Г-н Живков, какво успяхте и какво не успяхте да свършите

Г-н Живков, какво успяхте и какво не успяхте да свършите за шестте месеца като длъжностен министър? Служебното държавно управление ръководи страната в изискванията на една от най-тежките рецесии с енергийните цени в Европа през последните години. В тези условия и без работещ парламент, който може да трансформира закони, да се структурират съответни помощи за бизнеса, е съществено предизвикателство. Това беше главната ни задача в интервала на второто служебно държавно управление на премиера Янев. Считам, че с програмата за компенсиране на бизнеса в размер на 110 лв. на мегаватчас отговорихме съответно на провокациите. Разбира се, постоянно може да се желае и повече, само че в тези условия и към този миг, това беше оптимално вероятното. Програмата към този момент върви и действително през този месец ще се осъществят най-сериозните заплащания по нея. Смятам, че Народното събрание може да надгради постигнатото с нови ограничения. Друго съществено предизвикателство в нашата работа, на което успяхме да отговорим, е внасянето на Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия. Считам, че с това, ние, като служебно държавно управление, поставихме същинското начало на разговора за това какво е бъдещето на въгледобивните райони в страната, по какъв начин те ще се развиват отсега нататък и какви работни места ще основават. Това е основно за хората, работещи и живеещи на тези територии. Този диалог би трябвало да продължи - задълбочено, почтено, намерено, с присъединяване на всички. Министерството на енергетиката създаде и план на енергийна тактика на страната - една от главните рецензии към активността на ведомството е точно неналичието на такава тактика. През идващите дни следва разискване със заинтригуваните страни на документа, който ще предложим на нашите наследници. Какво не съм съумял да свърша? - Със сигурност доста неща. Аз и моят екип положихме съществени старания за ускорение построяването на интерконектора Гърция-България. Тази инфраструктура е от основно значение за същинска диверсификация на доставките на природен газ за страната. Макар че имаме уверението на изпълнителите, че последно контрактуваните периоди за физическо довеждане докрай на връзката до края на тази година ще бъдат спазени, аз смятам, че работата можеше да бъде в допълнение ускорена. Друг негатив, който виждам в работата си, е прекомерното ми самообладание във връзка с измененията в управленията на някои от държавните енергийни сдружения. Това не е предпочитание за разпра - просто човек мъчно би могъл да разчита на триумф в избрани ограничения и политики, в случай че няма към себе си експерти, на които има доверие и на които може да разчита. Високите цени на електрическата енергия и на природния газ в Европа и България се задържаха, даже не престават да се покачват. Според Вас на какво се дължи това? Възможно ли е те да се стабилизират и на какви граници? Високите цени в този момент не са резултат на далавера или на минус на дадени правила. Това важи за цяла Европа, освен за нашата страна. В дългия интервал на застоялост на стопанската система по време на противоепидемичните ограничения никой не предполагаше, че възобновяване ще тръгне с такива темпове. И никой нямаше подготвеност да отговори на енергийното ползване. Получи се по този начин, че пазарите в Азия, които бурно започнаха да се възвръщат, доведоха до нарастване на търсенето, а оттова - и на цената на природния газ. Много от производителите на полутечен газ пренасочиха доставките си към азиатските пазари. В същото време доставките на газ от Русия за Европа не бяха увеличени, с цел да компенсират дефицита. Това незабавно се отрази на цената на газа. А заради Зелената договорка Европа от ден на ден разчита на природния газ за производството на електрическа енергия - над 50 % от електрическата енергия, създавана в Европейски Съюз, се генерира от природен газ. Другият проблем е повишаването на въглеродните излъчвания. Само за няколко месеца цените им се усилиха от към 30 евро до 80 евро/тон. България, като част от общия пазар, няма по какъв начин да не бъде повлияна от тези трендове.
Що се отнася до прогнозите - проследявайки фючърсите на енергийните тържища, се обрисува през втората четвърт на 2022 година да има известно усмиряване на пазарите. Но цените надали ще се върнат на нивата си отпреди рецесията. Какви ограничения, с изключение на директни обезщетения, е допустимо да бъдат подхванати на българския пазар на електрическа енергия? Възможно ли е да бъде стеснен износът на електрическа енергия най-малко отчасти и/или краткотрайно? Като част от Европейски Съюз и единния европейски пазар е неприемливо ограничението на придвижването на артикули и услуги. В Закона за енергетиката са написани хипотези по кое време бихме могли да ограничим износа - единствено при дефицит на електрическа сила и застрашеност на енергийната система вътре в страната. Такива условия няма, тъй че ограничение на износа е невероятно. Както знаете, КЕВР промени методиката за пресмятане на цената на снабдител от последна инстанция. Промяната ще работи за интервал от 3 месеца. Това понижава сметките с до 30 лв. за мегаватчас на всички към 256 000 дребни компании, които от 1 октомври предходната година са на свободния пазар на електрическа енергия, само че към момента не са си избрали снабдител. Съществуват и редица други ограничения, чиито резултат е по-скоро изсветляване и нормализиране на пазара, а не директна финансова отплата. Такива са: новите условия за лицензиране на търговците на електроенергия; анулацията на финансовата застраховка като поръчителство за търговия с електрическа сила на борсата; опцията да се лицензират повече от една тържища, което да докара до конкуренция; основаването на клирингова къща към борсата, която да поема риска сред доставчика и клиента.
Помощта за бизнеса от 110 лв. за мегаватчас употребена електрическа енергия важеше за месеците октомври и ноември. Преди няколко седмици казахте, че ограниченията обгръщат тези два месеца, така се чака през декември да има работещ парламент, на който ще предложите различен тип ограничения. Народното събрание към този момент е образувано. Предложихте ли някакви ограничения и какви? Без подозрение в изискванията на работещ парламент опциите за поддръжка на бизнеса са надалеч по-многообразни. В момента проучваме опцията да предложим на Народното събрание понижаване на Данък добавена стойност за електрическата енергия, както и смяна в Закона за енергетиката, съгласно която фондът " Сигурност на електроенергийната система " също да може да се употребява за обезщетения при такива рискови цени на електрическата енергия. Вярвам, че Народното събрание ще подходи съществено към казуса и ще продължи и разшири програмата за компенсиране на бизнеса, изпълнявана от служебното държавно управление. Какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати в поддръжка на битовите консуматори, в случай че цените на електрическата енергия и на парното се покачат фрапантно след 1 януари? Предвиждаме да предложим разширение на програмата от 110 лв. за мегаватчас в помощ на бизнеса с включването в нея и на мрежовите оператори за техните софтуерни разноски. Анализите демонстрират, че в случай че електроразпределителните предприятия и ЕСО ЕАД бъдат подкрепени по програмата, това ще понижи разноските за доставка на електрическа енергия на всички крайни клиенти. Така ще бъде минимизиран резултатът от предстоящото нарастване на контролираните цени от 1 януари 2022 година
На последващо място, намаляването на Данък добавена стойност за електрическата енергия, което ще предложим на Народното събрание, също ще има положителен резултат върху цените. Нека да отбележа, че в България, за разлика от останалите страни от Европейски Съюз, битовите консуматори са на контролиран пазар. Това е отбрана за тях и те досега не са усетили в личните си сметки резултата от вилнеещите цени на електрическата енергия в Европа. Цените на парното, които директно зависят от цената на природния газ, също се дефинират от КЕВР. Сигурен съм, че регулаторът поставя нужните старания, с цел да реализира уравновесено ценово решение от 1 януари 2022 г. Цените на въглеродните излъчвания не престават да се покачват. Съгласно общоевропейската рамка, въглищните централи мога да се възползват от държавна помощ до 1 юли 2025 година След тази дата обаче по какъв начин ще могат те да съществуват? Това е въпрос на мениджмънт и положително ръководство на тези мощности. Необходимо е още занапред да се влага в екологични технологии, които да им разрешат безпроблемна работа в по-дългосрочен проект. Искам да ви уверя, че доста от шефовете на тези централи са изцяло наясно с вероятностите и работят интензивно за въвеждането на нови екологични технологии. Ако това не се случи, тези мощности ще бъдат принудени да спрат производството си по чисто стопански аргументи. Предвид политиката на Европейския съюз за въглеродно неутрална стопанска система след 2050 година, а даже и по-рано, отделяните в атмосферата нездравословни излъчвания би трябвало се понижат фрапантно, към какъв вид произвеждане на електрическа енергия би трябвало да се ориентира България? Какъв би трябвало бъде енергийният микс в страната? На първо място би трябвало да отбележим, че преходът към въглеродно неутрална стопанска система следва да бъде равномерен и съгласуван със спецификите на всяка обособена страна. Водени от това схващане, ние заложихме в Плана за възобновяване и резистентност индикативна дата за затваряне на въглищните ни централи 2038 година В България сега въглищата съставляват повече от една трета от енергийния микс и зачеркването на това произвеждане с лека ръка внезапно е невероятно. Европа върви с все по-бързи и уверени темпове към зелено бъдеще и ние приветстваме тези старания. ВЕИ мощностите ще заемат все по-сериозно място в енергийния микс, изключително с напредването на технологиите и намаляването на цените им. Икономиката обаче не може да разчита единствено на ВЕИ, те могат да бъдат допълнение към базовите мощности, без които няма по какъв начин да имаме несъмнено и устойчиво електроснабдяване. Според нас развиването на нуклеарната енергетика в страната е без конкуренция. АЕЦ е базова мощ, която изцяло дава отговор на провокациите, свързани с европейската Зелена договорка. България разполага с дългогодишни обичаи и готови фрагменти за развиване на нуклеарната енергетика. Въпреки първичните съмнения на Европейска комисия, през последните дни сме очевидци на от ден на ден гласове на високо ниво в комисията, които смятат, че нуклеарната енергетика също би трябвало да бъде призната като съответстваща на критериите за " зелена " енергетика.
Като част от българския преход към нисковъглеродно произвеждане съгласно нас може да се употребява и природният газ, въпреки и в стеснен времеви небосвод. Ако не Ви поканят за министър на енергетиката в бъдещото държавно управление, с какво ще се занимавате откакто сдадете поста? Удовлетворен ли сте от свършеното от Вас през двата Ви интервала като длъжностен министър на енергетиката? Дали съм задоволен? - Със сигурност не. В идеалния вид човек си показва, че може да свърши това и това, и идващото... Животът обаче не е съвършен и постоянно въпросите са изпълнени с разнообразни компликации и препъникамъни. За мен е значимо, когато се захвана с нещо, да го правя с цялата си сила и професионализъм и да се опитам да реализира допустимо най-хубавите резултати. Като длъжностен министър на енергетиката през последните месеци също съм се управлявал от този принцип. А другояче какво ще върша отсега нататък - моят професионален път е напълно обвързван с енергетиката. Предполагам, че и отсега нататък ще бъде по този начин. Интервю на БТА