Г-н Панчев, Вие и експертите от ЕКИП през изминалите няколко

Г-н Панчев, Вие и специалистите от ЕКИП през миналите няколко години публикувате редица аналитични материали по отношение на връзката сред данъчното облагане на тютюневите произведения и здравно-икономическия резултат. В последния си разбор още веднъж говорите пространно за опазването на човешкото здраве и запазването на доброто  положение на бюджетните доходи? Тези ваши оферти по какъв начин се възприемат от страната в лицето здравните и на финансовите органи и институции? В нашите проучвания опитваме да изчислим здравните и стопанските резултати на набор от политики в областта на лекарствената политика, акцизното облагане, финансирането на здравната система, ограничението на нездравословните привички и други Смятаме, че във всички тях има релативно лесни за използване полиси интервенции, които могат да доведат до обилни позитивни резултати. Имахме особено изследване за финансирането на здравната политика посредством преразпределяне на доходи от акцизи. Данните демонстрират, че при най-ниска целево заделена процентова ставка от данък, бюджетът на НЗОК за 2020 година е могъл да бъде в допълнение субсидиран с 54,4 млн. лева, от които 10 млн. лева за извънболнична помощ, 28,6 млн. лева за болнична и 15 млн. лева за лекарствени артикули.  Много по-лесен и политически допустим метод за в допълнение финансиране на здравната система. Един образец за сходно проучване е това, което публикувахме тази година по отношение на резултата от тютюнопушенето върху здравните индикатори и стопанската система на страната. Според това изследване на нашия екип от 2021 година, на годишна база към четири болести, свързани с тютюнопушене, може да се причислят над 10 000 смъртни случая, над 250 000 болнични дни и съвсем 450 000 наранени здравно обезпечени лица. Икономическите измерители са още по-красноречиви, годишните пропуснати изгоди за стопанството, свързани с тютюнопушене, възлизат на 4,4 милиарда лева или 3,7% от Брутният вътрешен продукт. Това е голям резултат. След това разработихме модел за понижаване на тези отрицателни резултати от тютюнопушенето посредством заменяне на старите по-вредни тютюневи произведения с по-малко нездравословните новаторски такива – съгласно разнообразни проучвания, намаляването на вредата при тях варира сред 70 и 90 и няколко %. Пълният евентуален резултат от смяната на потребителските привички (преминаване към по-малко нездравословни алтернативи) възлиза на 1,8 милиарда лева понижение на негативните резултати или спад във финансовото измерение на вредата от 41%. Това са положителни средства за здравноосигурителните услуги? От една страна за здравни услуги, въпреки това за самите хора. Голяма част от този отрицателен стопански резултат го понасят самите пушачи, тъй като се разболяват по-рано, стопират да работят поради заболяване по-рано и забележителна част от продуктивността им се губи. Здравната система и изобщо другите публични системи са част от тези сметки, само че най-големия резултат е за дейните и пасивните пушачи, които ще работят повече за себе си, вършат пари за себе си и за стопанската система. Не е ли необичайно да се постанова данък на новаторските произведения както вие ги нарекохте, да се слага нова акцизна ставка? Не мислите ли, че тъкмо това което казахте е по-важният миг: здравето на хората и по-малкото вреди към близките и за самия човек? Тази политика би трябвало ли да е основна в нашите европейски визии за опазване на здравето и за никотиновите произведения. В момента се обсъжда  директивата за акцизите на равнище Европейски Съюз. Очакването е този вид мислене, този вид политика на понижаване на вредите да стане част от документите. И това ще е добре за България, тъй като чакаме, че нашите експерти, изработващи политики, ще последват новите подходи и ще забележим позитивна смяна в личното ни законодателство и процедура в битката с нездравословните привички. В същото време, почтено да ви кажа, не би трябвало да изчакваме нещо да се случи на европейско равнище, с цел да до въведем тук. Не е нужно да изчакваме някой да ни каже нещо от Брюксел, с цел да разберем, че избран метод или избрана политика работи по-добре и да я въведем. Няма потребност от сходен провинциализъм. Имате ли образци от Европа по какъв начин се контролират различните тютюневи произведения? Навсякъде в Европа тече сходен спор, както и при нас. Имаме голям брой локални регулатори, които са дали светлина за п Тенденцията е да се усилва данъка към елементарните, а новаторските да бъдат подтиквани. Аз не съм за усилваме на налога  единствено по себе си, песимистичен съм към увеличение на налозите на кардинална основа. Ако въпреки всичко се върви към по-високо облагане, по-добрият метод е диференциацията, без значение какъв брой е този данък за традиционните  тютюневи произведения, акцизът за по-малко нездравословните би трябвало да е по-малък. Да се отразява разликата във вредата през размера на акциза. Подходът е да се гледа се да се подтиква по-малко рисковото, по-безопасното държание. Съвсем безвредно пушенето няма по какъв начин да е. В алкохола това към този момент съществува на виното и на бирата. Този стимул  е друг при акциза ракията и уискито да вземем за пример. Тази процедура към този момент се случва в други браншове когато става дума за различен тип нездравословни артикули. Всеки желае да е съвременен, да пуши нещо, тук-там където другото не са  е налично. Както споменахте икономическа аргументация на бюджета - аз такава не видях за акциза. Дали сте съумели да видите сходни документи и причини на финансовото министерство? По принцип министерството на финансите е на позиция срещу диференцираното  данъчно облагане без значение дали става дума за акцизите, Данък добавена стойност или различен тип налози. Не знам дали си спомняте, когато имаше спор дали да има диференцирано Данък добавена стойност за книгите, детски храни и хляба - министерство на финансите още веднъж беше срещу. По-консервативни са за подобен тип данъчна политика, което е разбираемо от позиция на личната им натовареност. Според мен обаче би трябвало да стартира да се преглежда този въпрос с акцизите по принцип. Тютюнопушенето и другите обложени държания да се преглеждат освен като приходно перо в бюджета на страната, само че и като здравен въпрос. За страдание хората от здравната среда не желаят да го подемат по този начин като тематика, само че ние се стараем да ги убедим. Затова и написахме редица разбори, които показват отрицателните здравни и стопански резултати на разнообразни „ нездравословни “ привички. Налага ли се да се вкарва данък за първи път и върху течностите за електронните цигари? Няма ли този нов данък за е-цигарите да накара потребителите да се върнат към елементарните тютюневи произведения, макар рисковете за здравето? Не се постанова и не считам, че би трябвало да се вкарва. Ще имаме несъмнено деформиране на потребителското държание в резултат на подобен данък, да. Изобщо отново споделям, би трябвало да се стремим към здравни, не към фискални резултати, когато става дума за акцизи. Не бива продуктите с ниска ценова разтегливост просто да се преглеждат от хазната като добър приходоизточник. В последния Ви отчет Вие препърчвате „ разбиране на парадигмата за понижаване на вредите “ като нов метод, който да размени остарялото разделяне на хората – димящ – непушещ. Може ли да формулирате  какво съставлява този метод? Концепцията за „ понижаване на вредите “ (harm reduction) води началото си от опитите за адресиране на болести и отрицателни резултати, свързани с приложимост на наркотични субстанции в развитите общества, засилила се след 60-те години на XX век. Намаляването на вредите, в смисъла на рамка за създаване на политика в наши дни, може да се дефинира като дейности в посока понижаване на провалите, произлизащи от нездравословно държание на обособени човеци и на обществото като цяло. Терминът към този момент има приложение в доста сфери като алкохол, сигурност на пътя, замърсяване, ниска физическа интензивност, хранене, полови привички и други. В подтекста на пушенето, намаляването на вредите измества остарялото двоично схващане, че хората могат да бъдат единствено пушещи и непушещи, което насочва правенето на политики в неконструктивна прохибиционистична посока. Особено посредством потребителските нововъведения се оказва, че можем да понижим вредата и за пушещите и за близките, не като се опитваме да ги принудим наложително да спрат, а като им помогнем да вземат решение за потребление на по-малко нездравословни артикули. И последно: следва проверка на европейската инструкция за акцизите. Какво се чака и кои са главните детайли – значими за България? Три съществени казуса ще се преглеждат като част от проверката в европейското законодателство, течаща сега. На първо място е въпросът с минималните номинални ставки за облагане на обичайните тютюневи произведения на фона на разликите в икономическото развиване (и оттова в покупателната способност) на другите страни-членки. На второ място ще би трябвало да се сътвори рамката за контролиране на новаторските артикули, които навлизат интензивно на пазара след последното възобновяване на директивата през 2011 година Това са нагреваеми тютюневи произведения, течности за електронни цигари, никотинови торбички и други, набиращи все по-голямо разпространяване в отговор на потребностите на потребителите. И трето, посредством съразмерно данъчно облагане и други ограничения, в законодателството и правенето на политики да бъде заложен правилото за понижаване на вредите, който коментирахме по-рано.