- Г-н Минчев, България е част от два пъзела –

От тази позиция дали ще бъде Мария Габриел външен министър или не, не е моя работа да преценям. Но на мен ми се желае както министър председател, по този начин и външен министър да бъдат хора, които имат опция да пазят България с целия опит и контакти, които са натрупали преди да станат такива.

Може да бъде Габриел, може да бъде Денков или някой различен, само че това би трябвало да е главният мотив. А не това, че „ Продължаваме промяната “ нямала изход! Няма и да има изход! Защото тя не знае от кое място се излиза. Може ли да дадеш 100 000 $ на лобистка компания да ти уреди публично посещаване на министър председател в Америка?!  Това е неуместно до скандално!

Много хора наемат лобисти за съответни задания, само че публично посещаване се провежда от страната и от позиция на ползите й. Трябва да покажеш на другата страна, че тя има интерес да те одобри. Лобистът ли ще го покаже това?!

- Има ли опция на по този начин основаната сглобка? Очаквате ли появяването на партия, условно казано „ Алтернатива за България “? Или може би това ще бъде „ Трети март “?

- Да разделим този въпрос на две равнища.
От философска позиция отговорът няма опция е непозволен.
На съответно политическо ниво обаче считам, че сега за България няма по-добра опция от това ръководство. На този стадий, от това, което виждаме, единствената опция е нова поредност от служебни кабинети и еднолична власт на Румен Радев, което за мен е най-лошият вид за България.Не единствено поради възгледите и позициите на Румен Радев, а и тъй като той няма да се задоволи с нищо по-малко от това да промени българската политическа система към криптоавторитарна форма на президентско ръководство. Той си го сподели и неговите съветници го приказват по медиите от пет години насам.

Ако включим в разбора хипотезата „ Трети март “, очевидно е от позиция на електоралната социология, че в България има над два милиона души, които не се усещат показани и не гласоподават, заради което равнището на интензивност към този момент не надвишава 30-35 % от всички гласоподаватели. На еврпоейските избори може би ще бъдат и по-малко, защото нормално и ползата към тях е по-малък.
В една естествена обстановка на цивилен либерален разговор това значи, че тези хора чакат някой да излезе и да ги поведе, да показа политическа групировка, която да ги ангажира. Такова нещо обаче не се случва. Социолозите дават същата картина и същото нареждане на политическите сили в своите изследвания. На въпрос бихте ли дали своят вот за друга партия данните са пренебрежимо дребни – сред три и осем %. Тоест, самите хора не виждат сходна опция.

Друг е въпросът, в случай че сходна опция излезе на политическия пазар и увлече хората. Но това не се е случвало неотдавна.

Конкретно за партия на Радев - тъй като тя се показва като опция - Радев би трябвало да реши какво желае да направи. Да излезе „ на тепиха ”, както и Делян Пеевски го приканва, да поведе своите хора и да си премери силите с другите претенденти за власт, което значи да напусне президентството три години преди да му изтече мандатът. Много дискомфорт основава у Радев сходна вероятност, допускам, че той не би поел елементарно сходен риск.

Другите две благоприятни условия кои са? Да чака три години, след което да си направи партия. Много президенти са го опитвали и не си припомням някой да е направил нещо кой знае какъв брой сполучливо, меко казано.
Третата опция е още веднъж да се опита да си прави партия с подставени лица. Един път се провали с „ Продължаваме промяната “, повторно – със Стефан Янев. Да потретим, пък нека да е за хубаво...

- Ще рискува ли сглобката предварителни парламентарни избори през тази година преди европейските и американските?

- Не е рационално да го направи. Но аз от дълго време съм наясно, че в политиката не се вършат преди всичко рационални неща. Би могло това да се случи, само че шансът да стане е много по-малък. Няма нито един сътрудник в сглобката, който понастоящем би спечелил от сходно развиване. Нито един.

- Позволете да се обърнем и към динамичността на интернационалната политика. Путин даде първото си изявление пред западен публицист от началото на войната и ползата е голям, публиката – друга. Кой какви значими послания трябваше да чуе от гледната точка на Кремъл?

- Две неща са от голяма важност когато обсъждаме единодушието на Путин за това изявление.

Първо, дългата поредност от изяви на Тъкър Карлсън в неговия личен уебсайт и в X (Twitter), където той гневно пази тезата за привършване на войната в Украйна, която поразително наподобява на тезата на самата съветска агитация. Защо го прави Карлсън, е втори въпрос. Има разнообразни, в това число тайни отговори на този въпрос. Но Тъкър е доста непосредствен до предизборната акция на самия Тръмп и обслужва тази предизборна акция, поддържа основната интернационална теза на Тръмп, че той за „ 24 часа ще завърши войната в Украйна ".

Това е първата причина за това, Путин да си избере интервюиращ, за който авансово е известно, че споделя неговата позиция за войната в Украйна.

На второ място, когато имаш против себе си фигура на публицист с позиция, близка или идентична на твоята, поемаш дребен риск да ти бъдат заложени неуместните въпроси, които различен публицист не би пропуснал да зададе от чисто професионална позиция.
Очевидно е, че Тъкър по един или различен метод – дали по съглашение или по дифолт, се е отказал от опцията да зададе на Путин основните въпроси, които биха го сложили в състояние да дава непопулярни отговори или намерено да лъже.

Това е повода Карлсън да бъде поканен или неговото предложение за изявление да бъде признато.
Оказва се, че доста други интернационалните публицисти са желали да създадат сходно изявление, само че не са получили позитивен отговор.

Самият Путин, несъмнено, употребява тази опция, с цел да озвучи пропагандните си тези пред голяма публика. Тъй като той има прекомерно ласкаво мнение за себе си, счита, че като изкаже своята версия ще увеличи известността си.
Според мен действителността е много по-различна. Озвучавайки своята пропагандна версия за войната против Украйна, Путин изрича изказвания, които в огромна степен имат бумерангов резултат във връзка с самия него и на режима му.

- Кои са тези изказвания?

- Най-очевидният образец е изказванието му, че Полша сама е провокирала нападението на нацистка Германия против себе си.
Само това изказване да беше достигнало до над 200 милиона души от устата на Путин, изявлението си струваше от позиция на бумеранговия му резултат.

Но той направи и други изказвания. За хората на Запад, които са гледали изявлението – без значение от това с какви политически убеждения са, става явно, че причините на Кремъл за войната в Украйна са на светлинни години (както в културен, по този начин и в исторически план), от базисните полезности, които образуват актуалния Запад. Независимо дали тези полезности биват изповядвани от либерали, от консерватори, от леви, десни, глобалисти, националисти.

Основните западни полезности са свързани с това, че обществото и страната се основават върху самоопределението на жителите. Нито един западен политик, като се изключи някакви маргинали, няма да оспори това изказване – че страната е артикул на волята на жителите, които я създават. Путин употребява 40 минути от началото на изявлението с цел да обоснове своята експанзия против Украйна с исторически операции, тръгващи от IX век, от Рюрик и викингското завземане на Киевска Рус.
Тази обосновка е надълбоко неразбираема за западния слушател и точно тъй като е неразбираема, тя го оставя или апатичен, или наподобява подозрителна според от убежденията на обособения човек.

Да твърдиш, че имаш право да управляваш срещу волята му 40 милионен народ, единствено тъй като преди 11 века някой си Рюрик пристигнал от Скандинавия, превзел Киев и ти си го нарекъл руснак, това не е мотив, който ще доближи до разсъдъка и още по-малко – до сърцето, на един западен фен на спектакъла, който ни беше препоръчан.

В скоби ще кажа, че сходна демонстрация на незнание по отношение на аудиторията, на която приказваш, демонстрираха и българските ръководещи сред 2019 и 2021-22 година, които се опитваха да обяснят на света позицията си във връзка с Македония с исторически обстоятелства, известни на всички, които се интересуват от история. Без никой да оспорва истинността на тази история, сама по себе си тя не е мотив за политическо конституиране в актуалния свят. На основата на тази история не можем да заставим македонците да кажат, че са българи. Мина време в лутане – до момента в който формулираме едно съответно искане – включване на българите в конституцията на Скопие. Друг е въпросът дали това в действителност ни е преференциално.

Но да се върнем към изявлението на Путин. То, съгласно мен, имаше многозначен и многопосочен резултат. Най-яростните почитатели на Тръмп и на неговата визия са харесали изявлението, тъй като то потвърждава по какъв начин Америка би трябвало да се прибере у дома и да не се занимава с тези, които се бият, „ да не им заплаща войната ”.

Други са затвърдили усещането си, че по своите възгледи Путин е по-близо до Адолф Хитлер, в сравнение с до който и да било другиго, откакто за Кремъл Полша е тази, която е почнала Втората международна война.

Трети са си дали ясната сметка, че с Русия, с сегашния й ръководещ режим доста мъчно може да се реализира единодушие заради кардиналната несъответственост на причините и на визията за света, предизвикващ тези причини.

Ако интернационалният порядък би трябвало да бъде легитимиран със събития отпреди епохи и хилядолетия, резултатът ще бъде единствено интернационален безпорядък и произвол. Това са псевдо причини в интерес на неоправдана експанзия. Други са причините, които основават предпоставки за разговор или за намиране на обща формула и за обща позиция.

На последващо място, в това изявление прозира дълбокото обезсърчение на Путин от възходящата изолираност, в която Русия се сложи в резултат на тази война. Известно е, че даже водещи китайски банки стопираха финансирането на търговски интервенции с Русия, с цел да не попаднат под западните наказания. Някой би възразил, че ми се привиждат неща, които са мечтани, а не действителни. Обърнете внимание на самата дефиниция, че Русия е подготвена да се върне към резултатите от Истанбулските договаряния от 2022 година – въпреки и пусната като стръв, това е декларация, която демонстрира, че режимът на Путин би бил подготвен на съществени отстъпки, в случай че стартират договаряния в този миг. Друг е въпросът, че както споделя Бисмарк, един контракт с Русия не коства „ хартията, на която е написан ” – т.е. Кремъл във всеки миг може да се отметне от него.

- Но Путин сподели противоположното в изявлението – че западните наказания не са съумели, а единствено са създали Русия по-силна.

- Не съм икономист, само че от стопански разбори мога да схвана, че впечатляващият стопански напредък от 2,5 до 3 % на съветската стопанска система - макар глобите, се осъществя с помощта на внезапния растеж на военното произвеждане. По разнообразни оценки към една трета от съветския бюджет отива сега за военни разноски, което значи, че там се натрупват големи запаси за произвеждане на оръжие.
В момента, в който вероятно тази военна стопанска система спре да има смисъл за своето битие, ще се развихри същинска икономическа злополука.
За да не се случи това, другата опция е непрестанно да надуваш тази промишленост, да разширяваш размера на работата й, което значи верижна война против от ден на ден страни в съседство.

- Интерпретациите предстоящо са разнообразни. Всички русофили в България чуват, че Русия предлага разговор, че няма да атакува никого, с изключение на, да вземем за пример, в случай че Полша не нападне първа. Вие по какъв начин разчетохте думите на Путин, че Русия никого няма да атакува?

- Като опасност. Ако погледнете в архивите какъв брой безапелационни заявки има от страна на Хитлер, че няма да атакува никого, може сама да извършите аналогиите.
Ако за някого е прекомерно да се прави прилика сред Хитлер и Путин, може да извършите прилика сред Путин и други великодържавни самодържци в съветската история, които също по този начин на драго сърце употребяват изказванията, че ние в никакъв случай няма да атакуваме никого. Цялата съветска и руска агитация, с която моето потомство е израснало, е построена върху това. Да напомня - имаше една ария „ Хотят ли русские войны? “ Руснаците в никакъв случай не желаят война и непрестанно водят война. И то тъй като някой различен ги е принудил да атакуван другите. След изказването, че Русия няма желание да атакува Полша, аз персонално, в случай че бях поляк, щях да се активизирам.

- Ако съдим по политическите реакции на поляците, те, наподобява тъкмо това вършат – активизират се. Друга теза, която Путин повтори е, че Съединени американски щати ни излъгаха, като засяга разширението на НАТО. Има ли запаси Русия да издържи в една война с НАТО, без значение по кое време би могла да бъде тя и дали въобще би се стигнало до конфликт?

- Позволете първо коментар по прословутата теза „ Америка ни излъга “.
Не съм бил нито в Малта, нито другаде, където се е договарял света след края на Студената война, само че интензивно съм следил полемиката за сигурността на Централна и Източна Европа след 1990 година. Мога от първо лице да опиша по какъв начин стана разширението на НАТО.

През 1991 година отидох на едногодишна специализация в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където приказвах с голям брой хора – както университетски учени от Департамента по интернационалните връзки и по политология, по този начин и с хора от корпорацията RAND, която също е ситуирана в Лос Анджелис и нейни представители четат лекции в университета.

Господстващата визия по това време беше следната: „ Вижте, време е в Европа да вземете нещата в свои ръце. Изхарчихме 4000 милиарда $ за Студената война, доведохме я до надвит край, оттук насетне се връщаме у дома, а вие си поемате уговорката за сигурността на Европа. ” Това, апропо, бе и визията по отношение на войните в някогашна Югославия – европейски проблем, решавайте си го вие.

По същото това време на доста други места, в това число в Западна Европа, се водеха интензивни диалози за това, че откакто Варшавският контракт се е разпуснал, време е да бъде необуздано и НАТО.
Оттук до разширението на НАТО през 1997 година се случиха забавни неща. Страните от посткомунистическа Централна и Източна Европа, се еманципираха от срутилия се Съветски съюз и започнаха своя преход. Сблъскаха се с големи проблеми - както стопански, по този начин и проблеми на сигурността.

Европейски Съюз в лицето на неговите водачи Кол и Митеран не даваха и дума да се издума за разширение на Европейския съюз в директно бъдеще. Те двамата споделяха: „ Източна Европа да влезе в Европейския съюз? Разбира се, това в миналото ще стане, само че това не е политически въпрос, който да се разисква в този момент, тъй като става дума за след доста години. ”
То стана след 10 години - само че те не предпоплагаха, че това ще бъде допустимо от позициите си при започване на 90-те.

Централна и Източна Европа бе оставена сама на себе си да се оправя с този непосилен преход, който бе сбъднат по горчивата рецепта на неолибералната идеология, преобладаваща света в този интервал.

Заедно с икономическите, появиха се и съществени проблеми със сигурността. Те идваха на първо място от слабостта на новите демократични институции в Централна и Източна Европа, от избуялите мафиотски структури, от възникването на престъпните олигархии, от институционалния разпад и пораждащата го корупционна серпантина. Централна и Източна Европа бе изправена пред риска да се трансформира в гето на олигархични режими, в социална среда на обществена поляризация – процеси, които я отдалечават, а не я доближават към Европа.

Това беше подтекстът, в който Вацлав Хавел, Лех Валенса и други източно-европейски водачи сложиха въпроса за присъединението на Централна и Източна Европа към НАТО. За да могат най-малко в НАТО да се приспособяват към водещи стандарти на сигурност и да стабилизират своите общества. Разбира се, дълбокият подтекст на желанието за присъединение към НАТО бе и убеждението на източноевропейските водачи, че откакто се изправи на крайници след рухването на руския комунизъм, Русия още веднъж ще предяви своите имперски искания към съседите си. Тези причини не бяха озвучавани „ на предна линия ” в акцията на европейския Изток за присъединение към НАТО, само че тяхната значителност е изключително ясно обрисувана от позициите на днешния ден.

Западът не вярваше, че Русия ще се изправи и ще тръгне назад да прави империя. Източноевропейците постоянно са го знаели. За тях това не е въпрос на религия. Когато знаеш, няма потребност да вярваш. Те знаеха, че Русия ще се върне. Затова желаеха да сложат още една преграда пред нейното бъдещо завръщане. През 90-те години мнозина на Запад се присмиваха на страховете на Източна Европа от една възродена настъпателност на Русия. „ Момчета, вие спите и сънувате кошмари от Студената война. Тя свърши ”, смееше се испански социалист и тупаше по рамената източноевропейски политици на конференция в Брюксел.

Ако през днешния ден източноевропейските страни не бяха страни-членки на НАТО, Русия доста по-лесно щеше да реализира задачите си, които актуализира още с удара по Грузия през 2008-а, против Украйна през 2014 и 2022-а.

Русия не стачкува против разширението на НАТО като „ опасност ” против самата себе си – всички в Кремъл знаят, че Източна Европа не може да бъде източник на опасност. Русия стачкува против разширението на НАТО, тъй като то отслабва нейния капацитет още веднъж да откри наказателен надзор върху Източна Европа. „ Трябваше да повярваме на източноевропейците ”, съобщи неотдавна Урсула фон дер Лайен. Справедливо, въпреки и закъсняло самопризнание.

Можем единствено да съжаляваме, че условия, свързани с експанзията на ислямския тероризъм осуетиха разширението на НАТО в посока на постсъветското пространство – Украйна, Южен Кавказ. Ако това разширение бе осъществено, Москва щеше да изгуби действителните шансове за реваншистка експанзия, каквато упражнява през днешния ден във връзка с Украйна.

Със своето разширение НАТО се трансформира в общоевропейска – атлантическа система за сигурност, която е призвана да предотврати възраждането на имперските планове от 19 и 20 век на европейска територия.

- Кога стартира завръщането на Русия, възраждането на имперското й самочувствие?

- Въпреки участието на нашите страни в НАТО, Русия реализира значими триумфи в дестабилизацията на Източна Европа по пътя на своето завръщане като „ велика мощ ” след 2007 година Високата степен на енергиен монопол, огромната корупция, проведена като резултат на олигархичните взаимоотношения сред Кремъл и посткомунистическите елити в Изтока на Европа, огромната пропагандна – хибридна война – това са единствено част от свидетелствата за огромната настъпателност на завръщащия се имперски план на Кремъл в Източна Европа. Тезата, че Западът с разширението на НАТО е уплашил Русия и заради това тя в този момент се пробва да отговори на удара, е неуместна обосновка. Това е обосновка за несведущи хора в дълбоката провинция на Западна Европа и Америка.Това не е обосновка за хора, които познават прелестите на имперския експанзионизъм върху личния си тил в продължение на епохи – и изключително през втората половина на 20 век.  

- След това изявление на Путин какъв е Вашият отговор на въпроса каква би била американската политика по отношение на Русия, респективно Китай, в случай че Тръмп завоюва президентските избори?

- Най-големият проблем е, че липсва явен отговор на този въпрос. Очевидно е, че Тръмп не е човек с идея. Не е човек, в чието схващане има спретнат свят, за който той има избрана визия.Тръмп е податлив да покачва звук на равни нему сътрудници от Германия, Франция, Канада или където и да било другаде, във връзка на това, че не си заплащат вноските в НАТО. И в същото време да покачва звук на водачите на същата тази Германия, че прокарват Северен поток-2 и че ще попаднат в лапите на Путин, тъй като той цели да ги преземе енергийно. Тоест, от страна на Тръмп могат да идват напълно разнообразни по посока и по геополитическо значение дейности и внушения заради простата причина, че неговият свят е построен към странната визия за интернационалните връзки като свободен пазар. Пазар, на който мощната Америка може да играе ролата на телохранител тогава, когато й заплащат, а когато не й заплащат, може да си вдигне краката на масата, да си пуши пурата и да гледа по какъв начин Русия завладява тези, които не са си платили.

- „ Ню Йорк Таймс “ разгласява забавен разбор на Брет Стивънс, където създателят твърдеше, че даже Америка да желае да обърне тил на света, светът няма да й обърне тил, а ще й забие нож в гърба. Два въпроса отсам – даже последователите на американския изолационизъм да се поздравят с победа и Съединени американски щати да се върнат вкъщи, Америка остава в неволя, по този начин ли? И вторият - Трета международна война наподобява неизбежна?

- Преди да приказваме прочувствено за ножове в гърба и за Трета международна война, по-добре да приказваме за действителности, които даже и Тръмп като президент не може да промени.
От 1945 година американският $ е интернационална аварийна валута. Битката на поредност по-големи или по-малки врагове на Америка е да изместят американския $ от ролята на аварийна интернационална валута, само че напъните поотделно, дружно или координирано не водят до необикновен триумф, защото над две трети от заплащанията по света към момента се вършат в тази аварийна валута.

Ако Тръмп желае да изтегли Америка от другата страна на океаните, т.е. Америка да се завърне вкъщи, това значи Америка да се откаже от тези запаси на международната си комерсиална, военна мощност, а също и на „ мека мощ “ – запаси, които й дават опция да играе основната роля на интернационален разпределител на властта и благосъстоянието. Америка има тази мощност тъй като доларът е международна валута, тъй като американската мощ – стопанска и военна - е поръчител за международната търговия, тъй като американският флот държи контрола върху главните морски проливи и стратегически позиции, върху главните стратегически запаси на Европа, ориентирани към Евразия... Също и тъй като американската стопанска система и метод на живот са привлекателни за голям брой хора в света. Това са напълно в резюме изброени главните запаси на Америка като международна свръхсила.

Вярно е, че една забележителна част от американските елити към този момент са световни елити и тях Америка сама по себе си не ги интересува изключително. Те са се разделили психически с националната си принадлежност, само че не са се разделели с опцията Америка да бъде платформата, от която те ръководят стопански световния свят. С други думи, има граници – както се споделя в София, „ червени линии ” - до които даже жителят на Белия дом няма да има изключително огромна опция да припари, камо ли да ги премине.Примерът с интернационалната аварийна валута е единствено един от многото други неща, които показват позицията на Америка. Да се оттеглиш от една такава позиция, значи да създадеш огромни пространства на вакуум. Когато Буш-младши затъна в Ирак сред 2003 и 2007 година, той сътвори големи вакуумни пространства първо във връзка с Евразия, където Америка имаше тактика за приобщаване на постсъветското пространство към евроатлантическата система за сигурност. Ако това се беше случило тогава, Русия нямаше да има различен късмет за геополитическа изява с изключение на като сътрудник на Запада. Тя щеше да бъде сложена в рамка, в която тя нямаше да има различен избор.

Но Буш затъна в Ирак, приобщаването на постсъветското пространство пропадна и на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година Владимир Путин сподели, че каквото било било, дотук бяхме сътрудници, оттук насетне сме противници. Той видя прозорец на благоприятни условия в този вакуум. Същото го видя и Китай, който излезе на сцената като политическа световна мощ, до тогава беше единствено икономическа. Видя го и Иран и се трансформира в съществена районна мощ в Близкия изток. Чак Уго Чавес го видя във Венецуела.

Не че е невероятно посредствени президенти каквито бяха Буш-младши и Обама, съгласно мен и Тръмп и в известна степен Байдън, да оголят ползите на Съединените щати до степен до която да се появят вакуумни пространства и Америка да бъде изтласкана от тях като наличие.
Това може да се случи. Но може ли да се случи с цялостната, с компактната роля на Америка в актуалния свят? Може ли да бъде изтласкана от всички свои основни интернационалните позиции – финансови, търговски, военни, да бъде изтласкана като „ мека мощ “? Този въпрос виси. Аз няма да му давам отговор. Всичко е допустимо, само че в случай че това се случи, то ще се случи не тъй като някой е победил Америка, а тъй като Америка си е нанесла автопоражение.

- Нетаняху в този момент не се преценява с позицията на Вашингтон. Знак за отслабващото въздействие на Америка ли е това? Не вижда ли и той вакуум, от който се възползва.

- Нетаняху се бори за личния си живот и за личната си кожа, както се споделя. Ако той не осъществя военна победа и не удължи войната, с цел да може да бъде военният водач на Израел, на него ще стартират да му се задават упорито неприятни въпроси, в това число за това какво се е случило на 7 октомври предходната година. Въпроси и за всичките му опити да промени институционалната система на Израел, въпроси за правосъдните му каузи.

Бележка: Интервюто е взето преди новината (16 февруари) за гибелта на съветския опозиционер Алексей Навални.