Димитър Ганев: Под въпрос е дали Терзиев ще мобилизира изцяло електората на ПП-ДБ на първи тур
- Г-н Ганев, последното проучване на публичните настройки на вашата организация „ Тренд “ демонстрира незаинтересованост, разграничаване, отчуждение на жителите от изборния развой. При нови парламентарни избори в този момент по-малко гласоподаватели биха отишли до урните. Какви са рисковете от растящата бездейност? Налице ли е законен публичен контракт в тази обстановка?
- Данните ни от последното изследване демонстрират продължаваща наклонност на спад в интензивността при възможни нови парламентарни избори. И това на фона на рекордно ниско гласуване от началото на Прехода при последните два вота. Това е признак на общото отчаяние от всички партии по терена.
Питат ни постоянно и за какво не се вижда съществено разбъркване в електоралната картина в случай, че е налице такава политическа динамичност в последните месеци. Две са причините - първо, поддръжката за партии към този момент е единствено измежду твърдите им ядра, а периферията от дълго време наподобява пасивна. Второ – няма действителна опция на настояща сглобка. Или по различен метод казано – няма опозиционна групировка, която да натрупа поддръжка, поради възходящото съмнение към кабинета и подкрепящите го обединения. Нито Българска социалистическа партия, нито „ Възраждане “ се привиждат като подобен вид опция. Въпреки, че Костадинов е относително от скоро на терена и не носи негативи от присъединяване във властта, въпреки всичко идва много краен за огромна част от българите.
- Логично, вниманието при локалните избори е ориентирано към огромните градове, а София постоянно е на фокус. Победата на ПП-ДБ и силите към обединението към този момент не наподобява сигурна. Само кандидатурата на Васил Терзиев ли е причина за разколебаването в прогнозите?
- ПП-ДБ потеглиха като любимец за София. Именно в Столицата те демонстрираха най-силни резултати на изборите през април тази година. Разликата им с ГЕРБ беше близо 80 хиляди гласа, което е мъчно преодолима отдалеченост. До тук обаче с положителните вести за тях. Кандидатурата на Васил Терзиев внесе напрежение в общността на ПП-ДБ поради биографията на част от неговите родственици. Под въпрос стои дали той ще успее да активизира напълно електората на ПП-ДБ зад кандидатурата си на първи тур. Освен това по всичко проличава, че изборите в София ще се решат на балотаж. Най-големите електорати, които няма да стигнат до балотажа ще са тези на Българска социалистическа партия и Възраждане или Ваня Григорова и Деян Николов. Образът, който построява Терзиев и позициите, които заема, едва ли ще се харесат в акцията прекалено много на тези два електората. Разбира се, от значително значение е и профилът на претендента на ГЕРБ и дали той ще може да ги стимулира задоволително, с цел да компенсира началната преднина на Терзиев.
- Чуват се най-различни прогнози за бъдещето на „ сглобката “ - от смяна след локалните избори през корекции при ротацията до цялостен четиригодишен мандат. Вашата каква е? При какви условия елитът ни може да поеме риска от нови парламентарни избори?
- Отговорите на тези въпроси зависят от серия фактори. Така да вземем за пример основно значимо е по какъв начин ще се движи доверието към държавното управление. На Денков му би трябвало добра вест и то напълно скоро – да вземем за пример Шенген. Иначе въпросът за резултатите стои без значителен отговор. Ако публичната поддръжка падне на сериозно ниски равнища, освен ГЕРБ, само че и ПП-ДБ ще се замислят дали е политически здравословно да не престават да крепят кабинет, който им носи съществени негативи. Тогава ще е нужно ободряване, което да даде подтик и нов заем на доверие на болшинството. Струва ми се обаче от днешна позиция съвсем невероятно сглобката да удържи по отношение на първичната сделка – просто да се смени Денков с Габриел при започване на март. Вероятно ще е необходим по-сериозен ремонт на кабинета при ротацията или даже по-рано.
- Управляващите държат курс на доста твърда антируска политика, което ускорява страховете от замесване на България в спора. Те се подхранват и от решенията за зърното, за база на НАТО, в случай че щете и от отчетливото предпочитание за цялостно премахване на съветското въздействие. Как тази линия, която към този момент господства, въздейства върху електоралните настройки?
- Евроатлантическата линия ще продължи. В последна сметка точно това е фундаментът, върху която е издигната сглобката. Няма ли го това – няма и ръководещо болшинство. Няма сериозна опция измежду парламентарно показаните партии, който да печели електорално. „ Възраждане “ е от другата страна на барикадата, само че там се отива по-надалеч – подлага се под подозрение участието в Европейски Съюз и НАТО. Българите не желаят това. Те търсят някакво приблизително сечение – хем в западния лагер, хем да не се бутаме доста сред шамарите на войната. Общо взето Радев се стреми да се нарежда на това поле. Вариантът да слезе от президентския пост и да влезе на партийния терен, правейки нова партия, ми се вижда малко евентуален. След горчивия му опит с „ Продължаваме промяната “ няма да предприеме и стъпка в посока легитимация на други хора, които да го съставляват.
- Да приемем тезата, че президентът би трябвало да бъде коректив на изпълнителната власт и болшинството. Но Радев отхвърли държавното управление още преди основаването му, приказваме за политическа война, а не за разлики. Как се отразява това първо върху рейтинга му и второ върху облика му?
- В изследването ни от началото на септември не записваме динамичност в доверието по отношение на президента. Радев евентуално добре си дава сметка, че държавното управление не се употребява с кой знае какъв брой висока поддръжка и опозиционната му роля ще бъде известна. Тази игра на него му е позната. Поведението му беше идентично по времето на третия кабинет на Борисов. Това, което тогава Радев съумя да реализира е да се трансформира в законната съпротива на Борисов, измествайки Българска социалистическа партия от тази роля. Това му донесе сериозен политически капитал, който той използва за спечелването на втори мандат и легитимирането на нов политически индивид в лицето на „ Продължаваме промяната “. Самият Радев беше патрон на лагера на смяната и най-чуваем глас против лагера на статуквото. Днес президентът се пробва още веднъж да се нарежда като полюса против евроатлантическата сглобка. Този път обаче няма да му бъде толкоз елементарно, като в първия мандат. Сега това позициониране носи опцията от форма на изолираност в интернационален проект и вкарването му в лагер с „ Възраждане “. А това няма да му направи услуга във вътрешен проект.
- Реална или хиперболизирана е ролята на посолствоТО в решенията и държанието на българския политически хайлайф?
- Вижте, аз не съм податлив да недооценявам ролята на интернационалните фактори. И тук нямам поради единствено посолството, само че и другите посолства. Струва ми се обаче, че малко се надценява ролята им. Ще се опитам да потвърдя това с един образец – на изборите през октомври 2022 година отново имахме сходна конструкция на разпределението на вота, като на тези през април 2023. Пак имахме война в Украйна. Пак би трябвало ползата на посолството да бъде образуване на устойчиво евроатлантическо ръководство сред ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. Стана ли? Не стана. Защо не стана? По чисто вътрешни аргументи – водачите на Политическа партия и Демократична България не бяха подготвени да създадат този компромис и бяха уверени, че на последващи избори, този път обединени, щяха да станат първи. В този ред на мисли, даже и да е имало напън от някакво посолство за общ кабинет, очевидно този напън не бил задоволително мощен фактор за крайното им решение. След като ПП-ДБ изгубиха и априлските избори против ГЕРБ си дадоха ясно сметка, че нови предварителни избори ще ги слагат в още по-лоша обстановка и склониха на компромиса наименуван сглобка. Или по различен метод казано – всичко това в последната година беше диктувано доста повече от вътрешни фактори, в сравнение с от външни.
- Ако целият политически хайлайф губи доверие, може ли да се стигне до трус с мъчно предвидими последствия?
- Трус с висок магнитуд е вероятен, само че при положение на мощно утежняване на икономическата обстановка. Тогава комбинацията от непопулярно държавно управление и обществено неодобрение може да възпламени искрата на публичното неодобрение. Въпреки недобрите стопански вести, които идват от огромните европейски страни, към този момент ми се коства, че въпреки всичко обстановката е търпима. Да, има висока инфлация към момента, да, тя е доста проблематична за доста семейства, само че въпреки всичко бележим растеж, въпреки и невисок, и няма безработица.
