- Г-н Ганев, като да е ясно, че е почти

- Г-н Ганев, като да е ясно, че е съвсем невероятно ново държавно управление в границите на този парламент. Днес чух следната мисъл – че през септември, когато се обрисува предварителен парламентарен избор, хората вместо да излязат да гласоподават, ще излязат да набият политиците. Визира се упованието за задълбочаване на ценовата и инфлационна рецесия. Какви са настройките?

Ако социално-икономическите проблеми продължат да се задълбочават, каквото е упованието и на икономистите, това може да докара до повишаване на антисистемните настроения и надлежно до по-радикален углавен избор. Печеливш от това ще бъде най-много Костадин Костадинов.

Сериозен риск е и ниската изборна интензивност – просто да не излязат хората да гласоподават. Тогава относителната тежест на най-твърдите и най-мотивирани електорати ще се повиши съществено. Евентуална ниска интензивност ще удари, както по легитимността на новия състав на Народното събрание, по този начин и по легитимността на последваща държавна настройка.

- Какви нови послания да чакаме, като същите тези политически обединения предходната година на три пъти отправяха послания към нас? „ Продължаваме промяната “, подкрепена на площада от така наречен градска десница, ще може ли отново да дава обещание десни цели с леви ограничения? Т.нар. ново болшинство - ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ ИТН “, ще бъдат ли вкарани в режим „ но аз нямам сестра “?

Контурите на предизборното позициониране са към този момент обрисувани. От страна на останалата ръководеща коалиция – Политическа партия, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия, имаме нов роман: „ Ние бяхме бели и положителни, неприятните ни смъкнаха. Ние сме против мафията, ние им провалихме схемите за обири “ и прочие Или другояче казано, залагат на моралната карта, пробват се да разделят света на две.

От другата страна има различен роман, който се споделя от всички в опозицията: „ Това е най-некадърното ръководство на страната, изпусна инфлацията, усили задълженията “ и прочие Част от тази съпротива - „ Възраждане “, споделя и че това държавно управление е слугинаж на западни страни.

Колкото до Политическа партия – през ноември предходната година беше структурирана по различен метод. Беше електорална коалиция сред демократичното градско, взимайки половината от Демократична България, и всеобщия българин, взимайки и от Българска социалистическа партия, което е доста комплицирана задача, тъй като говорейки на градското, останалите не те слушат и противоположното. Успяха да създадат това и с помощта на президента Румен Радев, който легитимирайки Политическа партия като негов сътрудник, изигра основна роля. Тоест, огромна част от хората видяха в Политическа партия план на Радев. Това докара до доста сериозен резултат. Но в последните седмици Политическа партия стартира да излиза от дневния ред на всеобщия българин и да навлиза от ден на ден в позициите на тази демократична градска общественост, т.е. да се затваря в едно общо-взето лимитирано електорално поле.

- С какво смятате излиза от дневния ред на всеобщия българин?

Защото този дневен ред сега не е обвързван със правосъдна промяна, с върховенството на правото, с това да се отърваваме от съветските зависимости, а с цената на тока, цените в магазина, персоналните приходи, обществените заплащания. Ако се дистанцираш от този дневен ред, се дистанцираш от огромна част от гласоподавателите.

- Ако Радев и Политическа партия си бяха взаимно потребни на последните избори, то в този момент връзките им са повече от влошени – кой ще пострада повече от това – Политическа партия или президентът?

Румен Радев няма да се явява на избори, той не е заплашен. Докато от Политическа партия ще се явяват евентуално след три месеца. И легитимацията, получена от него, в този момент няма да я получат.

- Със свалянето на Никола Минчев от поста ръководител на Народното събрание обаче виждаме необятна и шумна поддръжка за кабинета и в частност за Политическа партия. Може ли тази гражданска сила да издържи хипотетичните три месеца до вота?

Това са митингите, които видяхме и през 2013 година, и през 2020 година - същите хора, със същите претенции и със същия дневен ред. Сигурен съм, че тази протестна интензивност ще продължи до самите избори, само че няма да ескалира. Въпросът е, че към този момент знаем какво създадоха този вид митинги. След 2013-а създадоха обединението „ Реформаторски блок “, с към 300 000 гласоподаватели, в следствие „ Демократична България “ - отново с толкоз електорална поддръжка. Или тази градска общественост съумява да активизира на избори толкоз хора. Политическа партия към този момент съумява да активизира повече, само че както казахме – затварянето в тази общественост може да отблъсне останалите.

- Но нали следва огромната борба за актуализация на бюджета – с нарастване на пенсиите и с антикризисните ограничения - оферти на държавното управление и същата тази Политическа партия, което на процедура влиза в дневния ред на всеобщия българин?

Така е, точно с това Политическа партия увлича повече хора. Но ми се коства, че доста повече залагат на моралната карта и на послания като „ Нас ни смъкнаха съветската посланичка Митрофанова, Делян Пеевски “.

- Ако Политическа партия и Демократична България се явят дружно на избори, могат единствено да завоюват, или противоположното - всяка ще загуби?

Ако се явят настрана евентуално ще образуват нещо по-голямо, в сравнение с в случай че се явят дружно. Има една незнайна – тази консолидация на демократичната градска общественост, която сега тече към Политическа партия, до каква степен ще изяде от Демократична България. Ако се явят поотделно и Демократична България не успее да премине бариерата от 4-те %, се губят да кажем към 100 000 гласа. Но на този въпрос няма по какъв начин да се отговори на този стадий, тъй като няма направени сондажи. Все отново, мисля, че всички виждат консолидацията – че тази общественост сега припознава Кирил Петков и Асен Василев като нейни законни представители. Трябва да помислим върху това каква е повода да гласоподава за Демократична България, а не за Политическа партия.

- Например, за тези малко повече от шест месеца Демократична България не се огъна за оръжията за Украйна, не крие позицията си за РСМ, все по този начин лидираше въпреки и бавните процеси към правосъдната промяна, а в кабинета се държеше като примирител, не кадруваше поголовно и други Това добра мотивация ли е?

Съгласен съм, само че когато приказваме за електорати, сега никой не вижда никаква бляскавост в Демократична България. Докато при Кирил Петков и Асен Василев има такава – постановат някакъв дневен ред. Те влязоха в това пространство през последните месеци, когато се наблюдаваше и ерозия в публичната поддръжка. Действията им не хващаха, както се споделя, дикиш досега в който Русия не спря газа и те не споделиха: „ Няма да се огънем пред „ Газпром “. Тогава демократичната градска общественост видя в това своя дневен ред и от Политическа партия за първи път получиха някаква противоположна връзка за своите дейности, каквато до този миг нямаха.

Когато установиш тази противоположна връзка и си кажеш, „ А, ето напипах нещо и то дава добър резултат “, правиш второ такова и отново получаваш противоположна връзка. Това е допинг. Искаш повече и повече и в един миг, в края на юни, се озоваваш посред това пространство, не запомнил за другото. Преди това се опитваха да пазят баланс за Македония, за оръжията за Украйна. Не че всичко това е неприятно, само че просто електоралното поле е лимитирано.

- Как „ новото болшинство “ ще изясни обстоятелството, че на фона на рейсове от Кърджали и Разград, обитаваше едно и също протестно пространство през вчерашния ден? Вече има съпоставения с целувката на Сергей Станишев с Лютви Местан на „ Орлов мост “. И не е ли внасянето на плана на решение за РСМ от страна на Движение за права и свободи и ГЕРБ опит да вкарат Политическа партия и Демократична България в общо гласоподаване с тях, с цел да се отърват от тази „ целувка “?

ГЕРБ желае да сложи себе си и Политическа партия в една обстановка пред западните ни сътрудници – да покаже „ Ние споделяме, че поддържаме френското предложение, а те се дърпат “. Тогава западните ни сътрудници да си кажат: „ Ето, ГЕРБ се потвърди за следващ път като добър евроатлантически сътрудник, както и Движение за права и свободи. ГЕРБ бе и партията, която настояваше да се изпрати оръжие на Украйна и зае лидерска позиция по проблема РСМ “. И когато Бойко Борисов стартира да обикаля в чужбина в идващите няколко месеца, ще може да пита: „ Кой ви е евроатлантическият сътрудник – ГЕРБ или Политическа партия? Политическа партия не прати оръжия на Украйна и не пусна Македония. За какво по-точно Политическа партия ви свърши работа? “

Второ, ГЕРБ доста добре схваща, че при едни последващи избори единствената законна основа, на която може да стъпи държавно управление е да се съберат няколко партии и да кажат „ Ние пазим геополитическата ориентировка на страната, тъй като заради съществуването на към този момент огромна „ Възраждане “ не можем да си позволим да сложим тази ориентировка под подозрение “. Тогава ГЕРБ ще каже, че се е потвърдила пред евроатлантическите сътрудници, че е най-голямата партия, каквато към този момент се обрисува и който желае да заповяда да обсъдят по какъв начин да пазят геополитическата ориентировка на страната. „ Да заповядат Политическа партия, да заповядат Демократична България “. А за какво не и Движение за права и свободи по някои въпроси.

- Как си я представяте тази коалиция, като поръчките от година и половина насам са „ в никакъв случай с ГЕРБ “?

Както е мъчно Политическа партия да влезе в коалиция с ГЕРБ, Демократична България да влезе в коалиция с ГЕРБ, Движение за права и свободи с ГЕРБ, единственото нещо, което може да се направи е тази коалиция да се „ маскира “ като „ Дайте да се съберем, да излъчим някакви безспорни имена – или както споделя Кирил Петков „ А “ тимът на България “, всички да създадем крачка обратно с егото си и да излъчим кабинет, който да прекара страната през социално-икономическата рецесия, да пази геополитическата ориентировка, да очертаем дневен ред към приемане на еврото, Македония и други

- Тогава да върнем лентата малко обратно. Не е ли допустимо същото да се случи и в границите на настоящето Народно заседание. ГЕРБ даде поръчка, че като втора сега политическа мощ ще върне мандата за сформиране на държавното управление, само че в случай че третият отиде при Демократична България, тя да опита да осъществя това, за което говорите нагоре. Именно от Демократична България приказват за „ програмно държавно управление “ с някакъв по-кратък небосвод и в никакъв случай не са отричали разговор с опозицията по значими за страната тематики.

Дайте ми един мотив, в случай че сте на мястото на Бойко Борисов, за какво да го направиш това в този парламент, а не в идващ, откакто в идващ ще бъдеш в по-добра изходна позиция в сравнение с си в този.

- Да покажеш, че не е ужасно да се води разговор, че си национално виновен, и то посред рецесии.

Ще покажеш след изборите. Изборите са форма на легитимация. Освен това, след изборите по-лесно ще можеш да обясниш на електората си за какво влизаш в коалиция с тези, които те арестуваха. Борисов ще може да каже: „ Ето, отново вършим избори, отново аз ги спечелвам и в този момент сядайте на масата да приказваме “. Тогава към този момент ще приказва от позицията на силата, а не от позицията на втора политическа мощ.

- Ясно е, „ Възраждане “ е във прогресивен тренд. Може ли обаче, в случай че в този момент незабавно има обединяване към ветото за РСМ, това да затвори тематиката, която от години храни редица партии, в това число тази на Костадинов? Приключи Коронавирус тематиката, от която тя се хранеше, завърши тематиката с оръжията за Украйна – от която отново се хранеше.

Първо да разбираем нещо за „ Възраждане “. Да, с помощта на зеления документ тя влезе в Народното събрание. Защото 70% от българите бяха против него. Партията на Костадинов беше безусловно сама на това електорално поле от 70% и това беше тематиката на деня доникъде на февруари.

После, като по часовник, стартира съветската военна инвазия в Украйна. Костадинов още веднъж остана самичък и на това поле, в случай че не се брои Българска социалистическа партия. Какви са тези две тематики – Коронавирус и войната? Те националистически ли са? Общият знаменател е, че ти си против систематичния мейнстрийм. Това е „ Възраждане “.

Така че на Костадинов няма да му свършат тематиките. Следващите ще са еврото, цените на горивата.

- На последния партиен конгрес Корнелия Нинова даде обещание, че посредством властта ще изправя партията на крайници. Успява ли досега?

Социологията най-малко не демонстрира триумф. Не виждам Нинова да е спечелила нещо, с изключение на, че овладя основните органи в партията си.

Получи се и нещо доста необичайно – Българска социалистическа партия се опита да влезе в поле, което постоянно е било против нея. Голяма част от гласоподавателите ѝ стартират да усещат партията като нещо дистанцирано от тях. В продължение на 25 години тя успяваше да се показа като алтернативата, а това изчезна през 2021 година Конфликтът с президента също не оказва помощ, тъй като това е електорат, който възприема Радев като собствен законен представител.

Ключово значимо за левицата в този момент е дали ще съумеят да минат промените в изборното законодателство. По наши калкулации сред 50 000 и 70 000 гласа загуби тя от въвеждането на напълно машинен избор, тъй като хората не излязоха да гласоподават, обезпокоени от машината.

- Ако Радев отново избере да връчи третия мандат на Българска социалистическа партия, ще се закачи ли тя за неговия престиж този път, ще смекчи ли тона?

Не мисля. Конфликтът сред Нинова и Радев наподобява неизпълним. Аргументът за това президентът да даде третия мандат на левицата, което аз имам вяра, че ще направи, е да не дистанцира социалистите от себе си.

- Рано ли е да отписваме „ ИТН “ от влизане в идващия парламент?

Рано е да кажем. В последните изследвания отпреди политическата рецесия Има Такъв Народ взимаше към 5-6%. Какви гласоподаватели ѝ останаха – едни младежи от регионалните и по-малките градове, чиято мотивация не е политическа, тъй като Има Такъв Народ значително изчерпи политическото си наличие. Кои са тези хора? Това са почитатели на Слави Трифонов.

Той се наложи като антисистемен състезател, само че напускайки обединението, не съумя да опише добре претекстовете си. В тази борба на тълкования, остана едно чувство, че става въпрос за едни пари. А можеше да набере политически капитал, събаряйки държавното управление, защото последните сондажи посочваха поддръжка от малко над 20% - колкото бе поддръжката на държавното управление на Борисов от летните митинги.