Литературата е религия, която може да те подведе
Г-н Никифоров, по какъв начин ви се виждат България и светът в този миг, гледани през призмата на публицист, роден и избрал да продължи да живее в Добрич?
Вече няма огромно значение къде си роден, нито даже къде живееш, в случай че имаш интернет. Сега е време на световни и трагични промени, които по друг метод се отразяват на всеки човек и на всяко общество. Но съгласно мен постепенно и бавно вървим към по-предсказуем и по-комфортен свят с много разтегливи понятия за полезности, в които да се вместят от ден на ден разлики.
Две висши образования, само че станахте публицист. Как се получи тази промяна? Какъв мотор върти мислите ви?
Винаги съм желал да върша нещо, което да ми дава чувството за цялост на живота ми. И това нещо за мен се оказа писането на романи. То провокира всичките ми качества и сили: душа, мисъл и сърце в едно. Още повече, че съществуването ни е доста повече духовно прекарване, в сравнение с физическо. Поне аз по този начин мисля.
Може ли един професионален публицист в България да живее от своя интелектуален труд?
Може, само че е доста нестабилно и в реалност не знам дали някой го прави. Така е в целия свят. В Швеция, да вземем за пример – страната, която изнася най-вече литература на глава от популацията в света, едвам към осемдесет писатели могат да си разрешат да се занимават единствено с писане. Но колкото и идеалистично да звучи, в случай че искаш да правиш нещо както би трябвало, не трябва да мислиш за пари. Парите би трябвало да са единствено разследване от напъните ти, а не цел. В изкуството ценностната система е друга от тази на пазарната стопанска система, по тази причина постоянно ние, създателите, не получаваме схващане. Но пък и никой не ни е принуждавал да се занимаваме с изкуство, по тази причина и няма на кого да се сърдим.
Ако вземем концепция от романа “Тяло под роклята ”, ще зададем въпроса какво криете „ под роклята ” на вашето творчество?
Харесва ми метафората ви, тъй като женските облици имат мощно наличие в моите книги, изключително в „ Лисицата ” и „ Тяло под роклята ”. Но даже и когато дамите са на по-заден проект, прочувствената им гравитация въздейства значително върху мъжките облици. Ако би трябвало да обобщя най-важните си хрумвания, те са за смисъла на живота, който не може да съществува без обичта към нещо или към някого, както и стремежът ми да подтикна читателите да надникнат оттатък визията за положително и зло, където човешката природа е в най-естествения си и чист тип. С последните си два романа, и изключително с „ Черна светлина ”, се насочих към истории, които са най-близки до прекарванията на елементарния човек и са доста по-въздействащи.
Според вас писателят има ли силата да трансформира светогледа на тези, които протягат ръка към книгите му?
Ако в действителност си е приключил добре работата, може да повлияе в избрана степен на част от читателите, само че надали може да промени генерално характера и ценностната система на някого от тях. Освен това литературата е вяра, която може и да те подведе. Ценната и от време на време сложна за четене литература е значима, само че тя е относително малко на фона на „ хамбургерните писаници ”, които нерядко реализират плашещо огромни тиражи и подкопават смисъла на изкуството. Но и псевдоинтелектуалната литература може да направи същите пакости. Така е от много време, хубавото и неприятното постоянно вървят ръка за ръка.
Ако в този миг ви бъде дадена силата да измененията нещо значимо, какво би било то?
С риск да прозвуча като някоя от участничките в конкурс по хубост, ще кажа, че бих спрял всички войни по света, а големите икономии от пари, разсъдък и време бих вложил в обучение, опазване на здравето и изкуство. Но фактът, че мисля по този метод, значи, че в никакъв случай няма да ми бъде дадена такава опция. Ясно защо…
Три ваши романа имат втори модифицирани издания. Това е демонстрация на „ да го имам втория ум на българина ”, или…
Скоро ще станат пет – „ Лятото на неудачниците ” и „ Къщата на Клоуните ” би трябвало да излязат това лято. Но тук не става дума за „ втори ум ”, а за прецизиране на текста. Моите романи съдържат много информация от всякакво естество, когато ги писах, не разполагах с тази база данни, която извърши интернет пространството през последните години. Също по този начин и уменията ми като редактор не бяха на равнището, което стигнах със седмия си разказ „ Тяло под роклята ” през 2018 година Ще призная, че работата по тези втори издания бе едно от най-удовлетворяващите неща в живота ми.
Инфлация на парите и на духа – усещанията на писателя икономист?
Обезценката на парите – 16,9 % за последната година, ясно и тъкмо! За духа – ще кажа единствено, че стандартите бяха доста занижени през последните десетина години. Сега съвсем всеки може да бъде артист, публицист или политик. А това явно не дава положителни резултати. Но пък основава чувство за значителност при по-посредствените хора, които са доста повече от надарените и способните, което пък е положителната страна на това, което се случва със стандартите. Трябва някак да приемем, че по този начин има повече наслада и благополучие по света...
Ще приемете ли предизвикването да напишете свръхкратък роман от 55 думи с икономическа поука?
Ще ви опиша една къса история, която, почтено казано, обезсмисля обучение като моето и списание като вашето, само че постоянно ме е забавлявала! Ето роман от 55 думи, без съюзите и предлозите:
Един дрипльо лежал по цели дни под едно бананово дърво, хапвал си банани и дремел. Видял го един паралия и му споделил:
-Защо не вземеш да събираш непотребните банани и да ги продаваш – ще изкараш пари. После ще си засадиш няколко дървета и след години ще почнеш да печелиш и от тях. И по този начин на старини ще си имаш цяла гора, ще си наемеш хора да ти работят, а ти по през целия ден ще лежиш под някоя палма и ще си хапваш банани.
-Ами аз нали в този момент това върша – лежа по през целия ден и си похапвам банани…
Това с бананите изисква усилието да сменим континента. Оставаме тук и прекосяваме към идващия въпрос: Откъде у вас този интерес към латинските сентенции? Каква добавена стойност дават на читателя?
Латинските сентенции са мъдрост, оживяла две хилядолетия. Няма по какъв начин да не са скъпи и няма по какъв начин да не бъдат употребявани от нас, писателите, като интелектуална патерица. Тяхната непреходност е в основата на човешкия разсъдък и природа, и най-изненадващото е, че от време на време крие елегантна подигравка, за която даже не сме предполагали, че е съществувала в тези сурови времена. Това, в края на краищата, е и много занимателно.
Една латинска поговорка по ваш избор за финал…
Латинското продължение към заглавието на романа „ Лисицата ” беше „ Nascentes morimur ”, което значи: „ Раждайки се, умираме ”. В последна сметка редакторът реши, че то би трябвало да отпадне. Но аз постоянно си дублирам тази мисъл. Надявам се, да е за положително.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Вече няма огромно значение къде си роден, нито даже къде живееш, в случай че имаш интернет. Сега е време на световни и трагични промени, които по друг метод се отразяват на всеки човек и на всяко общество. Но съгласно мен постепенно и бавно вървим към по-предсказуем и по-комфортен свят с много разтегливи понятия за полезности, в които да се вместят от ден на ден разлики.
Две висши образования, само че станахте публицист. Как се получи тази промяна? Какъв мотор върти мислите ви?
Винаги съм желал да върша нещо, което да ми дава чувството за цялост на живота ми. И това нещо за мен се оказа писането на романи. То провокира всичките ми качества и сили: душа, мисъл и сърце в едно. Още повече, че съществуването ни е доста повече духовно прекарване, в сравнение с физическо. Поне аз по този начин мисля.
Може ли един професионален публицист в България да живее от своя интелектуален труд?
Може, само че е доста нестабилно и в реалност не знам дали някой го прави. Така е в целия свят. В Швеция, да вземем за пример – страната, която изнася най-вече литература на глава от популацията в света, едвам към осемдесет писатели могат да си разрешат да се занимават единствено с писане. Но колкото и идеалистично да звучи, в случай че искаш да правиш нещо както би трябвало, не трябва да мислиш за пари. Парите би трябвало да са единствено разследване от напъните ти, а не цел. В изкуството ценностната система е друга от тази на пазарната стопанска система, по тази причина постоянно ние, създателите, не получаваме схващане. Но пък и никой не ни е принуждавал да се занимаваме с изкуство, по тази причина и няма на кого да се сърдим.
Ако вземем концепция от романа “Тяло под роклята ”, ще зададем въпроса какво криете „ под роклята ” на вашето творчество?
Харесва ми метафората ви, тъй като женските облици имат мощно наличие в моите книги, изключително в „ Лисицата ” и „ Тяло под роклята ”. Но даже и когато дамите са на по-заден проект, прочувствената им гравитация въздейства значително върху мъжките облици. Ако би трябвало да обобщя най-важните си хрумвания, те са за смисъла на живота, който не може да съществува без обичта към нещо или към някого, както и стремежът ми да подтикна читателите да надникнат оттатък визията за положително и зло, където човешката природа е в най-естествения си и чист тип. С последните си два романа, и изключително с „ Черна светлина ”, се насочих към истории, които са най-близки до прекарванията на елементарния човек и са доста по-въздействащи.
Според вас писателят има ли силата да трансформира светогледа на тези, които протягат ръка към книгите му?
Ако в действителност си е приключил добре работата, може да повлияе в избрана степен на част от читателите, само че надали може да промени генерално характера и ценностната система на някого от тях. Освен това литературата е вяра, която може и да те подведе. Ценната и от време на време сложна за четене литература е значима, само че тя е относително малко на фона на „ хамбургерните писаници ”, които нерядко реализират плашещо огромни тиражи и подкопават смисъла на изкуството. Но и псевдоинтелектуалната литература може да направи същите пакости. Така е от много време, хубавото и неприятното постоянно вървят ръка за ръка.
Ако в този миг ви бъде дадена силата да измененията нещо значимо, какво би било то?
С риск да прозвуча като някоя от участничките в конкурс по хубост, ще кажа, че бих спрял всички войни по света, а големите икономии от пари, разсъдък и време бих вложил в обучение, опазване на здравето и изкуство. Но фактът, че мисля по този метод, значи, че в никакъв случай няма да ми бъде дадена такава опция. Ясно защо…
Три ваши романа имат втори модифицирани издания. Това е демонстрация на „ да го имам втория ум на българина ”, или…
Скоро ще станат пет – „ Лятото на неудачниците ” и „ Къщата на Клоуните ” би трябвало да излязат това лято. Но тук не става дума за „ втори ум ”, а за прецизиране на текста. Моите романи съдържат много информация от всякакво естество, когато ги писах, не разполагах с тази база данни, която извърши интернет пространството през последните години. Също по този начин и уменията ми като редактор не бяха на равнището, което стигнах със седмия си разказ „ Тяло под роклята ” през 2018 година Ще призная, че работата по тези втори издания бе едно от най-удовлетворяващите неща в живота ми.
Инфлация на парите и на духа – усещанията на писателя икономист?
Обезценката на парите – 16,9 % за последната година, ясно и тъкмо! За духа – ще кажа единствено, че стандартите бяха доста занижени през последните десетина години. Сега съвсем всеки може да бъде артист, публицист или политик. А това явно не дава положителни резултати. Но пък основава чувство за значителност при по-посредствените хора, които са доста повече от надарените и способните, което пък е положителната страна на това, което се случва със стандартите. Трябва някак да приемем, че по този начин има повече наслада и благополучие по света...
Ще приемете ли предизвикването да напишете свръхкратък роман от 55 думи с икономическа поука?
Ще ви опиша една къса история, която, почтено казано, обезсмисля обучение като моето и списание като вашето, само че постоянно ме е забавлявала! Ето роман от 55 думи, без съюзите и предлозите:
Един дрипльо лежал по цели дни под едно бананово дърво, хапвал си банани и дремел. Видял го един паралия и му споделил:
-Защо не вземеш да събираш непотребните банани и да ги продаваш – ще изкараш пари. После ще си засадиш няколко дървета и след години ще почнеш да печелиш и от тях. И по този начин на старини ще си имаш цяла гора, ще си наемеш хора да ти работят, а ти по през целия ден ще лежиш под някоя палма и ще си хапваш банани.
-Ами аз нали в този момент това върша – лежа по през целия ден и си похапвам банани…
Това с бананите изисква усилието да сменим континента. Оставаме тук и прекосяваме към идващия въпрос: Откъде у вас този интерес към латинските сентенции? Каква добавена стойност дават на читателя?
Латинските сентенции са мъдрост, оживяла две хилядолетия. Няма по какъв начин да не са скъпи и няма по какъв начин да не бъдат употребявани от нас, писателите, като интелектуална патерица. Тяхната непреходност е в основата на човешкия разсъдък и природа, и най-изненадващото е, че от време на време крие елегантна подигравка, за която даже не сме предполагали, че е съществувала в тези сурови времена. Това, в края на краищата, е и много занимателно.
Една латинска поговорка по ваш избор за финал…
Латинското продължение към заглавието на романа „ Лисицата ” беше „ Nascentes morimur ”, което значи: „ Раждайки се, умираме ”. В последна сметка редакторът реши, че то би трябвало да отпадне. Но аз постоянно си дублирам тази мисъл. Надявам се, да е за положително.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ