Проф. Михаил Неделчев: Преди 1989 г. цензурираха книги и за еротика
- Г-н Неделчев, вие сте български академик, книжовен историк, книжовен теоретик и критик, културолог, есеист и журналист, държавник, политик. В коя от всички тези действия се чувствате най-уютно и сте най-силен?
- В литературната история. Това е моята голяма уязвимост, моято любов. Аз мисля света през литературната история. Чувствам се по-добре, поместен в предходни години. Любимата ми година е 1907-а. Там е забодена моята позиция.
- Защо тъкмо тази година?
- Тя е може би единствената година от новата история на България, когато най-видните интелигенти съумяват да наложат своя дневен ред на обществото. Обществето дебатира това, което те оферират. Това са автономията на университета и ред други проблеми. За мен тя е сакрална година, в която стои моята позиция към България и към света.
- Има ли още незнайни за необятната аудитория сюжети, радостни и и тъжни случки?
- Много неща са незнайни. Не би могла да съществува моята дисциплинираност литературна история, в случай че няма давност.
Литературните историци, а и всички историци се двоумят по какъв начин да се постави акцент върху най-значимото и най-видимото обратно в предишното. А тези акценти се поставят и в сегашното. В тази давност се случват и несправедливости.
Забравят се значими
писатели и поети,
а освен някакви обособени биографични драми, които са забавни за необятната аудитория. Просто се не помнят цели полоси от литературното завещание.
- Дайте образец...
- Почти е пропуснат българският политически авангард, а той е доста забавен. Ние имаме и сюрреализъм, имаме и дадаизъм... Историята по някакъв метод е запомнила експресионизма с помощта на великия Гео Милев. Но голяма част от това завещание просто е подценено.
Специалистите знаят, че го има, само че не го интерпретират задоволително и необятната аудитория не го познава. В момента с един дребен екип тъкмо това работим - българският поетически авангард, който ще бъде показан в двуезична версия за приятелите от Украйна.
- Кой е обичаният ви български публицист и стихотворец?
- О, не! Литературният историк няма обичани. Не е редно. Има такива, които са обзели професионалното му схващане, той не написа за тях. Някак си ги оставя за свое частно и интимно прилагане. Такъв стихотворец за мене е Димчо Дебелянов и аз малко съм писал за него. Не дръзвам да рационализирам моите показа за Дебелянов. Писал съм няколко текста, само че не и по-голяма студия, да не приказваме за монография.
- Кой е най-цензурираният български създател?
- Най-цензурираните български създатели бяха тези, които са напълно неразрешени. Един от най-цензурираните е огромният Димитър Талев. Неговият разказ “На завой ” не се загатваше. Той не съществуваше изобщо в картотеката на Народната библиотека. Както и редица други книги на Талев.
Нямаше я цялата журналистика на писателя, обвързвана с този комплициран интервал на националноосвободителното придвижване на българите от Македония и Одринско през 20-те и 30-те години. Всичко това беше подценено. Дори в 11-томника на Талев има страхотни неналичия. Книгата му за Прилеп е изрязана съвсем на половина по редица цензурни съображения.
- Заради какво най-вече се цензурираха книгите преди 1989 година?
- Четири бяха тематиките, за които се цензурираха текстовете. Първо, в случай че в тях има някаква рецензия на социалистическите хрумвания. Второ, в случай че има нещо, което
намирисва на еротика
и последна половост
Трето, религиозната проблематика, и четвърто - нещо, което се струваше маргинално по отношение на главните занимания на съответния създател.
- Първите три са ясни, дайте образец за четвъртото.
- Йордан Йовков е един доста добър символист. Той е писал символически стихотворения. Но всичко това се махаше, с цел да не се наруши монументалният облик на Йовков класика.
- Вие дебютирате с обява за публичната активност на доктор Кръстьо Кръстев в сп. “Литературна мисъл ” през 1965 година Сега къщата на доктор Кръстев, която е тъкмо против вашата на ул. “Хан Аспарух ”, е превърната в ресторант. Ходите ли да хапвате там?
- Не, никога. За мен това е светотатство... Собствениците са симпатични хора, стараят се. Но парадоксът е, че в къщата на най-европеизиращия българската просвета книжовник, огромния мъдрец, професор и интелектуалец, са провесени грънци и тя е превърната в някакъв модел на етнографска къща, което е басурд. И на германците, които я посещават, им се изяснява, че това е ужасно българско. А тя си беше напълно елементарна, прилична дребнобуржоазна къща. Не беше богаташка.
- Как оценявате днешната българска литература? Има ли имена и създатели, чиито книги си заслужава да прочетем?
- О, несъмнено! Безкрайно съм благополучен от този извънреден романов взрив, който се случи през последните 10-15 години. Десетки са създателите, които сътвориха прелестни романи. Като се стартира от Георги Господинов и Емилия Дворянова и се стигне до Милен Русков и Яна Букова. За да не пропусна някого, няма да изреждам повече. Но в никакъв случай в българската литература не се е случвало това!
- Е, и в предишното сме имали романи...
- Да, само че рядко. Нашата литература е най-вече на късия роман, поезията, есеистиката. Имаме романов взрив през 50-те години, който обаче по някакъв метод е официализиран.
Но този взрив, който се случи в последно време, е нещо извънредно. Тук, несъмнено, би трябвало да сложим и романите, които написаха наши сънародници в чужбина. Повечето от тях не ги одобрявам, за жалост.
Особено на някои авторки, които са се омъжили там и като им е доскучавало, са решавали да пишат романи. Така че в този момент българската литература е извънредно жива.
- Вие бяхте един от най-известните политици в първите години на прехода, народен представител във Велико народно събрание. Съжалявате ли за годините, прекарани в политиката, през които можехте да напишете няколко книги?
- Не съм спирал да пиша книги през годините, когато бях интензивно в политиката. По-голямата част от текстовете бяха свързани с политическите ми занимания. Сред моите 26 книги 4 в ония години са непосредствено политически. Политиката продължава да ме занимава и вълнува, само че не скърбя за прекараното в нея време. Възприемам моето присъединяване в политиката като нещо, което освен аз, само че и доста мои съидейници бяхме длъжни да създадем:
освобождението
от злите вълшебства
на комунизма
Винаги съм бил опозиционно надъхан по отношение на комунизма и това е закрепено в моите досиета в Държавна сигурност. Трябваше да си почистим съзнанието, както и съзнанието на сънародниците. Оказа се, че не сме съумели да го създадем до дъно.
- Кое смятате за най-голямата неточност на този преход, който трае към този момент 28 години и краят му не се вижда?
- Много са грешките. Една от най-големите е методът, по който се върна земята. Тези ТКЗС-та, които работеха, които бяха динамични и богати, трябваше да бъдат трансформирани в естествени кооперации. Това разпарчетосване на земята не трябваше да се случва. Не трябваше да се унищожават и напоителните системи в България. Много стихийно стана и приватизацията на огромните фабрики. Част от тях трябваше да останат държавни за по-дълго време, до момента в който не се намерят истински вложители. Един от най-чудовищните дефицити на тези 28 години преход е повишаването на разликата сред селата, обособени райони и динамично разрастващите се градове.
- А вашето персонално най-голямо отчаяние?
- Бързо люшкащите се политически настройки у хората. Когато създадат своя избор, би трябвало малко философски и по-трайно да поддържат политическата групировка. Имам поради обединенията от демократическата общественост. Класически образец е увлечението по царя. Аз съм безапелационен републиканец, фамилията ми е републиканско, въпреки че прародител ми е бил царски военачалник.
Какъв царски,
той е бил
български военачалник!
Начинът, по-който беше сменена политическата система посредством това въодушевление. Нестабилността на политическата ориентировка и на политическата еднаквост. Много малко, за жалост, са тези хора, които от самото начало на прехода не се люшкаха
- Какво е мнението ви за сегашната политика?
- За мен тя не е същинска висока политика. Липсва ми политическата философия. Много малко са през днешния ден настоящите политици, при които виждаш, че зад съответната интерпретация на събитие, направено предложение или отбраняване на предложение, стои постоянна политическа философия. Това е главният недостиг през днешния ден, както и крайното технологизиране на политиката. При нас се случи последователно икономизирането на политиката, прекомерната й взаимозависимост от икономическата проблематика. Непропорционална беше несъразмерната власт в политическата сфера, която завзеха юристите.
Тогава имахме доста адвокатско говорене, а в този момент е някак бизнес говорене, бизнесмислене. Не може да си някакъв политик и да имаш собствен бизнес. Винаги акълът ти е повече в бизнеса. Окей, бъди жив и здрав, подкрепяй някоя политическа групировка, само че не се включвай интензивно в политиката. Или в случай че се включиш, бъди, по този начин да се каже, на третия ред, вероятно в някоя парламентарна комисия... /24chasa.bg
- В литературната история. Това е моята голяма уязвимост, моято любов. Аз мисля света през литературната история. Чувствам се по-добре, поместен в предходни години. Любимата ми година е 1907-а. Там е забодена моята позиция.
- Защо тъкмо тази година?
- Тя е може би единствената година от новата история на България, когато най-видните интелигенти съумяват да наложат своя дневен ред на обществото. Обществето дебатира това, което те оферират. Това са автономията на университета и ред други проблеми. За мен тя е сакрална година, в която стои моята позиция към България и към света.
- Има ли още незнайни за необятната аудитория сюжети, радостни и и тъжни случки?
- Много неща са незнайни. Не би могла да съществува моята дисциплинираност литературна история, в случай че няма давност.
Литературните историци, а и всички историци се двоумят по какъв начин да се постави акцент върху най-значимото и най-видимото обратно в предишното. А тези акценти се поставят и в сегашното. В тази давност се случват и несправедливости.
Забравят се значими
писатели и поети,
а освен някакви обособени биографични драми, които са забавни за необятната аудитория. Просто се не помнят цели полоси от литературното завещание.
- Дайте образец...
- Почти е пропуснат българският политически авангард, а той е доста забавен. Ние имаме и сюрреализъм, имаме и дадаизъм... Историята по някакъв метод е запомнила експресионизма с помощта на великия Гео Милев. Но голяма част от това завещание просто е подценено.
Специалистите знаят, че го има, само че не го интерпретират задоволително и необятната аудитория не го познава. В момента с един дребен екип тъкмо това работим - българският поетически авангард, който ще бъде показан в двуезична версия за приятелите от Украйна.
- Кой е обичаният ви български публицист и стихотворец?
- О, не! Литературният историк няма обичани. Не е редно. Има такива, които са обзели професионалното му схващане, той не написа за тях. Някак си ги оставя за свое частно и интимно прилагане. Такъв стихотворец за мене е Димчо Дебелянов и аз малко съм писал за него. Не дръзвам да рационализирам моите показа за Дебелянов. Писал съм няколко текста, само че не и по-голяма студия, да не приказваме за монография.
- Кой е най-цензурираният български създател?
- Най-цензурираните български създатели бяха тези, които са напълно неразрешени. Един от най-цензурираните е огромният Димитър Талев. Неговият разказ “На завой ” не се загатваше. Той не съществуваше изобщо в картотеката на Народната библиотека. Както и редица други книги на Талев.
Нямаше я цялата журналистика на писателя, обвързвана с този комплициран интервал на националноосвободителното придвижване на българите от Македония и Одринско през 20-те и 30-те години. Всичко това беше подценено. Дори в 11-томника на Талев има страхотни неналичия. Книгата му за Прилеп е изрязана съвсем на половина по редица цензурни съображения.
- Заради какво най-вече се цензурираха книгите преди 1989 година?
- Четири бяха тематиките, за които се цензурираха текстовете. Първо, в случай че в тях има някаква рецензия на социалистическите хрумвания. Второ, в случай че има нещо, което
намирисва на еротика
и последна половост
Трето, религиозната проблематика, и четвърто - нещо, което се струваше маргинално по отношение на главните занимания на съответния създател.
- Първите три са ясни, дайте образец за четвъртото.
- Йордан Йовков е един доста добър символист. Той е писал символически стихотворения. Но всичко това се махаше, с цел да не се наруши монументалният облик на Йовков класика.
- Вие дебютирате с обява за публичната активност на доктор Кръстьо Кръстев в сп. “Литературна мисъл ” през 1965 година Сега къщата на доктор Кръстев, която е тъкмо против вашата на ул. “Хан Аспарух ”, е превърната в ресторант. Ходите ли да хапвате там?
- Не, никога. За мен това е светотатство... Собствениците са симпатични хора, стараят се. Но парадоксът е, че в къщата на най-европеизиращия българската просвета книжовник, огромния мъдрец, професор и интелектуалец, са провесени грънци и тя е превърната в някакъв модел на етнографска къща, което е басурд. И на германците, които я посещават, им се изяснява, че това е ужасно българско. А тя си беше напълно елементарна, прилична дребнобуржоазна къща. Не беше богаташка.
- Как оценявате днешната българска литература? Има ли имена и създатели, чиито книги си заслужава да прочетем?
- О, несъмнено! Безкрайно съм благополучен от този извънреден романов взрив, който се случи през последните 10-15 години. Десетки са създателите, които сътвориха прелестни романи. Като се стартира от Георги Господинов и Емилия Дворянова и се стигне до Милен Русков и Яна Букова. За да не пропусна някого, няма да изреждам повече. Но в никакъв случай в българската литература не се е случвало това!
- Е, и в предишното сме имали романи...
- Да, само че рядко. Нашата литература е най-вече на късия роман, поезията, есеистиката. Имаме романов взрив през 50-те години, който обаче по някакъв метод е официализиран.
Но този взрив, който се случи в последно време, е нещо извънредно. Тук, несъмнено, би трябвало да сложим и романите, които написаха наши сънародници в чужбина. Повечето от тях не ги одобрявам, за жалост.
Особено на някои авторки, които са се омъжили там и като им е доскучавало, са решавали да пишат романи. Така че в този момент българската литература е извънредно жива.
- Вие бяхте един от най-известните политици в първите години на прехода, народен представител във Велико народно събрание. Съжалявате ли за годините, прекарани в политиката, през които можехте да напишете няколко книги?
- Не съм спирал да пиша книги през годините, когато бях интензивно в политиката. По-голямата част от текстовете бяха свързани с политическите ми занимания. Сред моите 26 книги 4 в ония години са непосредствено политически. Политиката продължава да ме занимава и вълнува, само че не скърбя за прекараното в нея време. Възприемам моето присъединяване в политиката като нещо, което освен аз, само че и доста мои съидейници бяхме длъжни да създадем:
освобождението
от злите вълшебства
на комунизма
Винаги съм бил опозиционно надъхан по отношение на комунизма и това е закрепено в моите досиета в Държавна сигурност. Трябваше да си почистим съзнанието, както и съзнанието на сънародниците. Оказа се, че не сме съумели да го създадем до дъно.
- Кое смятате за най-голямата неточност на този преход, който трае към този момент 28 години и краят му не се вижда?
- Много са грешките. Една от най-големите е методът, по който се върна земята. Тези ТКЗС-та, които работеха, които бяха динамични и богати, трябваше да бъдат трансформирани в естествени кооперации. Това разпарчетосване на земята не трябваше да се случва. Не трябваше да се унищожават и напоителните системи в България. Много стихийно стана и приватизацията на огромните фабрики. Част от тях трябваше да останат държавни за по-дълго време, до момента в който не се намерят истински вложители. Един от най-чудовищните дефицити на тези 28 години преход е повишаването на разликата сред селата, обособени райони и динамично разрастващите се градове.
- А вашето персонално най-голямо отчаяние?
- Бързо люшкащите се политически настройки у хората. Когато създадат своя избор, би трябвало малко философски и по-трайно да поддържат политическата групировка. Имам поради обединенията от демократическата общественост. Класически образец е увлечението по царя. Аз съм безапелационен републиканец, фамилията ми е републиканско, въпреки че прародител ми е бил царски военачалник.
Какъв царски,
той е бил
български военачалник!
Начинът, по-който беше сменена политическата система посредством това въодушевление. Нестабилността на политическата ориентировка и на политическата еднаквост. Много малко, за жалост, са тези хора, които от самото начало на прехода не се люшкаха
- Какво е мнението ви за сегашната политика?
- За мен тя не е същинска висока политика. Липсва ми политическата философия. Много малко са през днешния ден настоящите политици, при които виждаш, че зад съответната интерпретация на събитие, направено предложение или отбраняване на предложение, стои постоянна политическа философия. Това е главният недостиг през днешния ден, както и крайното технологизиране на политиката. При нас се случи последователно икономизирането на политиката, прекомерната й взаимозависимост от икономическата проблематика. Непропорционална беше несъразмерната власт в политическата сфера, която завзеха юристите.
Тогава имахме доста адвокатско говорене, а в този момент е някак бизнес говорене, бизнесмислене. Не може да си някакъв политик и да имаш собствен бизнес. Винаги акълът ти е повече в бизнеса. Окей, бъди жив и здрав, подкрепяй някоя политическа групировка, само че не се включвай интензивно в политиката. Или в случай че се включиш, бъди, по този начин да се каже, на третия ред, вероятно в някоя парламентарна комисия... /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ