ни политика във връзка с постройките е фундаментално сбъркана и отсъствието на термопомпата е част от тази сбърканост. А постройките са виновни за 40% от енергийното ни ползване. Без модерна политика за постройките не можем да имаме съответна енергийна политика.
ВИЗИТКА
Юлиан Попов е публицист и журналист, министър на околната среда и водите в държавното управление на Марин Райков. Той е измежду основателите на Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф. Председател е на УС на Европейския институт за успеваемост на постройките, основан в Брюксел. Политически консултант за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. От 1994 година живее в Лондон. Получава и английско гражданство, от което се отхвърля, когато е назначен за министър през 2013 година Статии на Юлиан Попов са оповестени в BBC, „ Financial Times “, „ EU Observer “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ