Комбинация от унгарския и финландския модел на финансиране е добра за строеж на АЕЦ „Белене“
Г-н Куюмджиев, по какъв начин съгласно вас е най-добре да се развива нуклеарната енергетика в страната ни?
Ядрената енергетика считам, че няма опция. По света нуклеарната енергетика върви ръка за ръка с възобновимите енергийни източници. Това е и бъдещето на българската енергетика. ВЕИ-тата са непостоянни източник на сила – фотоволтаичните системи създават електрическа енергия единствено денем, а вятърните централи единствено когато има вятър. Не може да се построява постоянна енергийна система единствено на тях, а са нужни и базови мощности. Единствените екологични базови мощности са атомните централи.
Трябва да е ясно, на всички, че цикъла за създаване на една атомна централа е сред 15 и 20 години от датата на взимане на решение за това. И този интервал е подобен единствено в случай че всичко върви безпрепятствено. В нашия случай за АЕЦ „ Белене “ бе взето решение през 2006 година, а това че 15 години по-късно нямаме нищо издигнато е напълно друга тематика. Имайки поради, че цикъла на създаване е доста дълъг, то решения би трябвало да се вземат и те да се следват неразделно и с неизменност.
На всички ни е ясно, че в България има два работещи нуклеарни блока – V и VI на АЕЦ „ Козлодуй “ и те бяха осъвременени преди две години. Но след 20-30 години техният живот ще завърши. Все отново след 60 години работа тези уреди няма да могат да продължат активността си. А това значи, че ние в даден миг към този момент просто няма да имаме нуклеарна енергетика. Тоест ние би трябвало да стартираме да строим незабавно.
И в случай че желаеме по-рано да имаме нуклеарна мощ е разумно да я построим в АЕЦ „ Белене “, а не на площадка в „ Козлодуй “. Проекта за Втора атомна, с всичките му условности, че към момента няма основана планова компания, е в доста по-напреднала фаза. Той има утвърдена площадка, утвърден е и плана, закупено е съоръжение и има най-малко пет години преднина пред концепцията за нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “.
Бих желал да отбележа още, че в света съвсем няма атомни централи, състоящи се от един нуклеарен реактор. Малко са изключенията и това нормално са централи, издигнати преди доста години и са с минимални финансови инвестиции. Това също е значимо, тъй като към този момент при АЕЦ „ Белене “ приказваме за създаване на два нуклеарни блока. При АЕЦ „ Козлодуй “ обаче оборудването е единствено едно, теоретично. На процедура в Европа са доста малко централите единствено с един нуклеарен реактор. Такъв образец е АЕЦ „ Кръшко “ в Словения. Другите сходни са огромните блокове на Арева във Фламанвил и Олкилуото. Те са разнообразни технологии и са огромни блокове с мощ от 1400 мвт. Като цяло в нуклеарната енергетика блоковете се строят по двойки, най-малкото тъй като има спестовност от мащаба. Все отново са споделено огромна част от оборудванията. И всички тези разсъждения приказват за това, че ние би трябвало да се съсредоточим върху построяването на АЕЦ „ Белене “.
Да, има ненапълно основателно безпокойство, че за този план ще би трябвало да се построят нови високоволтови линии, а в АЕЦ „ Козлодуй “ могат да се употребяват старите. Това също е много условно, тъй като тези линии, свързващи изключените към този момент дребни блокове на централата също би трябвало да се преправят и да се пренасочат към новия атомен блок. Разходите за тези нови кабелни линии също са значими. Така че не е задоволително мощен мотив за готовата инфраструктура – и там би трябвало да се дават средства за създаване на електропроводи. Да, по-малко са парите, само че загубата на време в случай че се стартира градеж там, е неведнъж по-голяма.
А площадка „ Белене “ безусловно е подготвена за градеж от на следващия ден.
Да, стига Агенцията за нуклеарно контролиране да даде зелена светлина за това.
Те са подготвени евентуално, само че въпросът е, че няма кой да го изиска. Все отново няма структурирана компания. И тук идва идната нелогична постъпка, която бе направена преди няколко години. Търсенето единствено на частен вложител. Аз не знам в света да има напълно частна атомна електроцентрала. Дори и строящата се АЕЦ „ Хинкли Пойнт “ във Англия е с някаква форма на държавна помощ. 40% от електрическата енергия, която ще създава централата, ще бъде изкупувана от страната с цена на към 100 паунда за мегаватчас. Няма атомна централа в света, издигната без поддръжка от страната.
За нашия план за АЕЦ „ Белене “ има 3 годни модела, който се употребяват при строителството на ВВЕР реактори. Говоря за „ Белене “, тъй като за строителство на нови мощности в Козлодуй сега е несериозно да се приказва. Та разновидностите за градеж са както е във Финландия, Турция и Унгария.
При турския модел съгласно мен е най-неприятен за нас. При него вложител и притежател е съветската корпорация „ Росатом “, турската страна се задължава да изкупва силата на много високи цени за интервал от 15 години. Това е по този начин наречения Build Own Operate модел. А първичната концепция за АЕЦ „ Аккую “ там бе да бъде Build Own Transfer.
Другият модел във Финландия също е доста забавен. Там вложител с 65% присъединяване в централата е консорциум от 12-те най-големи кооператива във Финландия. Те са индустриални клъстери и всеки от тях има някакъв дял от това акционерно присъединяване. Тези кооперативи, които съставляват дадена промишленост, влагат в АЕЦ „ Ханхикиви 1 “. Другите 35% са благосъстоятелност на корпорация „ Росатом “. И тези 12 кооператива ще получават за интервал от 20 година електрическа енергия от новата централа. Тази концепция не е неприятна, тъй като по този метод финландската промишленост си подсигурява дълготрайна и сигурна сила на търпима и относително ниска цена.
А делът на Росатом и силата, която му се поставя за това присъединяване ще я продава където и както си изиска.
Третият модел е унгарския, при който страната се захваща да влага посредством държавно обезпечен заем от съветската страна. Така Унгария си е притежател и си изплаща заема за централата за някакъв интервал от време.
Според мен за България най-разумния модел е композиция сред унгарския и финландския. Ако някой се провежда и попита българската промишленост, то аз знам, че те са проявявали интерес към сходно финансиране на плана и приемане на електрическа енергия.
Трябва да е ясно, че сходен модел предстои на утвърждение и от страна на Европейската комисия, тъй като е деформиране на пазарните механизми. Все отново във Финландия това е направено и аз не виждам причина това да не се случи и у нас. Най-малкото някой може да се поинтересува по какъв начин е реализирано това във Финландия и дали може да се направи и у нас.
Вижда се, че модели има. И при трите разновидността на развиване на един нуклеарен план в Европа обаче се вижда едно – няма опция напълно частно да бъде построяването на една АЕЦ.
Все отново политиците първо би трябвало да решат какво тъкмо ще вършим и по какъв начин е най-добре да се случи плана.
Да, за мен обстановката сега демонстрира липса на политическа воля. Разбирам, че сходно решение е тежко и комплицирано и ще срещне опозиция от да вземем за пример хора, които са срещу нуклеарната енергетика. Това е тяхното мнение и никой не го оспорва. Но мисля, че това е толкоз значимо за бъдещето на страната ни, тъй като и в бъдеще ще е нужно електричество за страната ни. Това е от голяма важност за енергийната ни сигурност, облаги за притежателите на централата за дълъг интервал от време. Всичко това може да се направи и може да се реализира някаква форма на народен консенсус.
Разбира се на всички е ясно, че няма по какъв начин всички напълно да поддържат един нуклеарен план, само че видяхме от референдума, че близо 70 % от българите поддържат строителството на АЕЦ „ Белене “. Тоест представителите на тези 70 на 100 от популацията у нас би трябвало да седнат, да се схванат и да се вземе едно дефинитивно решение.
Какво би трябвало да е това решение?
Според мен би трябвало да е следното: изваждат се всички активи на АЕЦ „ Белене “ – плана, площадката и оборудването – и се обособяват в обособена компания. Тази компания притегля всички вероятни свободни енергийни специалисти, без значение от политическата им декорация. И те сядат и за една-две години имат опция да се провеждат и да стартират процеса на строителство. А мажоритарен притежател ще бъде страната.
Оттам нататък остават може би към 4-5 милиарда евро, с цел да бъде достроена АЕЦ „ Белене “. А може и да са по-малко. Важно е да се знае, че тези средства няма да бъдат дадени едновременно. Не е проблем тази сума – даже да приемем, че би трябвало да бъдат дадени 8 милиарда лв., с цел да се довърши централата в границите на 10 години. Това значи да се отпускат по по-малко от милиард лв. всяка година за построяването на централата. В никакъв случай не споделям, че сумата е дребна, само че за съпоставяне единствено ще кажа, че в края на предходната година страната отпусна 4 милиарда лв. за градеж на пътища на компанията „ Автомагистрали “.
Държавата може да си разреши сходни заплащания?
Да, може да си ги разреши и ще остане притежател на централата. А в случай че желае да потърси в допълнение финансиране, то би трябвало да се знае, че и прилежащи страни бяха декларирали предпочитание да вземат участие като акционери в плана.
До момента за плана са дадени над 3 милиарда лв.. Има и едно друго кардинално разбиране – в случай че нищо не се направи с вложената досега сума, то тези пари ще бъдат „ изхарчени “. Ако обаче го има плана, то тези пари ще бъдат „ вложени “. Разликата е колосална.
Ако нищо не се направи със средствата то това ще са sunk costs (потънали разходи).
Смятате ли, че специалистите в нуклеарната сфера споделят вашето мнение за плана?
Провесионалистите го поддържат. Говорим с тях и почти тяхното мнение е същото. От страна на ръководещи и съпротива обаче имаме нулево схващане и нулев интерес.
Това не приказва добре за бранша. Ние отиваме към едно неведение по какъв начин ще се развива нуклеарната ни енергетика след 20 година?
Не, всички знаем какво ще се случи. Спомням си преди десетина години си говорехме по какъв начин Топлоелектрическа централа „ Варна “ няма да го има и да работи интензивно за енергийната ни система. Тогава никой не вярваше в това. Сега виждаме къде е тази централа сега. Тя на процедура отпадна от енергийната система.
Същото следва да се случи и с въглищните централи – след седем до 10 години и ТЕЦ-овете няма да ги има.
Същото ще се случи и с АЕЦ „ Козлодуй “.
Ще се случи несъмнено. Няма безконечна машина и безконечна атомна централа, това е ясно на всички. И в случай че в този момент не се вземат решения, то след пет години ще бъде късно.
Ако ръководещите имат желание да строят в действителност атомна централа, то най-малкото, което би трябвало да се направи е да се сътвори планова компания. Как ще търсиш вложители и защо, като нямаш компанията?
Моята концепция е да се вземе консенсусно политическо решение за тази централа. Аз съм уверен, че бъдещият парламент, с изключение може би на Демократична България, които биха могли да влезнат в Народното събрание, то всички останали биха подкрепили една такава кардинална позиция за строителство на АЕЦ „ Белене “. Нека даже да бъде изработен някакъв квази политическо-експертен съвет, който да управлява процеса. Така бе направил Н. Пр. Симеон Сакскобурготски, който събра всички специалисти и те стигнаха до извода, че би трябвало да се строи АЕЦ „ Белене “. Това бе оповестено през 2003 година, а през 2006 година приключи търга за плана.
Разбира се би трябвало да сме наясно, че дребните модулни реактори също имат своето бъдеще, само че след 20-30 години. В момента американци, руснаци, китайци и южноафриканци създават разнообразни разновидности на дребни реактори. Така да вземем за пример още преди трийсетина години започнаха разработките на реактори, учредени на нуклеарна синтез. И към този момент 25 години се строи първия умел реактор за комерсиална приложимост, който ще бъде в Южна Франция. Да, сигурност след 100 години атомните централи ще бъдат като парните локомотиви през днешния ден, но това са технологиите сега.
Така се употребяват и актуалните технологии като това разрешава на страна да печели пари и да подсигурява енергийната си сигурност отсега нататък.
Всички сходни механизми и благоприятни условия за нуклеарни планове би трябвало ли да бъдат описвани съответно в една енергийна тактика да вземем за пример?
Изготвянето на енергийни тактики е нещо хубаво, само че аз за последните 15 години съм видял шест тактики. Дори съм взел участие в написването на 1-2 тактики. Проблемът със тактиките е, че те си остават единствено на хартия. Този проблем не е единствено български.
Всъщност това е метод за отчитане на някаква активност или работа, само че то не носи особени изгоди за никого. Истината обаче е в деяние, а не в писане на тактики.
Европа ще поддържа ли развиването на нуклеарната енергетика?
Смятам, че Европа няма избор. Самата Европейска комисия доста от дълго време е взела решение и го съблюдава прецизно – Европейска комисия не се меси в работата на всяка страна-членка за развиването на нуклеарната енергетика. Няма единна европейска политика по този въпрос тъкмо тъй като Европейски Съюз дипломатично не желае да влиза в тези разногласия. Обаче даже всички страни, разрастващи атомната енергетика, като се изключи Германия, не престават с проектите си за нови строителства и разширение на нуклеарните си мощности. Има и няколко страни, които до момента не са имали, само че възнамеряват развиването на АЕЦ. Такива са да вземем за пример Словения и Литва, която беше атомна страна, само че в този момент още веднъж възнамерява нуклеарни блокове. А ние до момента в който 15 години стоим, в това време Обединените арабски емирства си построиха АЕЦ. Централа към този момент има и Беларус.
Трябва да се взимат политически решения, въпреки че знаем, че ще има съперници. Силната политическа воля в името на бъдещето на България постоянно ще победи, в случай че има такава несъмнено.
Ядрената енергетика считам, че няма опция. По света нуклеарната енергетика върви ръка за ръка с възобновимите енергийни източници. Това е и бъдещето на българската енергетика. ВЕИ-тата са непостоянни източник на сила – фотоволтаичните системи създават електрическа енергия единствено денем, а вятърните централи единствено когато има вятър. Не може да се построява постоянна енергийна система единствено на тях, а са нужни и базови мощности. Единствените екологични базови мощности са атомните централи.
Трябва да е ясно, на всички, че цикъла за създаване на една атомна централа е сред 15 и 20 години от датата на взимане на решение за това. И този интервал е подобен единствено в случай че всичко върви безпрепятствено. В нашия случай за АЕЦ „ Белене “ бе взето решение през 2006 година, а това че 15 години по-късно нямаме нищо издигнато е напълно друга тематика. Имайки поради, че цикъла на създаване е доста дълъг, то решения би трябвало да се вземат и те да се следват неразделно и с неизменност.
На всички ни е ясно, че в България има два работещи нуклеарни блока – V и VI на АЕЦ „ Козлодуй “ и те бяха осъвременени преди две години. Но след 20-30 години техният живот ще завърши. Все отново след 60 години работа тези уреди няма да могат да продължат активността си. А това значи, че ние в даден миг към този момент просто няма да имаме нуклеарна енергетика. Тоест ние би трябвало да стартираме да строим незабавно.
И в случай че желаеме по-рано да имаме нуклеарна мощ е разумно да я построим в АЕЦ „ Белене “, а не на площадка в „ Козлодуй “. Проекта за Втора атомна, с всичките му условности, че към момента няма основана планова компания, е в доста по-напреднала фаза. Той има утвърдена площадка, утвърден е и плана, закупено е съоръжение и има най-малко пет години преднина пред концепцията за нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “.
Бих желал да отбележа още, че в света съвсем няма атомни централи, състоящи се от един нуклеарен реактор. Малко са изключенията и това нормално са централи, издигнати преди доста години и са с минимални финансови инвестиции. Това също е значимо, тъй като към този момент при АЕЦ „ Белене “ приказваме за създаване на два нуклеарни блока. При АЕЦ „ Козлодуй “ обаче оборудването е единствено едно, теоретично. На процедура в Европа са доста малко централите единствено с един нуклеарен реактор. Такъв образец е АЕЦ „ Кръшко “ в Словения. Другите сходни са огромните блокове на Арева във Фламанвил и Олкилуото. Те са разнообразни технологии и са огромни блокове с мощ от 1400 мвт. Като цяло в нуклеарната енергетика блоковете се строят по двойки, най-малкото тъй като има спестовност от мащаба. Все отново са споделено огромна част от оборудванията. И всички тези разсъждения приказват за това, че ние би трябвало да се съсредоточим върху построяването на АЕЦ „ Белене “.
Да, има ненапълно основателно безпокойство, че за този план ще би трябвало да се построят нови високоволтови линии, а в АЕЦ „ Козлодуй “ могат да се употребяват старите. Това също е много условно, тъй като тези линии, свързващи изключените към този момент дребни блокове на централата също би трябвало да се преправят и да се пренасочат към новия атомен блок. Разходите за тези нови кабелни линии също са значими. Така че не е задоволително мощен мотив за готовата инфраструктура – и там би трябвало да се дават средства за създаване на електропроводи. Да, по-малко са парите, само че загубата на време в случай че се стартира градеж там, е неведнъж по-голяма.
А площадка „ Белене “ безусловно е подготвена за градеж от на следващия ден.
Да, стига Агенцията за нуклеарно контролиране да даде зелена светлина за това.
Те са подготвени евентуално, само че въпросът е, че няма кой да го изиска. Все отново няма структурирана компания. И тук идва идната нелогична постъпка, която бе направена преди няколко години. Търсенето единствено на частен вложител. Аз не знам в света да има напълно частна атомна електроцентрала. Дори и строящата се АЕЦ „ Хинкли Пойнт “ във Англия е с някаква форма на държавна помощ. 40% от електрическата енергия, която ще създава централата, ще бъде изкупувана от страната с цена на към 100 паунда за мегаватчас. Няма атомна централа в света, издигната без поддръжка от страната.
За нашия план за АЕЦ „ Белене “ има 3 годни модела, който се употребяват при строителството на ВВЕР реактори. Говоря за „ Белене “, тъй като за строителство на нови мощности в Козлодуй сега е несериозно да се приказва. Та разновидностите за градеж са както е във Финландия, Турция и Унгария.
При турския модел съгласно мен е най-неприятен за нас. При него вложител и притежател е съветската корпорация „ Росатом “, турската страна се задължава да изкупва силата на много високи цени за интервал от 15 години. Това е по този начин наречения Build Own Operate модел. А първичната концепция за АЕЦ „ Аккую “ там бе да бъде Build Own Transfer.
Другият модел във Финландия също е доста забавен. Там вложител с 65% присъединяване в централата е консорциум от 12-те най-големи кооператива във Финландия. Те са индустриални клъстери и всеки от тях има някакъв дял от това акционерно присъединяване. Тези кооперативи, които съставляват дадена промишленост, влагат в АЕЦ „ Ханхикиви 1 “. Другите 35% са благосъстоятелност на корпорация „ Росатом “. И тези 12 кооператива ще получават за интервал от 20 година електрическа енергия от новата централа. Тази концепция не е неприятна, тъй като по този метод финландската промишленост си подсигурява дълготрайна и сигурна сила на търпима и относително ниска цена.
А делът на Росатом и силата, която му се поставя за това присъединяване ще я продава където и както си изиска.
Третият модел е унгарския, при който страната се захваща да влага посредством държавно обезпечен заем от съветската страна. Така Унгария си е притежател и си изплаща заема за централата за някакъв интервал от време.
Според мен за България най-разумния модел е композиция сред унгарския и финландския. Ако някой се провежда и попита българската промишленост, то аз знам, че те са проявявали интерес към сходно финансиране на плана и приемане на електрическа енергия.
Трябва да е ясно, че сходен модел предстои на утвърждение и от страна на Европейската комисия, тъй като е деформиране на пазарните механизми. Все отново във Финландия това е направено и аз не виждам причина това да не се случи и у нас. Най-малкото някой може да се поинтересува по какъв начин е реализирано това във Финландия и дали може да се направи и у нас.
Вижда се, че модели има. И при трите разновидността на развиване на един нуклеарен план в Европа обаче се вижда едно – няма опция напълно частно да бъде построяването на една АЕЦ.
Все отново политиците първо би трябвало да решат какво тъкмо ще вършим и по какъв начин е най-добре да се случи плана.
Да, за мен обстановката сега демонстрира липса на политическа воля. Разбирам, че сходно решение е тежко и комплицирано и ще срещне опозиция от да вземем за пример хора, които са срещу нуклеарната енергетика. Това е тяхното мнение и никой не го оспорва. Но мисля, че това е толкоз значимо за бъдещето на страната ни, тъй като и в бъдеще ще е нужно електричество за страната ни. Това е от голяма важност за енергийната ни сигурност, облаги за притежателите на централата за дълъг интервал от време. Всичко това може да се направи и може да се реализира някаква форма на народен консенсус.
Разбира се на всички е ясно, че няма по какъв начин всички напълно да поддържат един нуклеарен план, само че видяхме от референдума, че близо 70 % от българите поддържат строителството на АЕЦ „ Белене “. Тоест представителите на тези 70 на 100 от популацията у нас би трябвало да седнат, да се схванат и да се вземе едно дефинитивно решение.
Какво би трябвало да е това решение?
Според мен би трябвало да е следното: изваждат се всички активи на АЕЦ „ Белене “ – плана, площадката и оборудването – и се обособяват в обособена компания. Тази компания притегля всички вероятни свободни енергийни специалисти, без значение от политическата им декорация. И те сядат и за една-две години имат опция да се провеждат и да стартират процеса на строителство. А мажоритарен притежател ще бъде страната.
Оттам нататък остават може би към 4-5 милиарда евро, с цел да бъде достроена АЕЦ „ Белене “. А може и да са по-малко. Важно е да се знае, че тези средства няма да бъдат дадени едновременно. Не е проблем тази сума – даже да приемем, че би трябвало да бъдат дадени 8 милиарда лв., с цел да се довърши централата в границите на 10 години. Това значи да се отпускат по по-малко от милиард лв. всяка година за построяването на централата. В никакъв случай не споделям, че сумата е дребна, само че за съпоставяне единствено ще кажа, че в края на предходната година страната отпусна 4 милиарда лв. за градеж на пътища на компанията „ Автомагистрали “.
Държавата може да си разреши сходни заплащания?
Да, може да си ги разреши и ще остане притежател на централата. А в случай че желае да потърси в допълнение финансиране, то би трябвало да се знае, че и прилежащи страни бяха декларирали предпочитание да вземат участие като акционери в плана.
До момента за плана са дадени над 3 милиарда лв.. Има и едно друго кардинално разбиране – в случай че нищо не се направи с вложената досега сума, то тези пари ще бъдат „ изхарчени “. Ако обаче го има плана, то тези пари ще бъдат „ вложени “. Разликата е колосална.
Ако нищо не се направи със средствата то това ще са sunk costs (потънали разходи).
Смятате ли, че специалистите в нуклеарната сфера споделят вашето мнение за плана?
Провесионалистите го поддържат. Говорим с тях и почти тяхното мнение е същото. От страна на ръководещи и съпротива обаче имаме нулево схващане и нулев интерес.
Това не приказва добре за бранша. Ние отиваме към едно неведение по какъв начин ще се развива нуклеарната ни енергетика след 20 година?
Не, всички знаем какво ще се случи. Спомням си преди десетина години си говорехме по какъв начин Топлоелектрическа централа „ Варна “ няма да го има и да работи интензивно за енергийната ни система. Тогава никой не вярваше в това. Сега виждаме къде е тази централа сега. Тя на процедура отпадна от енергийната система.
Същото следва да се случи и с въглищните централи – след седем до 10 години и ТЕЦ-овете няма да ги има.
Същото ще се случи и с АЕЦ „ Козлодуй “.
Ще се случи несъмнено. Няма безконечна машина и безконечна атомна централа, това е ясно на всички. И в случай че в този момент не се вземат решения, то след пет години ще бъде късно.
Ако ръководещите имат желание да строят в действителност атомна централа, то най-малкото, което би трябвало да се направи е да се сътвори планова компания. Как ще търсиш вложители и защо, като нямаш компанията?
Моята концепция е да се вземе консенсусно политическо решение за тази централа. Аз съм уверен, че бъдещият парламент, с изключение може би на Демократична България, които биха могли да влезнат в Народното събрание, то всички останали биха подкрепили една такава кардинална позиция за строителство на АЕЦ „ Белене “. Нека даже да бъде изработен някакъв квази политическо-експертен съвет, който да управлява процеса. Така бе направил Н. Пр. Симеон Сакскобурготски, който събра всички специалисти и те стигнаха до извода, че би трябвало да се строи АЕЦ „ Белене “. Това бе оповестено през 2003 година, а през 2006 година приключи търга за плана.
Разбира се би трябвало да сме наясно, че дребните модулни реактори също имат своето бъдеще, само че след 20-30 години. В момента американци, руснаци, китайци и южноафриканци създават разнообразни разновидности на дребни реактори. Така да вземем за пример още преди трийсетина години започнаха разработките на реактори, учредени на нуклеарна синтез. И към този момент 25 години се строи първия умел реактор за комерсиална приложимост, който ще бъде в Южна Франция. Да, сигурност след 100 години атомните централи ще бъдат като парните локомотиви през днешния ден, но това са технологиите сега.
Така се употребяват и актуалните технологии като това разрешава на страна да печели пари и да подсигурява енергийната си сигурност отсега нататък.
Всички сходни механизми и благоприятни условия за нуклеарни планове би трябвало ли да бъдат описвани съответно в една енергийна тактика да вземем за пример?
Изготвянето на енергийни тактики е нещо хубаво, само че аз за последните 15 години съм видял шест тактики. Дори съм взел участие в написването на 1-2 тактики. Проблемът със тактиките е, че те си остават единствено на хартия. Този проблем не е единствено български.
Всъщност това е метод за отчитане на някаква активност или работа, само че то не носи особени изгоди за никого. Истината обаче е в деяние, а не в писане на тактики.
Европа ще поддържа ли развиването на нуклеарната енергетика?
Смятам, че Европа няма избор. Самата Европейска комисия доста от дълго време е взела решение и го съблюдава прецизно – Европейска комисия не се меси в работата на всяка страна-членка за развиването на нуклеарната енергетика. Няма единна европейска политика по този въпрос тъкмо тъй като Европейски Съюз дипломатично не желае да влиза в тези разногласия. Обаче даже всички страни, разрастващи атомната енергетика, като се изключи Германия, не престават с проектите си за нови строителства и разширение на нуклеарните си мощности. Има и няколко страни, които до момента не са имали, само че възнамеряват развиването на АЕЦ. Такива са да вземем за пример Словения и Литва, която беше атомна страна, само че в този момент още веднъж възнамерява нуклеарни блокове. А ние до момента в който 15 години стоим, в това време Обединените арабски емирства си построиха АЕЦ. Централа към този момент има и Беларус.
Трябва да се взимат политически решения, въпреки че знаем, че ще има съперници. Силната политическа воля в името на бъдещето на България постоянно ще победи, в случай че има такава несъмнено.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ