- Г-н Костов, като експерт с опит в строителния надзор

- Г-н Костов, като специалист с опит в строителния контрол и проектирането какво по Ваше мнение е решението на казуса с противозаконните постройки и къщи у нас?  

- Първо е доста значимо да кажем, че узаконяването на пристройка или даже на обособена постройка в личния двор на притежателя на парцел е едно, само че главният проблем с къщите в ромските махали, строени по непознати частни или общински терени, към този момент е напълно различен проблем. Узаконяването на къща или пристройка е една от най-често срещаните потребности измежду притежателите на парцели в България, като не е наложително да има нелегално строителство. Например завещан парцел с къща на 50-60 години, която има адрес и даже дейни комунални партиди, само че няма строителни бумаги и документи.

- Това значи ли, че в действителност даже при предпочитание на жителя и администрацията за легализиране на една съществуваща сграда в действителност най-важното е той самият да е притежател на земята под нея?

- Точно по този начин, изцяло вярно. Ако да вземем за пример вие в този момент сте вдигнали пристройка, вид кръчма или лятна кухня към към този момент съществуващия и вписан в Кадастъра парцел, то пред вас има един развой по въвеждане в законов ред на към този момент издигната постройка, която не е била построена според всички условия на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това може да е липса на годно позволение за градеж, липса на Акт 16 или други документи, както и даже отклонения от утвърждения архитектурен план. Всички тези нарушавания могат да създадат една постройка " противозаконна ".  

Важно е да се знае, че узаконяването не е обезпечено. За някои обекти може да бъде отказано заради противоречие със строителните или устройствените условия на региона. Така че, преди да стартира легализиране, е добре да се уверите, че парцелът попада в зона, в която строителството е възможно по настоящия организационен проект на обитаемото място.  

- А какъв брой коства узаконяването на една постройка, в случай че приемем, че сме притежатели на самия парцел под нея, и надлежно какви са периодите, в които това може да се случи?

- Самият развой мъчно може да бъде подложен в някаква обща рамка, тъй като процедурите по легализиране зависят от доста външни фактори и най-много от темпото, с което институциите в даден регион могат да работят. Освен това всеки проблем е друг - един ще узаконява 25 квадрата пристройка, до момента в който различен човек да вземем за пример има да извади всички документи за две здания с РЗП 320 кв.м. В общия случай обаче то може да продължи 5-6 месеца, само че не са единици и случаите от практиката, в които то се влачи по над 2-3 години. 

Що се отнася до цените, там също зависи от таксите на общините и организациите по обитаемо място, само че и от цените на инженерите и архитектите. Но жестоко можем да кажем, че за дребни пристройки до 40 кв.м всичко ще коства към 1500 лева За независими къщи и по-големи здания обаче може разноските по легализиране да стигнат до 4000-5000 лв.. За по-сложни проблеми с парцели в зони със специфичен статут или такива, употребени от юридически лица, е изцяло действително да приказваме и за суми в порядъка на над 10 000 лв.. 

Тук би трябвало да предвидим и санкциите. Според Закона за устройство на територията противозаконен градеж предстои на глоба. За физическите лица законът е планувал санкция от 1000 до 5000 лева За юридически лица глобите са в размер на от 3000 до 20 000 лева. 

- А за какво обстановката с ромските махали е толкоз по-различна от тази, която описахте досега? 

- Както към този момент споделих, жителите на 3 от 4 ромски къщи в махалите не са притежатели на земята под тях. Казусите там са най-общо три. В първия парцелът е общински, при втория - частен, само че на разположение, което няма жилище на адреса. Съществува и трета догадка с етническите квартали - притежателят разрешава на правилото на честната дума на свои близки или другари да си построят къща в границите на парцела му. Такава, апропо, е обстановката в огромна част от пловдивските квартали.  

Когато нямаш никакво съображение и право над земята, на която е построена къщата или постройката, просто няма какво да се узаконява - няма юридически претекст, защото цялостното престояване на съответния парцел е незаконно. Мислете го по този начин - даже да нямате къща на вашия имот, имате цялостно право да си опънете палатка там или да спите в колата, която е паркирана в границите му. Но дали трето лице има право да го прави? Отговорът тук е безапелационен съгласно родното законодателство. Така че такова лице няма по какъв начин да има искания за противозаконен градеж, вдигнат върху парцел, върху който той няма благосъстоятелност.  

- Какъв е пътят за противозаконните ​квартали с къщи, които са неделима част към този момент от всеки град и село у нас? 

- Аз съм черноглед, че страната ще поеме корав курс в една от двете направления - дали за всеобщо срутване и изчистване на сходен вид постройки, или с действителни стъпки към узаконяването им. И двете ограничения са извънредно непопулярни и ще донесат сериозен негатив на този, който ги стартира. Масовото побутване ще докара до митинги, плачещи деца и офанзиви от всевъзможни филантропични организации, освен това на международно равнище. Активна акция по легализиране обаче ще коства доста и ще е още по-трудоемка за администрацията.

Другият проблем е обвързван със положението на самите къщи и тяхното осъществяване. Ако приказваме съответно за постройките в ромските махали в района - според мен най-малко 2/3 от тях са, на процедура, рискови и негодни за обитаване и даже общините да имат положителното желание да ги узаконят, единствено ще основат по-голям проблем за самите тях, защото, в случай че стане случай с целостта на постройката в сходен дом, всички, които са подписали, че той към този момент е легален, ще носят и наказателна отговорност.