Европейски пари ще идват само срещу резултати
Г-н Пеканов, в свое обществено послание при напускането си на поста в Министерския съвет, вие цитирахте красива фраза на Робърт Кенеди за това по какъв начин всеки би трябвало да извърши своята част от смяната, с цел да се случи огромната смяна. Каква „ дребна вълничка вяра “ изпратихте вие за седемте месеца на мандата ви?
- Вълната на вяра идва по линия на това, че доста хора към този момент желаят да трансформират страната. Но вълната ще се случи капка по капка. Тези седем месеца бяха единствено началото. Нужни са промени и считам, че в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) заложихме доста от тях. Установих, че постоянно сме неглижирали проблематичните за нацията тематики и сме си търсили виновници в Брюксел и на други места.
Съмишленици ли сте по отношение на посоките на развиване с вашите досегашни сътрудници от служебния кабинет Кирил Петков и Асен Василев, които занапред ще ръководят страната?
- Съмишленици сме в това, че България има потребност от смяна и потребност да се движи напред. Да вижда проблемите на 21 век и да ги адресира. В някои сфери сме виждали нещата по друг метод – дали ще е помощта към бизнеса, дали ще е енергетиката – това е напълно обикновено. Служебните кабинети събират разнообразни хора.
Различията са хубаво нещо, те са територия на полемиката, само че добре ли е по стратегически проблеми да има взаимноизключващи се разбирания, както се случва с ПВУ?
- Не е учудващо. Макроикономистите виждат краткосрочното възобновяване по друг метод.
Но по философията на проекта много политици одобряват евросредствата като запас, в случай че не за персонално, то за партийно прилагане – като гориво за машините за популистика. Приемате ли, да вземем за пример, тезите, че като дойдат парите по проекта, народът ще бъде сит и отоплен, до момента в който Брюксел чака те да бъдат вложени в стопанската система?
- Съгласен съм. Често имаме проблематично схващане за европейските средства. Досега те са били рамкирани като асимилиране по някакъв план. Сега ще идват против резултат – не просто по тематиките " Енергетика " или " Здравеопазване ", а против това какво реализираме по тях. С тези пари ще би трябвало да решаваме дълготрайните си проблеми. Те няма да оказват помощ на следващия ден за цените на тока, само че ще ни слагат в нова траектория. Единственият кратковременен тласък ще бъде по Програмата за икономическа промяна, защото тези грантове ще усилят вложенията. Най-важни са промените, а централната измежду тях за върховенството на закона.
Прокуратурата редовно дава различно схващане за критериите, по които Брюксел отпуска евросредствата.
- Те считат, че по никакъв метод не са въвлечени в тази тематика. Още през юни поканих представители на Висшия правосъден съвет (ВСС) и им обясних, че всяка година получаваме рецензии по тематиката за върховенството на закона. И няма нищо чудно, че условия по тази тематика има и по ПВУ. На тази среща някои от членовете на Висш съдебен съвет дадоха отговор, че ние нямаме проблеми с върховенството на закона и с корупцията. И че българското държавно управление трябвало да изясни това на Брюксел.
В пространно интервю Янис Варуфакис уточни обществената загадка, че европарите, в това число и тези по ПВУ, отиват в джобовете на локални олигарси от южните страни. Новина ли е това за Брюксел?
- Ясно е, че в годините това „ асимилиране “ не е отивало по най-точното предопределение. Ако беше отишло, страната ни щеше да се е развила доста по-добре, а не да стои последна в Европейски Съюз по всички вероятни параметри. Добре е обаче такива изявления да не се обвързват с общ негативизъм към еврофондовете. Целта на кохезионната политика е да се помогне на проблематичните страни и райони, само че с явен фокус върху резултатите. В този смисъл аз не подлагам на критика метода на Брюксел в неговата подробност. Изпратихме ПВУ на 15 октомври и по правилник чакахме до два месеца формалното мнение на Европейската комисия, въпреки че след десетките диалози с сътрудниците аз доста добре знаех какви ще са рекомендациите. Критиките са два типа. Някои са чисто механически. Например, заложихме значима промяна за годишно индексиране в общественото подкрепяне – нещо, което не беше правено от дълго време. Разписали сме, че тази промяна ще помогне на 116 873 души. Европейска комисия изиска да изпратим изчислението за какво мярката опира до 116 000, а не до 120 000 души. Това не е рецензия всъщност. Голяма част от бележките са такива. Сериозните рецензии засягат върховенството на закона и енергетиката. И по двете сме заложили съществени промени. Относно правосъдната система това е контролът върху фигурата на основния прокурор. В енергетиката ще влязат целеви пари в две направления – зелен преход и цифрова стопанска система. Заложихме планове с ВЕИ. Заложихме и последна дата за излизане от въглищата – след доста полемики, в това число и със синдикатите - през 2038 година. Но Европейска комисия желае промяна и в БЕХ, където се случват финансови транзакции отвън европейските правила.
Има мнения, че „ климатичните налози “ на Европейски Съюз ще доведат по веригата до добавена беднотия. Приемате ли тази теза?
- Трудно ще бъде, склонен съм. На Германия и Австрия им е елементарно да кажат, че бързо ще излязат от въглищната енергетика. Ние сме заложили плавни трансформации, които може и да не се харесват на Брюксел, само че сме длъжни да защитим и обществените аспекти, и енергийната сигурност на страната. Преговорите бяха дълги и комплицирани. Ако някои хора считат, че ПВУ се преглежда с „ да “ или „ не “, те не схващат процеса.
Затова ли избрани критици стигнаха ори до кулинарна терминология и оповестиха, че в Брюксел ПВУ е „ изработен на кайма “?
- Това е непознаване на процеса. Обратната връзка, която получихме от Европейска комисия на 1 декември, беше изцяло предстояща. Преговорите са развой на отбраняване на позиции. В Румъния, където също имаше проблеми в бранш " Енергетика ", договарянията лишиха 5 месеца. Ние сме едвам на осмата седмица от предаването на проекта.
Тъй като и по тази тематика мненията са доста, по кое време действително „ вълшебните “ пари по ПВУ ще постъпят в България?
- Това също би трябвало да бъде обяснено като развой. Освен бранш " Енергетика ", всички други съставни елементи са подготвени и остава да бъдат изчистени единствено механически елементи. Проектите би трябвало към този момент да се осъществяват. Министерствата би трябвало да приготвят публичните поръчки. Разходите ще стартират, а Европейска комисия ще ги възвърне. Затова първостепенна задача за приемане на парите е подготовката на плановете, по отношение на заложените резултати.
За 2022 година ли приказваме или за 2023-а, както някои предвиждат?
- За 2022 година сигурно, в случай че не се вършат промени по ПВУ.
Пак политици посаждат измежду обществото очакване, че с парите от ПВУ ще се бори инфлацията.
- Грешно схващане! Парите по ПВУ във всички 12 бранша не са за краткотрайна помощ – нито против инфлацията, нито за пенсионерите. Те са целеви.
По зеления график каква част от средствата ще се влеят в преструктурирането на „ болната “ ни енергетика?
- Темата е централна. По една или друга линия, минимум 37% би трябвало да отидат за зеления преход. В нашия вид на проекта са 45 на 100. Но не всички са за енергетика. Част от тях отиват за енергийна успеваемост. И то не за саниране, а за надълбоко реновиране, което пести доста повече сила. В градския превоз се залага на по-екологични транспортни средства. Нашата стопанска система е енергийно интензивна. И въпросът не е единствено по какъв начин произвеждаме силата, а и по какъв начин я използваме. В Австрия към този момент е въведена данъчно-социална промяна, която води семействата към икономисване на сила – всяко домакинство получава бонуси, само че и налози, според от методите за разходване на силата.
Чува се тезата, че Брюксел санкционира с „ климатични налози “ страни с нашия профил, където разхищенията на сила са нещо обикновено и естествено. Пробва ли по този метод Европейски Съюз да ни превъзпита?
- По-важно е сами да се превъзпитаме. Но сигурно ни дават тласък да ускорим напредъка.
Като човек, който живее и работи основно в германоезична Европа, по какъв начин приемате прогнозата, че след зелените промени и затварянето на нуклеарната енергетика немската стопанска система ще рухне?
- Не споделям тази прогноза. Зелените ограничения там са стартирани от дълго време. Удвояването на вложения в нови технологии нормално смъква техните цени с 20 %. У нас по някои тематики не са тръгнали даже публични полемики. А в Германия няма да останат на мрачно и на студено, бъдете уверени.
Как бихте подредили целите по пътя на България? Как наподобява вашата пътна карта на страната?
- Крайно време е да стартира дебатът къде желаеме да бъде България след 10, след 20 години. По тази линия в този момент провеждам известни български имена - икономисти от академичната общественост у нас и в чужбина - да вземат участие в съвет за стопански разбори, който да дава отговор точно на тези въпроси – по какъв начин нацията да зададе посоката си. Министерствата и институциите би трябвало да си приказват. Имаме потребност от стратегическо обмисляне. Да участваме интензивно в световните процеси. България не всеки път пази добре ползите си – виждал съм го на доста места в Европа.
Вярвате ли, че на 1 януари 2024 година България ще влезе в еврозоната?
- За момента няма нещо, което да провокира отсрочване. Следващата година ще бъдат оповестени конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия. В тях ще ни кажат до каква степен сме подготвени. Аз считам, че за България позитивите от еврото са повече от негативите. Но има доста страхове. И в тази посока е нужна осведомителна акция. Еврото се подлага на критика основно от икономисти, работещи в Съединени американски щати. Механизмът за възобновяване и резистентност ще помогне доста на еврозоната.
Връщаме се към RFK. Друга фраза на Боби Кенеди споделя, че свободният метод на живот предлага цели, само че не предписва средства за постигането им. Смятате ли, че страната би трябвало да поема ролята на разпределител на принадлежности и запаси в свободния пазар?
- Много ми хареса съдружното съглашение в Германия. В него не се разисква повече или по-малко страна, а се приказва за съвременна страна. Ролята на страната е да контролира модерните взаимоотношения сред икономическите артисти.
Разговора води: Емил Янев
- Вълната на вяра идва по линия на това, че доста хора към този момент желаят да трансформират страната. Но вълната ще се случи капка по капка. Тези седем месеца бяха единствено началото. Нужни са промени и считам, че в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) заложихме доста от тях. Установих, че постоянно сме неглижирали проблематичните за нацията тематики и сме си търсили виновници в Брюксел и на други места.
Съмишленици ли сте по отношение на посоките на развиване с вашите досегашни сътрудници от служебния кабинет Кирил Петков и Асен Василев, които занапред ще ръководят страната?
- Съмишленици сме в това, че България има потребност от смяна и потребност да се движи напред. Да вижда проблемите на 21 век и да ги адресира. В някои сфери сме виждали нещата по друг метод – дали ще е помощта към бизнеса, дали ще е енергетиката – това е напълно обикновено. Служебните кабинети събират разнообразни хора.
Различията са хубаво нещо, те са територия на полемиката, само че добре ли е по стратегически проблеми да има взаимноизключващи се разбирания, както се случва с ПВУ?
- Не е учудващо. Макроикономистите виждат краткосрочното възобновяване по друг метод.
Но по философията на проекта много политици одобряват евросредствата като запас, в случай че не за персонално, то за партийно прилагане – като гориво за машините за популистика. Приемате ли, да вземем за пример, тезите, че като дойдат парите по проекта, народът ще бъде сит и отоплен, до момента в който Брюксел чака те да бъдат вложени в стопанската система?
- Съгласен съм. Често имаме проблематично схващане за европейските средства. Досега те са били рамкирани като асимилиране по някакъв план. Сега ще идват против резултат – не просто по тематиките " Енергетика " или " Здравеопазване ", а против това какво реализираме по тях. С тези пари ще би трябвало да решаваме дълготрайните си проблеми. Те няма да оказват помощ на следващия ден за цените на тока, само че ще ни слагат в нова траектория. Единственият кратковременен тласък ще бъде по Програмата за икономическа промяна, защото тези грантове ще усилят вложенията. Най-важни са промените, а централната измежду тях за върховенството на закона.
Прокуратурата редовно дава различно схващане за критериите, по които Брюксел отпуска евросредствата.
- Те считат, че по никакъв метод не са въвлечени в тази тематика. Още през юни поканих представители на Висшия правосъден съвет (ВСС) и им обясних, че всяка година получаваме рецензии по тематиката за върховенството на закона. И няма нищо чудно, че условия по тази тематика има и по ПВУ. На тази среща някои от членовете на Висш съдебен съвет дадоха отговор, че ние нямаме проблеми с върховенството на закона и с корупцията. И че българското държавно управление трябвало да изясни това на Брюксел.
В пространно интервю Янис Варуфакис уточни обществената загадка, че европарите, в това число и тези по ПВУ, отиват в джобовете на локални олигарси от южните страни. Новина ли е това за Брюксел?
- Ясно е, че в годините това „ асимилиране “ не е отивало по най-точното предопределение. Ако беше отишло, страната ни щеше да се е развила доста по-добре, а не да стои последна в Европейски Съюз по всички вероятни параметри. Добре е обаче такива изявления да не се обвързват с общ негативизъм към еврофондовете. Целта на кохезионната политика е да се помогне на проблематичните страни и райони, само че с явен фокус върху резултатите. В този смисъл аз не подлагам на критика метода на Брюксел в неговата подробност. Изпратихме ПВУ на 15 октомври и по правилник чакахме до два месеца формалното мнение на Европейската комисия, въпреки че след десетките диалози с сътрудниците аз доста добре знаех какви ще са рекомендациите. Критиките са два типа. Някои са чисто механически. Например, заложихме значима промяна за годишно индексиране в общественото подкрепяне – нещо, което не беше правено от дълго време. Разписали сме, че тази промяна ще помогне на 116 873 души. Европейска комисия изиска да изпратим изчислението за какво мярката опира до 116 000, а не до 120 000 души. Това не е рецензия всъщност. Голяма част от бележките са такива. Сериозните рецензии засягат върховенството на закона и енергетиката. И по двете сме заложили съществени промени. Относно правосъдната система това е контролът върху фигурата на основния прокурор. В енергетиката ще влязат целеви пари в две направления – зелен преход и цифрова стопанска система. Заложихме планове с ВЕИ. Заложихме и последна дата за излизане от въглищата – след доста полемики, в това число и със синдикатите - през 2038 година. Но Европейска комисия желае промяна и в БЕХ, където се случват финансови транзакции отвън европейските правила.
Има мнения, че „ климатичните налози “ на Европейски Съюз ще доведат по веригата до добавена беднотия. Приемате ли тази теза?
- Трудно ще бъде, склонен съм. На Германия и Австрия им е елементарно да кажат, че бързо ще излязат от въглищната енергетика. Ние сме заложили плавни трансформации, които може и да не се харесват на Брюксел, само че сме длъжни да защитим и обществените аспекти, и енергийната сигурност на страната. Преговорите бяха дълги и комплицирани. Ако някои хора считат, че ПВУ се преглежда с „ да “ или „ не “, те не схващат процеса.
Затова ли избрани критици стигнаха ори до кулинарна терминология и оповестиха, че в Брюксел ПВУ е „ изработен на кайма “?
- Това е непознаване на процеса. Обратната връзка, която получихме от Европейска комисия на 1 декември, беше изцяло предстояща. Преговорите са развой на отбраняване на позиции. В Румъния, където също имаше проблеми в бранш " Енергетика ", договарянията лишиха 5 месеца. Ние сме едвам на осмата седмица от предаването на проекта.
Тъй като и по тази тематика мненията са доста, по кое време действително „ вълшебните “ пари по ПВУ ще постъпят в България?
- Това също би трябвало да бъде обяснено като развой. Освен бранш " Енергетика ", всички други съставни елементи са подготвени и остава да бъдат изчистени единствено механически елементи. Проектите би трябвало към този момент да се осъществяват. Министерствата би трябвало да приготвят публичните поръчки. Разходите ще стартират, а Европейска комисия ще ги възвърне. Затова първостепенна задача за приемане на парите е подготовката на плановете, по отношение на заложените резултати.
За 2022 година ли приказваме или за 2023-а, както някои предвиждат?
- За 2022 година сигурно, в случай че не се вършат промени по ПВУ.
Пак политици посаждат измежду обществото очакване, че с парите от ПВУ ще се бори инфлацията.
- Грешно схващане! Парите по ПВУ във всички 12 бранша не са за краткотрайна помощ – нито против инфлацията, нито за пенсионерите. Те са целеви.
По зеления график каква част от средствата ще се влеят в преструктурирането на „ болната “ ни енергетика?
- Темата е централна. По една или друга линия, минимум 37% би трябвало да отидат за зеления преход. В нашия вид на проекта са 45 на 100. Но не всички са за енергетика. Част от тях отиват за енергийна успеваемост. И то не за саниране, а за надълбоко реновиране, което пести доста повече сила. В градския превоз се залага на по-екологични транспортни средства. Нашата стопанска система е енергийно интензивна. И въпросът не е единствено по какъв начин произвеждаме силата, а и по какъв начин я използваме. В Австрия към този момент е въведена данъчно-социална промяна, която води семействата към икономисване на сила – всяко домакинство получава бонуси, само че и налози, според от методите за разходване на силата.
Чува се тезата, че Брюксел санкционира с „ климатични налози “ страни с нашия профил, където разхищенията на сила са нещо обикновено и естествено. Пробва ли по този метод Европейски Съюз да ни превъзпита?
- По-важно е сами да се превъзпитаме. Но сигурно ни дават тласък да ускорим напредъка.
Като човек, който живее и работи основно в германоезична Европа, по какъв начин приемате прогнозата, че след зелените промени и затварянето на нуклеарната енергетика немската стопанска система ще рухне?
- Не споделям тази прогноза. Зелените ограничения там са стартирани от дълго време. Удвояването на вложения в нови технологии нормално смъква техните цени с 20 %. У нас по някои тематики не са тръгнали даже публични полемики. А в Германия няма да останат на мрачно и на студено, бъдете уверени.
Как бихте подредили целите по пътя на България? Как наподобява вашата пътна карта на страната?
- Крайно време е да стартира дебатът къде желаеме да бъде България след 10, след 20 години. По тази линия в този момент провеждам известни български имена - икономисти от академичната общественост у нас и в чужбина - да вземат участие в съвет за стопански разбори, който да дава отговор точно на тези въпроси – по какъв начин нацията да зададе посоката си. Министерствата и институциите би трябвало да си приказват. Имаме потребност от стратегическо обмисляне. Да участваме интензивно в световните процеси. България не всеки път пази добре ползите си – виждал съм го на доста места в Европа.
Вярвате ли, че на 1 януари 2024 година България ще влезе в еврозоната?
- За момента няма нещо, което да провокира отсрочване. Следващата година ще бъдат оповестени конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия. В тях ще ни кажат до каква степен сме подготвени. Аз считам, че за България позитивите от еврото са повече от негативите. Но има доста страхове. И в тази посока е нужна осведомителна акция. Еврото се подлага на критика основно от икономисти, работещи в Съединени американски щати. Механизмът за възобновяване и резистентност ще помогне доста на еврозоната.
Връщаме се към RFK. Друга фраза на Боби Кенеди споделя, че свободният метод на живот предлага цели, само че не предписва средства за постигането им. Смятате ли, че страната би трябвало да поема ролята на разпределител на принадлежности и запаси в свободния пазар?
- Много ми хареса съдружното съглашение в Германия. В него не се разисква повече или по-малко страна, а се приказва за съвременна страна. Ролята на страната е да контролира модерните взаимоотношения сред икономическите артисти.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ