70 % негласували е вот на недоверие към политическата класа
- Г-н Георгиев, по какъв начин се случи ГЕРБ да надвие Българска социалистическа партия, при положение че единствено преди десетина дни социолози даваха превес на левицата?
- Ако преднината на ГЕРБ е 5-6 %, не е чак толкоз доста или пък да приказваме за разгромяване. Като цяло всички партии са надалеч от капацитета на електората си. ГЕРБ ще има най-вероятно под 600 000 гласа, Българска социалистическа партия ще се върти към 420-430 000 гласа, колкото и на предходните евроизбори, и т. н.
Няколко условия имат принос към всичко това, което се случи. Не е чак такава магията на Борисов. Да, факт е, че той пое значително основна роля в акцията на ГЕРБ, само че единственото, което съумя да реализира, е да активизира твърдото ядро на ГЕРБ. Получи се частична готовност на периферията на партията, която бе разколебана след свадите от последните месеци. И те са естествени хора и се разколебават от обстоятелствата, които излязоха преди и по време на акцията. Дотук. Нищо повече.
Големият проблем е, че Българска социалистическа партия, която несъмнено имаше капацитет за доста по-добро достижение и той действително към момента съществува, защото нейният електорат е безусловно съпоставим с този на ГЕРБ, не съумя да стимулира членовете и симпатизантите си в акцията.
- Защо?
- Тук са доста проблемите. Пикът на въздействието на Българска социалистическа партия и мотивацията завърши със старта на акцията. И акцията беше немотивираща по няколко аргументи. Първо – в общественото пространство изглеждаше доста вяла, доста слаба, защото отсъстваше в обществените конгреси, нямаше я по медиите, както и в интернет пространството. Въпреки че продуктът, с който излезе, беше конкурентоспособен – концепциите, платформата и листата, която никога не беше по-лоша от тази на ГЕРБ, дори и по-добра, остана недистрибутиран.
Всичко хубаво беше оставено в ръцете на районните структури на Българска социалистическа партия, които в някои случаи бяха в добра кондиция, което ще се види след окончателните резултати. Но в доста региони те са омаломощени от дългото престояване в съпротива на локално ниво, както и от вътрешни проблеми и разломи, групи по ползи, поколенчески разлики и прочие Регионалната дистрибуция куцаше и не се случи.
Кампанията по места се осъществя като през 90-те години. Срещи, проведени от локалните структури, основно с твърдия електорат. Идеите не стигнаха по никакъв метод до по-мекия електорат. Този вид акция затвори Българска социалистическа партия и за този електорат и не се получи това отваряне, което щеше да активизира по-голяма поддръжка.
Имаше и предпоставки за углавен избор. Те не престават да съществуват. Друг е въпросът, че и самият формат евроизбори няма инсталирана в самата си логичност опцията за смяна. Не единствено в България, а на всички места в Европа. Повече от ясно е, че отивайки и гласувайки за идеята " смяна на статуквото ", като се събудиш на идващия ден, смяна няма да има. Евроизборите не са тези, след които да се случи смяната. Затова е и доста слаба мотивацията за огромен углавен избор, както би имало при парламентарен, президентски и различен избор.
Друг отрицателен фактор за левицата бе, че тя влезе доста рано в акцията. Още от януари започнаха и структурите й са непрестанно на бойна нога, а по-късно и депутатите, които напуснаха Народното събрание. През тези 5-6 месеца те се омаломощиха и прегоряха в тренировките и най-после на мача ги нямаше.
- Сега ще могат ли да се съвземат?
- Не е великански проблем за Българска социалистическа партия да се съвземат. Правили са го. Това не са мощните избори за партия от вида на Българска социалистическа партия. Най-важното е, че първо би трябвало да си създадат сериозен разбор на акцията – какво беше релативно сполучливо и къде бяха грешките.
За всеки се отнася. ГЕРБ също имат какво да видят и да си открият грешките. Да получиш под 600 000 гласа, при положение че имаш този голям властови запас – административен, финансов и всевъзможен, и да изкараш подобен резултат?! Особено при положение че електоратът ти е над 1 млн. души. Така че и тяхната акция беше толкоз ефикасна, колкото и на Българска социалистическа партия.
- Казвате Българска социалистическа партия да направи сериозен разбор. Той включва ли и оставка на водача и промяна на политиката?
- Трудно е опозиционна партия да води лява политика. Българска социалистическа партия си остава лява, само че е различен въпросът, че не е този вид лява, както на Запад. Очевидно е, че и този вид лявост в Западна Европа не е доста сполучлив. Цялата ПЕС се срутва спрямо предходните избори. ПЕС върви по-бързо надолу, в сравнение с Българска социалистическа партия.
Българска социалистическа партия е била и в по-лоши позиции и положения в най-новото време. Всеки случай несъмнено продължава да има проблеми и със софтуера – концепциите си, и с хардуера – структури и прочие Промени са нужни на доста нива. Бъдещето за партията е да се отваря, а не да действа комфортно, само че несъответстващо.
Все отново би трябвало да отбележим, че партията си усъвършенства позициите – не е 17 %, какъвто беше резултатът им на предходните европейски избори, а евентуално ще се паркират на 24-25 %. Но това е единствено разтуха. Българска социалистическа партия имаше шанса да играе за победа и социологическите разбори по време на акцията го демонстрираха.
Съвременните партии, в случай че желаят да не се трансформират в секти, би трябвало да изберат модела на електорални партии. Много по-отворени към гражданското общество и обществения спор, както и към младите. Ако се затвориш в структурите си, ти си жертван на този вид неточности, които се случиха и в тази акция.
- Защо е толкоз ниска изборната интензивност?
- Тя е извънредно ниска. Средните европейски стойности са 54%, а ние сме 30, при положение че на предишните евроизбори беше 35%, и то при изискване, че в описите тогава имаше 6.8 млн. гласоподаватели, а в този момент са 6.3 млн. Вероятно са почистили половин милион души. И отново е по-ниска интензивността на тази по-ниска база. И като сложим 3.5% недействителни бюлетини и 3.5 % „ не поддържам никого “, реално ще се окаже, че ефикасен глас за партия или коалиция са дали към 1.8 млн. жители.
70 % негласували е избор на съмнение към политическата класа, което е поради отвращение, липса на вяра и индикатор, че е нужна смяна на политическия модел. Синдром на тежко отчуждение на българските жители от политическата проблематика като цяло.
- Като че ли се появиха две десни обединения след тези избори?
- Ако обединението на десните „ Демократична България “ успее да прескочи прага, това разкрива доста добър капацитет пред тях. Стига да не вършат безкрайните и доста присъщи за тях неточности. Има доста огромен капацитет, както и голям углавен избор, освен в левия сегмент, само че и в десния. Ако ГЕРБ продължава по същия метод, можем да приказваме и за негови десни други възможности и на това, което партията предлага.
Заявка за смяна на настоящия политически модел би била и появяването на опция на ГЕРБ. Не популистка, малко по-рационална и лишена от тежката, травматична менталност, която ГЕРБ продължава да излъчва. Има късмет партията да получи сериозен десен конкурент.
- А Движение за права и свободи къде е в цялата обстановка? Заговори се за нарастване на така наречен ромски избор в тяхна поддръжка.
- Не, няма такова нещо. При тях постоянно сред 15-20 % ромски избор. Но това не е вест, те постоянно са имали мощни позиции в ромската общественост. Основният дял си е обичайният електорат – турци и българо-мохамедани. Те затвърждават позициите си, които имаха и на предходните евроизбори. Наистина бяха ги малко позагубили, само че не са завладели нова територия, а по-скоро се връщат там, където бяха изтървали нещата известно време. Това се вижда от нашите данни. Очевидно Движение за права и свободи ще мине 300 000 - 320 000 гласа, което е добре при тази ниска интензивност.
- Какво ни чака на идващите избори през есента?
- За жал и тези избори са доста особени. В София и в огромните градове ще има евентуално по-сериозни разбърквания, в дребните обитаеми места също ще се случат някакви промени, само че там хората са в доста огромна степен в положение на зависимости – от административни управляващи да вземем за пример. Ще следим още веднъж грозни, съвсем феодални връзки, което няма да е по никакъв начин положително. Там липсва гражданско общество, както и просвета на съпротивата и ще бъдем очевидци на нови изборни феномени.
- Ако преднината на ГЕРБ е 5-6 %, не е чак толкоз доста или пък да приказваме за разгромяване. Като цяло всички партии са надалеч от капацитета на електората си. ГЕРБ ще има най-вероятно под 600 000 гласа, Българска социалистическа партия ще се върти към 420-430 000 гласа, колкото и на предходните евроизбори, и т. н.
Няколко условия имат принос към всичко това, което се случи. Не е чак такава магията на Борисов. Да, факт е, че той пое значително основна роля в акцията на ГЕРБ, само че единственото, което съумя да реализира, е да активизира твърдото ядро на ГЕРБ. Получи се частична готовност на периферията на партията, която бе разколебана след свадите от последните месеци. И те са естествени хора и се разколебават от обстоятелствата, които излязоха преди и по време на акцията. Дотук. Нищо повече.
Големият проблем е, че Българска социалистическа партия, която несъмнено имаше капацитет за доста по-добро достижение и той действително към момента съществува, защото нейният електорат е безусловно съпоставим с този на ГЕРБ, не съумя да стимулира членовете и симпатизантите си в акцията.
- Защо?
- Тук са доста проблемите. Пикът на въздействието на Българска социалистическа партия и мотивацията завърши със старта на акцията. И акцията беше немотивираща по няколко аргументи. Първо – в общественото пространство изглеждаше доста вяла, доста слаба, защото отсъстваше в обществените конгреси, нямаше я по медиите, както и в интернет пространството. Въпреки че продуктът, с който излезе, беше конкурентоспособен – концепциите, платформата и листата, която никога не беше по-лоша от тази на ГЕРБ, дори и по-добра, остана недистрибутиран.
Всичко хубаво беше оставено в ръцете на районните структури на Българска социалистическа партия, които в някои случаи бяха в добра кондиция, което ще се види след окончателните резултати. Но в доста региони те са омаломощени от дългото престояване в съпротива на локално ниво, както и от вътрешни проблеми и разломи, групи по ползи, поколенчески разлики и прочие Регионалната дистрибуция куцаше и не се случи.
Кампанията по места се осъществя като през 90-те години. Срещи, проведени от локалните структури, основно с твърдия електорат. Идеите не стигнаха по никакъв метод до по-мекия електорат. Този вид акция затвори Българска социалистическа партия и за този електорат и не се получи това отваряне, което щеше да активизира по-голяма поддръжка.
Имаше и предпоставки за углавен избор. Те не престават да съществуват. Друг е въпросът, че и самият формат евроизбори няма инсталирана в самата си логичност опцията за смяна. Не единствено в България, а на всички места в Европа. Повече от ясно е, че отивайки и гласувайки за идеята " смяна на статуквото ", като се събудиш на идващия ден, смяна няма да има. Евроизборите не са тези, след които да се случи смяната. Затова е и доста слаба мотивацията за огромен углавен избор, както би имало при парламентарен, президентски и различен избор.
Друг отрицателен фактор за левицата бе, че тя влезе доста рано в акцията. Още от януари започнаха и структурите й са непрестанно на бойна нога, а по-късно и депутатите, които напуснаха Народното събрание. През тези 5-6 месеца те се омаломощиха и прегоряха в тренировките и най-после на мача ги нямаше.
- Сега ще могат ли да се съвземат?
- Не е великански проблем за Българска социалистическа партия да се съвземат. Правили са го. Това не са мощните избори за партия от вида на Българска социалистическа партия. Най-важното е, че първо би трябвало да си създадат сериозен разбор на акцията – какво беше релативно сполучливо и къде бяха грешките.
За всеки се отнася. ГЕРБ също имат какво да видят и да си открият грешките. Да получиш под 600 000 гласа, при положение че имаш този голям властови запас – административен, финансов и всевъзможен, и да изкараш подобен резултат?! Особено при положение че електоратът ти е над 1 млн. души. Така че и тяхната акция беше толкоз ефикасна, колкото и на Българска социалистическа партия.
- Казвате Българска социалистическа партия да направи сериозен разбор. Той включва ли и оставка на водача и промяна на политиката?
- Трудно е опозиционна партия да води лява политика. Българска социалистическа партия си остава лява, само че е различен въпросът, че не е този вид лява, както на Запад. Очевидно е, че и този вид лявост в Западна Европа не е доста сполучлив. Цялата ПЕС се срутва спрямо предходните избори. ПЕС върви по-бързо надолу, в сравнение с Българска социалистическа партия.
Българска социалистическа партия е била и в по-лоши позиции и положения в най-новото време. Всеки случай несъмнено продължава да има проблеми и със софтуера – концепциите си, и с хардуера – структури и прочие Промени са нужни на доста нива. Бъдещето за партията е да се отваря, а не да действа комфортно, само че несъответстващо.
Все отново би трябвало да отбележим, че партията си усъвършенства позициите – не е 17 %, какъвто беше резултатът им на предходните европейски избори, а евентуално ще се паркират на 24-25 %. Но това е единствено разтуха. Българска социалистическа партия имаше шанса да играе за победа и социологическите разбори по време на акцията го демонстрираха.
Съвременните партии, в случай че желаят да не се трансформират в секти, би трябвало да изберат модела на електорални партии. Много по-отворени към гражданското общество и обществения спор, както и към младите. Ако се затвориш в структурите си, ти си жертван на този вид неточности, които се случиха и в тази акция.
- Защо е толкоз ниска изборната интензивност?
- Тя е извънредно ниска. Средните европейски стойности са 54%, а ние сме 30, при положение че на предишните евроизбори беше 35%, и то при изискване, че в описите тогава имаше 6.8 млн. гласоподаватели, а в този момент са 6.3 млн. Вероятно са почистили половин милион души. И отново е по-ниска интензивността на тази по-ниска база. И като сложим 3.5% недействителни бюлетини и 3.5 % „ не поддържам никого “, реално ще се окаже, че ефикасен глас за партия или коалиция са дали към 1.8 млн. жители.
70 % негласували е избор на съмнение към политическата класа, което е поради отвращение, липса на вяра и индикатор, че е нужна смяна на политическия модел. Синдром на тежко отчуждение на българските жители от политическата проблематика като цяло.
- Като че ли се появиха две десни обединения след тези избори?
- Ако обединението на десните „ Демократична България “ успее да прескочи прага, това разкрива доста добър капацитет пред тях. Стига да не вършат безкрайните и доста присъщи за тях неточности. Има доста огромен капацитет, както и голям углавен избор, освен в левия сегмент, само че и в десния. Ако ГЕРБ продължава по същия метод, можем да приказваме и за негови десни други възможности и на това, което партията предлага.
Заявка за смяна на настоящия политически модел би била и появяването на опция на ГЕРБ. Не популистка, малко по-рационална и лишена от тежката, травматична менталност, която ГЕРБ продължава да излъчва. Има късмет партията да получи сериозен десен конкурент.
- А Движение за права и свободи къде е в цялата обстановка? Заговори се за нарастване на така наречен ромски избор в тяхна поддръжка.
- Не, няма такова нещо. При тях постоянно сред 15-20 % ромски избор. Но това не е вест, те постоянно са имали мощни позиции в ромската общественост. Основният дял си е обичайният електорат – турци и българо-мохамедани. Те затвърждават позициите си, които имаха и на предходните евроизбори. Наистина бяха ги малко позагубили, само че не са завладели нова територия, а по-скоро се връщат там, където бяха изтървали нещата известно време. Това се вижда от нашите данни. Очевидно Движение за права и свободи ще мине 300 000 - 320 000 гласа, което е добре при тази ниска интензивност.
- Какво ни чака на идващите избори през есента?
- За жал и тези избори са доста особени. В София и в огромните градове ще има евентуално по-сериозни разбърквания, в дребните обитаеми места също ще се случат някакви промени, само че там хората са в доста огромна степен в положение на зависимости – от административни управляващи да вземем за пример. Ще следим още веднъж грозни, съвсем феодални връзки, което няма да е по никакъв начин положително. Там липсва гражданско общество, както и просвета на съпротивата и ще бъдем очевидци на нови изборни феномени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ