Орхан Мурад: Изпих всички запаси по време на карантината! С Фънки ще пеем мръсни песни без цензура
- Г-н Мурад, пирон сте на първия фестивал на мръсната ария, който ще се състои на 26 юни в парк център „ Юнак “. С какво ще изненадате феновете си?
- С хубава стратегия, която може да се откри в интернет от предходни наши участия с „ Веселите момчета “. Ние имаме богат репертоар – като се почне от Пушкин, та до наши дни. Пушкин също е писал такива неща. Както Фънки споделя, това е музикална материя за необятно скроени хора, които обичат да се веселят, не се вземат на съществено, които радостно живеят живота си. Пушкин, Франсоа Вийон, Елин Пелин, Йосиф Петров, Пеньо Пенев – това са дребна част от всички, които са творили на тази тематика и в този род. Защо ние да не творим и трансформираме сходни неща в музика и песни?!
- Коя от всички тези „ мръсни “ песни с най-голямо наслаждение изпълнявате?
- Нямам обичани. Зависи от обстановката, от броя на питиетата, от компанията... Всички са доста хубави песни. Става радостно. Ако някой би си помислил „ от краля на баладите това не сме очаквали “, да не идва. Тези песни не са за сходна аудитория, те са за различен вид хора.
- Т.е., в случай че някой пристигна на фестивала и чака да чуе „ Хиляди слънца “, ще бъде отчаян?
- Да, тъй като във вечерта, отдадена на поезията на Шекспир примерно, няма по какъв начин да прозвучи Яворов. Това са разнообразни неща. Просто хората би трябвало да бъдат настроени радостно, да им е хубаво, да изживеят хубави мигове с всички участници.
- Споменахте напитки. За вашите концерти по какъв начин се подготвяте в това отношение? С какъв брой дамаджани ще дойдете?
- Има си домакини. Знам, че ще се показват добре. Не желая да издавам секрети от кухнята. Аз и не знам доста за фестивала, защото той се провежда от Митко Ковачев-Фънки, с който сме положителни другари и се засичаме на много частни празненства. Последно бяхме на празник на наш безценен другар, където той ми показа, че провежда подобен фестивал и аз взех решение да се включим с моите другари „ Веселите момчета “. За страдание един от тях скоро отлетя към светлите небесни вселения – Сашо Попов, светла му памет и останаха единствено Тото Митов и Светльо Калвин. Реших ей по този начин поради нас си, да ни е радостно, за купона да се включим в този фестивал, защото ние обичаме този градски фолклор. Може да се каже, че е студентски благословен фолклор, с който сме израснали, с който сме се оформили като хора, като персона. Той постоянно е участвал в нашето всекидневие, в нашите купони и няма нищо неприятно на уместно място и в уместно време да си пеем тези песни. Фестивалът ще бъде с положителни реализатори, представители навръх подобен фолклор.
- Как намерихте общ език – Краля на фолка и Фънки, който никак не обича попфолка?
- Аз не съм Краля на фолка, изключително в днешно време. Той и за мен не е обичаният ми род сега, тъй като доста се елементаризираха нещата, доста се опростиха, нещата избягаха от музиката като изкуство. Всичко е едно факсимиле. Придържат се към калъпа доста елементарен текст-много елементарна музика-много изящен клип и рядко излизат стойностни неща. В музикално отношение аз съм си космополитна персона, приключил съм Консерваторията с класическа китара, отдел за джаз и естрадно изкуство. Там китаристите изучавахме и джаз, и класика, и всичко. В един сватбарски оркестър по същото време бях барабанист и свирех национална музика, откъдето си докарвах най-съществената част от приходите. Бил съм началник, соло китарист и артист на група „ Лотос “, тъй че където и да ме пипнат в музиката, аз съм от малко малко наясно. Затова се регистрирам във всевъзможни типове компании, имам страховит разнороден репертоар - за пиано питейни заведения с китара, национални песни, турски фолклор, балади, попфолк шлагери. Веднъж „ Черно було “ имаха присъединяване в пловдивски клуб и аз излязох на сцената и изпълних няколко песни с тях. Беше доста прелестно. Изглежда мръсните песни с нецензурни текстове са като отдушник за хората, изключително в днешно време, тъй като човек има потребност да се посмее, да се освободи от напрежението, да избяга от действителността.
- Вие по какъв начин изкарахте карантината?
- На яденйе и пиенйе (смее се) – всичко свърши у дома и се принудих да се доснабдявам с вино, ракия, мезета... Добре че имам страхотни другари, които са производители и се грижат за мен и моето семейство. Аз съм на трудов контракт в театъра в Кърджали и популярност Богу се изплащат заплатите. Колкото и да са мизерни, въпреки всичко са някаква опорна точка. През последните месеци оцелявахме единствено с тези пари, които са към 1000 лева за четирима души. От две седмици огромната ни щерка Александра стартира работа като съветник.
- Другата ви щерка Сузанита сподели, че е била в клиника за наркозависими. Как го приехте?
- Сама реши да влезе и да се почисти. Направи го изцяло уверена и откровена, което й прави чест. Най-хубавото е, че сякаш послужи за образец на доста младежи, тъй като непрекъснато звънят за съвещания, препоръки, срещи. Много се веселя, тъй като прояви мощен темперамент, беше волева, решителна. Какво ще се приказва и какво ще се написа не я интересуваше. И ние я подкрепихме в това й начинание. Иначе мен нищо не може да ме шокира, аз съм наясно със съвремието, с живота сега в България и знам, че същинската зараза е наркоманията на младежите.
- С какво се занимава тя сега?
- Има изпити, тя е в самостоятелен проект. Завършва Х клас в гимназия „ Пейо Яворов “, която е покрай нас.
- Споделяла ли е какви са й проектите, фантазиите?
- Иска да работи – да пее и други неща, които мисля, че са по-адекватни и биха й донесли по-голям триумф. Пеенето в България не води до нищо. Аз пея от 30 години, имам регистрирани над 120 авторски песни, десетки милиони гледания и слушания и какво от това? Нашето време е изгубено, ние сме провалено потомство.
- Сузанита има ли повече участия от вас?
- Освен участията си, аз имам непрекъснати задължения. Като брой не знам дали е имала повече участия от мен, само че сигурно хонорарът й е по-голям от моя. Младите хора я обичат, търсят я, където отиде на присъединяване, прави сензация. Има и доста зложелатели, очевидно й завидяха, че в действителност прави възторг. Хиляди хора се събират, където тя участва. Не знам дали ще продължи в тази посока, тъй като се разминават упованията и резултатите. При такава популярност хората в други страни биха живели по напълно различен метод. Тук не имам предвид единствено Сузи, имам предвид и себе си, и всички известни артисти в България. В цивилизования свят с една ария хората изхранват и внуците си, а ние - не.
- Какви препоръки й давате?
- Да се усъвършенства и да реши какво да работи. Много добре е с езиците, има артистичен гений, доста е сръчна... Може доста неща да прави. Непредвидима е, доста е изобретателна, умее да предизвика. Всички се смеем на нещата, които пишат за нея. Много е тъпо, в случай че някой повярва на всичките тези нелепости. Има хора, които приписват личните си несполуки на известните.
- По време на карантината направихте ли нови песни?
- Направих една шегичка - музикално упражнение с няколко незрящи музиканти и диджеи. Усвоихме звукозаписна стратегия, с цел да можем у дома да сме си в студио и да си записваме сами. Едното от упражненията ми беше песента „ Карантина “, че сякаш всичко отмина, а 45 мин след премиерата на песента преминахме към епидемиологична конюнктура. Така ми се провали премиерата. Още две песни имам подготвени - доста мощна сериозна балада след лятото. Вече имам предложения за частни празненства, ретро купони по нощни заведения и заведения за хранене, тъй че очаквам да стартираме още веднъж да работим. Интервю за в. " Телеграф "
- С хубава стратегия, която може да се откри в интернет от предходни наши участия с „ Веселите момчета “. Ние имаме богат репертоар – като се почне от Пушкин, та до наши дни. Пушкин също е писал такива неща. Както Фънки споделя, това е музикална материя за необятно скроени хора, които обичат да се веселят, не се вземат на съществено, които радостно живеят живота си. Пушкин, Франсоа Вийон, Елин Пелин, Йосиф Петров, Пеньо Пенев – това са дребна част от всички, които са творили на тази тематика и в този род. Защо ние да не творим и трансформираме сходни неща в музика и песни?!
- Коя от всички тези „ мръсни “ песни с най-голямо наслаждение изпълнявате?
- Нямам обичани. Зависи от обстановката, от броя на питиетата, от компанията... Всички са доста хубави песни. Става радостно. Ако някой би си помислил „ от краля на баладите това не сме очаквали “, да не идва. Тези песни не са за сходна аудитория, те са за различен вид хора.
- Т.е., в случай че някой пристигна на фестивала и чака да чуе „ Хиляди слънца “, ще бъде отчаян?
- Да, тъй като във вечерта, отдадена на поезията на Шекспир примерно, няма по какъв начин да прозвучи Яворов. Това са разнообразни неща. Просто хората би трябвало да бъдат настроени радостно, да им е хубаво, да изживеят хубави мигове с всички участници.
- Споменахте напитки. За вашите концерти по какъв начин се подготвяте в това отношение? С какъв брой дамаджани ще дойдете?
- Има си домакини. Знам, че ще се показват добре. Не желая да издавам секрети от кухнята. Аз и не знам доста за фестивала, защото той се провежда от Митко Ковачев-Фънки, с който сме положителни другари и се засичаме на много частни празненства. Последно бяхме на празник на наш безценен другар, където той ми показа, че провежда подобен фестивал и аз взех решение да се включим с моите другари „ Веселите момчета “. За страдание един от тях скоро отлетя към светлите небесни вселения – Сашо Попов, светла му памет и останаха единствено Тото Митов и Светльо Калвин. Реших ей по този начин поради нас си, да ни е радостно, за купона да се включим в този фестивал, защото ние обичаме този градски фолклор. Може да се каже, че е студентски благословен фолклор, с който сме израснали, с който сме се оформили като хора, като персона. Той постоянно е участвал в нашето всекидневие, в нашите купони и няма нищо неприятно на уместно място и в уместно време да си пеем тези песни. Фестивалът ще бъде с положителни реализатори, представители навръх подобен фолклор.
- Как намерихте общ език – Краля на фолка и Фънки, който никак не обича попфолка?
- Аз не съм Краля на фолка, изключително в днешно време. Той и за мен не е обичаният ми род сега, тъй като доста се елементаризираха нещата, доста се опростиха, нещата избягаха от музиката като изкуство. Всичко е едно факсимиле. Придържат се към калъпа доста елементарен текст-много елементарна музика-много изящен клип и рядко излизат стойностни неща. В музикално отношение аз съм си космополитна персона, приключил съм Консерваторията с класическа китара, отдел за джаз и естрадно изкуство. Там китаристите изучавахме и джаз, и класика, и всичко. В един сватбарски оркестър по същото време бях барабанист и свирех национална музика, откъдето си докарвах най-съществената част от приходите. Бил съм началник, соло китарист и артист на група „ Лотос “, тъй че където и да ме пипнат в музиката, аз съм от малко малко наясно. Затова се регистрирам във всевъзможни типове компании, имам страховит разнороден репертоар - за пиано питейни заведения с китара, национални песни, турски фолклор, балади, попфолк шлагери. Веднъж „ Черно було “ имаха присъединяване в пловдивски клуб и аз излязох на сцената и изпълних няколко песни с тях. Беше доста прелестно. Изглежда мръсните песни с нецензурни текстове са като отдушник за хората, изключително в днешно време, тъй като човек има потребност да се посмее, да се освободи от напрежението, да избяга от действителността.
- Вие по какъв начин изкарахте карантината?
- На яденйе и пиенйе (смее се) – всичко свърши у дома и се принудих да се доснабдявам с вино, ракия, мезета... Добре че имам страхотни другари, които са производители и се грижат за мен и моето семейство. Аз съм на трудов контракт в театъра в Кърджали и популярност Богу се изплащат заплатите. Колкото и да са мизерни, въпреки всичко са някаква опорна точка. През последните месеци оцелявахме единствено с тези пари, които са към 1000 лева за четирима души. От две седмици огромната ни щерка Александра стартира работа като съветник.
- Другата ви щерка Сузанита сподели, че е била в клиника за наркозависими. Как го приехте?
- Сама реши да влезе и да се почисти. Направи го изцяло уверена и откровена, което й прави чест. Най-хубавото е, че сякаш послужи за образец на доста младежи, тъй като непрекъснато звънят за съвещания, препоръки, срещи. Много се веселя, тъй като прояви мощен темперамент, беше волева, решителна. Какво ще се приказва и какво ще се написа не я интересуваше. И ние я подкрепихме в това й начинание. Иначе мен нищо не може да ме шокира, аз съм наясно със съвремието, с живота сега в България и знам, че същинската зараза е наркоманията на младежите.
- С какво се занимава тя сега?
- Има изпити, тя е в самостоятелен проект. Завършва Х клас в гимназия „ Пейо Яворов “, която е покрай нас.
- Споделяла ли е какви са й проектите, фантазиите?
- Иска да работи – да пее и други неща, които мисля, че са по-адекватни и биха й донесли по-голям триумф. Пеенето в България не води до нищо. Аз пея от 30 години, имам регистрирани над 120 авторски песни, десетки милиони гледания и слушания и какво от това? Нашето време е изгубено, ние сме провалено потомство.
- Сузанита има ли повече участия от вас?
- Освен участията си, аз имам непрекъснати задължения. Като брой не знам дали е имала повече участия от мен, само че сигурно хонорарът й е по-голям от моя. Младите хора я обичат, търсят я, където отиде на присъединяване, прави сензация. Има и доста зложелатели, очевидно й завидяха, че в действителност прави възторг. Хиляди хора се събират, където тя участва. Не знам дали ще продължи в тази посока, тъй като се разминават упованията и резултатите. При такава популярност хората в други страни биха живели по напълно различен метод. Тук не имам предвид единствено Сузи, имам предвид и себе си, и всички известни артисти в България. В цивилизования свят с една ария хората изхранват и внуците си, а ние - не.
- Какви препоръки й давате?
- Да се усъвършенства и да реши какво да работи. Много добре е с езиците, има артистичен гений, доста е сръчна... Може доста неща да прави. Непредвидима е, доста е изобретателна, умее да предизвика. Всички се смеем на нещата, които пишат за нея. Много е тъпо, в случай че някой повярва на всичките тези нелепости. Има хора, които приписват личните си несполуки на известните.
- По време на карантината направихте ли нови песни?
- Направих една шегичка - музикално упражнение с няколко незрящи музиканти и диджеи. Усвоихме звукозаписна стратегия, с цел да можем у дома да сме си в студио и да си записваме сами. Едното от упражненията ми беше песента „ Карантина “, че сякаш всичко отмина, а 45 мин след премиерата на песента преминахме към епидемиологична конюнктура. Така ми се провали премиерата. Още две песни имам подготвени - доста мощна сериозна балада след лятото. Вече имам предложения за частни празненства, ретро купони по нощни заведения и заведения за хранене, тъй че очаквам да стартираме още веднъж да работим. Интервю за в. " Телеграф "
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ