За да оцелее, Борисов ще продължи да разчиства партията
- Г-н Методиев, какво се случва – хем ГЕРБ завоюваха изборите, хем Цветанов подаде оставка от всички постове?
- Борисов си взима контрола върху партията, която 13 години управляваше през медиите, а не посредством структурите. Сега към този момент я ръководи непосредствено. Цветанов си изигра ролята и към този момент е нужен единствено като изкупителна жертва. Всичко протичащо се е обвързвано с политическото бъдеще на Борисов, за което му трябват институционална непоклатимост, тил и положителен облик. Той знае, че изходът е доста значим – самичък постоянно споделя за опита си с Тодор Живков и Царя тъкмо в този аспект. Не инцидентно неотдавна стартира да приказва, че е на 60 години, че търси правоприемник, че ще даде път на младите.
- Оставката на Цветанов взема решение ли вътрешнопартийната рецесия, която стартира с „ Апартаментгейт “, или я задълбочава?
- Не мисля, че я взема решение. Дори изборната победа не я взема решение. Проблемът е систематичен, а Цветанов беше единствено част от върха на една пирамида, която е голяма по своите мащаби. Визирам освен висшия клир на партията, само че и локални водачи, кметове, изключително общинските съветници, които са в една привилегирована корупционна позиция на медийна сянка, съчетана с групова безнаказаност и разпределение на големи запаси.
Борисов ще ги разчиства на всевъзможни равнища и този развой ще е мъчителен за мнозина. Парламентарната група на партията се оголи доста и към този момент очевидно е зле откъм специалисти, оратори, мажоритарни имена, мотори. Това ще усилва спешните процеси, за които ме питате.
- Тогава Борисов ще успее ли този път да изкара до дъно мандата си, както се зарича, или?
- На базата на логиката и европейските стандарти отговорът ми е - не. На базата на българската политическа действителност в момента не е изцяло невероятно. Видяхме, че Борисов се бори, в това число и физически - на тия години не спа, а две седмици обикаля с джипката, когато усети, че властта му е в заплаха.
Това демонстрира единствено едно, че ще се отдръпна само при нещо в действителност форсмажорно. Много са факторите, както вътрешнополитически, по този начин и външни, които могат да повлияят. При тази обстановка бих обърнал повече внимание на външните. Съюзниците му, с които показва близки другарски връзки и с които работи през годините, до един не са изключително постоянни – Меркел, Вебер, Ципрас, Нетаняху, Ердоган, Вучич.
- Оставка подаде и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Това като че ли още повече обтегна връзките вътре в партията....
- Не. Те си бяха задоволително обтегнати. Видя се кристално ясно на Националния съвет, който подреди листата за евровота. Така наречената вътрешна съпротива желае бърза писта към властта, а Нинова им пречи. Просто употребяват всяка опция, с цел да осъществят екзистенциалната си фантазия за коалиция с ГЕРБ. Партия, полезности, правила, морални категории наподобяват като неща, които не са водещи. Важното е, че младите депутати и деятели поддържат Нинова. Бъдещето е тяхно, а втръсналите до болежка остарели муцуни, които се търкалят с десетилетия из общественото пространство, имат нулев градивен капацитет за политиката и страната.
- Нинова желае директни избори за водач, само че вътрешната съпротива се възпротивява с главния мотив, че такива още не са провеждани в партията и че ще „ замажат “ проблемите?
- Е, в случай че членовете на една партия не са партията в чист тип, тогава тези, които го настояват, би трябвало да я изоставен със скоростта на бързия трен. Няма по-демократичен механизъм от директния избор в една организация. Аргументите може да са други, само че този със замазване на проблемите ми звучи като интелектуална импотентност. И е засегнатост за членската маса. Явно има боязън, тъй като инструментът на директния избор ще ограничи мощно политическото им брокерство.Това, което се пробва да направи тя, е вътрешна миниреформация. Историята е посочила, че сходни процеси са свързани с тежки исблъсъци.
- Освен Нинова виждате ли друга персона, която може да я конкурира за лидерското място?
- Няма такава – нито биографично, нито като готовност, нито като резултати, нито като рекламация. Нито и като визия, като сила даже. Отделен въпрос е, че вътрешната съпротива е извънредно хетерогенна, с тежки наслагвания през годините и няма по какъв начин да излъчи едно лице, което да я съставлява. Приличат ми на едни деструктивни герои, чийто капацитет е само за някой компромат, някоя завера, някое изявление вид „ плюнка “, само че оттова нататък няма нищо свястно, което да родят. Между другото колкото повече ги хвали и поддържа Борисов, толкоз по-нелепо наподобяват.
- Една забавна наклонност се получи след тези избори – не поддържам никого и самостоятелните събират огромен %. Какъв е изводът ви от нея?
- Един-единствен – в обществото трескаво се търсят политически други възможности. На политическия пазар има апетит за нещо ново, за ободряване. Виждате, че един почтен човек като Минчо Христов съумя да удари в земята като резултат цели две ръководещи партии, имам предвид " Атака " и НФСБ, заедно с всичките им запаси, вицепремиери и министри, малките екрани, структури и така нататък Тоест има капацитет за пробив в страната, за заобикаляне на формалните информационни канали, за нискобюджетна акция в интернет.
- Движение за права и свободи още веднъж пращат други претенденти, а не спечелилите първите две позиции – Карадайъ и Делян Пеевски...
- Да, явно двамата имат ролята на стимуланти за партийните структури и изборния развой, без пряк интерес към работа в Европейския парламент. Движение за права и свободи си има своя вътрешна логичност и метод на действие, който е надалеч от публичността. Това остава най-непрозрачната партия в партийната система.
- Движение за права и свободи ли ще е още веднъж балансьорът в ръководството?
- Не, те са част от ръководещата коалиция. Отхвърлянето на президентското несъгласие три дни след евровота, спасяването на кворума през целия месец май, избирането на Порожанов за министър, а и закъснялата му оставка са най-пресните доказателства. Балансьорът е Борисов, а плеядата към ГЕРБ се състои от " Обединените патриоти ", Движение за права и свободи и Марешки на повикване. Движение за права и свободи е поддръжник на това държавно управление и само вербална съпротива на някакви виртуални националисти, които Карадайъ две години гони от държавното управление. Трябва да засилят говоренето едни срещу други, другояче напълно ще лъснат за електоратите си.
- Идват още веднъж избори – локални? Какви са вашите прогнози за тях?
- Първо, към този момент сме в акция. Тази от евровота преля към локалния. Видя се, че свадите със строителството в София и Варна бяха интегрална част от полемиката за европейските избори. Този резултат на ГЕРБ се дължи значително на мотивацията и напъните на кметовете и общинските им съветници за да запазят местата си. Залогът е огромен.
Местните управляващи като цяло се борят за оцеляване в една мощно разрастваща се антикорупционна парадигма в страната, която още не е достигнала своя катарзис. Това, че двата избора са толкоз близки, безусловно към 20 седмици, е сигнал, че може да има основни разбърквания. Избирателите постоянно поправят, а не препотвърждават. В подтекста на чистката в ГЕРБ, крамолите вътре в Българска социалистическа партия, баталиите измежду патриотите, разнородният състав на " Демократична България " и загряващите край пистата нови играчи, считам че изборите ще са напрегнати, яростни и непредвидими.
- Борисов си взима контрола върху партията, която 13 години управляваше през медиите, а не посредством структурите. Сега към този момент я ръководи непосредствено. Цветанов си изигра ролята и към този момент е нужен единствено като изкупителна жертва. Всичко протичащо се е обвързвано с политическото бъдеще на Борисов, за което му трябват институционална непоклатимост, тил и положителен облик. Той знае, че изходът е доста значим – самичък постоянно споделя за опита си с Тодор Живков и Царя тъкмо в този аспект. Не инцидентно неотдавна стартира да приказва, че е на 60 години, че търси правоприемник, че ще даде път на младите.
- Оставката на Цветанов взема решение ли вътрешнопартийната рецесия, която стартира с „ Апартаментгейт “, или я задълбочава?
- Не мисля, че я взема решение. Дори изборната победа не я взема решение. Проблемът е систематичен, а Цветанов беше единствено част от върха на една пирамида, която е голяма по своите мащаби. Визирам освен висшия клир на партията, само че и локални водачи, кметове, изключително общинските съветници, които са в една привилегирована корупционна позиция на медийна сянка, съчетана с групова безнаказаност и разпределение на големи запаси.
Борисов ще ги разчиства на всевъзможни равнища и този развой ще е мъчителен за мнозина. Парламентарната група на партията се оголи доста и към този момент очевидно е зле откъм специалисти, оратори, мажоритарни имена, мотори. Това ще усилва спешните процеси, за които ме питате.
- Тогава Борисов ще успее ли този път да изкара до дъно мандата си, както се зарича, или?
- На базата на логиката и европейските стандарти отговорът ми е - не. На базата на българската политическа действителност в момента не е изцяло невероятно. Видяхме, че Борисов се бори, в това число и физически - на тия години не спа, а две седмици обикаля с джипката, когато усети, че властта му е в заплаха.
Това демонстрира единствено едно, че ще се отдръпна само при нещо в действителност форсмажорно. Много са факторите, както вътрешнополитически, по този начин и външни, които могат да повлияят. При тази обстановка бих обърнал повече внимание на външните. Съюзниците му, с които показва близки другарски връзки и с които работи през годините, до един не са изключително постоянни – Меркел, Вебер, Ципрас, Нетаняху, Ердоган, Вучич.
- Оставка подаде и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Това като че ли още повече обтегна връзките вътре в партията....
- Не. Те си бяха задоволително обтегнати. Видя се кристално ясно на Националния съвет, който подреди листата за евровота. Така наречената вътрешна съпротива желае бърза писта към властта, а Нинова им пречи. Просто употребяват всяка опция, с цел да осъществят екзистенциалната си фантазия за коалиция с ГЕРБ. Партия, полезности, правила, морални категории наподобяват като неща, които не са водещи. Важното е, че младите депутати и деятели поддържат Нинова. Бъдещето е тяхно, а втръсналите до болежка остарели муцуни, които се търкалят с десетилетия из общественото пространство, имат нулев градивен капацитет за политиката и страната.
- Нинова желае директни избори за водач, само че вътрешната съпротива се възпротивява с главния мотив, че такива още не са провеждани в партията и че ще „ замажат “ проблемите?
- Е, в случай че членовете на една партия не са партията в чист тип, тогава тези, които го настояват, би трябвало да я изоставен със скоростта на бързия трен. Няма по-демократичен механизъм от директния избор в една организация. Аргументите може да са други, само че този със замазване на проблемите ми звучи като интелектуална импотентност. И е засегнатост за членската маса. Явно има боязън, тъй като инструментът на директния избор ще ограничи мощно политическото им брокерство.Това, което се пробва да направи тя, е вътрешна миниреформация. Историята е посочила, че сходни процеси са свързани с тежки исблъсъци.
- Освен Нинова виждате ли друга персона, която може да я конкурира за лидерското място?
- Няма такава – нито биографично, нито като готовност, нито като резултати, нито като рекламация. Нито и като визия, като сила даже. Отделен въпрос е, че вътрешната съпротива е извънредно хетерогенна, с тежки наслагвания през годините и няма по какъв начин да излъчи едно лице, което да я съставлява. Приличат ми на едни деструктивни герои, чийто капацитет е само за някой компромат, някоя завера, някое изявление вид „ плюнка “, само че оттова нататък няма нищо свястно, което да родят. Между другото колкото повече ги хвали и поддържа Борисов, толкоз по-нелепо наподобяват.
- Една забавна наклонност се получи след тези избори – не поддържам никого и самостоятелните събират огромен %. Какъв е изводът ви от нея?
- Един-единствен – в обществото трескаво се търсят политически други възможности. На политическия пазар има апетит за нещо ново, за ободряване. Виждате, че един почтен човек като Минчо Христов съумя да удари в земята като резултат цели две ръководещи партии, имам предвид " Атака " и НФСБ, заедно с всичките им запаси, вицепремиери и министри, малките екрани, структури и така нататък Тоест има капацитет за пробив в страната, за заобикаляне на формалните информационни канали, за нискобюджетна акция в интернет.
- Движение за права и свободи още веднъж пращат други претенденти, а не спечелилите първите две позиции – Карадайъ и Делян Пеевски...
- Да, явно двамата имат ролята на стимуланти за партийните структури и изборния развой, без пряк интерес към работа в Европейския парламент. Движение за права и свободи си има своя вътрешна логичност и метод на действие, който е надалеч от публичността. Това остава най-непрозрачната партия в партийната система.
- Движение за права и свободи ли ще е още веднъж балансьорът в ръководството?
- Не, те са част от ръководещата коалиция. Отхвърлянето на президентското несъгласие три дни след евровота, спасяването на кворума през целия месец май, избирането на Порожанов за министър, а и закъснялата му оставка са най-пресните доказателства. Балансьорът е Борисов, а плеядата към ГЕРБ се състои от " Обединените патриоти ", Движение за права и свободи и Марешки на повикване. Движение за права и свободи е поддръжник на това държавно управление и само вербална съпротива на някакви виртуални националисти, които Карадайъ две години гони от държавното управление. Трябва да засилят говоренето едни срещу други, другояче напълно ще лъснат за електоратите си.
- Идват още веднъж избори – локални? Какви са вашите прогнози за тях?
- Първо, към този момент сме в акция. Тази от евровота преля към локалния. Видя се, че свадите със строителството в София и Варна бяха интегрална част от полемиката за европейските избори. Този резултат на ГЕРБ се дължи значително на мотивацията и напъните на кметовете и общинските им съветници за да запазят местата си. Залогът е огромен.
Местните управляващи като цяло се борят за оцеляване в една мощно разрастваща се антикорупционна парадигма в страната, която още не е достигнала своя катарзис. Това, че двата избора са толкоз близки, безусловно към 20 седмици, е сигнал, че може да има основни разбърквания. Избирателите постоянно поправят, а не препотвърждават. В подтекста на чистката в ГЕРБ, крамолите вътре в Българска социалистическа партия, баталиите измежду патриотите, разнородният състав на " Демократична България " и загряващите край пистата нови играчи, считам че изборите ще са напрегнати, яростни и непредвидими.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ