Румен Миланов пред Фрог: Ако бях на мястото на Гешев, щях да си мълча за АМ ”Хемус”, вкара си автогол
Г-н Миланов, ви сте били началник на ГДБОП. На какво се дължи офанзивата на прокуратурата към тази работа и то тъкмо, когато посредством делото за Автомагистрала “Хемус” има действителна опция да се стигне до високите етажи на властта?
Този спор е отражение на днешните действителни връзки сред Министерство на вътрешните работи и прокуратура. Спомням си, че преди 15-20 години двете институции работехме и си взаимодействахме сполучливо. Разбира се, че е имало професионални разногласия. Прокуратурата тогава, с изключение на сътрудник, бе и коректив, ще призная - допускахме неточности. Казано е, че в досъдебното произвеждане стопанин е прокурорът. А щом има стопанин, ще има и прислужник. Ето това не е добре. През последните десетина години прокурорът се оказа едноличен началник на целия развой. В същото време се минимизира оперативната автономия на полицейското следствие. Затова имам две оферти. Едното е да се даде по-голяма оперативна опция на полицейските чиновници. Такава процедура има във всички европейски страни. И второ - да се вкара система за надзор на досъдебното произвеждане. Защото една система, оставена без надзор, колкото и съвършена да е тя, рано или късно се деформира. Има случаи, в които прокурори разпореждат на полицейски чиновници да извършат процесуални дейности по един гражданско-правен спор, което е неприемливо.
Какви заключения си направихте от есемесите, изпратени от прокурора към антимафиотите?
От разменените чатове ние не виждаме заинтригуваност от тази дама-прокурор да работи оптимално дейно. Много е сензитивен момента, когато един човек взема решение да приказва и да стане очевидец. Това се случва за момент. След това може да бъде обезверен поради други мисли, страхове и т. н. Неговата вътрешна битка зависи от разнообразни външни въздействия. Свидетелят е наясно, че пътят, по който потегля, може да го води до неговата крах. Тази мисъл господства от самото начало в съзнанието му. Затова би трябвало да се работи бързо и доста деликатно. Видях, че прокурорката желае чиновниците на ГДБОП да я вземат с кола. Ама по какъв начин по този начин, те да не са ти чираци?! Като въпрос стои дали това държание на въпросната дама е подбудено от нейната непросветеност и индиферентност, или става дума за отражение от страна на по-висшето управление на прокуратурата. Аз в случай че бях на мястото на основния прокурор Иван Гешев, този случай нямаше да го направя обществен.
Защо?
Защото това си беше автогол. Нека да кажа, че доста държавни обвинители са експерти и си правят съзнателно работата. Затова не е правилно негативите от сходни гафове да се лепят като етикети върху всички в тази институция.
Защо опозицията в прокуратурата мълчи?
Защото се опасява.
След дейностите на прокуратурата по делото за Автомагистрала “Хемус”, слага ли се под въпрос решимостта на страната да се бори против проведената престъпност?
У нас преди години бе въведено разбиране проведени незаконни групи, само че то действително характеризира на така наречен групова престъпност. Затова преди време службите започнаха да работят интензивно против проведени незаконни структури. Защото те са тези, които вграждат въздействието си във властта и политиката, те са и тези, които държат най-големия финансов запас. За нас бе значимо да знаем кого имаме на среща си. След това тази работа бе изоставена. Най-страшното е, че през днешния ден ние нямаме действителен взор върху проведената престъпност. Не знаем какви са нейните мащаби и измерения - кои са хората, къде са парите им? Отидоха ли тези средства в действителната стопанска система? Кой бранш “хранят” - белия, сивия или черния? Никак не е за подценяване черната стопанска система.
Вие сте специалист в строителството. Как ще коментирате данните, които вътрешният министър Бойко Рашков оповести за строителството на Автомагистрала “Хемус”?
- Имахме публични поръчки-кой се възползва с връзки, кой без връзки. Така се построиха не малко пътища. Процедурата “ин хаус” всъщност деформира обичайна процедура на публичните поръчки. На “Автомагистрали” бяха обезпечени средства за създаване на пътища и тя стартира да ги разпорежда на огромните компании. Строителството на автомагистрали е скъпо занятие и най-големият проблем са изненадите от геологията. Как изтекоха тези милиони? По принцип придвижването на паричните средства се следи. Ако желая аз в този момент да изтегля 10 000 лв., ДАНС евентуално ще бъде осведомена. Допускам, че милионите за Автомагистрала “Хемус” са изтеглени поетапно. Но все пак няма по какъв начин това да не се забележи. Загадките обаче остават - какъв е бил механизма за тегленото на тези 53 млн. лева, на кого са предадени, къде са били импортирани, за какви цели тези пари са употребявани по-късно? Зад всичко, на което в този момент ставаме очевидци, стои безхаберие. Често пъти чуваме прокурорите да споделят “вътрешно убеждение”. Не ми харесва този институт в правото. “Вътрешното убеждение” е релативно разбиране. Освен това може да се подлага на външна мотивация. Ако преди 50-100 години тази категория е имала един смисъл в правото, през днешния ден тя понижава своята тежест при взимането на правни решения.
Къде съгласно вас беше главната неточност на Борисов, с цел да стигне до тук?
Бях негов консултант и не мога да скрия, че първоначално Борисов потегли сполучливо. Но има заплаха, когато човек стартира да жъне триумфи, да д.се вземе на съществено. Практика е, към подобен човек като него, да се появят “пиявици”. Те го деформират, и го насочват в посока, която няма да е в негова, а само в тяхна сгода. Мисля, че това са по-значимите му неточности.
Интервю на Катя Илиева
Този спор е отражение на днешните действителни връзки сред Министерство на вътрешните работи и прокуратура. Спомням си, че преди 15-20 години двете институции работехме и си взаимодействахме сполучливо. Разбира се, че е имало професионални разногласия. Прокуратурата тогава, с изключение на сътрудник, бе и коректив, ще призная - допускахме неточности. Казано е, че в досъдебното произвеждане стопанин е прокурорът. А щом има стопанин, ще има и прислужник. Ето това не е добре. През последните десетина години прокурорът се оказа едноличен началник на целия развой. В същото време се минимизира оперативната автономия на полицейското следствие. Затова имам две оферти. Едното е да се даде по-голяма оперативна опция на полицейските чиновници. Такава процедура има във всички европейски страни. И второ - да се вкара система за надзор на досъдебното произвеждане. Защото една система, оставена без надзор, колкото и съвършена да е тя, рано или късно се деформира. Има случаи, в които прокурори разпореждат на полицейски чиновници да извършат процесуални дейности по един гражданско-правен спор, което е неприемливо.
Какви заключения си направихте от есемесите, изпратени от прокурора към антимафиотите?
От разменените чатове ние не виждаме заинтригуваност от тази дама-прокурор да работи оптимално дейно. Много е сензитивен момента, когато един човек взема решение да приказва и да стане очевидец. Това се случва за момент. След това може да бъде обезверен поради други мисли, страхове и т. н. Неговата вътрешна битка зависи от разнообразни външни въздействия. Свидетелят е наясно, че пътят, по който потегля, може да го води до неговата крах. Тази мисъл господства от самото начало в съзнанието му. Затова би трябвало да се работи бързо и доста деликатно. Видях, че прокурорката желае чиновниците на ГДБОП да я вземат с кола. Ама по какъв начин по този начин, те да не са ти чираци?! Като въпрос стои дали това държание на въпросната дама е подбудено от нейната непросветеност и индиферентност, или става дума за отражение от страна на по-висшето управление на прокуратурата. Аз в случай че бях на мястото на основния прокурор Иван Гешев, този случай нямаше да го направя обществен.
Защо?
Защото това си беше автогол. Нека да кажа, че доста държавни обвинители са експерти и си правят съзнателно работата. Затова не е правилно негативите от сходни гафове да се лепят като етикети върху всички в тази институция.
Защо опозицията в прокуратурата мълчи?
Защото се опасява.
След дейностите на прокуратурата по делото за Автомагистрала “Хемус”, слага ли се под въпрос решимостта на страната да се бори против проведената престъпност?
У нас преди години бе въведено разбиране проведени незаконни групи, само че то действително характеризира на така наречен групова престъпност. Затова преди време службите започнаха да работят интензивно против проведени незаконни структури. Защото те са тези, които вграждат въздействието си във властта и политиката, те са и тези, които държат най-големия финансов запас. За нас бе значимо да знаем кого имаме на среща си. След това тази работа бе изоставена. Най-страшното е, че през днешния ден ние нямаме действителен взор върху проведената престъпност. Не знаем какви са нейните мащаби и измерения - кои са хората, къде са парите им? Отидоха ли тези средства в действителната стопанска система? Кой бранш “хранят” - белия, сивия или черния? Никак не е за подценяване черната стопанска система.
Вие сте специалист в строителството. Как ще коментирате данните, които вътрешният министър Бойко Рашков оповести за строителството на Автомагистрала “Хемус”?
- Имахме публични поръчки-кой се възползва с връзки, кой без връзки. Така се построиха не малко пътища. Процедурата “ин хаус” всъщност деформира обичайна процедура на публичните поръчки. На “Автомагистрали” бяха обезпечени средства за създаване на пътища и тя стартира да ги разпорежда на огромните компании. Строителството на автомагистрали е скъпо занятие и най-големият проблем са изненадите от геологията. Как изтекоха тези милиони? По принцип придвижването на паричните средства се следи. Ако желая аз в този момент да изтегля 10 000 лв., ДАНС евентуално ще бъде осведомена. Допускам, че милионите за Автомагистрала “Хемус” са изтеглени поетапно. Но все пак няма по какъв начин това да не се забележи. Загадките обаче остават - какъв е бил механизма за тегленото на тези 53 млн. лева, на кого са предадени, къде са били импортирани, за какви цели тези пари са употребявани по-късно? Зад всичко, на което в този момент ставаме очевидци, стои безхаберие. Често пъти чуваме прокурорите да споделят “вътрешно убеждение”. Не ми харесва този институт в правото. “Вътрешното убеждение” е релативно разбиране. Освен това може да се подлага на външна мотивация. Ако преди 50-100 години тази категория е имала един смисъл в правото, през днешния ден тя понижава своята тежест при взимането на правни решения.
Къде съгласно вас беше главната неточност на Борисов, с цел да стигне до тук?
Бях негов консултант и не мога да скрия, че първоначално Борисов потегли сполучливо. Но има заплаха, когато човек стартира да жъне триумфи, да д.се вземе на съществено. Практика е, към подобен човек като него, да се появят “пиявици”. Те го деформират, и го насочват в посока, която няма да е в негова, а само в тяхна сгода. Мисля, че това са по-значимите му неточности.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ