Адриан Николов, икономист от ИПИ: Ако цените в Германия раст...
- Г-н Николов, проучването ви в Института за пазарна стопанска система демонстрира, че има рекорден растеж на показателя на цените при производител, който обаче още не се отразява на потребителските цени.
- В Германия реализираха върха предишния месец. Те имат растеж на цените при производител към 45% на годишна база. А цените на консуматор там не са се вдигнали повече от 8% на годишна база. Този растеж не е толкоз огромен колкото у нас, само че все пак е връх за новата им история. Имаме огромен растеж на показателя на цените при производител и той рано или късно ще се отрази на показателя на потребителските цени. Като цяло това е много стоманен закон - че в случай че цените на производител скочат по този начин, както последните години,
те ще се отразят съвсем едно към едно и на потребителските.
Това, което виждаме последните две години, е, че или самите търговци, или самите вериги, които продават, съумяха да поемат част от този удар /скок на цените на производител/, тъй като другояче трябваше да имаме една инфлация от вида на 40-45%, може би даже 50%, на годишна база още от средата на 2021 година. Очевидно това не се случи. Напомням - имахме потребителска инфлация от 5-6% в края на 2021-ва и в този момент пикът бе през юни-юли - от 16-17%. При нас скокът на цените на консуматор са 18%.
- Хем двата показателя нормално се припокриват едно към едно, хем сега има една разтворена ножица сред тях. Как обясняваме това?
- Така че производители и търговци съумяват да орежат част от облагата си в името на това да опазят някакъв пазарен дял или да облекчават удара, който поемат потребителите. Влияние оказва и това, че у нас има много вносни артикули на крайния пазар.
- Ако индикаторите за цените на производител на Германия са такива, по какъв начин това ще повлияе на останалите й търговски сътрудници?
- Определено ще повлияе! Трябва да имаме поради, че огромна част от нашите артикули и приключена продукция отива там. И надлежно - в случай че там има съществени проблеми с цените, това няма по какъв начин да не се отрази и на нашите производители. Ако там има свито ползване, това значи, че ние няма да продаваме там толкоз огромни размери артикули, макар че цените им са по-високи. Но би трябвало да имаме поради, че там цените се движат нагоре най-вече поради газа. Това е нещото, което играе огромната роля в Германия, тъй като е суровина за доста бизнеси. Когато е безценен, или по-лошо - когато го няма, то тогава ще забележим по-сериозните проблеми. Ако би трябвало да предсказваме динамичността на цените, би трябвало да гледаме до каква степен Германия ще има газ от източници, които не са от Русия, и на каква цена.
- Ако цените в Германия съществено порастват, това значи ли, че износът ни за тази страна има някакви конкурентни прерогативи?
- Много зависи от това, какво става с потреблението на една стока. За да чакаме, че ще спечелим от това, че цените там са скочили, значи да чакаме, че потреблението ще остане същото. А това нормално не е по този начин - когато цените порастват както е сега, това води до стесняване на потреблението. Това го виждаме и в България. Друг проблем е, че една немалка част от нашия експорт към Германия, е на междинни артикули и обвързван с автомобилното произвеждане. Има доста компании, които работят на междинната стъпка сред суровите материали и крайния артикул. Германският автосектор, от една страна, страда от рецесията с чиповете, която не се чака скоро да свърши. А с помощта на тази рецесия се създават доста по-малко коли спрямо предходни години. От друга страна -
самото търсене спада вследствие на влошената икономическа обстановка.
И при производството на по-малко коли нашите междинни артикули просто не са толкоз търсени. Самото произвеждане на коли изисква чипове и когато тях ги няма, надлежно българският производител не основава кормила, фарове и остава без поръчки за по-големия брой коли, които е имал други години.
- Президентът Байдън разгласи стратегия за възобновление на производството на чипове в Щатите за 320 милиарда $.
- И в Европа има такива хрумвания. Intel разгласи, че ще влага в Германия във фабрика за чипове. Но тези неща лишават години. Не е разумно да чакаме, че ще влагаме във фабрика в този момент и тя след няколко месеца ще запълни нашия автопазар. Това е нещо, което може да се случи след средата на десетилетието. Тогава ще има действителен резултат срещу тази взаимозависимост, която имаме от Тайван и Китай. Преди да стартира коронавирус рецесията, самата концепция, че някъде по веригата от Азия може да има свиване, да спрат доставки, изглеждаше доста невероятна. Но в тази „ невероятност ” мислим и за така наречен near shoring - пренасяне на производства наоколо, където доста може да се управлява всичко. Важно е и обезпечаването източникът да не е единствено един. Всичко това са решения, които ще лишават доста време - няма по какъв начин да мислим за тях като отговор на актуалната обстановка.
- Западът взе ли стратегическото решение да не разчита на такова значимо произвеждане в регион, където и може да има война след няколко години?
- За страдание не се следи този развой толкоз ясно, колкото аз бих желал да го видя. България е сносно позиционирана да се конкурира в тази сфера, само че в този политически безпорядък сега ние нямаме това обединяване - да създадем всичко допустимо тук да се появят компаниите, които да развият тези технологии у нас. Има опити от страна на огромните компании, само че в последна сметка постоянно се търси най-евтината стока и най-евтиното произвеждане. И това продължава да е тайванско, китайско или корейско. И ще е по този начин в идващите 10-15 години.
- Как се стигна до състояние тайванската компания TSMC да е с години пред най-близките си съперници?
- Те имат софтуерни процеси, които даже Intel в огромната си фабрика в Израел не могат да я репликират още. Те са хиперфокусирани в тази технология, развиват я и това е тяхното нещо.
- Каква годишна инфлация да чакаме?
- Трудно е да се каже, тъй като зимата е отворен интервал. Това, което е позитивно от месец, месец и нещо, са цените на горивата. Те се надявам да се отразят на всички потребителски артикули, тъй като, сега в който стоката се качи на камион, транспортен съд и т. н., в крайната <210> цена влизат горивата. Традиционно в летния интервал огромна част от храните са на своето дъно. В този смисъл ще е в действителност забавно да проследим цените на храните в идващите няколко месеца и да проследим какво става с отоплението. В огромните градове те са много подвластен от цената на газа. Цените на ток и газ може да повлияят много отрицателно на общата кошница. Не чакам повече от 20% инфлация. Това е, в случай че би трябвало да предвиждаме най-малко горната граница.
- Колко мощни принадлежности има едно държавно управление против висока инфлация, която зависи от външни фактори?
- Като цяло нашето държавно управление няма кой знае какъв брой принадлежности да въздейства върху цените. Видяхме какво направи предходният кабинет - вкараха таван на някои артикули /електроенергията/ и понижиха някои налози. Общо взето, това са двете неща, с които можем да си играем. Другото е повишение на главния лихвен %, само че това зависи от Европейската централна банка. Там имаме доста малко лостове да влияем. За наше благополучие ЕЦБ явно е поизтрезняла и е открила, че няма по какъв начин да поддържа негативни лихви в обстановка на толкоз бърз растеж на потребителски цени в цяла Европа. Иначе неналичието на държавно управление ни стопира пред доста други проблеми. Дори и на изборите да има да има болшинство, то евентуално ще се написа бюджет през януари. От друга страна - не можем да приемем редица закони, които ни трябват, с цел да усвоим парите от Плана за възобновяване и резистентност. Това са неща, които просто пречат на естественото всекидневие на страната.
- Какво решение ще е, в случай че Европейският съюз одобри пределни цени за нефта и газа?
- По-скоро въпросът е дали Европейски Съюз въобще желае да договаря с Русия като източник на енергийни първични материали и помоему едни тавани са единствено краткотрайна мярка. От началото на война, а и преди този момент, откриваме, че съветските снабдители и „ Газпром ” не са пазарен състезател, а по-скоро политическа маша. И това не води да стремежи резултат - да има енергийни доставки и те да са на положителни цени. Желаната и хубава цел е диверсификация оптимално бързо на национално равнище. В този смисъл ми беше забавно това, което се случи в Кавказ преди няколко дни - Армения и Азербайджан се хванаха за гушите за Нагорни Карабах. Но за нас Баку е една от сериозните други възможности - оттова чакаме една трета от газа си. И аз се запитвам - дали от един диктаторски режим не се обвързваме с различен? Дали не скачаме от един бодил на различен? Азербайджан най-малко няма някакви свръхмегаломански политически упоритости.
Визитка
Адриан Николов е стопански анализатор в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Бил е интернационален кореспондент в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна процедура. Преди няколко дни разгласява разбора „ Бедността се задържа, само че структурните проблеми остават ”.
- В Германия реализираха върха предишния месец. Те имат растеж на цените при производител към 45% на годишна база. А цените на консуматор там не са се вдигнали повече от 8% на годишна база. Този растеж не е толкоз огромен колкото у нас, само че все пак е връх за новата им история. Имаме огромен растеж на показателя на цените при производител и той рано или късно ще се отрази на показателя на потребителските цени. Като цяло това е много стоманен закон - че в случай че цените на производител скочат по този начин, както последните години,
те ще се отразят съвсем едно към едно и на потребителските.
Това, което виждаме последните две години, е, че или самите търговци, или самите вериги, които продават, съумяха да поемат част от този удар /скок на цените на производител/, тъй като другояче трябваше да имаме една инфлация от вида на 40-45%, може би даже 50%, на годишна база още от средата на 2021 година. Очевидно това не се случи. Напомням - имахме потребителска инфлация от 5-6% в края на 2021-ва и в този момент пикът бе през юни-юли - от 16-17%. При нас скокът на цените на консуматор са 18%.
- Хем двата показателя нормално се припокриват едно към едно, хем сега има една разтворена ножица сред тях. Как обясняваме това?
- Така че производители и търговци съумяват да орежат част от облагата си в името на това да опазят някакъв пазарен дял или да облекчават удара, който поемат потребителите. Влияние оказва и това, че у нас има много вносни артикули на крайния пазар.
- Ако индикаторите за цените на производител на Германия са такива, по какъв начин това ще повлияе на останалите й търговски сътрудници?
- Определено ще повлияе! Трябва да имаме поради, че огромна част от нашите артикули и приключена продукция отива там. И надлежно - в случай че там има съществени проблеми с цените, това няма по какъв начин да не се отрази и на нашите производители. Ако там има свито ползване, това значи, че ние няма да продаваме там толкоз огромни размери артикули, макар че цените им са по-високи. Но би трябвало да имаме поради, че там цените се движат нагоре най-вече поради газа. Това е нещото, което играе огромната роля в Германия, тъй като е суровина за доста бизнеси. Когато е безценен, или по-лошо - когато го няма, то тогава ще забележим по-сериозните проблеми. Ако би трябвало да предсказваме динамичността на цените, би трябвало да гледаме до каква степен Германия ще има газ от източници, които не са от Русия, и на каква цена.
- Ако цените в Германия съществено порастват, това значи ли, че износът ни за тази страна има някакви конкурентни прерогативи?
- Много зависи от това, какво става с потреблението на една стока. За да чакаме, че ще спечелим от това, че цените там са скочили, значи да чакаме, че потреблението ще остане същото. А това нормално не е по този начин - когато цените порастват както е сега, това води до стесняване на потреблението. Това го виждаме и в България. Друг проблем е, че една немалка част от нашия експорт към Германия, е на междинни артикули и обвързван с автомобилното произвеждане. Има доста компании, които работят на междинната стъпка сред суровите материали и крайния артикул. Германският автосектор, от една страна, страда от рецесията с чиповете, която не се чака скоро да свърши. А с помощта на тази рецесия се създават доста по-малко коли спрямо предходни години. От друга страна -
самото търсене спада вследствие на влошената икономическа обстановка.
И при производството на по-малко коли нашите междинни артикули просто не са толкоз търсени. Самото произвеждане на коли изисква чипове и когато тях ги няма, надлежно българският производител не основава кормила, фарове и остава без поръчки за по-големия брой коли, които е имал други години.
- Президентът Байдън разгласи стратегия за възобновление на производството на чипове в Щатите за 320 милиарда $.
- И в Европа има такива хрумвания. Intel разгласи, че ще влага в Германия във фабрика за чипове. Но тези неща лишават години. Не е разумно да чакаме, че ще влагаме във фабрика в този момент и тя след няколко месеца ще запълни нашия автопазар. Това е нещо, което може да се случи след средата на десетилетието. Тогава ще има действителен резултат срещу тази взаимозависимост, която имаме от Тайван и Китай. Преди да стартира коронавирус рецесията, самата концепция, че някъде по веригата от Азия може да има свиване, да спрат доставки, изглеждаше доста невероятна. Но в тази „ невероятност ” мислим и за така наречен near shoring - пренасяне на производства наоколо, където доста може да се управлява всичко. Важно е и обезпечаването източникът да не е единствено един. Всичко това са решения, които ще лишават доста време - няма по какъв начин да мислим за тях като отговор на актуалната обстановка.
- Западът взе ли стратегическото решение да не разчита на такова значимо произвеждане в регион, където и може да има война след няколко години?
- За страдание не се следи този развой толкоз ясно, колкото аз бих желал да го видя. България е сносно позиционирана да се конкурира в тази сфера, само че в този политически безпорядък сега ние нямаме това обединяване - да създадем всичко допустимо тук да се появят компаниите, които да развият тези технологии у нас. Има опити от страна на огромните компании, само че в последна сметка постоянно се търси най-евтината стока и най-евтиното произвеждане. И това продължава да е тайванско, китайско или корейско. И ще е по този начин в идващите 10-15 години.
- Как се стигна до състояние тайванската компания TSMC да е с години пред най-близките си съперници?
- Те имат софтуерни процеси, които даже Intel в огромната си фабрика в Израел не могат да я репликират още. Те са хиперфокусирани в тази технология, развиват я и това е тяхното нещо.
- Каква годишна инфлация да чакаме?
- Трудно е да се каже, тъй като зимата е отворен интервал. Това, което е позитивно от месец, месец и нещо, са цените на горивата. Те се надявам да се отразят на всички потребителски артикули, тъй като, сега в който стоката се качи на камион, транспортен съд и т. н., в крайната <210> цена влизат горивата. Традиционно в летния интервал огромна част от храните са на своето дъно. В този смисъл ще е в действителност забавно да проследим цените на храните в идващите няколко месеца и да проследим какво става с отоплението. В огромните градове те са много подвластен от цената на газа. Цените на ток и газ може да повлияят много отрицателно на общата кошница. Не чакам повече от 20% инфлация. Това е, в случай че би трябвало да предвиждаме най-малко горната граница.
- Колко мощни принадлежности има едно държавно управление против висока инфлация, която зависи от външни фактори?
- Като цяло нашето държавно управление няма кой знае какъв брой принадлежности да въздейства върху цените. Видяхме какво направи предходният кабинет - вкараха таван на някои артикули /електроенергията/ и понижиха някои налози. Общо взето, това са двете неща, с които можем да си играем. Другото е повишение на главния лихвен %, само че това зависи от Европейската централна банка. Там имаме доста малко лостове да влияем. За наше благополучие ЕЦБ явно е поизтрезняла и е открила, че няма по какъв начин да поддържа негативни лихви в обстановка на толкоз бърз растеж на потребителски цени в цяла Европа. Иначе неналичието на държавно управление ни стопира пред доста други проблеми. Дори и на изборите да има да има болшинство, то евентуално ще се написа бюджет през януари. От друга страна - не можем да приемем редица закони, които ни трябват, с цел да усвоим парите от Плана за възобновяване и резистентност. Това са неща, които просто пречат на естественото всекидневие на страната.
- Какво решение ще е, в случай че Европейският съюз одобри пределни цени за нефта и газа?
- По-скоро въпросът е дали Европейски Съюз въобще желае да договаря с Русия като източник на енергийни първични материали и помоему едни тавани са единствено краткотрайна мярка. От началото на война, а и преди този момент, откриваме, че съветските снабдители и „ Газпром ” не са пазарен състезател, а по-скоро политическа маша. И това не води да стремежи резултат - да има енергийни доставки и те да са на положителни цени. Желаната и хубава цел е диверсификация оптимално бързо на национално равнище. В този смисъл ми беше забавно това, което се случи в Кавказ преди няколко дни - Армения и Азербайджан се хванаха за гушите за Нагорни Карабах. Но за нас Баку е една от сериозните други възможности - оттова чакаме една трета от газа си. И аз се запитвам - дали от един диктаторски режим не се обвързваме с различен? Дали не скачаме от един бодил на различен? Азербайджан най-малко няма някакви свръхмегаломански политически упоритости.
Визитка
Адриан Николов е стопански анализатор в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Бил е интернационален кореспондент в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна процедура. Преди няколко дни разгласява разбора „ Бедността се задържа, само че структурните проблеми остават ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ