Г-н Орешков, вие сте отлично запознат със ситуацията в енергетиката

Г-н Орешков, вие сте чудесно осведомен със обстановката в енергетиката у нас. Смятате ли, че посоката за развиване, която сме избрали все още е вярна, съгласно 21 век и неговите действителности? Какво можем да създадем ние, с цел да достигнем по-развитите страни във връзка с технологиите в енергетиката?

Моето персонално мнение е, че в случай че България желае да бъде страна би трябвало да отстоява своята енергийна самостоятелност. А това става по няколко метода – би трябвало да бъдеш задоволително еластичен, задоволително рационален и да не инвестираш оскъдния финансов запас в разнообразни направления.

Сега до каква степен сме стигнали: до 1990 година следвахме един модел, който ни беше тотално натрапен – големи централизирани производства на електрическа енергия и надлежно огромна дистрибуторска мрежа за транспорт. Ако приказваме за други енергийни източници от рода на природен газ, петрол, уран, ние сме доста дребен консуматор. При нас такива находища съвсем отсъстват или са доста малко. Ние използваме доста малко природен газ, а при нефта потреблението също не е изключително огромна. Така стигаме до задачите, които си слагаме: в случай че желаеме енергийна самостоятелност, би трябвало да развиваме децентрализираното произвеждане. А то става с местни централи, покрай консуматорите. И тъй като имаме нелоша база като централизирано произвеждане, то може да изиграе ролята на базов снабдител на електрическа енергия. Цялата останала нужна електрическа енергия – за покриване на пиковите часове, сезонната консумация и така нататък следва да се създава покрай консуматора.

Това може да се случи единствено при ясна визия за развиване на енергетиката. Ние такава все още нямаме и продължаваме да робуваме на централизираната енергетика – желаеме да построяваме огромни мощности, да имаме голяма система за транспорт на електрическа енергия. А това е обвързвано с големи разноски, които ние като страна нямаме капацитет да вършим. Населението към този момент е под 7 млн. души у нас, а и би трябвало да се зададе въпроса: какво развиваме като промишленост сега? Къде ще се използва тази електрическа енергия? И най-много за какво ще се вършат сходни мощности?

Важно е кой ще употребява електрическата енергия – в бита и в промишлеността. Модерните мотори на машините в предприятията употребяват доста по-малко сила, а това е главен разход за компаниите. Електроуредите за бита също са с висок клас на енергийна успеваемост.

Вече има решения една дребна къща да бъде енергийно обезпечена единствено посредством слънце и браунов газ да вземем за пример. Да, нужна е инвестиция в това. И би трябвало деликатно да се реши дали ще е по-целесъобразно да се изхарчат милиарди за централизираните системи или да се работи в посока на децентрализация на енергийната система.

Ако желаеме да запазим нашата територия като едно райско място, то ние би трябвало да стъпим на модерни решения, с по-гъвкави производства, по-малко енергоемки и по енергийно ефикасни.

Държавата в последните години отпуска милиарди за саниране на блокове.

Санирането е друга тематика, само че съгласно мен тя е повече политическа, в сравнение с икономическа. Може да има резултат, само че той е най-малък. Според мен методът следва да бъде заменен, наложително би трябвало да има самоучастие на хората и те да бъдат ангажирани с тази инвестиция.

Но с цел да достигнем равнището на другите страни в модерната енергетика, ние би трябвало да имаме визия.В нашата енергийна тактика, която е преписвана, дописвана и променяна към този момент доста пъти, единствено се загатват сходни съвременни решения. А задачите са да се строят големи мощности. Но сега обстановката се е трансформирала у нас. Над 50% от употребяваната електрическа енергия отива за бита. Тоест ние нямаме промишленост, която да употребява такива огромни мощности. И при тази обстановка е добре стратегически да се разделят потребителите. Домакинствата би трябвало да бъдат насърчавани да се стремят да са по-енергийно ефикасни и самостоятелни. Като образец мога да посоча Румъния и Гърция, които към този момент доста сполучливо работят в тази посока.

В северната ни съседка стартираха преференциална стратегия за стимулиране на развиването на слънчевата сила в жилищни, търговски и промишлени здания, като частните семейства и фирмите ще могат да получат отплата от държавното управление до 90% за инсталиране на слънчеви фотоволтаични модули за системи над 3 Кw на стойност до 4830 $. В Гърция вкараха net metering, за което аз лобирам от 4-5 години. За да се случи това е значимо да има и нормативна база. А за тази тематика особено съм лобирал през неправителствени организации. За страдание все още няма резултат.

Подобни ограничения ще задвижат стопанската система като цяло?

Разбира се, че ще има подобен резултат. При децентрализираното произвеждане приказваме за дребни суми и основаване на нови работни места, както и преквалификация на хората.

Тук приказваме и за сторидж системи, за акумулаторни акумулатори. Ние към момента имаме някакъв останал запас и софтуерно положителни постижения в региона на оловните батерии. В света България е известна с това и не е проблем да се създава. Важно е да се знае, че целия Балкански полуостров се доставя с българско олово.

В момента има няколко заводи за оловни батерии у нас, които са или пред продажба, или полуработещи. Но при ясна тактика и визия това може да бъде една цел на страната за десетки години напред. Така се употребява локалния запас, основават се локални батерии, които най-после се и рециклират тук. С други думи стигаме до така наречен кръгова стопанска система – ние да не сме единствено консуматори, а и да използваме ресурса, с който разполагаме.

Това е въпрос на предпочитание, визионерство и тактика при ръководството на оскъдния запас, с който разполагаме.

Защо да нямаме, да вземем за пример, няколко заводи за оловни батерии, модерни и роботизирани. Това е изцяло допустимо. При оловните батерии 90% от материалите, употребявани в тях, могат да се рециклират. Но за задачата би трябвало да се създадат инвестици в тази сфера.

Знаем, че Европейски Съюз си сложи нови, по-високи цели за произвеждане на зелена сила и за енергийна успеваемост. Подобно децентрализирано произвеждане и консумация евентуално може доста да помогне на страната ни при достигането на задачата на Европа?

За мен е доста болно, че за момента нямаме национално единодушие и съгласие най-много в електроенергетиката. Разбирам желанието да развиваме нуклеарната енергетика, само че ние нямаме потребност от втора атомна площадка. Вече имаме една такава, закрихме повече от

1500Mw мощ там. Е какъв ни е казусът да изградим нов нуклеарен блок там, на същата площадка. При АЕЦ „ Козлодуй “ към този момент е построено оборудването, енергийната мрежа е основана, софтуерното водоснабдяване също е там.

Ако разсъждаваме стопански, нали всеки си ремонтира къщата и продължава да живее в нея, а не я скапва? Това е огромният проблем. И до момента в който ние не стартираме да работим рационално и дейно, то нещата няма да се случат. Имаме и образеца – ще строим АЕЦ „ Белене “. Добре. Вече изхарчихме едни пари по плана и към момента сме до средата с него. Но има и различен проблем: отидете до Техническия университет в София, СУ и вижте какъв брой студенти учат физика, какъв брой електроенергетика. Да не приказваме за монтажниците, които към този момент съвсем ги няма.

Каква е ролята на еколозите при подготвянето на енергийната визия на страната ни? Могат ли те оказват помощ и да бъдат градивни в рецензиите си?

В България думата „ еколог “ сякаш не се приема доста добре. Но на хората би трябвало да се приказва с числа и обстоятелства, тъкмо и ясно за задачите на всяко нещо. На първо място ние би трябвало да се разберем като общество желаеме ли да живеем тук на това място. Споровете с еколозите са главно свързани с това, че ние като общественост и страна би трябвало да преценим какво желаеме да има тук след 50 или 100 година А такова единогласие няма – единият желае да има гори за отдих, а на другия му трябват дърва за огрев. Тези неща се съчетават, само че си има правила – който изсича гората, би трябвало да засади на идната пролет колкото е изсечено, даже повече. И това да се ревизира и управлява от обществото, неправителствените организации и страната. Така ще бъде допустимо и след години децата ни да се топлят с дърва, да има природа за тях и да не се получава ерозия на почвите.

При верен цикъл имаме задоволително запас да правим тези действия и по едно и също време с това да се възобновява гората.

Положението не е по-розово и по полята – нямаме системи за напояване, ще пристигна сушава година и реколтата ще бъде унищожена.
За благополучие не липсват има и положителни практики: има забавен план, с европейско финансиране при който е планувано към 500-600 дка земи да бъдат напоявани посредством помпи, захранвани от фотоволтаични модули. През лятото е най-голямата продуктивност на слънчевите панели, а тогава и на растенията им би трябвало най-вече вода.

Какво е мнението ви за новия интегриран проект за енергетиката, който приготвя енергийното министерство?

За страдание не съм осведомен в елементи с този проект и не мога да го разясня.

Смятате ли, че новите, по-високи цели на Европейска комисия за ВЕИ и енергийна успеваемост могат да бъдат достигнати елементарно от нас посредством използване на нови съвременни технологии?

Разбира се, че е допустимо. Но ние би трябвало доста стремително да сменим модела и метода на мислене на хората. Защото се получиха стачките: индивидът плащал тази сума за ток, но тя се вдигнала двойно. Освен цената на тока, този проблем има и друга страна - енергийната успеваемост, а това значи добра изолираност на жилището, потребление на икономични електрически уреди и така нататък

Нека да се мисли по какъв начин да станем енергийно ефикасни, по какъв начин да се децентрализира енергетиката, по какъв начин да се изградят акумулаторни групи, посредством които елементарно да се изглажда пиковото ползване на сила. Всичко това би трябвало да се мисли на равнище страна и да не остане единствено проформа написано в документите.

Да не би проблемите да идват от компликациите при диспечирането на зелената сила?

Не, въобще. В началото сътрудниците диспечери нямаха никакъв опит в тази тенденция.

Те се научиха по сложния метод – на правилото на тестът и грешката. А можеше да бъдат подготвени и да готови още през 2007 година за тези нови софтуерни решения. Лично аз съм давал информация по какъв начин работят мрежите и по какъв начин може да се ръководи тази система.

Енергийната система би трябвало да бъде готова за посрещането на новите технологии – и като познания и като решения. Има решения, има данни, разбори и програмен продукт. Трябва да се приготвят другите равнища на ръководство на процесите. Диспечерът, квалифициран и с потенциал, би трябвало да бъде началник на тези процеси. Така всичко може да върви в паралел.

Какво може да бъде бъдещето на комплекса Мини „ Марица Изток “?

Комплексът може да бъде извеждан от употреба последователно и поетапно– както мините, по този начин и централите. Мощността, която черпим оттова да стартира да се понижава, а централите, чисто софтуерно, да бъдат готови за по-гъвкави режими на работа. Да бъдат осъвременени и газифицирани част от блоковете. Важное е електропреносната мрежа, построена в региона, да не остава неизползваема.
Не е проблем последователно да стартира адаптирането на въглищните блокове за работа на газ, други пък да работят на въглища единствено през зимата, когато и потреблението е по-голяма. Същевременно да стартира да се понижава добива на въглища.

За всичко това, обаче, са нужни планове.

По отношение на работните места би трябвало да се знае, че част от личния състав стартира да се пенсионира. Други могат да се преквалифицират и да стартира да се разпростира по-масово възобновимата сила. Не е проблем тези хора да станат монтажници или да поддържат ВЕИ съоръжения. Но за това се изисква стратегическо обмисляне и визия накъде да се движи страната ни.

Не би трябвало да се гледа на другите системи като на врагове. Просто едното надгражда другото. Както хората си сменят остарялата кола или облекла с по-нови, по този начин и енергетиката би трябвало да има по-нови технологии.

А ресурсът ни като слънцегреене и мощ напразно задоволителен ли ни е при потребление на актуалните технологии?

Слънцето ни е задоволително, вятър имаме, само че не чак толкоз доста. Причината е, че ние сме вътрешна страна и морето ни е вътрешно, не сме с изход на океан. Черно море няма такива въздушни потоци и маси, каквито има на океаните, както са Англия, Норвегия или Дания да вземем за пример.

Но капацитета напразно и слънцето би трябвало да се употребява като се уточни мястото на инсталациите

Сторидж инсталациите имат ли място в нашата енергийна система?

Да, имат място и ще се постановат от ден на ден като източник на зареждане. Вече има един осъществен пилотен план на литиево-йонна сторидж система с мощ 200квтч. Мисля, че това е първата с сходна мощ у нас. С тази система сполучливо се обира обедния пик при потреблението на сила. Зареждането на батериите става през нощта - знаете какви проблеми основава пък и ниското ползване. Всичко това се управлява и програмира, на място, има построена вътрешна SCADA система. Като допълнение към системата има конфигурирани на покриви и 30 квт слънчеви панели.

Колко души поддържат тази система?

Мисля, че целият енергиен екип е формиран от 3-5 души. Управлението не е комплицирано, значимо еа разбирането на процесите, следвано от инвестицията в системите. Пожелавам си това да се случи и в по-големите обитаеми места.

Колю Орешков, Център за енергийни решения

Професионална реализация:

1985-1988 АЕЦ Козлодуй

1988-1992 Електроснабдяване Варна

1992-2007 НЕК ЕАД ТДУ Изток

2007-2008 НЕК ЕАД Централно управление София

От 2008 се занимавам със личен бизнес